Р Е Ш Е Н И Е

№ 296 / 8 Май 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети април 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1029/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Е.Ц.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен срещу отказа в писмо с Рег. № 10870/13.11.2017г. на Гл. Директор на ГДИН – София за преместването на жалбоподателя в друг затвор на осн. чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС.

Жалбоподателят, чрез адв. Я. Д. *** оспорва заповедта и иска отмяната й като незаконосъобразна. Счита за доказано, че по отношение на него в Затвора Плевен е прилагано в различни форми физическо въздействие, което е основание за преместването му в Затвора – Враца. Такова е и желанието на неговите близки, за да му се осигури спокойствие за доизлежаване на присъдата и семейството му да не се притеснява за живота и здравето му.

Ответникът – Главният директор на ГДИН - София, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че отказът е законосъобразен – при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Според събраните по делото доказателства не са налице предпоставките на чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС за преместването на жалбоподателя в друг затвор. От страна на администрацията на Затвора – Плевен са предприети необходимите мерки за овладяване на поведенческите прояви на осъдения и правилно е прието, че дискриминационните му нагласи спрямо ромското малцинство биха се проявили независимо от затвора, където изтърпява наказанието си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.

Писмото представлява изричен отказ за преместване на лишения от свобода за изтърпяване на наказанието в друг затвор на осн. чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС. Връчено е на 16.11.2017г. Жалбата е подадена на 23.11.2017г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Е.Ц.И. изтърпява наказание лишаване от свобода от 2г. 6м. в Затвора – Плевен при първоначално определен строг режим. Постъпва в затвора на 19.06.2017г.

Считано от 22.06.2017г. със Заповед № 501/22.06.2017г. на Началника на Затвора – Плевен по изрично негово настояване, оформено с писмена молба-декларация е настанен в самостоятелно спално помещение на осн. чл. 60 ал.2 от ЗИНЗС, чл. 38 ал.1 от ППЗИНЗС като лице с висока степен на обществена опасност за другите л.св. Причината за настаняването на Ц. в самостоятелно помещение е изразено основателно опасение, че върху него би могло да бъде упражнена физическа агресия от други осъдени лица, във връзка с отправени от Ц. при пребиваването му в Следствения арест към тях поредица от закани, обиди, клетви, нецензурни и вулгарни изрази и фрази. Там престоява до 28.09.2017г. , тъй като със Заповед № 731/28.09.2017г. на Началника на Затвора мярката по отношение на Ц. е преустановена и е настанен във втора затворническа група -124 и 122 спални помещения.

На 01.10.2017г. около 16:30 ч. е възникнал инцидент между Е.Ц.И. и други двама осъдени, настанени в същата затворническа група. Извършена е проверка, при която са снети писмени обяснения от свидетелите по случая, включително и от пострадалия Ц., при която се установило, че конфликта е предизвикан от Ц., който започнал да обижда и псува лишени от свобода от ромски произход. Провокирани от поведението му двама лишени от свобода с маски на лицата влезли в 122 спално помещение и упражнили физическо насилие спрямо Ц. като му нанесли удари с дърво по главата и тялото. Лицата са установени по техните писмени обяснения – л.св. Т. Ж. С. и л.св. Я. Р. М. като са им наложени дисциплинарни наказания.

На л.св. Ц. е оказана медицинска помощ в спешен кабинет по повод рани на главата и анамнестични данни, че му е нанесен побой с дървени прътове. Направени са рентгенографии на двете предмишници, лицева торакография, фасова и профилна краниография. Раните на главата са обработени хирургично с шевове. Предложено му е наблюдение в болничния стационар на затвора, което отказал срещу подпис. От приложената медицинска справка от 18.10.2017г., подписана от д-р Т. П., е видно още, че от постъпването си в затвора Ц. е посещавал здравната служба няколко пъти по повод остри оплаквания и наранявания – рана на лява предмишница – 23.01.2017г., порезна рана от порцеланова мивка на седалището – 07.03.2017г., прегледан от хирург и наложен първичен шев на раната.

На 10.10.2017г. е заведен за освидетелстване в съдебна медицина, за което е издадено съдебно-медицинско удостоверение № 639/17г., според което се установяват разкъсно-контузни рани по главата, хирургично обработени, охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото, които увреждания са в резултат на тъпи травми и добре отговарят да са причинени по начин и време както съобщава – удари с дърво по главата и тялото на 01.10.2017г.

С последваща Заповед № 767/10.10.2017г. на осн. чл. 60 ал.2 от ЗИНЗС и чл. 38 ал.1 от ППЗИНЗС по докладна записка № 818/10.10.2017г. отново е настанен в отделно помещение до отпадане на основанието, като лице с висока степен на обществена опасност за другите л.св.

Считано от 22.12.2017г. е изведен от помещението, поставено при засилен надзор и охрана и е настанен в пета затворническа група. За съхраняване спокойствието на затворническата популация и недопускане ескалация на напрежението Ц. е поставен под засилено наблюдение от страна на затворническата администрация, като за това са ангажирани и представителите на затворническите общности. Поради това в хода на делото началника на Затвора – Плевен поддържа становище, че необходимостта от преместване на Ц. в друг затвор не е отпаднала.

Ц. не е създавал собствено семейство. Поддържа връзки с майка си – Т.Р.И., която видно от приложеното ЕР на ТЕЛК № 1166/11.04.2017г. и приложена епикриза от 02.05.2016г. е претърпяла оперативно лечение на глава по повод менингеом (доброкачествено новообразувание на главния мозък), който е отстранен и е призната 50% трайно намалена работоспособност – пожизнено за това състояние, с все още персистиращо главоболие, противопоказания – неблагоприятен микроклимат.

Още с молба Вх. № Г-373/11.07.2017г. до ГДИН Т.Р.И. поискала премесване на сина си в Затвора Враца. Като причини посочила, че той се намира в изолация със страшни лишения и страдания, налага му се голям тормоз и бой от началника на затвора и главен надзирател. Твърди, че има братовчедка във Враца. Както и, че здравословно не е добре – главата й е отваряна, тормози се. Молбата не е била уважена, а е отговорено с писмо, че при промяна на постоянния адрес на близките на л.с. на територията на област Враца и доказани контакти между лицата би могло да се извърши преместване на Ц. в Затвора Враца на осн. чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

В показанията си пред съда Т.Р.И. потвърждава, че по отношение на сина й е упражнено физическо насилие и тормоз, който продължава от м. март 2017г. и през януари 2018г. също е имало случай на побой. Иска синът й да бъде преместен в Затвора – Враца, защото там имат близки и за да спре тормоза върху него и върху семейството и защото така ще е по-спокойна.

С молба Рег. № 1433/09.10.2017г. до Началника на Затвора Плевен Ц. поискал да бъде преместен в друг затвор – във Врачанския затвор, тъй като има проблем с другите затворници и има опасения за живота си.

Изготвено е предложение за преместване Рег. № 6249/02.10.2017г. от Началника на Затвора – Плевен до Главния Директор на ГДИН. В предложението се посочва, че още при пребиваването си в следствения арест Ц. се проявил като конфликтна и претенциозна личност и успял да инициира поредица от конфликти с други задържани лица, които били туширани до ниво – вербални. Впоследствие по настояване на Ц. бил настанен в самостоятелно помещение, поради основателно опасение за възможна физическа агресия от други осъдени лица, във връзка с конфликти, възникнали с тях при пребиваването в следствения арест. Предложено е като превантивна мярка за недопускане на физическо насилие между лишени от свобода, Ц. да бъде преведен в Затвора – Враца за доизтърпяване на наказанието.

Изготвено е и второ предложение Вх. № 14678/23.10.2017г. от Началника на Затвора Плевен за преместването на Ц. в друг затвор. В него се казва, че предвид продължителния престой в условията на изолация и предотвратяване на бъдещи екзистенциални кризи е бил изведен в групата, където е разпределен. След нанесения от лишени от свобода побой на 01.10.2017г. е настанен в болничен стационар за наблюдение и е подготвена нова заповед за изолиране от останалите лишени от свобода. Заради конфликтното поведение на Ц. и влошените взаимоотношения с колегите му, администрацията е провела поредна среща с родителите в негово присъствие и в присъствието на психолог. В заключение се предлага преместването му в друг затвор на осн. чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, поради съображения ,свързани с нормалното изпълнение на плана на присъдата и ресоциализацията, с безопасността на л.св. Е.Ц. и сигурността в местата за лишаване от свобода. Предложението е подкрепено от докладни записки от 02.10.2017г., медицинска справка от 18.10.2017г., подписана от д-р Т. П. и психологическо становище. Заключението на психолога е, че характеровите особености на Ц. го определят като неправилно структурирана и невградима по социално приемлив начин личност в затвора, успяла да създаде за сравнително краткия престой (част, от който е прекарал в самостоятелно помещение) множество врагове в резултат на поведенческите си прояви, което налага с цел съхраняване на неговата лична сигурност и безопасност преместването му в друго пенитециарно заведение.

На 01.11.2017г. Ц. отново декларирал писмено, че желае да бъде преместен в Затвора – Враца. Поддържа това искане и в съдебно заседание.

С процесния отказ в писмо Рег. № 10870/13.11.2017г. Главния директор на ГДИН приел, че от психологическото заключение е видно, че осъденият е с дискриминационни нагласи към представителите на ромската общност, изразяващо се в агресивно поведение на вербално и телесно ниво. Свързано е с отправяне на открити закани и заплахи за саморазправа, прерастваща в конфликтни и агресивни изблици. Към момента Ц. е настанен в отделно помещение до отпадане на основанието, взети са дисциплинарни мерки по отношение на л.св. за проявената физическа агресия спрямо Ц.. Поради това е прието, че администрацията на затвора – Плевен е предприела необходимите мерки за овладяване на поведенческите прояви на осъдения. Но дискриминационните му нагласи спрямо ромското малцинство биха се проявили, независимо от затвора, където той би изтърпявал наказанието си. Добавено е още, че поведението на осъдения следва да стои на вниманието на администрацията на затвора с цел отчитане на настъпили промени и с оглед недопускане на прояви на вербална и физическа агресия. Като искането ще подлежи на преразглеждане при промяна на посочените обстоятелства.

Заповедта е издадена от ст. комисар С. Ц., временно преназначен на длъжността Главен Директор на ГДИН със Заповед № ЧР 05-67/14.03.2017г.

Със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. Главния директор на ГДИН на осн. чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС е определил разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В т.4 от цитираната заповед е определено лишените от свобода от закрит тип да се настаняват в затвори и затворнически общежития както следва: т.4.8. В Затвора Плевен – лишени от свобода от област Плевен и Търговище.

Съгласно принципа залегнал в чл. 58 ал.1 т.2 от ЗИНЗС осъдените с първоначално определен строг режим се разпределят в затвори или затворнически общежития от закрит тип по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС. Посоченият в разпоредбата – чл. 43 ал.3 ЗИНЗС е отменен и заменен с нова ал.4, според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е 4 кв. м. като ГДИН следва да поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Следователно при преценка за настаняване на лицата в местата за лишаване от свобода водещият критерий е постоянният адрес на лицата, но ГДИН следва да съобрази и изискването на ал.4 за минимална жилищна площ на един лишен от свобода и настаняването да се извършва и съобразно капацитета на местата за лишаване от свобода. Принципът, залегнал в чл. 58 ал.1 ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му. Освен постоянният адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението на лицата да не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други, като следва да се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен от свобода. Със заповед на Гл. Директор на ГДИН съобразно тези критерии е определено лишените от свобода от закрит тип от област Плевен да изтърпяват наказанието си в Затвора – Плевен.

Жалбоподателят е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и е с постоянен адрес *** и затова според заповедта и критериите на чл. 58 ал.1 т.2 ЗИНЗС следва да търпи наказанието си в Затвора – Плевен.

Но съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, което се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при няколко различни хипотези:

1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;

2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;

3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;

4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;

5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Лишените от свобода според втората алинея не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

В случая е налице хипотезата на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, тъй като производството е инициирано от Началника на Затвора – Плевен. В предложението подробно са изложени мотивите, налагащи преместването на Ц. в друг затвор и конкретно в Затвора – Враца, каквото е и неговото писмено декларирано и поддържано и в съдебното производство желание. Към предложението са приложени медицинско и психологическо становище, които го подкрепят, както и докладни за проявено спрямо него физическо насилие от други лишени от свобода.

Ето защо съдът приема за доказано, че в Затвора Плевен л.св. Ц. е създал конфликтни ситуации и агресивно отношение към него от други лишени от свобода, обусловени от неговите личностни и характерови особености и дискриминационни нагласи спрямо лицата от ромски произход. Тези отношения са възникнали още при престоя му в следствения арест. Медицински са регистрирани случаи на наранявания на 23.01.2017г. и на 07.03.2017г.

Това наложило още при постъпването си в Затвора Плевен на 19.06.2017г. Ц. да поиска да бъде защитен, тъй като се опасявал от физическо насилие и тормоз спрямо него. Администрацията е предприела мерки за защита на личността му чрез настаняването му в отделно помещение, считано от 22.06.2017г. Но тази продължителна изолация не се отразила добре на осъдения и за постигане целите на присъдата, поради което мярката била прекратена на 28.09.2017г.

Почти веднага след това на 01.10.2017г. възникнала конфликтна ситуация между Ц. и двама други лишени от свобода от ромски произход по повод отправени от него обиди и закани на етническа основа, което ги предизвикало и затова му нанесли побой с дърво, причинил наранявания по главата и тялото, които са доказани със снетите обяснения в хода на образуваното дисциплинарно производство и с медицински удостоверения. Предприети са дисциплинарни мерки спрямо виновните лица.

Случаят принудил администрацията отново да го настани в самостоятелно помещение, считано от 10.10.2017г. като лице с висока степен на обществена опасност за другите л.св. – до отпадане на основанието. Това било преустановено на 22.12.2017г., но ангажира значителен ресурс на администрацията, за да го държи под постоянно наблюдение за недопускане възникването на конфликтни ситуации.

На първо място продължителната изолация на Ц. не произтича от присъдата, наказанието и режима, на които е осъден. Налага се за защита на неговото здраве, живот и лична неприкосновеност, а е мотивирана с обществената опасност на осъдения за другите л.св. Но това оказва неблагоприятно въздействие върху неговата личност, целите на наказанието и изпълнението на плана на присъдата за неговата последваща ресоциализация предвид краткия срок на наказанието. В същото време извеждането му от изолация създава реална опасност за неговата безопасност. Не на последно място генерира и неговото недоволство спрямо администрацията, изразяващо се в непрекъснато предявяване на множество и разнопосочни съдебни претенции срещу служители на затвора.

Несъмнено е налице психологическа несъвместимост на лишения от свобода с пенитециарната среда, в която изтърпява наказанието си, изразяващи се в конфликтни ситуации с администрацията и други лишени от свобода, което налага задължително извеждането му от тази среда с цел ресоциализация на лицето и с оглед неговата безопасност, както и с оглед сигурността в затвора. Продължителното пребиваване в изолация на осъдения не е решение на проблема, нито постоянното му наблюдение при извеждането му, защото ангажира значителен ресурс, а потенциалния риск от конфликт съществува. Затова промяната на средата е преценена от психолога като необходима за съхраняване личната сигурност и безопасност на лицето. В условията на Затвора – Плевен това не може да се постигне.

Затова преместването на жалбоподателя в друг затвор е необходимо и са налице всички предпоставки за това, изброени в разпоредбата на чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС. Дали ще се получи целеният от законодателя ефект и как дискриминационните нагласи на осъдения и неговите характерови и личностни особености ще се проявят в друга пенитециарна среда, в какъвто смисъл са изложените в отказа съображения, не може да се знае предварително и затова не е основание за отказ. Предложението на началника на Затвора – Плевен е за преместването на осъдения в Затвора – Враца, при съобразяване на желанието на осъдения и неговото семейство, поради което следва да бъде уважено.

Изложените обстоятелства не са били преценени от ответника при постановяване на отказа, поради което той противоречи на материалния закон и преследваната легитимна цел и следва да се отмени на това основание.

В заключение съдът счита, че отказът е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, но в нарушение на материалния закон и целта му, поради което е незаконосъобразен и следва да се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне съгласно задължителните указания по приложението и тълкуването на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1, чл. 173 ал.2 и чл. 174 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изричния отказ в писмо с Рег. № 10870/13.11.2017г. на Гл. Директор на ГДИН – София за преместването на л. св. Е.Ц.И. *** в друг затвор на осн. чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС.

ВРЪЩА преписката на Главния директор на ГДИН - София за издаване на заповед за преместването на л. св. Е.Ц.И. *** в Затвора – Враца на осн. чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение в 7-дневен срок от съобщението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я: