Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 203

гр. Плевен,  04.04.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, IІ състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ                                                                                                  

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 35 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на „Екоком Груп“ ООД, ЕИК 200947670, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Гренадирска“ № 65, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Г.Е.Г., която е подадена чрез пълномощника адвокат М.Б. от ПлАК, против заповед № 316з- 3748/15.11.2017г., издадена от Началник сектор „ПП“ в отдел „ОП“ при ОД на МВР- Плевен, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване регистрацията на МПС / автомобил „Мерцедес гл 500 4 Матик“ с рег. № ХХХХХ/ за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при нарушение принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК, т.к. наложената с нея принудителна административна мярка не е в състояние да постигне целите на административната принуда, а единствено ограничава правата на собственика на МПС. Развиват се доводи за допуснато съществено нарушение на правилата на чл.26, ал.1 АПК при издаването на обжалваната заповед, т.к. административният орган не е уведомил жалбоподателя като заинтересована страна в производството и го е лишил от възможността да упражни правата си, с което се е стигнало до нарушение разпоредбата на чл.35 АПК. В заключение се иска да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде отменена обжалваната заповед и претендира деловодни разноски.

 Ответникът, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Ф., която излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие със законовите разпоредби и целта на закона, както и че адресатът на заповедта е определен правилно, а именно собственика на МПС „Екоком груп“ ООД. Твърди, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на процесуалните правила, същата съдържа изискуемите от закона реквизити и в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Излага доводи, че не е нарушен принципът на съразмерност на наказанието по смисъла на чл.6, ал.1 от АПК, както и процесуално нарушение на чл.26, ал.1 АПК, т.к. уведомяването на дружеството за производството по никакъв начин не би довело до промяна на изводите, направени от административния орган във връзка с производството и издаването на обжалваната заповед. В заключение пледира да бъде потвърдена оспорената заповед и претендира присъждане на  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

След запознаване със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобразяване становищата на страните, съдът намира за установено следното :

Жалбата е подадена в законен срок, от процесуално легитимирано лице и е подсъдна на Административен съд- Плевен.

С обжалваната заповед на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС /автомобил „Мерцедес гл 500 4 Матик“ с рег. № ХХХХ/, собственост на „ЕКОКОМ ГРУП“ ООД- ЕИК 200947670, за срок от 6 /шест/ месеца. От обстоятелствената част на заповедта е видно, че на 14.11.2017г. със съставянето на АУАН сер. Д, бл. № 0358014 от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен е установено, че С. Е.Г. е управлявал посоченото по- горе МПС, след като е загубил право да управлява МПС на основание ЗППАМ № 17-0938-000166/27.01.2017г.

От представената от ответника по делото справка за регистрирани МПС /л.50/ е видно, че автомобил „Мерцедес гл 500 4 Матик“ с рег. № ХХХХХ е собственост на „ЕКОКОМ ГРУП“ ООД- ЕИК 200947670. От АУАН сер. Д, бл. № 0358014/14.11.2017г. /л.61/ се установява управление на процесното МПС на посочената дата от С. Е.Г.. От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-000166/27.01.2017г. /л.63/ е видно, че по отношение на С. Е.Г. е била приложена такава по чл.171, т.4 ЗДвП- изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.  Същата е връчена на Г. на 04.04.2017г. и няма данни да е била обжалвана, а и съобразно разпоредбата на чл. 172, ал.6 ЗДвП, обжалването не спира изпълнението й.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

 По смисълът на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и съгласно чл.171 ал.5 обжалването е по реда на АПК. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Конкретно, компетентността на издателя на заповедта е обоснована с представената заповед № 316з-1612/19.05.2017 година на директора на ОД на МВР –Плевен (лист 40).

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нейната отмяна. Съдът намира за неоснователни доводите от жалбата за допуснато съществено нарушение с оглед неспазване нормата на чл.26 АПК. Действително юридическото лице, което е собственик на МПС, за което е постановено прекратяване на регистрацията е следвало да бъде уведомено за започване на производството по издаване на обжалвания административен акт, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл.26 АПК, но горното не е съществено, тъй като не е довело до съществено ограничаване правата на жалбоподателя. Горната норма цели осигуряване на възможност на заинтересованите лица да направят възраженията си пред административния орган до издаване на административният акт, но те могат, а и жалбоподателят се е възползвал от правото си да изложи възраженията си в рамките на производството по оспорване на процесната заповед, с което се гарантира упражняване на правата му в пълен обем.

При проверката, извършена на на 14.11.2017г., е констатирано със съответен АУАН, че С. Е.Г. е управлявал автомобила, собственост на дружеството жалбоподател, след като СУМПС му е било иззето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-000166/27.01.2017г. поради това, че са му били отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Предвид горното съдът счита, че същият попада в категорията на лицата по смисъла на чл.171, т. 2а ЗДвП.

В хипотезата на чл.171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта- ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), както  и с оглед конкретиката на процесния случай, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ може да се приложи на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ като в оспорената пред настоящия състав заповед се установява на едно от тях - управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.  Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В случая, от представените по делото доказателства се установява, че водачът процесния автомобил го е управлявал без да притежава съответното свидетелство за управление, тъй същото му е било иззето със заповед за прилагане на ПАМ. Липсата на редовно свидетелство за управление на МПС следва да се приравни на липсата на такова свидетелство, тъй като единствено то удостоверява необходимата правоспособност на водача да управлява МПС. Нормата на чл.171 т.2а от ЗДвП не визира само и единствено случаите, в които водачът не притежава правоспособност да управлява МПС.  Оспорената заповед за прилагане на ПАМ правилно е издадена по отношение на собственика на превозното средство, в който смисъл е и разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че същата е постановена в нарушение на чл.6, ал.5 от АПК, т.к. с нея не могат да се постигнат целите на закона. Съобразно разпоредбата на чл.171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. На л.7 и 8 от делото е приложена справка за актуално състояние на дружеството жалбоподател, от която е видно, че С. Е.Г. е съдружник в „ЕКОКОМ ГРУП“ ООД, поради което прилагането на процесната ПАМ ще отнеме възможността му да ползва  МПС-то, собственост на дружеството, чиято регистрация е прекратена, т.е. с тази мярка ще се постигне една от целите по чл.171 ЗДвП, а именно преустановяване на административно нарушение.

Приложената ПАМ е за минималния предвиден от закона срок от 6 месеца, поради което настоящият съд намира, че не е нарушен принципът на съразмерност по смисъла на чл.6, ал.1 от АПК.

Следователно оспорената ЗППАМ, с която е прекратена регистрацията на автомобила, за минималния срок от 6 месеца, е законосъобразна. Жалбата срещу тази заповед е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора не може да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, но следва да се присъди претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно чл.143, ал.4 от АПК.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Плевен,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Екоком Груп“ ООД, ЕИК 200947670, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Гренадирска“ № 65, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Г.Е.Г., подадена чрез пълномощника адвокат М.Б. от ПлАК, против заповед № 316з- 3748/15.11.2017г., издадена от Началник сектор „ПП“ в отдел „ОП“ при ОД на МВР- Плевен, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване регистрацията на МПС /автомобил „Мерцедес гл 500 4 Матик“ с рег. № ХХХХ/ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА „Екоком Груп“ ООД, ЕИК 200947670, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Гренадирска“ № 65, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Г.Е.Г.  да заплати в полза на ОД на МВР- Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

  

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

          

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ: