Р E Ш Е Н И Е

№ 25

гр.Плевен, 15 Януари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1039 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 885 от 23.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2146/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-002538 от 30.06.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на К.В.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, за това, че на 24.06.2017 г. в 20,00 часа в гр.Славяново, обл.Плевен, по ул. „Ал.Стамболийски“ до № 25, управлявал мотоциклет „Симсон“ с рег.№ ВТ***В, без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.В.К., който счита същото за незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че по административната преписка са допуснати процесуални нарушения както от актосъставителя, така и от административно наказващия орган, с което правото му на защита е възпрепятствано. Твърди, че АУАН и НП са с различен фактически състав, тъй като актосъставителят е посочил като нарушена правна норма тази на чл.638, ал.3 от КЗ, а в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.338, ал.3 от КЗ. Сочи още, че съгласно чл.647 ал.2 от КЗ наказателни постановления за нарушения по чл.638 ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават от Директора на ОД на МВР, в чийто район е установено нарушението или оправомощеното от него длъжностно лице, но в НП е посочена заповед за упълномощаване от 18.03.2016 г., а настоящия Директор на ОД на МВР – Плевен е назначен на длъжност от 15.04.2016 г., поради което НП е незаконосъобразно поради издаването му от ненадлежно упълномощено лице. Според касатора липсата на материална компетентност на издателя на наказателното постановление налага единствен възможен извод за незаконосъобразност на същото. Моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 24.06.2017г. в 20:00ч., в в гр.Славяново, по ул.“Ал.Стамболийски“до №25, като водач  на  мотоциклет „Симсон“ с рег.№ВТ ***В К. управлявал без  да сключи действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност за 2017г. Бил спрян за проверка от изпълняващите  служебните си задължения полицаи В. и Н.. По време на проверката било установено, че за мотоциклета няма сключена задължителна валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за 2017 година, като към момента на проверката мотоциклетът не е спрян от движение. На място бил съставен и връчен на К. АУАН бланков номер 684673, за нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Същият бил подписан без възражения. Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок било издадено НП. Тази фактическа обстановка, описана в двата санкционна акта въззивният съд установил от показанията на свидетелите В. и Н., които кредитирал с доверие като депозирани от очевидци и незаинтересовани от изхода на делото служители, както и съответни на събраните писмени доказателства.

Решаващият съд направил извод, че в хода на производството по реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на производствените правила опорочаващи издаденото наказателно постановление. Констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентните органи, при спазване изискванията на закона и съдържат всички задължителни реквизити. Съдът изложил мотиви, че приложената Заповед №316з-770/18.03.2016г. изхожда от „Директора” на ОД на МВР и е без значение обстоятелството, изложено в жалбата като аргумент за незаконосъобразност,че на 15.04.2016г. е назначен нов Директор на ОД на МВР. Съдът счел, че фактът на назначаването на нов директор не влече незаконосъобразност на действащите заповеди, издадени от предшествениците му. За неоснователно съдът приел и оплакването, че в НП е посочена като нарушена нормата на чл.338 ал.3 от КЗ, което го прави незаконосъобразно. Констатирал, че приложеното към жалбата фотокопие на НП№17-0938-002538/30.06.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция“  при ОД МВР Плевен  е нечетливо, но оригиналът /приложен от АНО на л.13 от делото/ е ясен и четлив и в него правилно и ясно е посочено,че нарушението е не по чл.338 ал.3 от КЗ, а по чл.638 ал.3 от КЗ.

По същество съдът направил извод, че застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна. За безспорно установено по делото приел, че К. по време на процесната проверка не е собственик на управляваното от него МПС /л.14 по делото/, както и че за мотоциклета, управляван от жалбоподателя не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на проверката, като МПС-то не е спряно от движение.Според РС правилно е прието от наказващия орган, че с деянието си К. е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Съдът изложил мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, и изложил мотиви, че определената от АНО санкция е фиксирана от законодателя в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, поради което не подлежи на редуциране и не следва да се обсъжда дали съответства на тежестта на нарушението.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното лице за вмененото му деяние. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Правилно решаващият съд е констатирал от приложеното по делото четливо копие на НП, че като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.638, ал.3 от КЗ, и именно тази норма, а не нормата на чл.338, ал.3 от КЗ, е посочена в НП и като основание за налагане на санкцията. Поради което не може изобщо да се обсъжда въпросът за допуснати процесуални нарушения на процесуалните правила, възпрепятстващи правото на защита на касатора.

Неоснователно е и другото наведено в касационната жалба оплакване, че към датата на издаване на оправомощителната Заповед №315з-770/18.03.2016 год. от комисар Г. Г., той е бил Директор на ОД на МВР Плевен, но считано от 15.04.2016 год.е назначено друго лице за Директор на ОД на МВР-Плевен, поради което издаденото НП за нарушение, извършено на 24.06.2017 год.-след датата на назначаване на новия Директор, е незаконосъобразно като издадено от ненадлежно оправомощено лице. На първо място следва да се посочи, че нито по делото на РС, нито в настоящото производство са представени, нито е поискано събирането на доказателства в тази насока, нито на съда този факт е служебно известен или ноторно известен кое лице след датата на подписване на Заповед №315з-770/18.03.2016 год. от комисар Г. Г. до датата на издаване на НП е изпълнявало длъжността Директор на ОД на МВР-Плевен, поради което твърденията на касатора в тази насока са останали недоказани. Но това не е било и необходимо. Съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за административните нарушения и наказания актове могат да съставят длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове; определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове и представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.1, б."б" от ЗАНН административни наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Според чл.647, ал.1 от Кодекс за застраховането, актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В случая, предвид че установеното и санкционирано нарушение е по чл.638, ал.3 от КЗ, компетентни за съставяне на АУАН са длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, какъвто не се спори и се установява от отбелязването в самия акт за нарушение, че е актосъставителят В.. Съгласно чл.647, ал.2 от КЗ, наказателното постановление за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай компетентното ведомство е Областна дирекция на МВР-Плевен и компетентни да издават наказателни постановления са именно Директорът на областната дирекция или упълномощени от него длъжностни лица. Заповед № 316з-770/18.03.2016 година, приложена на л.16 от делото на РС, е издадена от Г. Г. в качеството му на Директор на Областна дирекция на МВР - Плевен именно на основание и с нея е определен компетентното да издава наказателни постановления по чл.638, ал.1-5 и чл.639 от КЗ длъжностно лице, а именно –Началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен, който е и издател на процесното НП. Компетентността на Директора на ОД на МВР да определя длъжностни лица, които да издават наказателните постановления по КЗ, произтича пряко от закона и не е свързана с личността, заемаща тази длъжност, а с притежаваното от нея качество директор. Тоест тази компетентност е компетентност на органа, и лицето, заемащо тази длъжност през периода, в който я заема, да може надлежно да издава такъв вид заповеди. Правният "живот" на този вид заповеди за оправомощаване продължава до законова промяна на компетентността или до изричната отмяна на съответната заповед с нова такава, но не зависи от промяната в персоналния състав на издалия ги орган. Доколкото правомощието на директора на ОД на МВР да определя компетентните да издават НП по приложението на КЗ органи не е отменено (напр. с изменение на чл. 647, ал.2 от КЗ), издадените в изпълнение на това правомощие заповеди не загубват действието си при промяна на лицето, което изпълнява длъжността директор. Ако новият директор реши да определи други лица от състава на областната дирекция да издават НП, то той разполага с оперативна самостоятелност да го направи, като издаде нова заповед, с която отменя предходната такава. Данни или твърдения за наличие на такава заповед по делото липсват. Ето защо Началникът на сектор ПП И. И. е бил компетентен да издава НП, тъй като е била надлежно оправомощен от Директора на ОД на МВР-Плевен с нарочна писмена заповед.

Ето защо решението на ПРС като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 885 от 23.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2146/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.