Решение по Административно дело 29/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 280

гр. Плевен, 30.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Плевен – втори състав, в публично заседание на трети април април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретаря Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 29/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.Д.П. *** против заповед № УРИ 316з-3646/21.12.2015 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи-Плевен /ОД на МВР/, с която на инспектор Д.Д.П. – полицейски инспектор VІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл. второ и чл.204, т.3 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и не съответства на целта на закона. Твърди се, че не е ясно, как е установено нарушението. Излагат се доводи, че липсват данни да е била разпоредена проверка съгласно чл.205, ал.2 от ЗМВР, както и че в справката, постъпила на 21.10.2015 г. до Директора на ОДМВР, не е установено нарушение, за което да следва да понесе отговорност. Сочи се, че вписаните като основание за налагане на наказанието правни норми не кореспондират по никакъв начин с описаната фактическа обстановка. С жалбата се излагат и доводи, че заповедта е издадена извън двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, както и че при определяне на наказанието не са спазени изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. В заключение се иска да бъде отменена заповедта и да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ответникът по жалбата - Директорът на ОД на МВР-Плевен, редовно призован, се представлява от гл.юрк. П.Ф., която изразява становище, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 11.07.2015г. жалбоподателят е бил в патрул заедно с И. Г. М., който е заемал длъжността мл. автоконтрольор, като от представения по делото видеофайл се установява обстоятелството, че в 15.51 ч. жалбоподателят поставил кутия цигари пред камерата в автомобила, а в 16.46 ч. пак той я е премахнал. Предвид горното изразява становище,че с деянието си жалбоподателя е осъществил нарушение на чл.75, ал.2, т.1 от Инструкция 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, с която жалбоподателят е запознат срещу подпис, а и същата е обнародвана в ДВ бр.90/31.10.2014г. Процесуалният представител на ответника твърди, че от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че жалбоподателят е патрулирал с автомобил „Опел Астра“ ЕН ***1 ВК, но от приемо-предавателен протокол № 316в5531/24.02.2015г. се установява, че е налице неправилно записване, в резултат на което на видеозаписа, изготвен за горния автомобил неправилно е записан номер ЕН ***3 АК. В заключение се изразавя становище, че оспорената заповед е законосъобразна и правилна, поради което гл.юрк. пледира същата да бъде потвърдена и претедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. К.Д. ***, който пледира за отмяна на обжалваната заповед по изложените в жалбата съображения. Твърди, че представеният от ответника видеофайл касае автомобил, различен от този, с който е осъществявана патрулната дейност от неговия доверител.Оспорва изложеното в заповедта, че преградата пред камерата е поставена в 15.51ч. и твърди, че при огледа на вещественото доказателство се установява, че същата е поставена от униформено лице в 15.52 ч. Моли да бъде съобразено решение по АД № 84/2016г. по описа на АС-Плевен, както и по КАД 7696/16г. по описа на ВАС.

Жалбоподателя оспорва доказателствената стойност на представения от ответника файл. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Сочи, че в автомобила са налице общо три камери, пред две от които не е имало прегради, както и че микрофоните са работели и през цялото време се чуват разговорите между него и колегата му М., поради което няма как да са прикривали нещо незаконосъобразно. Твърди, че Инструкцията въвежда неясни правила, че въведената към момента на дисциплинарното нарушение система за наблюдение е премахната и е въведена друга такава, т.к. първата е имала множество недостатъци. В заключение пледира да му бъде отменено наложеното наказание.

Административен съд на гр. Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, както и задължителните указания на ВАС на РБ, дадени с решение № 15887/21.12.2017г. по адм.дело № 7696/16г., намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

По същество същата е неоснователна.

От представеното като писмено доказателство удостоверение на /л. 210 от адм.д. № 69/16г./ е видно, че жалбоподателят към дата на дисциплинарното нарушение -11.07.2015 г. е заемал длъжността полицейски инспектор VІ степен в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен – структура по чл.37 от ЗМВР

От писмо, приложено на л. 41 и 42 в адм.д. № 69/16г., се установява, че директорът на ОДМВР Плевен е уведомен от Дирекция „Вътрешна сигурност/ на МВР, че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на Организационно - техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол", е установено закриване на камерата, както и неуплътняване на работното време, поради което е направено искане да бъдат предприети съответни административни действия. От писмо, приложено на л.39 от делото е видно, че на ОД на МВР са предоставени файловете за определени дати, с констатирани на тях нарушения.

Въз основа на първото писмо, Директорът на ОД на МВР със Заповед №316з-2180/11.08.2015 г. /л.40 от адм.д. № 69/16г./, изменена със заповед №316з-2784/14.10.2015 г. /л.43 от адм.д. № 69/16г./ е назначил комисия за извършване на проверка по постъпилия от Дирекция "Вътрешна сигурност" сигнал, като първоначално е определил срок за извършването й до 04.09.2015 г., и срокът е продължен до 21.10.2015 г. с резолюция “запознат и съгласен” върху предложение на председателя на комисията за удължаване на срока /л.47 от адм.д. № 69/16г./.

На 11.07.2015 г. Д.П. е бил на работа в периода 7-19 часа, видно от ежедневната ведомост /л.116 от адм.д. № 69/16г./. Видно от часовия график за работа на нарядите /л.л.91,92 от адм.д. № 69/16г./, е работил заедно със служителя М., със служебен автомобил с рег. номер ЕН***2ВК. Същият автомобил е оборудван със система за видеонаблюдение, видно от протокол на л.л.134-136 от адм.д. № 69/16г. При преглед на записаните файлове от комисията, назначена да извърши проверката е установено, че П. в 15,51 часа поставя кутия цигари върху камера №2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, като в 16,46 часа я премахва. Тези действия не са били отразени в ежедневния отчет на наряда.

При първоначалната проверка Н. е дал сведение /л.8 от адм.д. № 69/16г./, като сочи, че по време на изпълняване на служебните си задължения на 11.07.2015г не е нарушавал служебната дисциплина или други нормативни документи.

За резултатите от проверката, назначена със заповед №316з-2180/11.08.2015 г., е изготвена писмена справка /л.л.13-36 от адм.д. № 69/16г./, в която са описани и действията на жалбоподателя. Действията му по поставяне на преграда пред видеокамера са квалифицирани като нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. С поставянето на преграда е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца до 1 година.

До жалбоподателя е била отправена покана от директора на ОД на МВР /л.11 от адм.д. № 69/16г./, връчена на 08.12.2015 г., до 14.12.2015 г. да се запознае със справката и след това в 24 часов срок да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Той е дал такива на 09.12.2015г /л.10 от адм.д. № 69/16г./, съгласно които декларира, че вече е дал обяснения в хода на проверката /л.8 от адм.д. № 69/16г./.

По делото е приобщен протокол /л.143 от адм.д. № 69/16г./, видно от който жалбоподателят е бил запознат на 24.02.2015 г. със заповед №8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи и Указания за работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа. Приобщени, като доказателства по делото са и самата заповед и указанията, които са неразделна част от нея.

С оглед дадените задължителни указания, дадени с решение № 15887/21.12.2017г. по адм.дело № 7696/16г. на ВАС, настоящият съд с определение № 126/16.01.2018г. е изискал от ответника представянето като доказателство на видеофайл от 11.07.2015г., за служебен автомобил с ДК№ ЕН ***2 ВК, записан на диск № 05-01-00051. С писмо вх. рег. № 937/26.02.2018г. /л.9/ ответникът е представил 1 бр. оптичен носител с № 05-01-000848, съдържащ два файла. Със същото писмо са представени зеверено копие от писмо рег.№ 7855р-1333/16.02.2018г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР; копие от приемо-предавателен протокол, заведен под деловоден номер с рег.№ 316000-5131/13.02.2015г. по описа на ОД на МВР-Плевен; копие от приемо-предавателен протокол, заведен под деловоден номер с рег. № 316р-5531/24.02.2015г. и справка-анализ от системата GPS за служебен автомобил с рег. № ЕН ***2 ВК /л.10-23/. Така посочените писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя и неговия процесуален представител. От тях се установява, че в представения от ответника в настоящето производство оптичен носител с № 05-01-000848, се съдържат същите файлове, които са налични в оптичен носител № 05-01-00051. Тези файлове се отнасят до служебен автомобил с ЕН ***1 ВК, като от писмо рег.№ 7855р-1333/16.02.2018г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР и приемо-предавателен протокол № 316в5531/24.02.2015г. се установява, че е налице неправилно записване, в резултат на което на видеозаписа, изготвен за горния автомобил неправилно е записан номер ЕН ***3 АК.

В съдебно заседание на 03.04.2018г. съдът извърши оглед на видео файла /оптичен носител, приложен на л.24/, въз основа на който е установено гореописаното дисциплинарно нарушение. При огледа беше установено, че в долната част на екрана е изписан номер на л.а. ЕН ***3 АК. В периода от 15:52:02 ч. до16:46:06 ч. се губи образа от камерата като се вижда, че същото се дължи на поставяне на кутия от цигари.. След това видимостта към вътрешността на купето на автомобила се възстановява с премахване на преградата от лицето, намиращо се в дясно от водача. При съпоставка с останалите доказателства от административната преписка се установява, че жалбоподателят на посочената в оспорената заповед дата - 11.07.2015г., е давал наряд със служебен автомобил с регистрационен номер ЕН***2ВК. С оглед изложеното съдът намира за доказано, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание с оспорената заповед. Освен това в пледоарията си А. не твърди, че на записа не е той, а излага доводи, че от същия се установява обстоятелството, че в интервала на закриване на зрителното поле на камерата работят микрофоните и е налице аудиозапис, поради което през цялото време се чуват разговорите с колегата му.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й жалбоподателят е бил полицейски инспектор VІ степен. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.1 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 21.10.2015 г. при регистрирането на справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. като на дата 03.11.2015 г. на същата е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушенията, като същевременно към датата на издаването й - 21.12.2015 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.

Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на справка рег. № рег. № 316р-27715/21.10.2015г. и е депозирал писмени обяснения, в които сочи, че вече е дал такива в хода на проверката по случая и няма да дава други /л.10 от а.д. № 69/16г./. От горното може да се направи извод, че обясненията са изискани от служителя след запознаването му с посочената по- горе справка, съдържащи резултатите от проверката, поради което същите са изискани от дисциплинарно наказващия орган с оглед изискванията на чл.206 от ЗМВР, а именно преди да наложи дисциплинарното наказание. Тези обяснения са приети от Директора на ОД на МВР на 21.12.2015 г., видно от поставената върху документа резолюция.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в съответствие с приложимия закон. П. е наказан за това, че изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 11.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН ***2 НК, в 15.51 часа на 11.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на посочения служебен автомобил, като с действията по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, в нарушение разпоредбите на т.7 и т.10 от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015г. на Министъра на вътрешните работи, поради което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Нарушението е установено при извършена проверка , която е завършила с издаването на справка с рег.№ 316р-27715/21.10.2015 год., изготвена от нарочно създадена за целта комисия, която е извършила разследване на изнесените данни в писмата на Дирекция „Вътрешна сигурност” и е достигнала до извод, че П. е извършил нарушение на служебната дисциплина. Изготвената справка е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК и не е оборена. Възприемайки отразеното в съответните файлове, намиращи се в диск, комисията е направила извод, че П., изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 11.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН ***2 НК е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на посочения служебен автомобил. Последното представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Това е Заповед 8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на МВР, с която са утвърдени Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Съобразно цитираните в оспорената заповед т.7 и т.10, назначените в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила; не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Неизпълнението на тези задължения, въведени със заповед, се санкционира на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.второ от ЗМВР (на каквото основание се съдържа позоваване в оспорената заповед) с дисциплинарно наказание „порицание”. Именно такова по вид наказание е наложено на П., като то е наложена за минималния предвиден в закона срок от шест месеца.

На тези основания съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. При този изход от производството и предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, горното искане следва да бъде уважено.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.П. ***, против Заповед № УРИ 316з-3646/21.12.2015 г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на П. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателя Д.Д.П. *** да заплати в полза на ОД на МВР гр. Плевен деловодни разноски в размер на 100 /сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я :