РЕШЕНИЕ № 144

гр. Плевен, 9 Март 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 40/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 171, т.1, буква „б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.К.Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002970/09.12.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана, издадена в нарушение на закона. Посочва, че оспорената заповед е издадена преди издаване и връчване на наказателното постановление за описаните нарушения, което ограничава правото на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва и компетентността на автора на заповедта, както и срока за който е наложена процесната ПАМ. Посочва, че към деня на издаване на процесната ПАМ и нейното връчване на дата 22.12.2017 г. няма конкретни мотиви за налагане на ПАМ. Моли да бъде отменена оспорваната заповед ведно със законните от това последици.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Д.Н. с пълномощно на л. 4 от делото. Моли да бъде отменена процесната заповед, с която е наложено на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, ведно със законовите от това последици. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Счита, че процесната заповед е издадена в нарушение на закона. Също така е и необоснована, неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че наложената принудителната административна мярка е неоснователна и прекомерна, като в този смисъл считам, че няма и мотиви в заповедта. Сочи, че този вид нарушения, за което той е подведен под отговорност е за първи път, като жалбоподателят има други нарушения, но специално за това нарушение е за първи път. Счита, че мярката е прекомерна и липсата на мотиви препятства съда да извърши проверка относно законосъобразността на акта. Счита, че наложената принудителна административна мярка или трябва да бъде отменена или трябва да бъде изменена с оглед представеното по делото наказателно постановление. Моли в този смисъл да е и постановения съдебен акт.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. Ф. с пълномощно на л. 41 от делото. Моли да бъде оставена без уважение жалбата. Счита, че издадената заповед е законосъобразна и правилна, издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, за което е представено заверено копие на заповед за упълномощаване на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен да издава принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Счита, че заповедта съдържа фактическите и правни основания за издаването й, които кореспондират помежду си, както и, че подробни допълнителни мотиви за издаването на заповедта са изложени в АУАН № 484203/09.12.2017 г., въз основа на който допълнително се мотивира и издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Счита, че въпросът с отговорността на жалбоподателя все още не е решен, поради което счита, че правилно е посочен срокът на заповедта, а именно до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита, че тези 18 месеца не са прекомерни защото не се казва твърдо 18 месеца, а не повече от 18 месеца. Счита, че така посоченото в заповедта не противоречи на издаденото наказателно постановление, като при решение на съда в полза на жалбоподателя, така формулираната заповед с отнемане на свидетелство за не повече от 18 месеца не пречи свидетелството за управление на МПС да му бъде върнато. Счита, че от представените в административната преписка доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство под въздействието на алкохол, посочени са и точните резултати от кръвните проби, представен е и резултат от химическата експертиза, видно е, че концентрацията на алкохол в кръвта е голяма, близка до границата, за която се търси наказателна отговорност, поради което правилно е определен и срокът за временното отнемане на свидетелството за управление на МПС, а именно не повече от 18 месеца. Счита, че не е налице прекомерност по този въпрос. Относно липсата на мотиви, за които се твърди счита, че същото подробно е изложено в допълнителния документ, а именно АУАН. Моли да бъде потвърдена издадената заповед и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лева. Счита, че е неоснователно възражението, че автомобилът е семейна имуществена собственост, че с този автомобил жалбоподателят осъществява своята търговска дейност, като тези възражения са неотносими към предмета на спора. Моли, ако съдът се произнесе в полза на жалбоподателя, да бъде намален размерът на депозирания адвокатски хонорар в предвидения от закона минимум.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /заповедта е връчена на 22.12.2017 г., видно от разписка на л. 55 от делото, а жалбата срещу нея е депозирана на 03.01.2018 г./, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, т1, б. „б“ от ЗДвП. Мярката е наложена, за това че на 09.12.2017 г. около 21:30 в гр. Плевен на бул. „България“ до ресторант Лайф в посока тел. Кула управлява лек автомобил под въздействието на алкохол, извършена е проба с тех средство Дрегер 7510 с фабр. № 0254, който е отчел резултат 1,06 промила и му е издаден талон за медицинско изследване, констатирано е още че по време на движението не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Тази фактическа обстановка е приета от ответника въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с фабр. № 484203 от 09.12.2017 г. /л. 6 от делото/. Същият е редовно съставен, отговаря на условията на чл. 40, ал. 1, чл. 42 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и следователно съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Към момента на постановяване на оспорената заповед не са налични доказателства, които да оборват констатациите, направени в АУАН.

По делото са представени доказателства – талон за медицинско изследване /л 7/, протокол и заключение от извършеното изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта /л. 8 и л. 9/. От заключението се установява, че жалбоподателят е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта 1,11 промила. Налице е доказателство, което потвърждава основаната констатацията от АУАН и оспорената заповед, че жалбоподателят е управлявал автомобил с концентрация на алкохол над 1 промила. Това е нарушение на забраната определена от чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“.

В заповедта изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на АУАН и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

С оглед изложеното неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, защото е издадена преди да му бъде връчено наказателното постановление за извършеното нарушение.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, посочен като правно, в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства се установява категорично, наличието на посочената матариалноправна предпоставка – жалбоподателят е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над установения праг от 0,5 промила, констатирана с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух съгласно АУАН. Налице е редовно издаден АУАН и извършено медицинско изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, което е потвърдило констатацията от акта макар и след издаването на спорната заповед, като дори концентрацията на алкохол в кръвта е още по-висока /1,11 промила/.

Следователно ответникът правилно е издирил и приложил материалния закон.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана.

Видно от съдържанието на заповедта същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаването й са потвърдени от събраните по делото доказателства. Доказателства обратната насока или за различни факти не са ангажирани от жалбоподателя.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Началник сектора Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, съгласно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от заповед № 316з-1612/19.05.2017 г.на директора на ОД на МВР-Плевен относно оправомощаване на длъжностните лица от състава на службата, които могат за прилагат ПАМ по ЗДвП /л.л.50,51 от делото. В точка т.1.2 от същата началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен може да издават мотивирани заповед за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Налага се заключението, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, при съобразяване с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

По допълните възражение на жалбоподателя:

Относно определения срок за прилагане на мярката. Същият е определен – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Въпросът с отговорността се решава окончателно, когато влезе в сила наказателното постановление за извършеното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което се санкционира съгласно чл. 174, ал.1, т2 от ЗДвП. По делото е представено копие от НП № 17-0938-005716/03.01.2018 г. на Началник група към ОД на МВР – Плевен, постановено въз основа на АУАН №484203/09.12.2017 г. за посоченото нарушение. Представена е и призовка за страна /л.49/, че това НП се обжалва пред Районен съд – Плевен, където е образувано н.а.х. дело 515/2018 г. и то е насрочено за разглеждане на 29.03.2018 г. Следователно НП не е влязло в сила. НП се обжалва пред Райновия съд по местоизвършване на нарушението, а неговото решение подлежи на касационно обжалване пред Административния съд. Колко време ще продължи съдебното производство на тези две инстанции не може да бъде прогнозирано предварително. Ако НП не влезе в сила до изтичането на 18 месеца от прилагане на ПАМ, същата губи действието си с изтичането на 18 месец. Ако НП не беше обжалвано и беше влязло в сила 7 дни след връчването му на адресата, то приложената ПАМ би загубила действието си от този момент, защото от него ще следва да се приложи наложеното административно наказание по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Същото би станало, ако на 4 месец например, след обжалване на НП, бъде постановено окончателно съдебно решение, от влизането в сила на съдебния акт, се прекратява действието на ПАМ, защото въпросът за отговорността е решен окончателно и двете страни на спора ще трябва да съобразят действията си с диспозитива на съдебното решение. Следователно максималния срок от 18 месеца е въведен в интерес на адресата на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Дали административният орган ще определи максимално предвидения срок от 18 месеца или по-кратък е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол.

Относно възражението, че мярката е непропорционална, подкрепено с доказателства относно собствеността на автомобила, и трудов договор на жалбоподателя. Съдът намира, че възражението е неоснователно. За извършеното нарушение на ЗДвП на чл. 5, ал.3, т1 от ЗДвП се предвижда тежко кумулативно административно наказание – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказанието е определено в абсолютни размер от закона. Налага се извод че степента на обществена опасност на това административно нарушение е значителна и усилията за превенция и ограничаване на последиците от извършване от такива нарушения също следва да са значителни. Един от начините за постигане на тези цели е именно прилагането на ПАМ на основание чл. 171, т.1 от ЗДвП. Това, че жалбоподателят е управител на дружество, което има предмет на дейност – търговия и транспорт и тя ще бъде затруднена от приложена ПАМ, не може да обоснове незаконосъобразност на заповедта, нито да непропорционалност на мярката. Последната е приложена поради действията на жалбоподателя, които са били в разрез със закона.

При този изход на делото претенцията на присъждане на юрисконслутско възнаграждение в полза на ОД на МВР –Плевен е основателно. Процесуалният представител на ответника е претендирал такова в размер на 100 /сто/ лева и искането следва да бъде уважено изцяло.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002970/09.12.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА М.К.Г. с ЕГН ********** *** полза на Областна дирекция на вътрешните работи - Плевен сумата от 100 /сто/ лава като разноски по административно дело № 40 по описа на Административен съд Плевен за 2018г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/