Р E Ш Е Н И Е

№ 762

гр.Плевен, 20 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Николай Господинов

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1041 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 800 от 15.10.2018 г., постановено по НАХД № 2207 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-002894 от 15.08.2018г на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; чл.181, т.1 от ЗДвП са наложени на Г.С.Г. *** административни наказания глоба в размер на 100 /сто/ лева и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, и на основание Наредба №Із-2538 на МВР се отнети общо осем точки.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.С.Г., в която са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Счита се, че при постановяване на решението районният съд е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата и доказателствените източници и липсата на реално изведена воля кое точно приема за установено и въз основа на кои процесуално годни доказателствени средства и източници решаващият съд, води до невъзможност да се провери правилността и обосноваността на фактическите му и правни изводи. В тази връзка се счита, че мотивите са неясни, неточни и противоречиви, което се приравнява на липсата на мотиви. Посочва се, че в постановеното съдебно решение липсва коментар на свидетелските показания на разпитаните свидетели по делото, като ако бе извършил анализ на свидетелските показания, едва ли РС – Плевен би стигнал до този извод в постановеното съдебно решение. Счита се, че констатираните съществени процесуални нарушения са неотстраними в тази фаза на процеса, което води до реализиране на задължението на проверяващата инстанция да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Сочи, че правните изводи са обосновани с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за презумптивната доказателствена сила на редовно съставените АУАН, като изложените в този смисъл съображения са необосновани и в противоречие с доказателствата по делото и конкретно с показанията на разпитаните свидетели, които съдът не е обсъдил. Посочва се, че констатациите в АУАН, в случая, не се потвърждават от свидетелските показания на длъжностните лица, които са очевидци на релевираното деяние. Счита се, че преценката на визираните гласни доказателствени средства обосновава правни изводи, различни от приетите в оспореното решение, а именно за недоказаност на нарушението. Твърди се, че анализът на гласните доказателства оборва доказателствената сила на редовно съставения АУАН, нещо повече, същият поставя под съмнение изобщо наличието на административно нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП в контекста на нормата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, предвиждаща възможност за преминаване през кръстовище при жълта светлина на светофара. Счита се, че непълното описание на констатираните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на НП и предвид това, че същите са императивни – обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното НП. Счита се също, че констатираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти. Сочи се, че непълното излагане на фактите и обстоятелствата относими към предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора, т.е. проверката за обоснованост и правилност на констатацията за нарушение. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на обжалваното наказателно постановление или алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС - Плевен.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Г.С.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Г.Г. за това, че на 04.06.2018г. в 17.51часа в гр.Плевен, кръстовище образувано от ул.„Димитър Константинов“ и бул.“Данаил Попов“, с посока на движение към улица Гренадирска, като водач управлява собствения си лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ЕН***АР и навлиза и преминава през кръстовището на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, монтирана на кръстовището; не е представил автомобила на ГТП към момента на проверката. Нарушенията са квалифицирани по чл.6 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, се установяват изложените в акта и НП факти и обстоятелства при извършване на нарушенията. Съдът е анализирал свидетелските показания, кредитирал ги е с доверие като обективни и безпристрастни, и оборващи твърдението на Г., че не е преминал на неразрешен сигнал на светофарната уредба. При установената фактическа обстановка съдът е приел, че по безспорен начин е доказано, че с действията си водачът на лекия автомобил е извършил от обективна и субективна страна нарушенията по чл.6 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Съдът е мотивирал своя извод и с разпоредбата на чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП. Счел е, че размерът на наложената глоба съответства на обществената опасност на деянието, като не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото преминаването на водачите през кръстовище в нарушение на правилата по ЗДвП, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП. В заключение съдът е посочил, че не са допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Съдът е извършил анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е с писмените доказателства и въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка. Мотивите са ясни и непротиворечиви, и обосновават извод за правилно реализирана административно-наказателна отговорност. Не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения на Г. АУАН, като от свидетелските показания се установява, че контролните органи са имали пряка видимост към светофарната уредба и са възприели противоправното действие на водача на автомобила. Св. Х. заявява „…Мястото, което сме заели точка за контрол имаме непосредствена видимост към секциите на светофарната уредба в посоката, която е указана в акта. ….При смяна на сигналите от зелено към жълто той не намалява и не спира, а продължава своето движение, и при смяна от жълто към червено той навлиза, преминава и излиза от кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Ние бяхме до патрулния автомобил когато го спряхме. …На мястото, където бяхме виждаме и двете секции и от неговата страна, и от насрещното му движение, като и двете секции в двете посоки са синхронизирани. …Вие бяхте последна кола имахте възможност да намалите и да спрете.“. Св. И. сочи „….Възприемаме всички нарушения на кръстовището и двамата стоим отвънка до автомобила и наблюдаваме с лице обърнато към кръстовището и имаме пряка видимост и светофарът е проверен за синхронизация. Ние бяхме до кафе „Айсберг“ в дясната лента беше спрян полицейския автомобил, имаме пряка видимост…“. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на водача, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Не са представени доказателства, и че автомобилът е преминал на ГТП към датата на проверката. Районният съд е установил правилно фактите и е извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Безспорно е извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което правилно Г. е санкциониран. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. Доколкото настоящият състав споделя изводите на районния съд относно фактическата обстановка, не следва да бъде коментирана хипотезата на чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП, а именно, че значението на жълтата светлина на светофарната уредба "Внимание, спри!" не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението, като при подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Последното е така, тъй като вмененото нарушение е за навлизане и преминаване на червена светлина на светофарната уредба. Не са представени доказателства в обратна насока, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление. Решението като съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 800 от 15.10.2018 г., постановено по НАХД № 2207 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

.