Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

гр.Плевен, 4 Май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева административно дело №28 по описа за 2018 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.215 ал.4 от ЗУТ.

В Административен съд Плевен е образувано адм.дело №815 по описа на съда за 2016г. по жалба на „Транс инвест” ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен против Заповед №РД-12-342/18.07.2016 год., издадена от Заместник-кмет Териториално развитие на община Плевен, с която на основание чл.225 ал.2 т.2 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3.

С Решение №128 от 06.04.2017г. по адм.дело №815/2016г. е отхвърлена жалбата на „Транс инвест” ООД гр.Плевен, като при инстанционен контрол с Решение 15928/21.12.2017г. по адм.дело №6598/2017г. на ВАС е отменено решението на Административен съд Плевен и делото е върнато за ново разглеждане с указания за комплектоване на административната преписка с Констативен акт №6/06.07.2016г. и предвид неговото съдържание досежно конкретизацията на разпоредения за премахване строеж, да се направи преценка на законосъобразността на оспорения административен акт.

В Административен съд Плевен е образувано адм.дело №28/2018г. по описа на съда.

В жалбата се твърди, че сграда с идентификатор 56722.651.356.1 е собственост на оспорващото дружество от 2001 год., когато е закупена заедно с УПИ Х, кв.614 и е била построена още от държавата. Твърди се, че впоследствие поземленият имот е бил закупен чрез публична продан от „Стройконсулт” ЕООД. Сочи се, че сграда с идентификатор 56722.651.356.1 съответства на актуваната с АДС №6164/20.07.1994 г. сграда „складови помещения 7, с година на построяване 1950”. Твърди се, че по отношение на тази страда е проведено производство за премахване, в което „Транс инвест“ не е участвало, въпреки че е заинтересовано лице като собственик на сградата, не е било уведомен и за започване на производството с оглед чл.26 от АПК, нито за издадената заповед за премахване, което съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Твърди се още, че качеството „заинтересована страна” е било лесно за установяване, ако е била извършена справка в имотния регистър при Службата по вписванията и в СГКК, последната от които е издала кадастрална скица на 04.07.2016 год. Твърди се, че вследствие неучастието на дружеството в административното производство, същото не е било уведомено и за издадената заповед, поради което подадената от него жалба е в срок. Сочи се, че и констативният акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ не му е връчван. Твърди се, че в заповедта липсват изложени фактически основания за нейното издаване, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. На последно място се сочи, че сградата не съставлява незаконен строеж, тъй като е била построена от държавата в съответствие с действащото към момента на строителството законодателство. Извършва се позоваване на действащата към момента на съставяне на АДС №6164/20.07.1994 год. нормативна уредба, според която сградите са могли да бъдат актувани от държавата едва след като са изпълнени законосъобразно всички строителни дейности и действия по държавното приемане. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се претендира присъждане на разноски.

От ответника по делото е депозирано становище по жалбата, с което същата се счита за недопустима за разглеждане, алтернативно за неоснователна.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.К. от САК с пълномощно по делото, който поддържа депозираната жалба и моли оспорената заповед да бъде отменена. Твърди, че не са спазени процесуалните правила и е нарушен материалния закон. Твърди, че административният орган не е положил дължимата грижа да издири и да даде възможност на истинския собственик на процесния обект да участва в развилото се пред него производство. За неправилни счита изводите, че сградата не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Претендира присъждане на разноски. Представи писмени бележки, в които развива подробни съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът-Заместник кмет Териториално развитие на община Плевен не се явява, представлява се от юрисконсулт З. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Счита за безспорно доказано наличието на незаконен строеж, който не е търпим и са налице всички предпоставки за издаване на процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна „Стройконсулт“ ЕООД гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от управителя Г. Г. и от адв.Х. от САК с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че процесният обект е изграден без строителни книжа, както и че не е търпим по смисъла на ЗУТ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата.

Административният съд, четвърти състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и извърши проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК и съобразно указанията на касационната инстанция, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед всички приети по делото доказателства и обстоятелството, че настоящето производство е образувано след връщане от Върховен административен съд за ново разглеждане на жалбата на „Транс инвест“ ООД по реда на чл.226 от АПК с конкретни указания, както и фактът, че при касационното обжалване е извършена проверка на допустимостта на съдебното решение по адм.дело №815/2016г. на АС-Плевен, съдът намира, че подателят на жалбата „Транс инвест“ ООД е лице с правен интерес от търсената съдебна защита (предвид разпоредбата на чл.115, ал.2 от ЗУТ), като жалбата му не е просрочена и се явява допустима за разглеждане по същество. В този смисъл е неоснователно възражението на адв. Х. за недопустимост на обжалването.

За пълнота следва да се посочи че всички твърдения и възражения относно правото на собственост на оспорващото дружество върху сградата са въпроси извън компетентността на административния съд. В тази връзка по делото е представено Решение №447/30.03.2018г. по гр.дело №5161 по описа за 2017г. на РС-Плевен, образувано по искова молба на „Транс инвест“ ООД срещу „Стройконсулт“ ЕООД с правно основание чл.124 от ГПК, което обаче производство е образувано след издаване на процесната заповед, решението не е влязло в законна сила и не следва да бъде ценено в настоящия спор.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

До „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен е изпратено писмо №ОУС-26-927-3/10.03.2016г. от гл.архитект на община Плевен, по повод подадено от дружеството заявление с вх.№ОУС-26-927-3/02.03.2016г. за предоставяне на информация за правния статут на три сгради, една от които - процесната с идентификатор 56722.651.356.1, с което се уведомява молителя, че за процесната сграда в архива на община Плевен не е открита проектна документация, като строителните книжа и документи и воденият за тях регистър е по години, поради което за по-подробна информация е необходимо уточнение за годината на построяване.

До кмета на община Плевен е изпратен сигнал с вх.№ТСУ и С-26-927/05.04.2016г. от „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, в който е посочено, че дружеството е собственик на ПИ с идентификатор 56722.651.356 и на два броя сгради, които са закупени с постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ, като след покупката дружеството констатирало наличие в имота на още два броя сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, за построяването на които липсва строителна документация. Направено е искане за проверка и предприемане на действия по компетентност.

Във връзка с подадения сигнал от „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, до дружеството е изпратено писмо от община Плевен №ТСУ и С-26-927-6/20.05.2016г., с което е уведомено, че е собственик на ПИ с идентификатор 56722.651.356 въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ и съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, поради което на основание чл.197, ал.1 от ЗУТ собственикът може да премахне свой законен строеж, след като уведоми компетентните органи. Описано е още в писмото, че в община Плевен липсва строителна документация за сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, от „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен са изискани строителни документи за двете сгради, като е отправено предупреждение, че при непредставяне на такива, ще започне процедура по реда на чл.225а от ЗУТ.

Съставен е Констативен акт №6/06.07.2016г., приложен на л.8-11 от настоящето дело, с който работна група при община Плевен е установила, че сградата с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, представлява промишлена сграда-склад с два обема и размери в план съответно 21,00м. х 19,10м. и височина 7,00м. до кота било и 5,00м. до кота корниз, като е изпълнена със стоманобетонови основи, метална конструкция и тухлени преградни и ограждащи зидове. Посочено е в констативния акт, че сградата е на един етаж с едноскатен покрив с метална конструкция и покритие от ЛТ ламарина в югоизточната част, а в северозападната част е с двускатен покрив с дървена конструкция, покрита с цигли. За строежа е констатирано, че няма издадени строителни книжа. По време на проверката е присъствал управителя на „Стройконсулт“ ЕООД, който е подписал констативния акт. Същият е съобщен по реда на §4 ал.1 от ЗУТ чрез залепване на съобщение, като срещу него не са постъпили възражения.

Въз основа на Констативен акт №6/06.07.2016г. е издадена Заповед №РД-12-342/18.07.2016г. на Заместник-кмет по Териториално развитие на община Плевен, с която на основание чл.225 ал.2 т.2 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3. В мотивите на заповедта сградата е описана както е в Констативен акт №6/06.07.2016г., като е посочено, че строежът е изпълнен от неизвестен извършител без съгласуван и одобрен от главния архитект на община Плевен инвестиционен проект, разрешение за строеж и без необходимите строителни книжа. Посочено е още, че съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Заповедта е връчена на управителя на „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен на 18.07.2016 г., което дружество е собственик на земята.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че след издаване и връчване на заповедта на „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, последното дружество е подало заявление с вх.№ТСУ и С-26-927/19.07.2016 г. до община Плевен, в което е посочило, че във връзка с връчените на дружеството заповеди за премахване на незаконни строежи, претенции за собственост на последните предявява дружеството „Транс инвест” ООД, въпреки че не представя документи за собственост. Поискана е повторна проверка относно установяване наличието на данни за законност на строежите, които са станали обект на премахване с издадените от община Плевен заповеди по реда на чл.225а от ЗУТ.

От страна на община Плевен е изпратено писмо до „Транс инвест“ ООД, с което са изискани документ за собственост и строителни книжа за сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3. С писмо вх.№ТСУ и С-26-927-10/05.08.2016 г. дружеството е уведомило община Плевен, че сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3 са негова собственост, като същите са закупени заедно с УПИ Х в кв.614, сега имот с идентификатор 56722.651.356 и сградите са били построени върху имота още от държавата. Като доказателства са представени констативен нотариален акт за собственост №1/2016 год., АДС №6164/20.07.1994 год. Направени са оплаквания в писмото, че „Транс инвест” ООД като собственик на двете сгради не е било уведомено за започване на административното производство пред община Плевен и за издадените заповеди за премахване, въпреки че в СГКК-гр. Плевен е била налична информация относно собствеността върху двете сгради. За доказателство в тази насока са представени 2 бр. кадастрални скици №15-322155/04.04.2016 год. и №15-322156/04.07.2016 год., от които е видно, че като собственик на сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3 е записано „Транс инвест” ООД гр.Плевен.

С писма от община Плевен от „Транс инвест” ООД гр.Плевен е изискано представянето на НА №103/2001 год. Също така община Плевен е уведомила „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен, че във връзка с изпратеното от последното дружество заявление вх.№ТСУ и С-26-927-10/19.07.2016г. за допълнителна проверка относно собствеността и законността на сградите-предмет на премахване, е извършена проверка, при която е установен констативен НА с дата на издаване, по-късна от датата на издаване на оспорените заповеди за премахване, поради което към момента на писмото не са налице основания за прекратяване или спиране на производството по премахване на два броя незаконни сгради.

Във връзка с горното „Стройконсулт” ЕООД гр.Плевен е изпратил до „Транс инвест“ ООД нотариална покана, получена от последното дружество на 26.09.2016 г., за представяне пред община Плевен на надлежни доказателства за законност на отразените в издадените заповеди за премахване сгради в УПИ Х, кв.514 по плана на гр.Плевен, като в противен случай ще предприеме действия по премахването им като адресат на заповедта и на задължението за премахване.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект, според описаното в заповедта, представлява производствена сграда по смисъла на чл.8, т.1 и чл.37, ал.2 от ЗУТ, която съобразно чл.137, ал.1, т.4, б.”в” от ЗУТ е четвърта категория. Ето защо разпореждането за премахването му е от компетентността на кмета на общината. Издател на заповедта е Заместник кмета по Териториално развитие на община Плевен, на когото са делегирани правомощия по Закона за устройство на територията на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ, със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. на л.5 от адм.дело №815/2016г., в т.ч. права да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002г., ОС на съдиите. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване, вкл. позоваване на установеното при извършената проверка, за която е изготвен констативен акт №6/06.07.2016г. Сградата, категоризирана като незаконен строеж, е индивидуализирана еднозначно, като е посочено, че е изградена без изискващите се по закон строителни книжа. Не съставлява съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на акта фактът, че с диспозитива на оспорената заповед е разпоредено незаконният строеж да се премахне от собственика на поземления имот, в който се намира строежа, а не от собственика на самия строеж, тъй като в това си качество –собственик на поземления имот „Стройконсулт“ ЕООД може да бъде адресат на заповедта по смисъла на §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

По отношение спазване на административно-производствените правила и съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 225а ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза процесният обект съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е от четвърта категория. Този строеж е категоризиран от административния орган като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Не се спори между страните, а и е установено от доказателствата по делото и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (л.124 от адм.дело №815/2016г.), че за сградата-предмет на премахване с оспорената заповед няма издадени одобрени проекти и разрешение за строеж. Последното категоризира сградата като незаконна по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ. За да не подлежи един незаконен строеж на премахване е налице изключение предвидено в §127 ал.1 от ПЗРЗУТ, съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Т.е. за да се установи дали сградата е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се изясни дали строежът е изграден до 31.03.2001 год. и дали е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. В конкретния случай следва да се установи какво представлява процесния строеж и какви промени е претърпял във времето за да има вида съобразно описанието в заповедта, както и кога са станали промените със същия и в какво се изразяват те.

Във връзка с този въпрос, от събраните по адм.дело №815/2016г. писмени и гласни доказателства, включително назначените по делото експертизи, чиито заключения съдът кредитира с доверие, се установява следното:

Процесният имот първоначално е бил собствен на държавата съгласно приложения по делото АДС №6164/20.07.1994г., съгласно който държавна собственост е дворно място от 17000 кв.м., административна сграда-пристройка, работилница-пристройка към трафопост, агрегатно, маслено, работилница към сервизно хале 2, столова пристройка от изток, от запад и процесната сграда, представляваща складово помещение със застроена площ от 805 кв.м., построена през 1950 год., видно от записа в последната колона на АДС. Дворното място, заедно с всички построени в него сгради са били предоставени за оперативно управление на държавно предприятие ООД”Атон 2” –Плевен. В този си вид складовото помещение със застроена площ от 805 кв.м. е съществувало със сигурност до 1997 год. , когато държавното дружество „Атон 2” ООД Плевен е приватизирано по данни от свидетелските показания на свидетеля М. Г. - управител на ООД”Атон 2” – Плевен. В приложения по делото информационен меморандум за приватизация на имота, под №7 ”Масивна работилница с канцелария” е записана застроена квадратура на сградата -788 кв.м., плоча и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Независимо от горното разминаване в квадратурата, с оглед заключенията на вещите лица П. и И. и техните разяснения в съдебни заседания се налага извод, че към датата на съставяне на информационния меморандум през 1997г. процесната сграда е имала форма, размери и разположение съобразно АДС от 1994 г., т.е. имала е първоначалния П-образен вид и квадратура от 805 кв.м., като разликата от 17кв.м. до 788кв.м. е в границите на допустимата разлика и не води до различни изводи относно местоположението, квадратурата, обема и формата на сградата.

След 1997-1998 год., когато дружеството-праводател на „Транс инвест“ ООД е приватизирано, първи данни за имота се съдържат в скица №1298/09.05.2001г., която е била представена пред нотариуса, изповядал покупко –продажбата на УПИ в гр.Плевен от 4058 кв.м., съставляващ имот Х в кв.614, от ЕООД „Атон 2” на ООД „Транс инвест”, тъй като скицата е описана като представена пред нотариуса, в НА №55/2001г. С този НА от 30.05.2001г. оспорващото дружество е придобило собствеността върху поземления имот, върху който е била построена „процесната” сграда. В тази скица построената сграда в парцел Х е ситуирана на същото място и има същия вид, разположение, очертания/контури и граници като сградата по АДС №6164/20.07.1994г., като дори в нея има нарочен запис, че е по АДС №6164/20.07.1994г. В този вид разположение, очертания/контури и граници е сградата и по скица №1505/04.06.2001г., съставляваща приложение към заключението на вещото лице П.. В последната е обективирана и виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ в същия поземлен имот Х в кв.614, където е ситуиран и „процесния” имот. Видно е, че визата по чл.140 от ЗУТ е издадена „за проектиране на ремонтна работилница по червените линии и коти”, съгласувана (издадена) от главния архитект на общината на 06.06.2001г. Тази ремонтна работилница понастоящем е собственост на „Стройконсулт” ООД гр.Плевен, но е била възложена за проектиране и изградена от оспорващото дружество. Именно последното е вписано като възложител в скица - виза №1505/2001г. и в проекта за вертикална планировка на л.192 от делото, тъй като само възложителят може да поиска издаване на виза за проектиране в собствения си имот на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ, а качеството възложител като собственик на поземления имот, в който е изградена ремонтната работилница „Транс инвест“ ООД е придобило с придобиването на собствеността върху самия поземлен имот, което е станало с нотариален акт №55/30.05.2001г. Т.е. преди 30.05.2001г., когато е станало собственик, оспорващото дружество не е могло да възложи изработването на проект, който да бъде одобрен на името на възложителя, т.е. на негово име. От изложеното се налага извода, че проектът за вертикална планировка на л.192 от делото (на който оспорващото дружество е записало, че е съгласно и е подписало на 18.07.2001г., и който е съгласуван с община Плевен на 02.11.2001г.), е изработен не по-рано от 30.05.2001г., датата на която „Транс инвест“ ООД е придобило собствеността върху поземления имот. От друга страна, скица №1505/04.06.2001г., обективира виза за проектиране на ремонтна работилница в поземления имот, в който е ситуирана и сградата - предмет на премахване. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ, в приложимата редакция към датата на издаване на визата, скицата (визата) за проектиране представлява копие от действащия подробен устройствен план с уточнени разположение, начин на застрояване и предназначение на обекта и необходимите пределно допустими показатели, мерки и разстояния на застрояването. В скицата се указват и архитектурно- устройствени, екологически, инфраструктурни и други изисквания за ползване на водни, енергийни и други ресурси, както и необходимите документи по чл. 144, ал. 1, които трябва да се представят от инвеститора за издаване на разрешение за строеж. Т.е. в скица №1505/04.06.2001г. отразените съществуващи сгради, между които и „процесната” са били отразени така, както са разположени пространствено, а именно към 06.06.2001г.(датата на съгласуване на визата за проектиране) процесната сграда е била във вид, разположение, очертания/контури и граници като сградата по АДС №6164/20.07.1994 г. Нещо повече - въз основа на издадената виза за проектиране е било издадено разрешение за строеж на проектираната ремонтна работилница и въз основа на това разрешение за строеж ремонтната работилница е била построена и нанесена в кадастъра, видно от издадените скици от СГКК. Съгласно чл.148, ал.1 и ал.7 от ЗУТ, в приложимата редакция, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Иначе казано, ако в поземления имот Х, в който е било разрешено изграждането на ремонтната работилница, е имало незаконен строеж, строителни книжа за изграждане на ремонтната работилница по изискването на закона е нямало да бъдат издадени. Последното обосновава извод, че сградата, предмет на премахване, ситуирана в същия поземлен имот е имала вид, разположение, обем и квадратура съобразно действащия за имота регулационен и застроителен план.

В приложения проект за изменение на ЗРП с дата 02.2001 год. обаче , в п.IV, п. IX, п.VIII и п.X в кв.614, процесната сграда, ситуирана в п.Х и обоена в тъмночервен цвят като „съществуваща” съобразно легендата се състои от две самостоятелни части, изцяло ситуирани в границите на предвидената по плана П-образна сграда с изключение на северната й част, където не е показана на чертежа съществуваща сграда. Т.е. към месец 02.2001 г. (преди издаване на описани по-горе скици и виза) част от съществуващата стара (по АДС от 1994г.) сграда е запазена на мястото и в границите (по контурите) на сградата по АДС от 1994г. и част от сградата - северната й част е била разрушена/саморазрушена/несъществуваща, тъй като не е отразена като съществуваща в проекта за изменение на ЗРП. В подкрепа на изложеното са и показанията на св.Г., който е бил представляващ дружеството „Атон 2” - праводател на „Транс инвест“ ООД, който заявява, че през 1997-1998, когато представляваното от него дружество е закупило имота, П-образната сграда е съставлявала склад за дрехи и гуми и когато е делил парцела тази сграда е била там и още една, а когато е продал тази сграда на оспорващото дружество - „продадох го с две сгради”. Заявява още, че при продажбата половината от покрива на сградата е бил паднал, съборили са същия и са събрали всички гуми в тази част, която е била здрава. Свидетелят посочва още, че когато са продали имота на „Транс инвест” ООД, имотът е бил във вида, в който е по скицата на л.176, като твърди, че не си спомня дали стената по кафявия контур, който не съвпада със зеления е била построена, единственото, което си спомня със сигурност е, че е имало покрив от ламарини, изграден през 1999 год. или 2000 год. лятото. При тази категоричност на показанията на свидетеля относно факта, че е продал имота на „Транс инвест” „ с две сгради”, се налага извода, че при продажбата на имота от „Атон 2” ООД на оспорващото дружество на 30.05.2001г. „процесната сграда” е имала вида, в който е отразена на проекта за изменение на ЗРП. Следователно „процесният” имот се е ситуирал в очертанията на П-образната сграда по АДС от 1994г., но фактически част от сградата - северната й част е била разрушена/саморазрушена/несъществуваща, тъй като не е отразена като съществуваща в проекта за изменение на ЗРП от м.02.2001г. В този й вид тя е била придобита от „Транс инвест” ООД при покупката на поземления имот на 30.05.2001г., тъй като по същия начин е показана съществуващата сграда в проекта за вертикална планировка на л.192 от делото-като две отделни сгради, ситуирани в очертанията на П-образната сграда по АДС от 1994г., но с липсваща северна част.

Също така, видно от констативно-съобразителната част на назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, е че в чертежа „Вертикална планировка” в парцел Х, кв.614 са отразени две отделни сгради, оконтурени с линии в лилав цвят, обозначени условно като сгради №1 и №2 на комбинираната скица-приложение №5, неразделна част от експертизата. Посочено е изрично, че тези две сгради-1 и 2 в проекта за вертикална планировка са разположени в очертанията на сградата по АДС от 1994г. - контура по зелените линии, като най-добре тези две сгради са показани в приложение №6 към комплексната експертиза. Като отново следва да се посочи, че тази вертикална планировка не е могла да бъде възложена и изработена преди „Транс инвест„ ООД да стане собственик на имота, което се е случило на 30.05.2001г.

От представената ситуация - екзекутив на вертикална планировка от 2003г. е видно, че процесната сграда е отразена с контур, съответстващ на контура в кадастралната карта на гр.Плевен, одобрена през 2007г. и е във вида, в който е била към датата на издаване на оспорената заповед. В този й вид площта на сградата съгласно представената ситуация от 2003г. е 401 кв.м. На екзекутивния чертеж „Вертикална планировка” от 2003г., както и към датата на издаване на оспорената заповед през 2016г., „процесната” сграда е една, като същата обхваща двете сгради, отразени по проекта за изменение на ЗРП и вертикалната планировка от 2001г., като пространството между тях е пристроено, което е довело до увеличаване на застроената площ, промяна контура на сградата, без промяна на етажността. Т.е. сградата през 2003г. е получена в резултат на обединяването на двете сгради и пространството между тях от 2001г., чрез изграждане на нови ограждащи зидове, укрепване на старите и обща покривна конструкция, налице е изменение на конструкцията, изграждане на нови ограждащи зидове, нови бетонови пояси по запазените стари зидове и нова покривна конструкция, завишение с около 50 см. на височината и съответно увеличение обема на сградата. Последното се потвърждават от заключението на назначената комплексна експертиза на л.279-290 от делото. Т.нар. „нова” сграда, т.е. отразената в екзекутива от 2003г. и в документацията към оспорената заповед е представена и графично в приложение №7 към комплексната експертиза на л.290. От горното се налага извода, че извършеното преустройство на сградата във вида от 2003г. насетне е променило изцяло вида, разположението, контурите/очертанията, квадратурата, обема и височината на сградата спрямо вида й от 1994г., поради което същата съставлява изцяло нова и различна сграда от тази, описана в АДС от 1994г. Това преустройство съобразно заключението на комплексната експертиза съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, описан в оспорената заповед като „Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356.1, находяща се в имот с идентификатор 56722.651.356, стар УПИ Х, кв.614 по плана на гр.Плевен, Източна индустриална зона с административен адрес ул „Вит” №3, представляваща склад с два обема и размери в план съответно 21,00м х19,10м и височина 7,00м до кота било и 5,00м до кота корниз, изпълнена със стоманобетонови основи, метална конструкция и тухлени преградни и ограждащи зидове, на един етаж с едноскатен покрив с метална конструкция и покритие от ЛТ ламарина в югоизточната част, а в северозападната част е с двускатен покрив с дървена конструкция, покрита с цигли. Съобразно същото това заключение, предназначението на сградата не е променяно и е за производствена и складова дейност.

В контекста на всичко изложено до тук следва, че преустройството на сградата, във вида, в който е описана в констативен акт №6/06.07.2016г. и в оспорената заповед, безспорно е извършено след 30.05.2001г., на която дата оспорващото дружество е станало собственик на процесния имот, тъй като преди тази дата всички скици, схеми и планове са отразявали сградата в параметри съобразно контурите на сградата по АДС от 1994г. Т.е. това преустройство на сградата не е търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ и оспорената заповед съответства на материалния закон. Доколкото по делото е безспорно установено, че „Транс инвест“ ООД не е бил страна в административното производство по издаване на оспорената заповед, съдът намира, че с последното е допуснато нарушение на административно-производствените правила, тъй като са нарушени чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК за уведомяване на заинтересованите страни за започване на производството, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на доказателства. Настоящият състав счита, че така допуснатото нарушение не е съществено по своя характер и не обосновава отмяна на оспорената заповед само на това основание. За да достигне до този извод съдът съобрази факта, че в проведеното съдебно производство по оспорване на заповедта е дадена възможност на оспорващото дружество да участва в процеса, да представя и да иска събиране на доказателства. Последното се е възползвало от това си процесуално право, като е участвало активно във всички етапи на процеса. По делото, обаче, видно от изложеното по-горе, не са събрани доказателства, които да променят крайния извод на органа за незаконност на строежа, поради което допуснатото нарушение не е нарушило правото на защита на дружеството. В подкрепа на този извод е и константната съдебната практика по въпроса, че едно процесуално нарушение е съществено само тогава, когато, ако не е било допуснато, е могло да доведе до друг правен резултат от този, разпореден с издадения краен акт. Спазени са и правилата на специалния закон - ЗУТ за издаване и съобщаване на констативен акт, с който е констатирано незаконно строителство. Ето защо не са налице основания за отмяна на заповедта поради нарушение на административно-производствените правила.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона за недопускане на незаконно строителство- незаконните строежи, които са нетърпими, да бъдат премахвани.

Предвид всичко изложено заповедта не страда от пороците по чл.146 от АПК, а жалбата на „Транс инвест“ ООД гр.Плевен като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закон за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ и съобразно активното процесуално участие при разглеждане на делото в двете инстанции.

Независимо от изхода на делото разноски в полза на заинтересованата страна не следва да се присъждат, доколкото не е направено такова искане до приключване на производството по настоящето дело.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Транс инвест” ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, против Заповед №РД-12-342/18.07.2016 год., издадена от Заместник-кмет Териториално развитие на община Плевен.

ОСЪЖДА „Транс инвест“ ООД гр.Плевен, ул „Г. Кочев” №93, с ЕИК 114534200, да заплати на община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: