РЕШЕНИЕ
№ 56
гр.
Плевен, 31 Януари 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар Анета Петрова
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 1041 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Т.Г., чрез адв. П.Т.
***, срещу решение № 106/05.10.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Левски, постановено
по н.а.х.д № 256/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
17-0241-000052/07.04.2017 г. на
Началник група към ОД
на МВР - Плевен, РУ – Белене, с което на Т.Т.Г. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. І от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/; на основание чл. 183, ал. 1, т. от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева и на основание чл.
183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
10 /десет/ лева за нарушения допуснати на 14.01.2017 г., за които е съставен
АУАН с бл. № 568505/14.01.2017 г.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че в хода на
административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до съществено нарушение на правото на защита на
касатора, както и описаното в АУАН не отговаря на обективната действителност. Сочи,
че при издаване на своето решение РС – Левски не е извършил проверка за
законосъобразността на АУАН, при което е следвало да установи, че още тогава е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита, че при ангажиране на
отговорността на жалбоподателя са били допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като липсват доказателства за компетентност на
административнонаказващия орган. Посочва, че в проведеното открито съдебно
заседание пред РС – Левски касаторът е оспорил компетентността на
административнонаказващия орган, но видно от приложените по делото документи е,
че не са били представени никакви доказателства, установяващи компетентността
на административнонаказващия орган, поради което при постановяване на своето
решение РС – Левски е допуснал съществено процесуално нарушение, опорочаващо
така постановения съдебен акт. Счита, че в издаденото наказателно постановление
не е описано точно къде при какви условия е извършено описаното нарушение в
административния акт, като в този смисъл липсва конкретизация, както на самото
нарушение, така и на разпоредбата от ЗДвП, която е нарушена, според
административнонаказващия орган. Счита, че допуснатото нарушение е съществено и
не може да бъде санирано нито в производството по издаване на наказателното
постановление, нито при съдебното обжалване на същото, като така констатираните
нарушения на разпоредбите на ЗАНН, касаещи процедурата по издаване на АУАН и на
обжалваното наказателно постановление се явяват абсолютно основание за тяхната
отмяна, като незаконосъобразни. Счита, че тъй като в АУАН е описано, че е
нарушена една правна норма, а в НП квалификацията е друга, така по безспорен
начин е нарушено правото на защита на касатора. При това положение счита, че
констатациите в АУАН и обжалваното НП не могат да бъдат субсумирани под
изпълнителното деяние – управление на МПС при нарушение на посочената в НП
разпоредба, като несъответствието между фактическата обстановка и
изпълнителното деяние нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не
може да се направи преценка за какво точно нарушение се цели да се ангажира
неговата отговорност. Сочи, че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на
него НП административнонаказващият орган не е изложил конкретни мотиви относно
тежестта на установеното нарушение и наличието или липсата на предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че в НП не са изложени каквито и да било
мотиви относно факта, че нарушението се извършва за първи път и от него не са
настъпили вредни последици. Моли да бъде отменено обжалваното решение на РС – Левски
като незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния и процесуалния
закон.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – РУ – Белене при ОД на МВР - Плевен, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС-Левски е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е
санкциониран, за това че на 14.01.2017 г. около 22 часа в с. Петокладенци, ул.
„Осъм“, управлява лек автомобил /индивидуализиран/ без да е правоспособен водач
– нарушение на чл. 150 ЗДвП, не носи свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство – нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, не носи
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, за МПС,
което управлява – нарушение по чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
Решаващият съд е
приел, че НП е правилно и законосъобразно и е потвърдил същото.
Изводът на съда е
правилен и съответства на събраните по делото доказателства и закона.
Неоснователно е
възражението на настоящия касатор, че правото му на защита е било нарушено още
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, в
който не е описано нарушението, дата и мястото на извършването му и
обстоятелствата при които е извършено същото.
В АУАН има
достатъчно ясно и конкретно описание на нарушението, посочена е дата –
14.01.2017 г., час – около 22:00 часа, място – с. Петокладенци, ул. Осъм,
описани са и трите нарушения достатъчно точно и конкретно за да не оставят у
лицето съмнение точно за какво нарушение, приема контролиращия орган, че е
извършил. АУАН е съставен в присъствието на настоящия касатор, той го е
подписал и не е направил възражения относно констатациите на актосъставителя.
Решаващият съд е
събрал писмени доказателства относно компетентността на актосъставителя да
съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, както и на административно наказващия орган
да издава НП - заповеди на л. 23 и л.
32-34 от н.а.х. делото. Следователно неоснователно е и възражението за липса на
компетентност на санкциониращия орган и актосъставителя.
Съдът е потвърдил
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП и чрез събирането на гласни
доказателства. Жалбоподателят е участвал в съдебното заседание, в което са се
извършвали тези процесуални действия, включително е бил представляван от
адвокат, като нито един от тях не се е възползвал от правото да задава въпроси
на свидетелите. Последните са потвърдили относимите факти по случая, като
включително са посочили, че това не е първо санкциониране на жалбоподателя и
той им е известен и често са констатирали, че допуска същите по вид нарушения
на правилата за движение по пътищата.
При всички събрани
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е достигнал до извода, че
жалбоподателят е извършил, описаните в НП нарушения по ЗДвП, извършил ги е
виновно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му
отговорност за тези нарушения, както и че правилно е издирен и приложен
материалния закон от санкциониращия орган.
С оглед всичко изложено и при направената
служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция
констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено
е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/05.10.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 256 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2017
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.