РЕШЕНИЕ № 147
гр.
Плевен, 12 март 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен
– първи състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 33/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във вр. с чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост
/ЗДС/.
Образувано
е по жалба от „Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК 130460283, срещу Заповед №
РД-14-64/05.12.2017 г. на Областен управител на област Плевен, с която е
наредено изземването на недвижим имот – държавна собственост, представляващ
площ от 100 кв.м., разположена в източната част от покрива на сграда с
идентификатор 56722.651.231.1 по кадастралната карта на гр. Плевен – Контейнерен
терминал на ж. п. гара Плевен – Запад, атакуван с Акт за държавна собственост
/АДС/ № 6645/20.02.1995 г., определено е при липса на доброволно изпълнение да
се пристъпи към принудително такова. Даден е срок за доброволно изпълнение,
като заповедта подлежи на предварително изпълнение.
Жалбоподателят
иска оспорената заповед да бъде отменена като неправилна. Сочи, че между ДП
НКЖИ, в качеството на наемодател и „Теленор България“ ЕАД, гр. София /с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/ в качеството на наемател е
бил сключен договор за наем от 22.05.2006 г. за разполагане на
телекомуникационни съоръжения на покривното пространство на Контейнерен
терминал, ж.п. гара Плевен Запад, съставляващи обект 3655. Посочва, че към
настоящия момент правата и задълженията по Договора на наем от 22.05.2006 г. се
изпълняват на основание чл. 236, изр. 1 от ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/, като „Теленор България“ ЕАД, в пълно съответствие с всички
разпоредби на сключения договор, изпълнява задълженията си съставомерно и
точно, включително и основното си договорно задължение за заплащане на
месечната наемна цена под формата на обезщетение. С решение № 28-11/16 от 16.11.2016
г. на УС НКЖИ под точка едно е обявен търг с тайно наддаване за отдаване под
наем за срок от 5 години на открита площ от 62,31 кв.м. за поставяне на станция
на мобилен оператор, от които открита площ 2,25 кв.м. за поставяне на мачта с
антена, открита площ 7,00 кв.м. за поставяне на шкаф и отрита площ 53,06 кв.м.
за достъп и обслужване на съоръженията на покрив на сграда Контейнерен терминал
с местонахождения: гр. Плевен, в района на ж. п. гара Плевен – Запад - сграда с
идентификатор 56722.651.231.1 по кадастралната карта на гр. Плевен. Сочи, че
описаната по-горе тръжна процедура не се отнася за собствените на дружеството
телекомуникационни съоръжения и оборудване, съставляващи обект 3655, за които е
бил сключен договор за наем от 22.05.2006 г. Посочва още, че с писмо изх. № MSD42417/10.02.2017 г. „Теленор
България“ ЕАД са сигнализирали и информирали ДП НКЖИ за извършената от дружеството
подмяна и преконфигурация на телекомуникационно оборудване през 2014-2015 г.,
включително и за обект 3655 и са представили схема с отразени новите актуални
площи, на които са разположени съоръженията им, която да бъде съобразена и
отразена при изготвянето и обявяването на тръжната процедура и документация.
Сочи, че площта, на която са разположени телекомуникационните им съоръжения,
които съставляват техен обект 3655 е 37 кв.м., без площ за достъп и обслужване,
което обслужване се извършва в посочената наета площ. Моли да бъде отменена
обжалваната заповед. Прави искане за спиране на предварително изпълнение на
заповедта.
С
определение № 38/08.01.2018
г. /л.л.66,67/, съдът е спрял предварителното изпълнение на заповедта.
Определението не е оспорено и е влязло в сила.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът
– Областен управител на Област Плевен, редовно призован, не се явява, не се
представлява. В съпроводителното писмо към жалбата се сочи, че същата е
неоснователна. Твърди се, че е налице държавен имот, който се държи от жалбоподателя
без основание. След изтичане на договора за наем на този имот не може да се
приложи чл. 236, изр. 1 от ЗЗД, доколкото е налице противопоставяне от
наемодателя, а прилагането на тази разпоредба е невъзможно, доколкото
противоречи на чл.19, ал.4 и чл.16, ал.2, ал.5 и ал.6 от ЗДС. Продължаването на
плащане на уговорена наемна цена не означава продължаване на договора, същата
представлява обезщетение за ползването на имота. Моли да се отхвърли жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедна е съобщена на
08.12.2017 г. /обратна разписка на л.9/ а жалбата е подадена с пощенска пратка
на 22.12.2017 г. /л.7/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен
съд Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба
за неоснователна.
От
събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
Между ДП НКЖИ, в качеството
на наемодател и „Космо България Мобайл“ ЕАД гр. София в качеството на наемател
е бил сключен договор за наем от 22.05.2006 г. за поставяне на антенни мачти
/инсталиране на телекомуникационно
инфраструктурно оборудване и инсталиране на антени, включително изграждане на
кула в рамките на наетата площ/, по отношение на покривното пространство на
Контейнерен терминал, ж.п. гара Плевен Запад, съставляващи обект 3655
/л.л.36-40/. За базовата станция е издадено разрешение за строеж и разрешение
за ползване /л.л.62-64/. Към първоначалния договор впоследствие са били
сключени и две допълнителни споразумения, с които се удължава срокът на договора
- последно до 22.05.2016 г., и се променя размерът на наема /л.л.41-45/. След изтичане удължения със споразуменията срок на договора
с констативни протоколи от служители на ДП НКЖИ е установено /л.л.29-35/, че
имотът продължава да се ползва от „Теленор България“ ЕАД /ново наименование на „Космо
България Мобайл“ ЕАД/. За имота е приобщен акт за държавна собственост
№6645/20.02.1995 г. /л.24/, заедно със скици на имота /л.л.25-26/. Със заповед
№ 130/18.01.2017 г. на директор ДП НКЖИ /л.л.17-19/ са били открити търгове с
тайно наддаване на определени обекти - публична държавна собственост, предоставени
за стопанисване и управление на ДП НКЖИ.
До „Теленор България“ ЕАД е изпратено писмо на 28.02.2017 г. /л.л.15,16/ от ДП
НКЖИ, в което се сочи, че не може да бъде удължен договорът за наем по постъпило
тяхно искане, като се сочи, че в такъв случай срокът ще стане над 10 години, и
посочената от тях площ на обекта от 37.00 кв.м не е реална, като площта,
уточнена с измерване от служители, отговарящи за управлението на собствеността,
е 62,31 кв.м. За същата площ е обявен търг, за който са своевременно уведомени.
В случай,че не участват в търга, ще им бъде връчена покана за доброволно
освобождаване на площта. Със заповед № 925/02.05.2017 г. /л.л.20-21/ е прекратен
обявеният с предходна заповед № 130/18.01.2017 г. търг, като е посочено, че търгът
за открита площ от 62,31 кв.м. за поставяне на станция на мобилен оператор, от
които открита площ 2,25 кв.м. за поставяне на мачта с антена, открита площ 7,00
кв.м. за поставяне на шкаф и отрита площ 53,06 кв.м. за достъп и обслужване на
съоръженията на покрив на сграда Контейнерен терминал с местонахождения: гр.
Плевен, в района на ж. п. гара Плевен – Запад - сграда с идентификатор
56722.651.231.1 по кадастралната карта на гр. Плевен се прекратява поради
неподаване на заявления за участие в търга в определения срок. До областния
управител е изпратено писмо от ДП НКЖИ с дата 16.11.2017 г. /л.л.13,14/, с
което се иска изземване на имота, като се сочи, че „Теленор България“ ЕАД
продължава да полза площта въпреки че договорът за наем е изтекъл, а дружеството
не се е явило на обявения търг, който по тази причина е прекратен. Издадена е
процесната заповед /л.л.11,12/, като в същата е подробно индивидуализиран
имота, АДС, с който е актуван, договорите за наем и допълнителните споразумения
към тях, като е посочено, че договорът е изтекъл на 22.05.2016 г., обявения търг
и неявяването на „Теленор България“ ЕАД на същия, който търг по причина
неявяване на кандидати е прекратен. Посочено е, че е установено, че „Теленор
България“ ЕАД продължава да ползва имота, като последната проверка е от
05.10.2017 г., като това ползване е без правно основание.
Така установеното от
фактическа страна води до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на обжалвания акт, и съгласно правомощията и
задълженията си по чл.
146 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия, съгласно чл.
80, ал. 1 от ЗДС- Областен управител на област Плевен, и при наличие на
мотивирано искане на генералния директор на ДП НКЖИ.
Оспорваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. При служебната проверка на
нейната законосъобразност по отношение на изискването за необходимите
реквизити, съгласно чл.
59 от АПК, съдът намира, че при издаването й са спазени изискванията за
форма, вкл. и за посочване на фактически и правни основания.
Не са налице данни, жалбоподателят
да е бил уведомен по реда на чл. 26 от
АПК за започване на административното производство. Същият е бил уведомен
само от генералният директор на ДП НКЖИ /л.16/ че при липса на участие в търга
ще се връчи покана за доброволно освобождаване на площта. Съдът счита, че
неуведомяването му в административното производство не е съществено процесуално
нарушение, тъй като с допускането му не е накърнено правото на защита на лицето.
Последното е пълноценно реализирано в съдебната фаза, като му е дадена
възможност да направи всичките си възражения и да представи доказателства в
тяхна подкрепа. От друга страна, несвоевременното уведомяване на лицето за
започнало производство по издаване на заповедта, предвид характера на събраните
в административното и в съдебното производство доказателства, не би довело до
различно съдържание на административния акт. Ето защо съдът намира, че
оспорената заповед е издадена в отсъствие на съществени нарушения на
процесуалните правила.
По
отношение спазването на материалния закон, съдът намира:
Заповедта
е издадена на осн. чл.
80, ал. 1 от ЗДС, съгласно който имот-държавна собственост, който се владее
или държи без основание се изземва въз основа на заповед на областния управител
въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на
ведомство. Т.е., за да е законосъобразна заповедта, издадена на осн. чл.
80, ал. 1, пр. 1 от ЗДС, следва да са налице кумулативно три предпоставки:
имотът да е държавна собственост, да се държи от трето лице и това държане да е
без правно основание.
В
конкретния случай не се спори, че са налице първите две предпоставки - имотът е
публична държавна собственост, установено с гореописания АДС, и се държи от
трето лице - жалбоподателя „Теленор България“ ЕАД, гр. София, което е видно от
приложените констативни протоколи, и се признава и от самия жалбоподател.
Между
страните е спорно дали жалбоподателят държи имота на валидно правно основание.
Съгласно чл. 24
от ЗДС, наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в
договора, и по реда на Закона
за задълженията и договорите.
Основанието за прекратяване
на договора "изтичане на уговорения срок" е предвидено в чл. 12, ал.1
от договора за наем от 22.05.2006 г., като с оглед на удължаването на срока на
договора с допълнителните споразумения този уговорен срок е до 22.05.2016 г.
Тук следва да се отбележи, че
е неоснователно възражението на жалбоподателя за превръщане на срочния договор
в безсрочен, като се прилага разпоредбата на чл. 236, изр. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.
24 от ЗДС препраща към субсидиарно приложение на ЗЗД само по отношение на
"реда за прекратяване на договора". Разпоредбата на чл.
236, ал.1 ЗЗД, предвиждаща превръщането на договора в безсрочен, ако след
изтичане на срока със знанието или без противопоставянето на наемодателя продължи
ползването, тази разпоредба като противоречаща на ЗДС не може да се приложи.
Съгласно действащата както към датата на изтичане срока на договора нормативна
уредба, така и сега, е недопустимо съществуването на безсрочен договор за отдаване
под наем на държавен имот /и за частна и за публична държавна собственост
ограничението е до 10 години – чл.
16, ал.2 и чл.
19, ал.2 от ЗДС/. Следователно след 22.05.2016 г. жалбоподателят държи
държавния имот - публична държавна собственост без никакво правно основание, с
което е изпълнено и второто условие от фактическия състав на разпоредбата на чл. 80
от ЗДС.
С оглед специалната уредба
на ЗДС, общата разпоредба на чл.
236, ал.1 ЗЗД е неприложима в случаите на отдаване под наем на държавно
имущество, доколкото съществуването на безсрочен договор за наем на такова би
противоречало на специалните императивни нормативни законови разпоредби на ЗДС.
По всички изложени
съображения настоящият състав приема, че обжалваният административен акт е
законосъобразен, като издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона и в съответствие с целта
на закона, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
С оглед горепосочения извод,
жалбата, поставила начало на настоящото производство е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По делото не е осъществено
процесуално представителство и не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Теленор България“ ЕАД, гр.
София срещу Заповед № РД-14-64/05.12.2017 г. на Областен управител на област
Плевен.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/