Р E Ш Е Н И Е

№ 304

гр.Плевен, 11 Май 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №31 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от П.Р.Д. ***, чрез адв.Ц.Ц. *** с надлежно пълномощно, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0293-000294 от 29.11.2017г. на Началник РУ-Левски към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при недоказаност на нарушението посочено в нея. Сочи се, че в обстоятелствената част на заповедта не е налице описание на извършеното от Д. нарушение по смисъла на чл.171 т.2А от ЗДвП, като не е посочено, че в качеството на собственик е допуснал притежаваното от него МПС да се управлява от лице непритежаващо СУМПС. Сочи се още, че не е отразено на кое МПС се прекратява регистрацията, поради което не е ясно за кое ППС се отнася мярката. Твърди се, че не е предоставял управлението на лекия автомобил на лицето Й. К., както и че не му е известно, че същият е лишен от свидетелство за правоуправление. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се претендира присъждане на разноски.

От ответника не е подаден писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв. Ц., който поддържа депозираната жалба. Отново заявява, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, така както са описани в жалбата, и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 04.12.2017г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата чрез административния орган на 18.12.2017г. (л.29). Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С АУАН фабр.№0255415 от 29.11.2017г., съставен от В. С.-младши автоконтрольор при РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, на Й. А. К. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1, чл.137А ал.1 и чл.150А от ЗДвП за това, че на 26.11.2017г. в 15.12часа в с.Малчика, ул.“Осъм“ пред Дом №15, като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ЕН***КА, собственост на П.Р.Д. ***, управлява без свидетелство за управление на МПС; без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът и след употреба на алкохол от 0.57 промила, установено с техническо средство Дрегер, като на водача е издаден талон за медицинско изследване. В АУАН е посочено като възражение, че в деня на спирането не е употребявал алкохол и собственикът на автомобила не е знаел, че го е взел за управление. Посочено е в акта, че се изземват СРМПС част ІІ с №007044432 и 2броя регистрационни табели с №ЕН *** КА.

Във връзка с горното, на 29.11.2017г. от Началник РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №17-0293-000294, с която спрямо П.Д. е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №007044432 и 2броя регистрационни табели № ЕН***КА. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 29.11.2017г. със съставянето на АУАН сер.№0255415 от служител на РУ-Левски е установено, че МПС „Фолксваген Голф“ с рег.№ЕН***КА е управлявано от Й. А. К., който е със отнето СУМПС (лишен от право да управлява МПС), като разпоредбата на чл.171 т.2А от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на МПС, което е управлявано от неправоспособен водач.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото се установява още, че въз основа на съставения АУАН срещу К. е издадено Наказателно постановление №17-0293-000710 от 15.12.2017г. за нарушения по чл.150А ал.1, чл.137А ал.1 и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, което не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Видно от приложена на л.44 справка е, че като собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ЕН***КА, в регистрите на ПП-КАТ е отразен П.Р.Д..

Установява се още от фактическа страна, че СУМПС на К. е със статус „отнето“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.7-9 е приложена Заповед №316з-1612/19.05.2017г, с която Началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, който е посочен в заповедта. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило значително правата и законните интереси на Д.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Д. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

Следва да се посочи още, че не е налице неяснота в разпоредителната част на заповедта и не е нарушено правото на защита на адресата на акта, доколкото в мотивите на заповедта за ПАМ е извършено позоваване на съставения АУАН с посочване и на марката и рег.№ на управляваното МПС, а в разпоредителната част е отразено и № на рег.табели, което индивидуализира МПС. В подкрепа на изложеното, че не е нарушено правото на защита, са и развитите доводи в жалбата, от които се установява, че оспорващият е наясно и е разбрал спрямо кое МПС е приложена принудителната административна мярка.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а от ЗДвП, съгласно приложимата редакция на закона към датата на издаване на акта, за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че МПС „Фолксваген Голф“ с рег.№ЕН***КА е управлявано от К., който е със отнето СУМПС (лишен от право да управлява МПС), за което е съставен АУАН, в който акт пък е отразено, че автомобилът е собственост на П.Д.. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а не поставя други изисквания за прилагане на мярката, вкл. предоставяне от страна на собственика, респ. знание от негова страна, че водачът не притежава СУМПС. Ето защо е неоснователно възражението в тази насока.

По делото не се спори, че на 26.11.2017г. Й. К. е управлявал процесния лек автомобил, собственост на Д., без СУМПС, тъй като същото му е било отнето. Последното е констатирано с АУАН фабричен №0255415 и е квалифицирано като нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидени в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В горният смисъл е и нормата на чл.155 ал.1 от ЗДвП, съгласно която всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление. Също така, съгласно чл.13 ал.1 т.3 от Закона за българските лични документи, СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност. По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, СУМПС има две удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по чл. 3, ал.3 и чл. 50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. След като към датата на извършване на нарушението К. е бил с отнето СУМПС и е управлявал МПС собственост на Д., то към 29.11.2017г. спрямо оспорващия са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Нарушението на К. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач непритежаващ СУМПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В този смисъл, мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.Д. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0293-000294 от 29.11.2017г. на Началник РУ-Левски към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо П.Д. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: