РЕШЕНИЕ № 418

гр. Плевен, 19.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 21/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. с чл.10б и чл.35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Образувано е по искова молба /ИМ/ на М.П.К. ***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция „Земеделие“ Плевен /ОДЗ/.

В ИМ се сочи, че искът е за вреди в размер на 8523 лева от конфискувана 10,857 дка земеделска земя, и за пропуснати ползи от същата земя /като размерът на пропуснатите ползи не е уточнен/, и законната лихва върху тях. Сочи, че през 1950 г. баща му – П. К. Ц. влиза в ТКЗС с 52 дка земеделска земя в землището на с.Горни Дъбник. С Решение Д 182 от 31.03.2000 г. на Поземлена комисия /ПК/ гр.Долни Дъбник е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост на 10,857 дка земеделска земя по 785 лв./дка, на стойност 8523 лева, което според ищеца е 100% кражба. Иска да се образува дело без посоченото решение на ПК да бъде предварително отменено, като същото решение да бъде прогласено за нищожно на основание чл.26 и чл.27 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като счита, че това решение има характер на принудителен договор за покупко-продажба. Претендира да се присъди стойността от 8523 лева да бъде изплатена в български левове, а пропуснатите ползи за 10,857 дка поради факта, че не ги е ползвал, да се определят от вещо лице /ВЛ/, което да изчисли същите от 31.03.2000 г. до 01.01.2018 г., както и законната лихва.

Ответникът - ОДЗ, чрез директора е подал отговор на ИМ /л.11/. В същия сочи, че последната е неоснователна. Сочи, че с Протокол № Д182/05.01.1993 г. на П. К. Ц. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 51,700 дка земеделска земя в землището на с.Горни Дъбник. С решение № 03-А/08.12.1999 г. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху 40,696 дка. Поради заемането на голяма част от землището на селото от водни площи, е определен коефициент на редукция 0,79. С решение № Д182/21.12.2000 г. е определено за обезщетяване на признатото, но невъзстановено право на собственост върху 11,012 дка. С молба от 21.10.1994 г. П. К. Ц. е поискал обезщетяване с поименни компенсаторни бонове /ПКБ/. Решение №Д182/31.03.2000 г. е издадено при съобразяване с волята на заявителя, като е надлежно връчено на наследниците му. В резултат на решението е издадена депозитарна разписка, която и до настоящи момент се съхранява в ОСЗ-Долни Дъбник. Моли да се отхвърли ИМ като неоснователна и немотивирана.

С определение № 280/27.02.2018 г. /л.л.28,29/ съдът е оставил ИМ без разглеждане в частта и, с която се претендира непосочена сума за пропуснати ползи, и е прекратил делото в тази му част. С определение № 3318/15.03.2018 г. по адм.д № 3356/2018 г., ВАС е отменил определението.

С допълнение към ИМ /л.38/ ищецът е оттеглил искането си за назначаване на ВЛ, и е посочил размера на пропуснатите ползи - главница 11562 лева и законна лихва върху тях 1300 лева, или общо 12862 лева.

С протоколно определение от 19.03.2018 г. /л.44, гръб/ съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно конкретните вреди, които е претърпял от решение № Д182/31.03.2000 г. на ПК, нито относно това защо определя размер на вредите 8523 лева от нищожност на акта.

С „писмена защита“ от 20.04.2018 г. /л.56/ ищецът иска да се назначи ВЛ със задачи - да провери има ли свободни земеделски земи, т.нар. „бели петна“ в землищата на Горни и Долни Дъбник, и границите им, както и да провери каква е пазарната цена на земеделската земя в Горни Дъбник. С протоколно определение /л.68/ съдът е оставил искането без уважение, тъй като същото няма да изясни предмета на спора, доколкото „белите петна“ са притежание на други лица, а пазарната цена няма връзка с обезвредата - заявените в ИМ конкретни суми са обвързани с други критерии.

В съдебно заседание ищецът М.П.К., редовно уведомен, се явява лично. На основание чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД, моли да се постанови, че решение № Д-182 от 31.03.2000 г. на Поземлена комисия Долни Дъбник е противозаконно. Да се осъди ответникът да му възстанови признатото право на земеделска земя, като го обезщети с нива, трета категория, под № 169001 от 11,603 дка в местността „Помашка падина“ в землището на с. Горни Дъбник. Ответникът да бъде осъден да заплати парично обезщетение за пропуснати ползи от невъзстановена земеделска земя за времето от 30.03.2000 г. до 31.12.2018 г. с главници, както е посочил. Да се признае законната лихва на сумата от 12862 лева, считано от 03.01.2018 г. - денят на подаването на исковата молба, до деня на издължаване.

Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - ПЛЕВЕН – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен сочи, че във фактическия състав на отговорността на държавата в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да възникне законова отговорност в случая, следва да бъде безспорно установена, както незаконосъобразността на действията и бездействията, произтичащи от осъществяване на административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда в следствие от тях, в пряка причинна връзка. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че липсва тази пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавен орган и длъжностното лице и вредите, ето защо моли да се отхвърли предявения иск.

По допустимостта на исковата молба, така както е допълнена и уточнена, съдът намира: Всяко лице има право да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от нищожен административен акт /какъвто се твърди/ на административен орган /чл.203, ал.1 от АПК/. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - този смисъл е чл.204, ал.3 от АПК. Съгласно чл.33, ал.1, изр.1-3 от ЗСПЗЗ, Областните дирекции "Земеделие" са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието, храните и горите. Те са юридически лица на бюджетна издръжка. Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие". Видно от тези разпоредби, ОДЗ е юридическото лице, спрямо което могат да се предявят искове за вреди съгласно чл.205 от АПК. Правоприемник на поземлената комисия /ПК/ Долни Дъбник е Общинската служба по земеделие - Долни Дъбник, като в случая Общинската служба по земеделие Долни Дъбник е териториално звено на ОДЗ-Плевен.

По същество от фактическа страна съдът намира:

С Протокол № Д182 от 05.01.1993 г. /л.12/ ПК Долни Дъбник признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на 51,700 дка на П. К. Ц. /наследодател на ищеца/. Със заявление от 21.10.1994 г. /л.17/ същият иска да бъде обезщетен с инвестиционни бонове за стойността на земята, която не му се възстановява с плана за земеразделяне. С протокол №1 от 31.08.1999 г. /л.14/ ПК е определила коефициент за намаление на земеделските земи в територията на плана за земеразделяне в землището на с.Горни Дъбник - 0,79. С решение № 03-А от 08.12.1999 г. /л.13/ ПК е възстановила правото на собственост на П. К. Ц. върху три ниви по плана за земеразделяне, съответно от 2,611, 28,800 и 9,285 дка, или общо 40,696 дка.

По делото са налице две решение № Д 182 на ПК Долни Дъбник, и двете от 31.03.2000 г. С приложеното решение под този номер на л.4 от делото, което явно има предвид ищецът, доколкото го представя и цитира, се определя на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка, като стойността им е 8523 лева. Посочено е, че обезщетението е със земя или ПКБ въз основа на постъпилите писмени искания, а лицата, които не са заявили се обезщетяват с ПКБ. Същото решение е приложено и на л.15 от делото, както и на л.6 от приобщеното гр.д. 1065/2007 г. на РС-Плевен. Второто решение със същия номер е на л.16 от настоящето дело, издадено е от друг състав на ПК, и с него за обезщетяване са посочени 11,012 дка на стойност 8644 лева.

По делото е приложена и депозитарна разписка от Централния депозитар /л.22/, съгласно която наследниците на П. К. Ц., притежават ПКБ на стойност 8644 лева.

По делото е приобщено удостоверение за наследници на П. К. Ц. /л.5/, от което е видно, че същият е починал на 24.12.1995 г., и един от наследниците му е настоящият ищец.

По делото са приобщени допълнителни споразумения към трудов договор по отношение на лица, намиращи се в трудово правоотношение с ПК Долни Дъбник /л.л.78-95/, от които е видно, че лицата Х. И. Я., Ц. Ц. Ц., И. Н. П., Р. Т. Д. и Е. С. Ц. са в такива правоотношения с ПК.

Към делото е приобщено гр.д. №1065/2007г. на РС - Плевен, по което К. е оспорвал за законосъобразност същото решение на ПК. С решение № 160/30.07.2017 г. РС е прекратил делото, като е намерил, че решението на ПК подлежи на оспорване само по отношение на стойността на дължимото обезщетение, а в случая жалбата е относно начина на обезщетение, и е прекратил делото. С Определение № 1671 от 13.02.2008 г. на ВАС решението на РС е оставено в сила. Видно от мотивите на определението на ВАС, решение №Д182 от 31.03.2000 г. на ПК не определя вида, а само размера на обезщетението, а вида на същото се определя от последващо решение. Сочи се такова под номер Д 182 от 6.07.2000 г. /което не е било приложено по посоченото делото, не е приложено и по настоящето дело/.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на гл.ХІ от АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл.204, ал.3 АПК.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът по настоящето дело - ОДЗ, е юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на ПК отговаря юридическото лице. В конкретния случай ОДЗ-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца К..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за претърпени вреди - преки загуби и пропуснати ползи от нищожно решение на ПК-Долни Дъбник.

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; нищожен административен акт и пряка и непосредствена причинна връзка между нищожния административен акт и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липсата, на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на нищожен административен акт не е достатъчно за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

В случая съдът установява, че е налице една от предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ. Доколкото решението на ПК е постановено при действието на Закона за административното производство /ЗАП, отм./, следва да се съобразят изискванията на закона за валидност на административния акт - представеното от ищеца решение на ПК. Съгласно чл.41, ал.3 от ЗАП, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Съгласно съдебната практика, нищожността на административния акт е особено тежък порок. Нищожност е налице, когато актът не е постановен от компетентен орган, няма предмет, липсва изискуема от закона форма за валидност, нарежда се извършването на престъпление и т.под. В настоящия случай съдът е поискал да се представят доказателства за компетентността на лицата, които са посочени в решението на ПК, и които са го подписали. Подписите са видни по-добре на копието от решението на ПК, приложено на л.6 от гр.д. 1065/2007 г. Само за трима от подписалите общо 6 лица са представени доказателства, че са били в правоотношения с ПК, а за останалите три лица, които са го подписали, такива доказателства липсват. Приобщени са доказателства, че назначени в ПК са Х. И. Я., Ц. Ц. Ц. и И. Н. П.. Липсват доказателства за компетентността на В. И. В., Д. С. Д. и Е. М. П., които също са подписали решението на ПК. По тази причина съдът приема, че решение № Д 182 на ПК Долни Дъбник от 31.03.2000 г., с което се определя на П. К. Ц. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка, като стойността им е 8523 лева, е нищожен административен акт, доколкото не е постановено от компетентен орган. Прилагането на доказателства за компетентността на други лица не може да доведе до противен извод, нещо повече - указва, че компетентните лица, имащи право да подписват решения на ПК наистина са други, а не тези, които са подписали процесното решение на ПК. Не се установяват други основания за нищожност. Въпреки че решението може да се оспорва само по отношение на размера на обезщетението, съдът приема, че това не може да валидира издаването му от некомпетентен орган. Следователно това решение на ПК следва да бъде прогласено за нищожно.

По отношение твърдението на ищеца, че са приложими чл.26 и чл.27 от ЗЗД, същото е неоснователно. В случая липсва договор за покупко-продажба, липсва и отчуждаване с процесния административен акт. Поради извършването на мероприятия на територията на землището е намаляло количеството на земеделската земя, и същата не може да бъде възстановена в пълен размер по плана за земеразделяне, прилага се коефициент за намаление на земеделските земи на територията на плана за земеразделяне. Няма данни решението, с което се определя този коефициент, и което е приобщено по делото, да е оспорено.

Следва да се посочи обаче, че по делото не са доказани имуществени вреди - както претърпени загуби, така и пропуснати ползи, не е доказана и връзка между нищожността на административния акт и претърпени от ищеца имуществени вреди, поради което ИМ следва да бъде отхвърлена.

Въпреки че на ищеца е изрично указано, същият не сочи доказателства относно конкретните вреди, които е претърпял от решение № Д182/31.03.2000 г. на ПК, нито относно това защо определя размер на вредите 8523 лева от нищожност на акта, същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Видно от ИМ, ищецът счита за вреда самото определяне на сумата от 8523 лева, която следва да се изплати в ПКБ. Във връзка с това съдът съобразява, че с друго решение №Д182 от 31.03.2000 г. на насл. на Ц. е определено по-голямо по размер обезщетение - 8644 лева. За това решение няма данни да е оспорено по общия ред за оспорване на решения на ПК, нито е оспорено пред настоящия съд по реда на чл.204, ал.3 АПК с оглед предявения иск. По тази причина вреди - претърпени загуби поради липсата на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост не могат да се претендират, доколкото е налице административен акт, с който е определено обезщетение и то по-голямо от претендираното. Следва да се посочи, че вида на обезщетението не определен с този акт, а с последващ такъв, който според определението на ВАС /цитирано по-горе/ е от 6.07.2000 г., и който също не е предмет на настоящето дело. Въз основа на същите актове на името на наследниците на Ц. /между които е и К./ са издадени ПКБ в размер на 8644 лева, за което е приобщена разписка от Централния депозитар. Фактът, че наследниците не са поискали да се разпоредят с тези средства, не означава, че не са обезщетени. Същите ПКБ представляват едно имуществено право, което наследниците притежават, и с което могат да се разпоредят, както намерят за добре в рамките на предвидените от закона възможности.

След като видът на обезщетението не е посочен в нищожния административен акт, не може да се претендира, че поради него неправилно не е определено обезщетение със земя. Налице е друг административен акт, с който е определено по-голямо по размер обезщетение, същият не е оспорен, и определеното обезщетение е част от имуществените права на наследниците на Ц., между които е ищецът. За да се присъди обезщетение със земя, е необходим последващ позитивен административен акт в този смисъл, какъвто не е издаден. Издаването на такъв акт би противоречало на волята на самия наследодател, който е поискал обезщетяване с ПКБ. Поради липсата на позитивен административен акт, предвиждащ обезщетяване със земя, не могат да се търсят нереализирани приходи от непредоставянето на земя. Искане за обезщетение със земеделска земя би могло да се отправи към органа по земеделската собственост само при успешно оспорване на решението на ПК от 6.07.2000 г. /посочено в решението на ВАС/, каквото оспорване не е направено и няма данни да е правено. Отделен е въпросът, че с оглед изричната воля на наследодателя не би могло да се издаде законосъобразен административен акт, с който да се нареди обезщетение със земя, както иска ищецът.

С оглед на изложеното, искът за имуществени вреди - както по отношение на претърпените загуби, така и по отношение на пропуснатите ползи е неоснователен в частта му за главницата. Доколкото е неоснователен искът за главницата, е неоснователна и акцесорната претенция за лихви, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № Д182/31.03.2000 г. на ПК гр. Долни Дъбник, с което на П. К. *** е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 10,875 дка, III кат с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г по чл. 19, ал. 6 от ППЗСПЗЗ

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.П.К. ***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция „Земеделие“ Плевен, за обезщетение на имуществени вреди - претърпени загуби в размер от 8523 /осем хиляди петстотин двадесет и три/ лева и пропуснати ползи в размер от 11562 /единадесет хиляди петстотин шестдесет и два/ лева, и законната лихва върху тях.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: