Решение по Административно дело 1033/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 764

гр.Плевен, 20 Декември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1033 по описа за 2018г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.13 ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Производството по делото е образувано по жалба от Н.Т.Ц. *** против Заповед №ЗСП/Д-ЕН/3293 от 05.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, с която е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г., потвърдена с Решение №15-РД06-0056/26.10.2018г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен.

В жалбата се твърди, че в подаденото заявление е посочен телефон за контакт, но никой не я е търсил. Твърди се още, че посоченото в заповедта, че не живее на този адрес не е вярно, както и че не е виждала уведомление за посещение на място на адреса от социален работник. Твърди се също, че от 2016г. когато е установено, че жилището, което обитава е преходно и в лошо техническо състояние, нищо не се е променило. Описва се състоянието на апартамента и се счита, че действията на социалните работници са умишлени, тъй като е било възможно след подаване на жалба до РДСП-Плевен, да бъде изпратен SMS на телефона й с посочване на датата, на която ще бъде извършена социалната анкета. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

От ответника е депозирано писмено становище, в което се сочи, че е спазена процедурата по чл.27 от ППЗСП и тъй като лицето не се е явило в указаните срокове за справка в ДСП-Плевен е приложена нормата на чл.27 ал.5 от ППЗСП.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и твърди, че само един път е звънял телефона и при обаждане, от отсрещната страна се е мълчало. Счита, че не е правена проверка на място и умишлено се сочи това основание за отказ, тъй като е най-лесния начин да бъде лишена от социална помощ. Твърди отново, че лошото техническо състояние на обитавания апартамент е същото както през 2016г. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и излага доводи за приложението на процедурата по чл.27 от ППЗСП. Сочи, че от страна на социалния работник са положени всички усилия, за да бъде направена съответната проверка. Счита, че са спазени административно-производствените правила и правилно е приложен материалния закон. В заключение се моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Заповед №ЗСП/Д-ЕН/3293 от 05.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е изпратена до Н.Ц. по пощата с обратна разписка и е получена на 05.10.2018г. (л.14 гръб). В заповедта е отбелязано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Директора на РД „Социално подпомагане”-Плевен по реда на АПК, както е регламентирано в чл.13 ал.5 от ЗСП. Жалбата до Директора на РД „СП”-Плевен е подадена и заведена с вх.№15-94Н-00-1613/08.10.2018г.(л.29), т.е. е подадена в законово установения срок за обжалване по административен ред. По подадената по административен ред жалба, Директорът на РД „СП”-Плевен се е произнесъл с Решение №15-РД06-0056/26.10.2018г., с което на основание чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлил жалбата на Н.Ц. срещу Заповед №ЗСП/Д-ЕН/3293 от 05.09.2018г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен. В решението е посочено, че първоначалния административен акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването или получаването пред Административен съд-Плевен по реда на АПК (по арг. от чл.98 ал.2 от АПК). Решението е изпратено с писмо с обратна разписка до Ц. и е получено на 31.10.2018г. (л.25). Жалбата по съдебен ред е депозирана на 12.11.2018г. и съобразно чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК, съдът намира, че същата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство е Заповед №ЗСП/Д-ЕН/3293 от 05.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен (л.14), по аргумент от чл.98 ал.2 изр.посл. във връзка с чл.145 ал.2 т.1 от АПК, с която са разпоредени неблагоприятни за Ц. правни последици, а именно отказ да се отпусне целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.13 ал.2 от ЗСП, чл.4 ал.4 и чл.3 ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. (изм. и доп. ДВ бр.56 от 06.07.2018г.) и Заповед №РД-01-594 от 18.07.2018г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа на подадено заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН/3293 от 20.08.2018г. и изготвен социален доклад. С нея е отказано на Н.Т.Ц. *** отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г. с мотиви, че лицето не живее на посочения в заявлението адрес; невъзможност за провеждане на социална анкета в дома на лицето, съгласно изискванията на чл.27 ал.5 от ППЗСП; г-жа Ц. е 66годишна, живее сама в собствен двустаен апартамент, не отговаря на изискването на чл.10 ал.1 т.1; не представя медицински документи; не е намерена на адреса и не е осигурила достъп за извършване на социална анкета за установяване на обстоятелствата и извършване на преценка дали попада в обхвата на изключенията съгласно чл.10 ал.2 вр чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП.

От доказателствата по делото се установява, че административната процедура е започнала по подадено от Н.Ц. *** заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН/3293 от 20.08.2018г. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия (л.7-8). В заявлението-декларация от Ц. са посочени следните обстоятелства-неомъжена; безработна; няма деца до 18-годишна възраст; няма лица, с които да съжителства; няма лица задължени по закон да осигуряват издръжка; брутни доходи през последните шест месеца в общ размер на 730лева, в точа число 370лева от трудова дейност-чистете вход и 360лева помощи за отопление 2016/2017г; обитава собствено жилище, което се състои от две стаи; има вилен имот и 0,6дка земеделска земя; не е прехвърляла жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години; през последните пет години не е прехвърляла чрез договор за дарение собственост върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот през последните пет години; не е регистрирана като ЕТ; не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане; няма налагани санкции през последните три години по ЗДДФЛ.

След подаване на заявлението-декларация и въз основа на приложените към него документи, социален работник при административния орган на 22.08.2018г. в 12.40часа е направил първо посещение на посочения адрес, където лицето не е намерено, поради което е залепено уведомление по чл.27 ал.3 от ППЗСП за явяване в срок от 3 дни за справка в ДСП-Плевен, поради необходимост да се извърши социална анкета (л.11 гръб).

След като Ц. не се е явила в указания срок, на основание чл.27 ал.4 от ППЗСП е извършено повторно посещение на адреса на дата 28.08.2018г. в 14.15часа, като лицето отново не е намерено и е оставено ново уведомление да се яви в ДСП-Плевен за справка, поради необходимост от извършване на социална анкета (л.24).

На 05.09.2018г. е изготвен социален доклад, в който е попълнена анкетна карта, в която е отразено, че Ц. е неомъжена; безработна с регистрация в БТ; не съжителства с други лица; няма данни за лица, задължени по закон да осигуряват издръжка; по отношение на здравословното състояние е посочено, че няма представени медицински документи; доходи от трудова дейност-370лева; живее в жилище от две стаи и кухня в лошо техническо и битово състояние; притежава вила 25кв.м. в м.“Табакова чешма“ без ел. и ВиК инсталации с прилежащо лозе от 0,6дка за лични нужди. Отразено е още, че не може да бъде извършена анкета и преценка възможността жилището да е източник на допълнителни доходи. В графа „Други констатирани обстоятелства” е посочено, че анкетираната живее сама в собствен апартамент, който е придобила от родителите си, които са починали; апартаментът е 98кв.м. и се състои от 2 стаи и кухня; през 2016г. във връзка с подадено заявление за отпускане на целева помощ е извършена социална анкета на адреса и е установено, че жилището е в лошо техническо състояние и е прието, че лицето попада в обхвата на коректива на чл.10 ал.1 т.1, съдържащ се в чл.10 ал.2 от ППЗСП – лошо техническо състояние на жилището, поради което не може да се отдава под наем като източник на доходи; във връзка с подаденото ново заявление за отпускане на целева помощ е необходимо да се извърши социална анкета с цел установяване дали лицето попада в обхвата на коректива на чл.10 ал.1 т.1, съдържащ се в чл.10 ал.2 от ППЗСП; адресът посетен на 22.08.2018г и 28.08.2018г. като лицето не е намерено и са оставени уведомления съгласно чл.27 ал.3 и ал.4 от ППЗСП; извършено е допълнително посещение на 03.09.2018г. когато отново Ц. не е намерена, както и са правени многобройни обаждания към телефон за контакт, но не е отговаряно на тях; не може да бъде извършена социална анкета за установява на обстоятелствата съгласно чл.10 ал.2 вр. чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП; притежава вила 25кв.м. в м.“Табакова чешма“ без ел. и ВиК инсталации, поради което не може да се отдава под наем, като към нея има лозе от 0,6дка за лични нужди; вилата не може да бъде източник на допълнителни доходи; през м.април ВАС е отменил заповед на директора на ДСП-Плевен за отказ на ЦПО за 2016г. и с протокол е изплатена сумата от 362.30лева. Вследствие на констатираното е направено предложение, на основание чл.27 ал.5 от ППЗСП да се направи отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г., поради невъзможността да бъде извършена социална анкета и извършване преценка дали отговаря на условията за отпускане на ЦПО, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008г. във вр. с чл.10 и чл.11 от ППЗСП за отоплителен сезон 2018/2019г.

Въз основа на изготвения социален доклад от Директора на Д”СП”-Плевен е издадена Заповед №ЗСП/Д-ЕН/3293 от 05.09.2018г., с която на Ц. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г. с мотиви, че лицето не е намерена на адреса и не е осигурила достъп за извършване на социална анкета за установяване на обстоятелствата и извършване на преценка дали попада в обхвата на изключенията съгласно чл.10 ал.2 вр чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП. Заповедта е връчена лично на Ц. на 15.10.2018г.

По подадена жалба от Ц. е издадено от Директора на РД”СП”-Плевен Решение №15-РД06-0056/26.10.2018г., с което същата е отхвърлена с мотиви, че всички обстоятелства, имащи отношение за определяне правото на лицата или семействата на целева помощ за отопление се установяват посредством извършване на социална анкета съгласно чл.27 от ППЗСП, като по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗСП социална анкета е дейност по установяване наличието на условия за упражняване правото на социални помощи, извършена от социални работници от дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В тази връзка е прието, че Ц. живее сама и обитава собствено двустайно жилище, поради което не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 т.1а от ППЗСП, доколкото поради невъзможността от извършване на социална анкета в дома й не е установено друго. В заключение е посочено, че невъзможността от провеждане на социална анкета в дома на лицето с цел констатиране на релевантните факти за правото на подпомагане с целева помощ за отопление е достатъчно основание за отказ на същата.

От фактическа страна по делото е установено още, че с решение №4210/02.04.2018г. по адм.дело №740/2017г. ВАС е отменил решение от 07.12.2016г. по адм.дело №839/2016г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Н.Ц. против Заповед №ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016г. на директора на ДСП-Плевен и вместо него е отменил Заповед №ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016г. на директора на ДСП-Плевен и върнал преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

По делото е разпитана като свидетел социалният работник Е. Т., която заявява, че е направила две посещения на място на 22.08.2018г. и на 28.08.2018г., като лицето не е намерено, поради което е поставила уведомление първия път на входната врата на жилището, а втория път на входната врата на блока. Сочи, че многократно е звъняла на телефона за контакт, както от личен телефон, така и от служебен такъв, но разговор не е осъществен. Твърди, че е направила още едно посещение на 03.09.2018г. след работно време, за когато не е оставяла уведомление, тъй като е извън процедурата. Твърди още, че всички опити да осъществи контакт с лице са били неуспешни.

От приложените по делото разпечатки от VIVACOM се установява, че Ц. е търсена на посочения за контакти телефонен номер от социалния работник.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен е индивидуален административен акт, с който непосредствено се засягат права на лицето, съобразно нормата на чл.21 ал.1 от АПК. Съдът намира, че последната е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.13 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗСП, а именно Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес на оспорващата.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл.59 ал.2 от АПК, включително посочено фактическо и правно основание.

По отношение спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 12 ал.4 от ЗСП, условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл.2 ал.1 от същата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Съгласно чл. 10 ал.1 от ППЗСП, социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия, като според т.1 б.“а“ - обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от едностайно за едно лице. Изключение от това изискване въвежда разпоредбата на чл.10 ал.2, съгласно която изискванията на т.1 не се прилагат когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. Според чл.26 ал.1 от ППЗСП, социалните помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от пълнолетно лице по настоящ адрес до дирекция "Социално подпомагане", като съобразно ал.3 заявлението-декларация се подава еднократно в рамките на една календарна година. Съгласно чл.27 ал.1 и ал.2 от ППЗСП, в срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, като социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. В случай, че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка (ал.3), а когато ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане" (ал.4). При условия, че в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Съгласно чл.27 ал.6 от ППЗСП, при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Според легалната дефиниция на понятието „социална анкета“ в §1 т.11 от ДР на ЗСП, социална анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че в хода на образувано административно производство са допуснати съществени нарушения на установените специални правила за провеждане на социална анкета, както и на процесуалните правила на АПК, които са довели до нарушение на материалния закон и неговата цел.

Разпоредбата на чл.27 ал.5 от ППЗСП регламентира мотивирането на предложение за отказ от страна на социалния работник, но крайното решение за това да се отпусне целева помощ, или – не, е в компетентността на административния орган - Директорът на ДСП, който следва да извърши задълбочена преценка не само на резултатите от социалната анкета, но и на всички относими за случая факти и обстоятелства. В този смисъл е и чл.35 от АПК, според който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В настоящ случай лицето е лишено от правото на обяснения и възражения, а индивидуалният административен акт е издаден без да са изяснени съществените факти и обстоятелства, тъй като Ц. не е открита на посочения адрес. Прави впечатление, обаче, че след като социалният работник не е успял да открие на посочения адрес лицето, на същият този адрес Ц. е получила лично заповедта за отказ, потвърдителното решение, както и съобщенията за явяване по настоящето дело. В действителност, по делото са представени доказателства, че на телефона за контакти посочен от Ц. е позвънявано многократно от социалния работник, като не е осъществена връзка. Но следва да се посочи, че с оглед възрастта на лицето и фактът, че живее сама, както и предвид зачестилите случаи на телефонни измами на възрастни хора, съдът възприема твърдението на Ц., че не е вдигала телефона при позвъняване от непознат номер. Съдът счита, че след като не е осъществен контакт и по телефона, социалният работник е разполагал с възможността да изпрати sms-съобщение с посочване на датата на предстоящата среща, след което да бъде посетен адреса, за да се установят обстоятелствата от социален и битов характер. Целта на оставените двукратно уведомления е именно да се осъществи контакт и заявителят да се информира за хода на производството с оглед активното му участие в него. Уведомлението не се оставя просто така, за да бъде изпълнена разписаната от закона процедура. Т.е. по смисъла на закона социалният работник не следва да се ограничи до констатацията открито ли е лицето на адреса, или – не, а да извърши съвкупен анализ на известните му обстоятелства, ведно с проучване на документацията и събиране на информация, включително служебна. В тази връзка е необходимо да се посочи, че не без значение в конкретния случай е и фактът, че социалният работник е разполагал с данни от предходно проучване на същото лице за отпускане на социална помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/2017г., вкл. решение на ВАС, с което е отменена заповед за отказ на директора на ДСП-Плевен, тъй като лицето отговаря на условията чл.10 ал.2 вр. чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП за предоставяне на социална помощ. Доколкото нарушението на чл.35 от АПК е повлияло върху съдържанието на оспорения пред съда акт, тъй като при недопускането му би могло да се установи друга фактическа обстановка и съответно обосновани правни изводи и резултат различни от възприетите от органа, то съдът приема, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените и обосновава отмяна на оспорения акт.

От друга страна, отказът да се отпусне социална помощ е постановен по мотиви за невъзможност да се изготви социална анкета, поради неоткриване на Ц. на посочения адрес, а от правна страна е обоснован с разпоредбата на чл.27 ал.5 от ППЗСП. Невъзможността да бъде изготвена социална анкета при посещение на адрес, обаче, не е предвидено в закона като основание за отказ за социално подпомагане по чл.12 ал.2 от ЗСП. С разпоредбата на чл.27 ал.5 от ППЗСП по същество се въвежда самостоятелно основание за отказ на социално подпомагане, който не е законово регламентиран. Ограничението на правото на получаване на социални помощи, предвид неговата значимост и конституционна гарантираност не може да се извърши с подзаконов нормативен акт и поради това във вр. с чл.5 ал.1 от АПК не съставлява годно основание да се отрече правото на социално подпомагане.

Следва да се посочи също, че целта на закона е осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извърши обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да бъде отказано подпомагане.

Ето защо, оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение, като бъде извършена социална анкета и изготвен нов социален доклад след преценка на всички факти и обстоятелства, а това ново произнасяне следва да стане в срока по чл. 4 ал.3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. - двадесетдневен от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-ЕН/3293 от 05.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, с която на Н.Т.Ц. *** е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г., потвърдена с Решение №15-РД06-0056/26.10.2018г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН/3293 от 20.08.2018г. подадено от Н.Ц. *** за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2018/2019г, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в настоящето решение, в 20-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решение да се изпратят на оспорващата Н.Ц. ***.

СЪДИЯ: