РЕШЕНИЕ № 151

гр. Плевен, 14 Март 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 39/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 171, т.2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И.А.Н. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0938-002863/22.11.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателката иска оспорената заповед да бъде отменена. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както и, че не е спазена формата при издаване на акта, тъй като не съдържа всички изискуеми реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59 от АПК. Сочи, че разпоредбата, в която е предвидена приложената ПАМ е посочена само с цифри, без да се конкретизира от кой закон е същата. Счита, че тези нарушения безспорно са от категорията на съществените, тъй като с допускането им е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че Н. Д. Н. е бил спрян за проверка от органите, извършващи контрол на движението по пътищата, в момента на управление на МПС „Рено Канго“ с рег. № ЕН 0238 ВХ собственост на жалбоподателката. Посочва, че при извършената проверка проверяващите са приели, че същият управлява МПС без да е правоспособен водач, като тази констатация те извели от наличното СУМПС на името на Н. Д. Н., което обаче било с изтекъл срок на валидност – обстоятелство, което не се оспорва. Сочи, че горното дало основание и за издаване на оспорената заповед, като последица от мярката са снети и отнети 2 броя табели с рег. № ЕН 0238 ВХ и свидетелство за регистрация на МПС под № 006076056. Посочва, че Н. Д. Н. в момента на проверката не е притежавал валидно и действащо свидетелство за управление, за категорията, към която спада управляването от него превозно средство, като това му поведение нарушава разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП и не сочи, че той е неправоспособен водач, което би представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, както е приел административния орган. Счита, че за Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен не са били налице основанията, разписани в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, за да се приложи ПАМ по тази норма – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за определения в закона срок, поради което и наложената със Заповед № 17-0938-002863/22.11.2017 г. ПАМ се явява освен нищожна и материално незаконосъобразна, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Моли да бъде отменена оспорената заповед.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Л.П. с пълномощно на л. 45 от делото. Поддържа изцяло мотивите и съображенията изложили в жалбата. Счита, че в издадената заповед от страна на административния орган не са изложени съображения за правно-релевантните факти и обстоятелства свързани с приложението на законовата разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Счита, че принудителна административна мярка се налага за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като собственик на автомобил жалбоподателката не е извършила административно нарушение, а спрямо нея е приложена принудителна административна мярка за нарушение извършено от друго лице, което не е умишлено и с нищо не е била застрашена безопасността на движението. Счита, че вместо издаването на акт за установяване на административно нарушение и прилагане на принудителна административна мярка на собственика, контролният орган е можело да ползва правомощията си по ЗАНН и предвид маловажния случай да предупреди водача за срока на валидност на свидетелството за управление, като в този връзка са и последните изменения на въпросната разпоредба на ЗДвП, публикувана в ДВ № 2, в сила от 03.01.2018 г., съгласно която прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства на собствениците се допуска, когато водачът не притежава свидетелство за управление на МПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, като е изключено определението неправоспособен водач, като съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тази разпоредба се явява по-благоприятна за нарушителите. Моли да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен от 22.11.2017 г. спрямо И.А.Н. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П.Ф. с пълномощно на л. 46 от делото. Моли да бъде оставена без уважение жалбата. Счита, че издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и правилна, същата е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, за което е представена и съответната заповед за упълномощаване на Началника на сектор „Пътна полиция“ за издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Счита, че заповедта съдържа фактическите и правните основания за издаването й, като освен подробни мотиви, които са изложени в самата заповед за налагане на принудителна административна мярка такива са изложени и допълнително в посоченият в заповедта АУАН № 0339589/22.11.2017 г. Счита, че извършеното нарушение е безспорно установено, административният орган правилно е преценил и срока за прекратяване на регистрацията, като е приложил минимален срок, а именно шест месеца. Счита, че не е правилно изложеното в жалбата, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката, тъй като в заповедта липсва посочване на закона, въз основа на който е наложена принудителната мярка, като още в самото начало на заповедта изрично е написано, че е заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Счита, че в конкретния случай няма нарушено право на защита, което да води до незаконосъобразност и неправилност на издадената заповед, както и че всички обстоятелства изложени в заповедта точно и ясно показват, че лицето което е управлявало въпросния лек автомобил, съпругът на жалбоподателката, а именно Н. Д. Н. към датата на установяване на административното нарушение, а именно 22.11.2017 г. не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, като от представената по делото справка за нарушител в региона на Н. Д. Н. е видно, че към датата на извършване на проверката 22.11.2017 г., същият е представил свидетелство за управление на МПС, което е било валидно до 16.01.2016 г., тоест повече от две години това лице не е предприело действия да поднови свидетелството си за управление на МПС, което в конкретния случай е едно административно нарушение, което не следва да бъде оставено без последствия. Счита, че заповедта изцяло отговаря на целта на закона. Моли да бъде взет предвид и фактът, че законосъобразността на една заповед се разглежда към датата на нейното издаване за това, счита, че към датата на нейното издаване 22.11.2017 г. са били налице всички факти и обстоятелства водещи до издаването на съответната заповед за прилагане на ПАМ. Посочва, че действително от 03.01.2018 г. има по-благоприятен закон, но към датата на своето издаване ЗПАМ е била законосъобразна. Моли да бъде потвърдена издадената заповед и да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение № 93 от 12.01.2018 г. л.32 от делото/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

С оспорената заповед на жалбоподателя, като собственик на автомобил /индивидуализиран/ е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, за това че на 22.11.2017 г. в 10:45 часа в село Опанец, общ Плевен, ул. „Ал. Стамболийски“ до пункт за изкупуване на хартия в посока на движение към с. Биволаре автомобил нейна собственост е бил управляван от Н. Д. Н., чието свидетелство за управление на моторно превозно средство е било с изтекъл срок на валидност. Последното е било валидно до 16.01.2016 г., за което е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д 0339589/22.11.2017 г., в който е описана същата фактическа обстановка.

Посоченият АУАН / л.20 от делото/ е редовно съставен, отговаря на условията на чл. 40, ал. 1, чл. 42 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и следователно съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Към момента на постановяване на оспорената заповед не са налични доказателства, които да оборват констатациите, направени в АУАН. Н. Д. Н. собствено ръчно е посочил, че няма възражение по акта. За констатираното административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП е наложено и административно наказание с наказателно постановление № 17-0938-005362/28.11.2017 г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен като на основание чл. 177, ал.1, т2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 100 лева на Н. Д. Н..

Няма спор между страните за описаните факти. В жалбата е налице признание, че на 22.11.2018 г Н. Д. Н. е управлявал автомобила, посочен в заповедта, както и в АУАН и НП, собственост на жалбоподателката, като свидетелството му за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ е било с изтекъл срок на валидност.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, /в редакция ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.действащо право към момента на постановяване на ЗПАМ/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, административният орган е приел наличието на хипотеза на законовата разпоредба - управление на МПС, без водачът /различен от собственика на автомобила/ да притежава съответното свидетелство за управление. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който сочи, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. В случая няма спор относно факта, че Н. има придобита правоспособност за водач на МПС от необходимата категория, какъвто е и автомобила, който същият е управлявал при извършване на проверката. Липсва и спор за това, че притежаваното от него СУМПС е било с изтекъл срок на валидност към момента на проверката.

Спорният по делото въпрос е относно квалифицирането на установеното неправомерно поведение и съответствието му като фактическо основание по чл. 171, т.2а от ЗДвП за издаване на оспорената заповед за ПАМ. Настоящият състав счита, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност, като водач на МПС. Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство – чл. 2, ал.1 от Наредба №I-157 от 01.12.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Наредбата е издадена на основание чл. 159, ал.1 от ЗДвП, с която е делегирано правомощието на Министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство; за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства; за отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление и за служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства. По смисъла тази разпоредба свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактически състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите по чл. 149 от ЗДвП, са регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, в която е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от ЗДвП, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория - чл. 2, ал.3. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата правоспособност. Следва да се съобрази още, че съгласно чл. 157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, като по аргумент от чл. 157, ал.5 от ЗДвП, същият има право да придобие правоспособност след явяване на изпит. Такова изискване към водачите на МПС с изтекъл срок на валидност на свидетелството за управление не е налице. Следователно направения по-горе извод, че с изтичането на срока на СУМПС те не губят правоспособността си се потвърждава. По изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП. Този извод е в съответствие с мотивите към законопроекта, въз основа на който е приет ЗИД на ЗДвП, обн. в ДВ бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., с който е приета и разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП. До приемане на въпросния ЗИД на ЗДвП се е стигнало въз основа на законопроект със сигнатура 554-01-161 от 08.12.2015 г. и законопроект със сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015 г., внесени от различни народни представители и обединени в общ законопроект със сигнатура 653-19-3/09.03.2016 г. Приетият нов текст 2а от чл. 171 от ЗДвП първоначално е предложен с §16, т.3 от законопроекта със сигнатура 554-01-162 от 08.12.2015 г., като от мотивите към същия е видно, че с предложената мярка „временно отнемане на административното разрешение да участва в пътното движение“ на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление, видоизменена в окончателно приетия вариант в „прекратяване на регистрацията на МПС“, се целят „промени, насочени спрямо неправоспособните водачи на МПС...“, както и „Тази мярка /отнемане на регистрационна табела/ е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач...“ /т.4 от мотивите/. От изложеното е видно, че визираната в чл. 171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка е насочена само спрямо неправоспособните водачи, т.е. спрямо тези, които изобщо не притежават правоспособност да управляват МПС от съответната категория, а не и срещу правоспособни водачи, чиито СУМПС са с изтекъл срок на валидност.

В подкрепа на изложеното е и последвалата законодателна промяна на чл. 171, т.2а от ЗДвП /ДВ бр.2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г./, с която законодателят е извършил поправително тълкуване на волята си, като изрично е посочил, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. С тази промяна законодателят изрично е изключил прилагането на тази принудителна мярка по отношение на водачи, които управляват МПС със свидетелство за управление, на което е изтекъл срокът на валидност. Предвид разпоредбата на чл. 150а от ЗДВП, водачът не може да управлява МПС, ако срокът на валидност на свидетелството му за управление е изтекъл, но спрямо него не може да се прилага принудителната мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП. От тази промяна е видно, че законодателят не приравнява свидетелството с изтекъл срок на валидност, на непритежаване на свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. Законодателят изрично е пояснил, че притежаването на свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, е различна хипотеза от управляване на МПС със свидетелство за управление, което не е в срок на валидност, т.е. изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление не лишава водача от придобитата вече правоспособност.

Действително, съгласно чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но настоящият състав намира, че с посочените по-горе законодателни промени, законодателят само е разтълкувал волята си, вложена и преди промяната в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, а именно, че тази разпоредба се прилага само към водачи или собственици, които са предоставили собствения си автомобил на водачи, които са неправоспособни и изобщо не притежават свидетелство за управление от категорията на МПС, което управляват.

Следва да се вземе под внимание още: Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория е придобитата от водача правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС е уреден в Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Съгласно чл. 1, ал.5, т.2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ, който по аргумент от чл. 50, ал.1 и 2 от с.з. представлява индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В чл. 51 от ЗБЛД са уредени режимът и сроковете за валидност на този документ. Съгласно §1, т.2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД „нередовен“ български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност, като в чл. 81, ал.2, т.6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение - използване на нередовен български личен документ и административно наказание за това – „глоба“ в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната характеристика на относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до правен извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за управление на МПС от съответна категория, изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване следва от факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП административно наказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване на нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба на §1, т.2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност.

Налага се извод, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т.2а от ЗДвП - управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на управлявания от Н. автомобил, собственост на жалбоподателката. Следователно наложената ПАМ с обжалваната заповед, е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това, поради което е незаконосъобразна.

За пълнота: Оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал.1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Това е основен принцип, който следва да бъде съобразен и приложен при постановяването на всеки един административен акт от неговия издател. Съдът следи служебно за спазването му.

Действително, налагайки ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Но дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на тази ПАМ, не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото, тъй като я лишава от възможността да управлява притежаваното от нея МПС в рамките на шест месеца при положение, че същата лично не е допуснала нарушение на правилата за движението по пътищата, установени в ЗДвП. Ответникът не е отчел и фактът, че жалбоподателката е лице с тайно намалена работоспособност /67%/, което е определено с експертно решение на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ д-р Г.Странски ЕАД /л.9 от делото/ и лишаването и от право да ползва собствения си автомобил, предвид специфичните и нужди е неоправдано и прекомерно.

От друга страна, снабдяването водача Н. на лекия автомобил на жалбоподателката с ново СУМПС означава /л. 8 от делото/, че същият отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС, в т.ч. и на изискването за медицинска годност за управление на МПС, поради което нито той в качеството на водач, нито автомобила, представляват опасност за движението по пътищата. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал.5 от АПК (в т.см. реш.№ 2429/27.02.2017 г. по адм.д.№ 12477/2016 г. на ВАС).

С оглед всичко изложено оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на фактическо основание приложение на чл. 171, т.2 а от ЗДвП, при несъобразяване на целта на закона и при нарушение на чл. 6 от АПК, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото искането от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002863/22.11.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата с адресат – И.А.Н. ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен за присъждане на като разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/