РЕШЕНИЕ

№ 478

гр. Плевен, 17 юли 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 43/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Т.П.Т. *** срещу решение № 2153-14-120/20.12.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен /ТП на НОИ/, с което е потвърдено разпореждане № 141-00-2279-1/30.10.2017 г. на ръководителя на осигуряването на безработица в ТП на НОИ-Плевен.

Жалбоподателката обжалва оспореното решение, като посочва, че мотивите на директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Като инстанция по същество същият е бил длъжен да обсъди всички обстоятелства, в случая представените документи, които са свързани с определянето на действителния ѝ трудов и осигурителен стаж. Със жалбата си пред директора е поискала да бъдат съобразени допълнителни факти, както и да бъде спряно производството съгласно чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Прави искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/.

С определение №134/17.01.2018 г. /л.20/ жалбата е била оставена без движение, като в определения от съда срок е постъпила молба - уточнение /л.25/. Със същата жалбата е уточнена, като е конкретизирано, че се иска отмяна на решението на директора на ТП на НОИ и преписката бъде върната със съответни указания за изменение, в посока на увеличение на полагащото ѝ се обезщетение за безработица.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки предоставената му с определение № 187/31.01.2018 г. възможност /л.26 от делото/.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. Ф. П. с пълномощно по делото. Процесуалният представител пледира да се постанови съдебно решение, с което да бъде признато, че следва да се заплаща обезщетение за безработица за срок от 8 месеца, поради това, че стажът на доверителката ѝ е повече от 6 години, видно и от заключението на вещото лице. Адвокат П. твърди, че вещото лице е извършило проверка на всички документи и следва да се приеме, че жалбоподателката има 6 години и 3 месеца стаж, върху който следва да ѝ се изплати обезщетение за 8 месеца. Моли да се присъдят направените разноски - възнаграждение на вещото лице от 250.00 лева и адвокатски хонорар от 300.00 лева.

Като реплика заявява, че когато нейната доверителка е подала заявлението си, тя е подала и всички документи, които е притежавала и с които дори тогава е доказала, че тя има стаж над 6 години. Това, че административният орган е сбъркал, или не е нанесъл, или е пропуснал съответно да изчисли правилния стаж, не трябва да бъде в ущърб на хората, които имат стаж и въпреки този РОЛ. Ответната страна е трябвало да разгледа много подробно тези доказателства, които вещото лице е разгледало и благодарение на тях се установява, че наистина към онзи момент жалбоподателката е имала стаж над 6 години.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Плевен, се представлява от юрк. Р. с пълномощно по делото. Пледира да бъде оставена без уважение подадената жалба и да се потвърди решение № 2153-14-120 от 20.12.2017 на директора ТП НОИ – Плевен, както и потвърденото с него разпореждане № 141-00-2779-1 от 30.10.2017 г. на ръководител на осигуряването за безработица, като правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменението, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на обезщетенията за безработица се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, което са всъщност данните в електронния регистър на осигурените лица - РОЛ. По този начин се спестява административната тежест на самите лица заявители. Спазвайки тази разпоредба административният орган е съобразил наличните данни в РОЛ, които са за 5 години и 7 месеца осигурителен стаж след 2001 г. на г-жа Т., и при тези данни е отпуснал паричното обезщетение за безработица. Ако е имало някакви други данни, официални удостоверителни документи или промяна в РОЛ, разбира се те са могли да бъдат съобразени от административния орган, но към момента на постановяване на административния акт той се произнася така, както са данните в регистъра. ВЛ В. в заключението също сочи, че към момента на постановяване на административния акт данните са били за 5 години и 7 месеца осигурителен стаж и въпреки, че тя е положила достатъчно труд и е установила действителния осигурителен стаж на жалбоподателката, то и към настоящия момент данните в РОЛ са различни. Юрк. Р. твърди, че ако административният орган няма данни, няма официални удостоверителни документи за допълнителен осигурителен стаж, то той няма как да го съобрази и поради това счита, че разпореждането е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 04.09.2017 г. трудовото правоотношение на Т.П.Т. със СУ “Стоян Заимов“ е било прекратено поради съкращаване на щата, видно от заповедта на л.18 от делото. Т. е подала е заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица до Директора на ТП на НОИ /л.17/, в което сочи прекратеното трудово правоотношение, а също, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, не е придобила право на пенсия и не получава такава, има регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта. Издадено е разпореждане № 141-00-2279-1/30.10.2017 г. на ръководителя на осигуряването на безработица в ТП на НОИ-Плевен /л.15/, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица от 05.09.2017 г. до 04.03.2018 г. в размер на 22,86 лева дневно. Посочено е, че Т. има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. в размер на 5 години и 7 месеца.

С последващо по номер разпореждане № 141-00-2279-2/30.10.2017 г. на ръководителя на осигуряването на безработица в ТП на НОИ-Плевен /л.14/ е спряно изплащането на обезщетението за безработица от 05.09.2017 г. поради получаване на обезщетение за оставане без работа на основание чл.222, ал.1 от КТ в периода 05.09.2017 г. до 04.10.2017 г. включително и получаването на обезщетение е възстановено за периода от 05.10.2017 г. до 04.04.2018 г. И двете разпореждания са връчени на 10.11.2017 г., видно от отбелязването на самите тях.

С жалба, наименована заявление /л.13/ г-жа Т. е поискала да се съобрази трудовият ѝ стаж, като е посочила, че данните за същия са сгрешени от работодателите, при които е работила. Представила е копия на трудовата книжка, УП-3 и трудови договори /л.л.7-12/.

По така постъпилата жалба /наименована заявление/ е постановено процесното решение на директора на ТП на НОИ /л.л.4-5/. В същото са възпроизведени фактите относно подаването на заявление за отпускане на обезщетение за безработица и издадените разпореждания, като е посочено, че обезщетение се отпуска съгласно изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО. Посочена е разпоредбата на чл.54л от КСО, като е направен извод, че паричните обезщетения се отпускат въз основа на данните в регистъра на осигурените лица /РОЛ/, а съгласно последния, осигурителният стаж на Т. е 5 години и 7 месеца, поради което и на основание чл.54в, ал.1 КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща за 6 месеца. Посочено е още, че при отстраняване на пропуските и неточностите в РОЛ Т. ще има право да иска преразглеждане на срока, за който е отпуснато обезщетението. На това основание жалбата /наименована заявление/ е отхвърлена. Решението е връчено на 22.12.2017 г. /известие за доставяне на л.3, гръб/. На 04.01.2018 г. е подадена жалбата до съда, видно от вх.№ на органа /л.2/.

По делото са приобщени копие на трудова книжка /л.л.31-39/, служебни бележка и удостоверения УП-3 от работодатели /л.л.40-45/, извлечение от РОЛ /л.л.46-49/. Приобщен е протокол за проверка от служител на НАП /л.л.56-58/, съгласно който двама осигурители - Спортно училище „Георги Бенковски“ и ОУ „Никола Вапцаров“ не са декларирали или са декларирали неточно работното време и осигурителния доход, като е посочено, че са им изготвени съобщения по чл.103 ДОПК за подаване на коригиращи декларации.

По делото е назначена СИЕ, чието заключение е приобщено на л.л.82-102. Съгласно последното действителният осигурителният стаж на Т.Т. от 31.12.2001 г. до датата на прекратяване на осигуряването - 05.09.2017 г. е 06 години, 03 месеца и 01 дни, а разликата между него и този, възприет от административният орган се дължи на неспазване от страна на осигурителите на разпоредбите на чл.38, ал.14 от НПОС. Към датата на произнасяне на органа стажът, съгласно РОЛ, е 05 години, 07 месеца и 18 дни, а към момента на съдебното производство, след подаване на коригиращи декларации от част от осигурителите, е 05 години, 05 месеца и 18 дни. Експертизата установява разлика в размер 09 месеца, 04 дни и 01 часа, като ВЛ подробно описва при кои работодатели и какви разлики се установяват. В случая разлика е налице при работодателите Спортно училище „Георги Бенковски“ гр. Плевен и ОУ „Христо Ботев“ с.Садовец /при който осигурител е налице най-голямата разлика - повече от 6 месеца/.

В о.с.з. ВЛ заявява, че след предписанията на НАП са направени корекции, но корекциите също не са точни. Заключението на ВЛ е изготвено въз основа на всички документи по делото от работодатели, НОИ и НАП.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”б” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното решение № 2153-14-120/20.12.2017 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган съгласно чл.54ж, ал.1 КСО.

Оспореното решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО. Същото е писмено, но изискуемата писмена форма не е спазена поради липсата на мотиви. Относно мотивите, съответствието с материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, настоящият състав съобразява следното:

Доколкото процесуалният представител на ответника не оспорва СИЕ и изразява становище да се приеме заключението на ВЛ по същата, съдът приема, че по делото няма спор за фактите между страните. Съдът приема заключението на ВЛ като подробно и задълбочено, основано на събраните доказателства и отговарящо на въпросите, които са поставени на ВЛ. Спорът е правен, доколкото органът счита, че само въз основа на данните в РОЛ следва да се определя стажът на лицето и въз основа на същия да се определи продължителността на периода, в който се изплаща обезщетението за безработица, а осигуреното лице счита, че този период следва да се установи и с представените от него доказателства - трудова книжка, УП-3, трудови договори и заповеди за прекратяването им. Съдът за пълнота отбелязва, че е спорен само периодът, за който се отпуска обезщетение, но не и размерът му.

Съгласно чл.54в, ал.1 от КСО в приложимата редакция - ДВ, бр.98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г., паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., като при стаж от 3 до 6 години периодът на изплащане е 6 месеца, а при стаж от 6 до 9 години периодът на изплащане е 8 месеца. Следователно е необходимо да се определи продължителността на осигурителния стаж след 2001 г., за да се определи продължителността на периода на изплащане на обезщетението за безработица.

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на останалите условия по чл. 54а КСО /в редакцията, приложима към датите на издаване на разпореждането и решението/. А според чл. 54а, ал. 7 КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. С § 4, т. 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 10.12.2013 г.) ал. 7 на чл. 54а КСО е отменена, но с т. 14 на същия § 4 е създаден нов  чл. 54л със съдържание, идентично на отменената ал. 7 на чл. 54а КСО.

Актът на Министерския съвет по чл. 54а, ал. 7 (отм.), сега по  чл. 54л КСО, е приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 г. Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, според чл. 1, ал. 1 на която паричните обезщетения за безработица, придобити при условията на чл. 54а КСО се отпускат въз основа на заявление по образец, към което се прилагат акт за прекратяване на правоотношението и документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж. Такъв документ може да бъде надлежно оформената трудова книжка, в която са вписани данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и в частност продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж (чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ).

Парично обезщетение за безработица се отпуска въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи - чл. 54а, ал. 7 (отм.), сега  чл. 54л КСО. Основната предпоставка за отпускане на обезщетението са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В този смисъл е решение № 4235 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14701/2014 г.

Доколкото обаче КСО изисква съобразяване и с представените от лицата документи, не може да се приеме, както смята органът, че само данните в РОЛ следва да се имат предвид при определяне на паричното обезщетение за безработица, включително и по отношение на продължителността на времето, в което това обезщетение се изплаща, която продължителност е спорна по настоящето дело. От събраните по делото доказателства СИЕ установява, че осигурителите са подали по неправилен начин данни в РОЛ, като поради този причина продължителността на осигурителния стаж след 2001 г. в РОЛ е по-малък от действителния. Органът неправилно е приел, че следва първоначално да се коригират данните в РОЛ, и едва след това може да се отпусне обезщетение за безработица за по-дълъг срок. Това тълкуване няма опора в закона. Не следва грешките в декларациите, подавани от осигурителите, да водят до неблагоприятни последици за осигурените. НОИ притежава необходимите законови възможности да поиска коригиране на данните в РОЛ, включително чрез сезиране на други органи, което в случая не е направено. Представените трудова книжка, удостоверения УП-3, трудови договори и заповеди за прекратяването им не са оспорени, още по-малко изключени от доказателствата по делото, и следва да бъдат съобразени. Въз основа на тези доказателства с помощта на СИЕ се установява, че Т. има осигурителен стаж след 2001 г. повече от 6 години, а именно 6 години, 03 месеца и 01 дни, поради което следва да й се отпусне обезщетение за безработица за по-дълъг период съгласно чл.54в, ал.1 от КСО. Необсъждането на доказателствата, освен че е довело до липса на мотиви, представлява и съществено процесуално нарушение. В случая произнасянето само въз основа на данните в РОЛ е довело до нарушение и на материалния закон. Налице е и несъобразяване със законовата цел, която е осигурените лица да получат осигурителни плащания с оглед на действителната продължителност на осигуряването.

За пълнота съдът отбелязва, че чл.54в, ал.1 от КСО от 01.01.2018 г. е с нова редакция, но съгласно ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) и там, § 4. Определянето на правото, на размера и на срока на паричните обезщетения за безработица на лицата, чието осигуряване е прекратено преди 1 януари 2018 г., се извършва по досегашния ред. В случая осигуряването е прекратено преди тази дата, и следователно е важно да се установи дали продължителността на осигурителния стаж е над 6 години, доколкото по действащата през 2017 г. редакция на разпоредбата при период от 6 до 9 години обезщетение се изплаща за 8 месеца, а при осигурителен стаж от 3 до 6 години такова обезщетение са изплаща за 6 месеца. Както е отбелязано по-горе, Т. попада в хипотезата на период за получаване на обезщетение за безработица за 8 месеца, а не за 6, като е прието от органа.

По отношение на останалите твърдения на страните, съдът съобразява следното: Не е необходимо спиране на производството по отпускане на обезщетение за безработица, доколкото необходимите и относими доказателства са представени пред органа, и коригиране на данните в РОЛ става въз основа на същите доказателства, но с нови декларации от осигурителите. Използването на данните в РОЛ не намалява административната тежест, доколкото от обстоятелствата по делото е видно, че административни органи не са предприели необходимите действия и въпреки исканията на лицето все още не са коригирани данните в РОЛ. Няма пречка лицето да поиска такива корекции, но в случая корекциите отново са сгрешени, видно от заключението на ВЛ, като само при осигурителя ОУ „Христо Ботев“ с.Садовец е налице разлика от над 6 месеца в осигурителния стаж.

С оглед на изложеното, процесното решение е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, постановено при съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, и следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и потвърденото от него разпореждане, като делото като преписка се върне за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, доколкото поради естеството на акта съдът не може да се произнесе по същество. Съгласно чл.174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за произнасянето, като доколкото са събрани необходимите доказателства, съдът определя едномесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото са основателни претенциите на жалбоподателя за заплащане на разноски. Такива са поискани в о.с.з. в размер на 250 лева за СИЕ, каквито разходи действително са направени, видно от документите на л.64 и л.112, и за възнаграждение на един адвокат в размер на 300 лева, което възнаграждение съгласно пълномощното на л.107 действително е уговорено и заплатено. Следователно следва да се присъдят разноски общо в размер на 550 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2153-14-120/20.12.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане № 141-00-2279-1/30.10.2017 г. на Ръководителя на осигуряването на безработица в ТП на НОИ-Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на осигуряването на безработица в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в едномесечен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Т.П.Т., ЕГН **********, сумата 550 /петстотин и петдесет/ лева като разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: