РЕШЕНИЕ

47

Плевен, 26.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1023 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.

 

 

Производството е по реда на  чл. 62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба на Б.Д.И.,*** срещу заповед № Л-4919/03.11.2017 година на главен директор  при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се отхвърля молбата на лицето за преместване от Затвора Плевен в Затвора Белене.

В жалбата посочва, че отказът за преместване е незаконосъобразен, тъй като са налице основания за преместване, защото е подложен на психически тормоз, не му се разрешават отпуски, налагат се наказания, като това е тенденциозно, тъй като изтърпява присъда от 18 години от лишаване от свобода и са изтърпени 16 години и 3 месеца и до този момент не са му налагани наказания. Моли за отмяна на заповедта.

На л. 7 по делото е представено становище от ответника, в което се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основанията на чл. 62 от ЗИНС за преместване на лицето . Счита, че липсва основание по т. 4, тъй като при наличие на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или други съображения следва искането да се направи от началника на мястото за изтърпяване на наказанието, като в случая не е налице такова искане от началника на Затвора Плевен, който дава отрицателно становище за преместване. Моли за отхвърляне на жалбата.

На л. 63 по делото е представено становище от пълномощник на ответника, в което се посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като разпределянето на лишените от свобода е въз основа на заповед на гл. директор на ГДИН и в случая не са налице основания за преместване на лицето за изтърпяване на наказанието в Затвора Белене. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В съдебно заседание оспорващият - Б.Д.И.,*** редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.

Ответникът – главен директор ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, не изпраща представител.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № Л-979/14.03.2017 г. на зам. гл.директор на ГДИН оспорващият е преместен от Затвора Ловеч в Затвора Плевен, тъй като постоянният адрес на лицето е на територията на област Плевен.

С вх. № М-1266/06.10.2017 г. Д. прави искане до директора на ГДИН гр. София да бъде преместен да изтърпява наказанието си в Затвора Белене, тъй като спрямо него е упражнен психически тормоз.

По искането му е постановена процесната заповед № Л-4919 от 03.11.2017 година, с която се отхвърля молбата за преместване, тъй като не са налице основанията за това. Посочва се, че  рискът от вреди в Затвора е нисък, риск от рецидив е с ниски стойности, устроен е на работа през ДП „ФЗД“ на външен работен обект ООД „ВиК“ Плевен и получава трудово възнаграждение. Отразено е , че към момента на проверката не се установява да са налице данни за конфликти и упражняване на психически и физически тормоз и липсват основания за преместване.

По делото  са приложени заповед за преместване на лицето от Затвора Ловеч в Затвора Плевен в изпълнение на заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН София относно  разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и с оглед постоянен адрес на лицето , то е преместено в Затвора Плевен.

Приложена е заповед от 24.07.2017 г на началник на Затвора Плевен за налагане на дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ на Д. поради притежание на забранени вещи.

Приобщена е и заповед за компетентност на административния орган- заповед  №Л-919/1 от 08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН София относно  разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен  орган по см. на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС – главен директор на ГДИН, който поради отпуск е заместван от ст. комисар М.Д. съгласно заповед №Л-4879/02.11.2017 година .

Съдът намира, че актът е издаден при спазване на административно- производствените правила, мотивиран е  и съответства на материалния закон.

Съгласно чл. 62, ал.1 ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в изрично посочени хипотези, а именно: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3 ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице материално-правните предпоставки по  чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор, тъй като не са ангажирани доказателства за психически тормоз , конфликти и други неблагоприятни за лишения от свобода обстоятелства, а напротив в оспорения акт се посочва, че след проверка е се установява, че рискът от вреди е нисък, както и са ниски стойностите на риска за рецидив. Липсват данни за междуличностни конфликти и упражняван натиск върху Д., като от приложената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не следва да се направи извод за оказван натиск върху лицето от служители в Затвора, тъй като не са ангажирани доказателства за обжалването й и наказанието е наложено с оглед спазване на дисциплината в местата за лишаване от свобода и не може да се възприема като тормоз.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта като издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража е законосъобразна и следва жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, искането пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК , съдът намира, че следва Б.Д.И., ЕГН:**********,*** да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Н.Столетов“ № 21 разноски в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

 

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на Б.Д.И.,*** срещу заповед № Л-4919/03.11.2017 година на главен директор  при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се отхвърля молбата на лицето за преместване от Затвора Плевен в Затвора Белене.

Осъжда Б.Д.И., ЕГН:**********,*** да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Н.Столетов“ № 21 разноски в размер на 100 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

        

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: