Решение по Административно дело 1040/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 62

Плевен, 05.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1040 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.А.П. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 316з-3560/31.10.2017 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 вр. чл.203, ал.1, т.13 и чл. 204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за виновно нарушаване на т.28, буква „в“, т.8 и т.19 от Етичния кодекс в системата на МВР.

Оспорва заповедта като незаконосъобразна и моли същата да се отмени. Твърди, че описаната в нея обстановка не отговаря на действителната. Не е употребявал алкохол на процесната дата, нито е отказал да бъде изпробван за наличието на такъв. По време на ПТП си е наранил гърдите, и въпреки неколкократните опити да издиша необходимото количество въздух, болката в гърдите му е била толкова силна, че не е бил отчетен резултат. По тази причина е искал талон за кръвна проба. За времето обаче, което му е било дадено за явяване в ЦСМП, е трябвало да се обади на познати да дойдат на мястото на ПТП и да помогнат за прибиране на автомобила му. Към гр.Плевен е тръгнал пеша, болката в гърдите му е била много силна, и това е довело до обективна невъзможност да се яви в указания час за даване на кръв. Твърди, че не отговаря на истината твърдението, че е станало достояние на много граждани, че е полицейски служител. Единствените граждани, освен полицейските служители, са били двамата участници в предходното ПТП, единият от които му е помогнал да излезе от автомобила, но с него не е разговарял, нито му е обяснявал, че е полицай. Твърди, че така изложената фактическа обстановка не кореспондира с посочените в заповедта разпоредби на ЕК, като твърди, че липсват мотиви за приложението на същите. Същите разпоредби на ЕК не са нарушени, претърпяното ПТП не е станало по време или по повод изпълнение на служебни задължения, съдействал е на колегите си и в нито един момент не е демонстрирал, че е полицейски служител. Моли да се отмени заповедта.

С определение № 1414/27.11.2017 г. /л.418/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса. Същата е внесена в определения от съда срок /л.424/.

От ответника по делото не е постъпил писмен отговор, въпреки дадената му с определение № 1422/27.11.2017 г. /л.425/ възможност.

В съдебно заседание оспорващият - Д.А.П.,***, редовно призован, се явява лично и с адв. М.. Моли да се постанови решение, с което да се приеме, че изложените в жалбата доводи са основателни и да се отмени заповедта. Моли да се присъдят направените разноски в размер на 400 лв. и държавна такса от 10 лв. В представена писмена защита допълнително сочи, че по време на инцидента не е бил със служебна униформа, на никой не е обяснявал и не се е налагало да казва, че е полицейски служител, с колегите се познава, като на местопризшествието са били само те и двамата участници в предходното ПТП. Твърди нарушено право на защита, доколкото свидетелите на събитието не са били разпитани пред съда.

Ответникът – директор на ОД на МВР – Плевен, редовно призован, се представлява от гл. юрк П. Ф.. Моли да се остави без уважение жалбата. Счита издадената заповед за законосъобразна и правилна. Същата е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при издаването и не са допуснати процесуални нарушения. Събрани са всички възможни доказателства, които установяват извършеното от оспорващия нарушение. Спазена е процедурата за снемане на писмени обяснения, с които се е запознал директорът на ОД на МВР – Плевен, срещу подпис. Спазени са сроковете за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като се вземат предвид ползваните отпуски. По отношение на доводите, че неправилно е установена фактическата обстановка, както и че неправилно е квалифицирано извършеното дисциплинарно нарушение, същите са неоснователни. Налице е АУАН, представен по делото, както и издадено НП. Фактическата обстановка в него изцяло се подкрепя от свидетелските показания, дадени в хода на дисциплинарното производство. Оспорващият е наказан за нарушение на нормите на етичния кодекс, а не за това, че е употребил алкохол. Отказал е да изпълни разпореждане на полицейски служител за даване на годна проба за употреба на алкохол с техническо средство. В преписката се съдържат данни, че оспорващият е направил един или два опита да даде такава проба, но не е вкарвал достатъчно количество въздух в техническото средство, което е счетено за отказ за даване на проба, а от друга страна при поредно разпореждане от страна на актосъставителя Т., да бъде изпробван оспорващия с техническо средство е получил реален отказ, отказал е да даде поредната проба с техническото средство. Моли да се има предвид, че оспорващият е полицейски служител и същият е добре обучен за това как работят уредите за тестване - алкотест и дрегер и какъв е техният режим на работа. Същият е можел да саботира пробата, като не вкарва достатъчно количество въздух. Налице е и неизпълнение на разпореждане, отказ да се извърши медицинско изследване на кръвта. Даден му е талон за кръвна проба и срок, в който може да се яви, а именно 2 часа, като това е най-дългият срок. Същият не е предприел необходимите действия, за да осъществи тази кръвна проба, дори не е посетил ЦСМП, като липсата на това посещение е видно в представената извадка от дневник на ЦСМП, приложена в дисциплинарното производство. Моли да се вземе в предвид, че нарушението извършено от полицейски служител, уронва престижа на Министерството на вътрешните работи, тъй като е станало достояние на голяма група граждани и служители на МВР и такива на служители от съдебната система и на граждани, присъствали и преки очевидци на ПТП. Моли да се потвърди заповедта и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 02.11.2017 г. /л.10/, а жалбата е подадена на 15.11.2017 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.8, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се следната фактическа обстановка:

На 24.06.2017 г. около 18:00 часа екип служители на РУ-Долна Митрополия - Х. и Ф., били изпратени за посещение и запазване на ПТП, на път III-118 до входа на с.Победа. На място служителите установили два автомобила, между които било настъпило ПТП. Запазили местопроизшествието до пристигане на дежурен екип, като регулирали движението поради намиращите са на платното автомобили. Около 19:30 часа Ф., който бил на около 40-50 м от катастрофиралите коли по посока Долна Митрополия забелязал, че по платното от Долна Митрополия към с.Победа се движи автомобил с висока скорост, като движението му е нестабилно. Със стоп палка Ф. подал знак на автомобила да спре, като при опита да намали скоростта, автомобилът „се заиграл“ на пътното платно и се насочил към Ф.. Поради опасност да го удари, служителят Ф. отскочил в крайпътния шанец, а автомобилът преминал на около 1 метър от него. Преди да скочи извикал към Х. и намиращите се до него две лица да се пазят, като същите побягнали посока с.Победа. Автомобилът - марка Ауди, сребрист на цвят, навлязъл в лявата лента, излязъл от пътното платно и ударил в предната му част катастрофиралия в предходното ПТП автомобил „Мерцедес“, обърнал се на една страна, противоположна на водача и се спрял извън пътното платно, като попаднал на крайпътен камък. Към автомобила отишъл М. В. Г., като видял, че водачът е на седалката до шофьорското място и краката му са свити в коленете. Помогнал на водача на преобърналия се автомобил да излезе, като и изключил мотора на МПС, а докато го извеждал, му лъхнала миризма на алкохол. Г. чул водача да казва „Аз съм ви колега, аз съм ви колега“. П. П. /съпруг на пострадалата при предходното ПТП Г. П. / заявява, че след излизането от МПС лицето е залитало и се е подпирало, поради което останал с впечатление, че е пиян. Ф. е поставил белезници на лицето. Тогава водачът показал кожен калъф, в който се съхраняват служебна карта и полицейски знак, легитимирал се и му свалили белезниците. Служителите от екипа установили, че водачът е мл.инспектор Д.А.П. - полицай в РУ-Левски. На място е пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ в състав Т. и П., на които след поискване П. представил необходимите лични и на автомобила документи. По покана от Т., П. да бъде проверен с техническо средство “Дрегер 7510“ за алкохол, същият направил няколко опита, които останали неуспешни и процедурата не могла да бъде изпълнена. Свидетели на същото били и М. Г. и П. П.. На П. бил издаден АУАН №216281 за следните нарушения: 1. Управлява МПС Ауди А4 с рег.№ЕН 8267 КК с несъобразена скорост с характера на движение, губи контрол над автомобила, излиза вляво от пътното платно и удря аварирал от ПТП л.а. Мерцедес Ц 200 с рег.№ ЕН *** КМ, с което виновно причинява ПТП с материални щети; 2. Отказва да му бъде извършена проба за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARDM 0254. Издаден му бил талон за медицинско изследване на кръвна проба №0003345. АУАН е бил подписан без възражения. За настъпилото ПТП бил съставен протокол, който П. е получил срещу подпис. Свалени били регистрационните табели на автомобила. П. не се е явил на за даване на кръвна проба. Въз основа на АУАН било издадено НП № 17-0938-003349 от 07.07.2017 г., с което за нарушенията били наложени наказания - по т.1 - на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 200 лева, по т.2 - на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Служителите на МВР от първоначалния екип дават противоречи сведения, дали според тях П. е бил употребил алкохол, но младши оперативен дежурен К. споделя, че Ф. и е съобщил по телефона, че при слизане от автомобила П. „е лъхал страшно на алкохол и е парадирал пред колегите и участниците в ПТП, като е вадил служебна карта“. За случая са били уведомени служителите от дежурните части ОДЧ Долни Дъбник и РУ Левски, както и началникът на РУ-Левски.

С оглед талона за медицинско изследване, връчен срещу подпис в 22:30 часа, е следвало до 0:30 часа П. да се яви в Спешно приемно отделение - Плевен. П. не се е явил, видно и от приобщения медицински журнал.

В обяснения П. сочи, че не се е явил, тъй като не е имал мобилен телефон в себе си, тръгнал е пеша към гр.Плевен, не е успял да спре автомобил на стоп, и не е могъл да стигне навреме. Полицейските служители не са били молени от П. за съдействие за транспорт до лечебното заведение, не се спомнят П. да е говорил по мобилен телефон.

На мястото на ПТП са пристигнали жена и мъж, за която жена полицейските служители впоследствие разбрали, че му е бивша съпруга. Автомобилът на П. бил откаран с транспортно средство към с.Победа. Служителят Х. е видял /сведение на л.251/, че П. заедно с жената е тръгнал пеша към табелата на с.Победа /която посока е противоположна на гр.Плевен/.

П. е представил амбулаторен лист № 000005 от 26.06.2017 г., издаден от д-р Х. Г., ортопед - травматолог, с основна диагноза: Повърхностни травми на друга или неуточнена част от гръдния кош“, като в обективно състояние е посочено „лекостепенен оток в областта на дясна гръдна половина и пекторалната мускулатура. Болката се засилва при дихателни екскурзии“.

Със заповед на Директора на ОД на МВР-Плевен рег. № 316з-2146/30.06.2017 г. било образувано дисциплинарно производство срещу Д.А.П. по повод постъпили предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ . Срокът и съставът на назначената комисия са били променяни с последващи заповеди. Първоначално изготвените заключителни документи - обобщена справка рег. № 316р-25612/17.08.2017 г. и становище рег.№ 316р-25716/18.08.2017 г. приемат, че не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, и се предлага да се наложи наказание “порицание“ на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.

Със заповед рег.№ 316з-2985/13.09.2017 г. е наредено да се съберат допълнителни доказателства. След събирането им ДРО е приел фактическата обстановка така, както е изложена по-горе. Посочил е, че П. не е издишал достатъчно въздух в техническото средство, за да бъде отчетена качествена проба, а след получаване на талона за медицинско изследване не е посетил лечебното заведение за вземане на кръвна проба. С тези си действия не е изпълнил разпорежданията на контролните органи, относно установяване управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, които са задължителни за всички служители на МВР съгласно т.5 от МЗ №8121з-396/05.08.2014 г., с която същият е запознат срещу подпис. Наличието на признаци на употреба на алкохол в П. е оставило у свидетелите М. Г. и П. П. негативно впечатление за поведението на полицейския служител. Извършеното представлява нарушение на т.28, буква в/ от ЕК, с който ЕК също е запознат срещу подпис. Поведението на служителя, който е отказал да бъде изпробван за алкохол, е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, доколкото с отказа е нарушен установеният обществен ред. Приел то е, че е уронен и авторитетът на службата, доколкото данните за поведението му са станали известни на широк кръг служители на МВР, представители на органите на съдебната власт и на граждани.

По делото са приобщени заповеди за отпуск, от които е видно, че П. е бил в платен годишен отпуск в периода 24.06.2017 г. - 30.06.2017 г. и в периода 19.09.2017 г. - 03.10.2017 г. Бил е в отпуск поради временна неработоспособност в периода 01.08.-03.08.2017 г..

Налично е удостоверение, съгласно което към 31.10.2017 г. П. е бил назначен на младши изпълнителска длъжност полицай в РУ-Левски към ОД на МВР-Плевен. Към същата дата старши комисар К. В. Н. е заемал длъжността директор на ОД на МВР-Плевен. Пострадалата при предходното ПТП П. е била откарана с линейка, като е установено счупване на ребро /протокол за ПТП на л.349/.

Видно от приобщените доказателства, П. е запознат срещу подпис с ЕК и със МЗ №8121з-396/05.08.2014 г.

С процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение поради неизпълнението на разпореждането на контролните органи относно установяване наличието на алкохол, за което е издаден АУАН и НП. Прието е, че поведението му е станало достояние на широк кръг служители на МВР, на представителни на органите на съдебната власт, на служителите от дежурните в група ОДЧ на РУ Долни Дъбник и РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен и на граждански лица. С отказа не е спазена т.5 от МЗ №8121з-396/05.08.2014 г., съгласно която „Разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество са задължителни за всички служители на МВР.“, с което виновно е нарушил т.28, буква в/ от ЕК, както и етичните принципи, посочени в т.8 и т.19 от ЕК. Цитирани са посочените разпоредби от ЕК - т.28, буква „в“, съгласно която „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява … на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество.“, т.8 „Чрез спазване на правилата за поведение, заложени в ЕК и приети за всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР.“, и т.19 - „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“. Посочени са като приложими нормите на чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 вр. чл.203, ал.1, т.13 и чл. 204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Посочено е пред кого е в какъв срок заповедта може да се обжалва.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й Д.А.П. е заемал длъжност младши инспектор и съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.6 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание - наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 17.08.2017 г. при регистрирането на Обобщена справка рег. № 316р-25612/17.08.2017 г. /л.л.112-120/, като на същата дата е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен за запознат. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарното нарушение и дееца, въпреки че с последваща заповед на директора на ОД на МВР /л.л.136-138/ е заповядано събирането на допълнителни доказателства и изготвяне на нова обобщена справка. Тази нова обобщена справка е приобщена на л.л.374-392, като съдът приема, че двумесечния срок за издаване на крайния акт е спазен, доколкото П. се е намирал в платен отпуск в периода 19.09.-03.10.2017 г., поради което двумесечния срок за налагане на наказанието изтича на 01.11.2017 г. При това положение оспорената заповед от 31.10.2017 г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението като същевременно към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 23.10.2017 г., оспорващият П. е бил запознат със съдържанието и /л.392/. До същия е била изпратена и покана за даване на писмени обяснения /л.л.12-14/, като П. се е възползвал от дадената му възможност и е дал писмени обяснения, приобщени на л.л.15-18 от делото.

Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства. Затова правилно П. е бил запознат и с последната обобщена справка, изготвена след събиране на допълнителни доказателства.

При издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият орган не е допуснал нарушение на материално правните разпоредби. Същият към правилно установената фактическа обстановка е приложил относимите правни норми. При настъпилото ПТП на 24.06.2017 г. П. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличието на алкохол, и не е изпълнил задължението си по издадения му талон за извършване на кръвна проба. Ясно и непротиворечиво се установява от писмените сведения на полицейския служител Т., че не е издишвал достатъчно количество въздух в апарата. Видно от сведението на гражданина М.В.Г., че след безуспешни опити е заявил „отказвам“ и е прекратил опитите за установяване на алкохол с техническото средство Дрегер /л.л.289,290/. Видно от сведението на гражданина П. /л.л.291,292/, същият не е видял опит да се надуе уреда, но е разбрал, че няма да даде проба. Във връзка с това съдът отбелязва, че липсват доказателства П. да е пострадал при ПТП по начин, който да направи невъзможно издишването в уреда. Видно от приложения амбулаторен лист /л.73/, П. дори не е потърсил веднага лекарска помощ, това е станало на по-следващия ден, установен е при медицинския преглед само лекостепенен оток и болка, която се засилва при дихателни екскурзии. Липсват сведения, че издишването в уреда е било невъзможно. Съдът отбелязва, че видно от сведението на Г. П. /л.62/, която е пострадала при предходното ПТП, същата е била откарана още преди ПТП, реализирано от П., в Спешна помощ гр.Долна Митрополия. Същата е имала само едно счупено ребро /л.349/. Следователно, ако П. не е могъл да диша, същият е могъл да бъде откаран в лечебно заведение за лечение, и ако състоянието му е било такова, че не може да издишва, да му бъде взета кръвна проба. В случая П. сам признава, че е могъл да се движи, и видно от сведенията на всички присъстващи, не е имало нужда да му бъде оказвана лекарска помощ, нито е търсил такава. По тази причина съдът приема, че не е имало причина той да не може да издиша в апарата.

Следва да се отбележи, че въпреки че няма доказателства П. да е използвал своя мобилен телефон вечерта на 24.06.2017 г., същият се е погрижил /видно и от жалбата пред съда/ пострадалият му автомобил, на който са били свалени регистрационните табели, да бъде откаран от мястото на ПТП с транспортно средство, поради което твърдението, че не е могъл да осигури собствения си транспорт е житейски нелогично. Не е молил служителите или някой друг за съдействие - нито за телефонен разговор за повикване на такси, или приятел/познат, който да го откара до гр.Плевен. Видно от сведението на служителя Х. /л.251/, се е отправил към с.Победа с бившата си съпруга, като съдът съобразява, че това село в противоположна посока на гр.Плевен, в лечебно заведение на който град е насочен с талона за даване на кръвна проба. По тази причина съдът приема, че П. въобще не е предприел никакви действия да даде кръвна проба в определения срок, като не е имал и намерение да дава такава, доколкото се е отправил в противоположна посока.

Съдът отбелязва, че в заповедта е мотивирана в частта, в която се сочи, че голям брой служители на МВР са се запознали с поведението му, доколкото случаят е станал известен на дежурните части в група ОДЧ РУ-Долни Дъбник и РУ-Левски. В заповедта липсва твърдение, че със същото поведение са се запознали много граждани, като са посочени само тези, които са свидетели на ПТП, реализирано от П.. Това е видно и от сведенията, които същите граждани са дали. Следва да се посочи обаче, че не отговаря на истината твърдението, че служители на съдебната власт са се запознали с поведението на П. във връзка с обжалването на НП, доколкото нито в АУАН, нито в НП се сочи, че същият е служител на МВР. Това обаче не се отразява на законосъобразността на заповедта, доколкото, за да не се пази доброто име на институцията /т.19 от ЕК/ или да не се допринася за изграждането и утвърждаването на положителен образ на МВР /т.8 от ЕК/ е достатъчно деянието - неподчиняване на разпорежданията на контролните органи относно установяването на управлението на МПС след употребата на алкохол или друго упойващо вещество /т.28, буква „в“ от ЕК/ да стане известно на кое и да е друго лице освен П.. В тази връзка съдът отбелязва, че заповедта е мотивирана по отношение на всяка от посочените като нарушени норми на ЕК, доколкото неизпълнението на разпореждане за установяване на алкохол нарушава както т.28, буква „в“ от ЕК, която изисква необходимото съдействие за установяване на алкохол, така и посочените в заповедта т.8 и т.19 от ЕК, доколкото липсата на такова съдействие не утвърждава положителен образ на МВР, нито пази доброто име на тази институция.

Следва да се посочи, че ако П. беше съдействал на проверката /както твърди/, същият би дал качествена проба с техническото средство или би отишъл в срок за да даде кръвна проба. Извършването на кое и да е от двете действия би било оказване на необходимото съдействие и не би могъл да бъде наказан за неизпълнение на разпореждане на контролните органи с оглед установяването употреба на алкохол или друго упойващо средство. В случая това не е станало, поради което правилно е бил наказан.

По отношение на твърденията на П., че лицето М. В. Г. променя показанията си, съдът съобразява, че действително в първоначално даденото сведение на л.61 от делото това лице сочи, че „не се спомням нищо от претърпения инцидент и не желая да давам обяснения“ а след това, във сведението на л.л. 289-290 подробно описва случая. Съдът счита, че изложеното в това второ сведение е вярно, доколкото е в съответствие с другите сведения и данни по делото. Нелогично е само след около месец от инцидента Г. да не си спомня нищо /първото сведение, което е от 02.08.2017г./. Съдът съобразява, че привлеченият към дисциплинарна отговорност П. след даване на второто сведение се е срещал с Г. след уговорена среща по телефон, номерът на който телефон Г. не му е давал /сведение на л.л. 308-309/. Съдът отбелязва, че автомобилът, който е участвал в ПТП, предизвикано от П., е собственост на друго лице - М. Г. Г., който също е дал сведение, приобщено на л.л.63,64. Но дори да се приеме, че второто сведение на М. В. Г. не отговаря на действителността, то това не се отразява на законосъобразността на заповедта, доколкото отказът на П. да се подчини на нарежданията на контролните органи по отношение установяване употребата на алкохол е установен и от много други доказателства, включително АУАН по ЗДвП. П. не е наказан за това, че е употребил алкохол, а затова, че не е изпълнил разпореждането за установяване на употребата на алкохол, с което е нарушил приложими разпоредби на ЕК. Правилно тези нарушения на разпоредбите на ЕК са подведени под разпоредбата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, доколкото извършеното деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, и уронва престижа на службата.

По отношение на останалите твърдения на оспорващия съдът съобразява, че същият не е наказан затова, че е бил със служебна униформа, но същият представлява институцията - МВР, дори без да носи служебната си униформа, защото неговите действия дори когато не е униформен се отразяват на доброто име на институцията, в която работи. Не е имало нужда да заявява, че е полицейски служител, но го е направил. На мястото на ПТП не са били само двамата участници в предходното ПТП, но и съпругът на пострадалата в предходното П. и М. В. Г., който живее в близка до мястото на ПТП къща.

Съдът намира за неоснователен доводът на оспорващия, че е необходимо разпитаните по време на дисциплинарното производство лица да бъдат разпитвани и пред съда. Полицейските служители са дали многобройни сведения, а отказът на П. относно даването на проба за алкохол е установен не само от сведението на М. В.Г., но и от сведенията на всички присъствали лица, както и от издадените АУАН и НП, като дадените писмени обяснения не са оспорени в съдебното производство.

Предвид горепосеното заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с административно производствените правила и материалния закон и същата е законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът намира че следва Д.А.П. ***, ЕГН ********** *** разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Д.А.П., ЕГН **********,*** срещу заповед № 316з-3560/31.10.2017 година на директора на ОД на МВР Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на лицето.

Осъжда Д.А.П., ЕГН **********,***, да заплати на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен сумата 100 /сто/ лева разноски по делото.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: