РЕШЕНИЕ № 727

гр. Плевен, 7 Декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1039 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Ц.Х.П., срещу решение № 831/19.10.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2144/2018 г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 1128562/16.08.2015 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Ц.Х.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че мотивите на първоинстанционния съд относно изтеклата погасителна давност са неправилни, тъй като за реализиране на административнонаказателната му отговорност е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Счита, че съдебното обжалване на санкционния акт е продължение на процеса по започнатото административнонаказателно преследване, по време на който следва да тече обикновената тригодишна погасителна давност. Сочи, че съгласно чл. 84 от ЗАНН, давността в този случай тече от датата на извършване на нарушението, като в случая нарушението е извършено на 16.08.2015 г. и давността за реализиране на административнонаказателната му отговорност е изтекла на 16.08.2018 г. Сочи, че първото по делото заседание е проведено на 09.10.2018 г., към който момент е изтекъл срок по-дълъг от три години от извършване на нарушението и това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. Счита, че тъй като институтите на спиране и прекъсване на преследваческата дейност не са регламентирани в ЗАНН, то приложението им е изключено в административнонаказателното производство. Моли оспореното решение да бъде отменено като постановено при нарушение на закона и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и да бъде постановено решение, с което бъде прекратено производството по делото и да бъде отменен ЕФ.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР-Плевен,  редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран с ЕФ за извършено нарушение на чл. 21, ал1 по ЗДвП на 16.08.2015 г. в 15:00 часа в Е 83 км. 89.2 Околовръстен път Плевен, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

Решаващият съд е приел, че както при установяване на нарушението, така и при издаване на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния закон при точно установена фактическа обстановка.

Съдът е отхвърлил, като неоснователно възражението за изтекла давност по чл. 80, ал.1, т. 5 от НК от датата на извършване на нарушението, поради което е потвърдил ЕФ.

Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

В касационната жалба единствено възражение, което е направено е относно неправилност на изводи на съда, че погасителната давност не е изтекла.

Настоящият съд споделя изцяло мотивите на Районен съд Плевен относно института на погасителнатата давност по НК и неговото приложение в конкретния казус.

Въпросът относно приложението на абсолютната давност по НК в административно наказателното производство е решен с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Прилагат се разпоредбите на НК относно давността в редакцията им към датата на извършване на нарушението – 16.08.2015 г.

Тълкувателните постановления и решения на Върховните съдилища в РБългария са задължителни за всички съдебни и държавни органи в тяхната дейност. Гражданите и юридическите лица също следва да съобразяват поведението си с даденото задължително тълкуване на правните въпроси поставени, намерили своето разрешение в тълкувателните постановления и решения.

Съгласно чл. 80, ал.1,т.5 /в редакция към момента на извършване на нарушението/ и чл. 81, ал.3 от НК наказателното преследване се изключва за деяния, за които се предвижда наказание – глоба, с изтичане на четири години и половина абсолютен давностен срок. С случая деянието е извършено на 16.08.2015 год. и следователно абсолютната давност ще изтече на 16.02. 2020 год. Следователно към настоящия момента не е изминал срокът, който законът предвижда за се признае, че административно наказателното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено поради изтичане абсолютна давност за преследване.

Възражението на касатора, че следва да се приложи само чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, т.е. че производството е недопустимо след изтичането на посочените 3 години от извършване на нарушението, не намира основа в закона. Съгласно чл. 81, ал.2 от НК давността се прекъсва със всяко действие на надлежните органи по реализиране на наказателното преследване. Такова е и действието по връчване на издадения ЕФ. Последният е специален акт с който се определя административното наказание за извършено нарушение по ЗДвП, но едва след неговото влизане в сила се счита, че е наложено посоченото в него наказание и се преминава към изпълнение на същото. До влизането в сила на ЕФ със всяко действие за откриване на нарушителя за връчването на ЕФ давността на възбуждане на административно наказателното производство се счита прекъсната.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК „Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.“ Предвиденият срок по предходния член за нарушения, санкционирани с глоба е три години от извършване на нарушението, половината от този срок е една година и шест месеца и следователно срокът след изтичането, на който е недопустимо реализирането на отговорността е 4 години и половина от датата на извършване на нарушението.

На съда е възложено задължението служебно да следи за изтичането на този срок, именно защото той продължава да тече през време на цялото съдебно производство.

Решаващият съд е достигнал до сходни правни изводи относно приложението на института на давността в административно- наказателното производство и тези изводи са правилни и съобразени със закона и неговата цел – всеки нарушител, чието нарушение е доказано по несъмнен начин да понесе наказанието предвидено от закона за това нарушение в разумен срок, също определен от закона.

Административното нарушение, за което е санкциониран настоящия касатор е доказано по несъмнен начин, обявено от закона за наказуемо, наложено е, по предвидения специален ред, определеното от закона наказание, поради което правилно Районен съд Плевен е потвърдил ЕФ за това.

Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, съобразено с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 831/19.10.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 2144 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.