РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Плевен, 24
Април 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1020 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.24б,
ал.7 от ЗАДС.
Образувано е по жалба от „Клеърс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с.Черковица, общ.Никопол, обл.Плевенска, жк „Индустриална зона“, с
ЕИК 040061178, представлявано от Д.Ф.Ф.-управител, чрез адв.А.Г.С. *** със
служебен адрес гр.Казанлък, ул „Кирил и Методий“№5, ет.1, оф.7, против Решение
№32-224393/11.08.2017 год. на Началника на Митница-Свищов, с което е отказано
издаването на жалбоподателя на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител.
В жалбата се твърди, че не се
спори по установената от органа фактическа обстановка, а именно, че дружеството
е подало искане за издаване на освободен от акциз краен потребител с правно
основание чл.24а, ал.4 от ЗАДС. Предметът
на дейност на дружеството е производство на малограмажна хартия, а
търговското наименование и кодовете по КН на енергийните продукти, които
използва, са каменни въглища с код по КН 2701 12 90, газьол с код по КН 2710 19
43 и тежко гориво с код по КН 2710 19 64. Извършена е проверка, обективирана в
протокол № 899 от 03.08.2017 г. Твърди се, че при направената проверка е
установено, че енергийните продукти се използват в производствения процес за
сушене на хартиената маса, като въглищата се използват като гориво за котел с
ПКМ12 с цел подгряване на вода за получаване на пара, която чрез тръбна
разводка се подава в цилиндъра на машината, където се суши хартиената маса, а
газьолът или тежкото гориво се подават чрез тръбна разводка в горелка, намираща
се в калпака на машината, като чрез горещия въздух се развива допълнителна
температура с цел по-бързото изсушаване на хартиената маса. Въз основа на тези
правилно установени факти според дружеството органът неправилно е приел, че по
отношение на описаните дейности, за които ще се използват енергийните продукти,
не е налице изискването на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС, т.к. горивото представлява
енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.4 т.37 от ЗАДС, поради което е
отказал издаването на УОАКП. Твърди се, че топлината, отделена от енергийните
продукти, се използва от дружеството не за отопление, а за сушене на хартиената
маса при производството на малограмажна хартия. Сочи се в жалбата, че с оглед
на факта, че отделената топлина не се използва за отопление и предвид, че
дружеството е краен потребител по смисъла на закона, е налице хипотезата на
чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС, изпълнени са условията за освобождаване от акциз и на
дружеството се следва издаване на УОАКП. С това органът неправилно е тълкувал
материалния закон и не се е съобразил с трайната практика на съдилищата. В
заключение моли съда да отмени оспореното решение и да присъди на дружеството
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „Клеърс“ ЕООД с.Черковица, община Никопол, област Плевен, се
представлява от адвокат С. *** с пълномощни на л.110 от АД 752 от 2017 г. на АС
– Велико Търново и л.82 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли съда да я уважи. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата- началникът
на митница гр.Свищов, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт
Я.Я. с пълномощно на л.24 от делото, който оспорва жалбата. Твърди, че
енергийните продукти са такива по чл.4 т.37 от ЗАДС и се използват за отопление
по смисъла на ЗАДС. Позовава се на заключението на вещото лице, според което
енергийните продукти при изгарянето им отделят топлина, която се използва чрез
преносна среда. Сочи, че е налице изменение на закона в сила от 1.01.2018 г.,
според който за енергиен продукт за отопление се счита не само този, получената
топлина от който се ползва за отопление на помещение, но и неизчерпателно изброени
случаи като сушилни, база за вторични суровини, оранжерии и други. В настоящия
случай сочи, че използването на енергийните продукти попада в хипотезата за
изсушаване на хартия, която се произвежда, при който процес се отделя топлина и
следователно възниква задължение за акциз. В заключение моли съда да отхвърли
жалбата.
Административен съд – Плевен,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „Клеърс“ е
регистриран като ЕООД, видно от удостоверение за актуално състояние на л.4 от
делото. Дружеството е подало в митница гр.Свищов на основание чл.24а ал.4 от
ЗАДС искане за издаване на УОАКП с вх.№ 32-213620 от 02.08.2017 г., приложено
на л.20-22 от делото. Енергийните продукти, посочени в искането, са каменни
въглища с код по КН 2701 12 90, газьол с код по КН 2710 19 43 и тежко гориво с
код по КН 2710 19 64, които ще се използват за производство на малограмажна
хартия. Обектът, за който се иска издаване на УОАКП, е завод за производство на
хартия, находящ се в с.Черковица, община Никопол. Към искането са приложени
документи по чл.24а от ЗАДС.
С писмо рег.№ 32-223388 от 11
август 2017 г. на л.90 от делото, дружеството е представило в митница гр.Свищов
допълнителни документи, а именно: протокол- образец 16 от 27.09.1974 г. за
въвеждане в действие на обект Завод за многослойни картони – Никопол;
приложение № 1 към договор за наем от 01.06.2017 г. и технологична схема за
технологична линия № 2. Въз основа на искането е извършена проверка от
митнически служители в митница гр.Свищов – документална и на място и за
резултатите от проверката е съставен протокол № 899 от 03.08.2017 г. на л.70-73
от делото. При проверката е установено, че енергийните продукти се използват
като гориво за котел ПКМ12, с цел подгряване на вода за получаване на пара,
която чрез тръбна разводка се подава в цилиндъра на машината, където се суши
хартиената маса, а газьолът или тежкото гориво се подават чрез тръбна разводка
в горелка, намираща се в калпака на машината, като чрез горещия въздух се
развива допълнителна температура с цел по-бързо изсушаване на хартиената маса. В
хода на проверката на място е установено още, че използването на енергийните
продукти в производствения процес за посочените цели, е свързано с изгарянето
на тези продукти, в резултат на което се отделя топлина, която се използва за
производствени нужди, непосредствено или чрез преносна среда. Въз основа на
констатациите от проверката началникът на митница гр.Свищов е издал оспореното
в настоящото производство решение, в мотивите на което освен описание на
горните факти е приел за установено, че по отношение на дейността по използване
на енергийните продукти не е налице изискването на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС,
доколкото използването на акцизните стоки е свързано с отделянето на топлина за
осигуряване на производствения процес сушене на хартиената маса при
производството на малограмажна хартия. Позовал се е на разпоредбата на чл.24
ал.2 т.4 от ЗАДС, според която като основание за издаване на УОАКП е посочено,
че се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели,
различни от моторно гориво и гориво за отопление. Предвид обстоятелството, че
енергийните продукти каменни въглища с код по КН 2701 12 90, газьол с код по КН
2710 19 43 и тежко гориво с код по КН 2710 19 64 се използват в процеса на
сушене на хартиената маса, като въглищата се използват като гориво за котел
ПК12 с цел подгряване на вода за получаване на пара, която чрез тръбна разводка
се подава в цилиндъра на машината, където се суши хартиената маса, а газьола
или тежкото гориво се подават чрез тръбна разводка в горелка, намираща се в
калпака на машината, като чрез горещия въздух се развива допълнителна
температура с цел по-бързо изсушаване на хартиената маса, органът е приел, че
енергийните продукти не попадат в обхвата на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС, т.к. не се
използват за цели, различни от гориво за отопление, е отказал издаването на
УОАКП на дружеството. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 11
август 2017 г., видно от разписка на л.17 от делото. Против него е подадена
жалба, наречена възражение, на л.13-14 от делото, до директора на Агенция
Митници, по което последният е постановил решение № Р-614 от 04.09.2017 г., приложено
на л.7-8 от делото, с което жалбата на дружеството е отхвърлена. За да отхвърли
жалбата, органът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС
енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво и гориво за
отопление, се освобождават от облагане с акциз. Органът приел, че енергийните
продукти се използват в процеса на сушене на
хартиената маса, като с тяхната употреба се цели отделянето на топлинна
енергия, участваща в технологичния процес на дружеството, поради което същите
попадат в обхвата на разпоредбата на чл.4 т.37 от ЗАДС за енергиен продукт за
отопление, а именно продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено
или чрез преносна среда в основната й функция, а не за производство на
малограмажна хартия. Приел е, че енергийните продукти участват в процес на
изгаряне, като се използват непосредствено или чрез преносна среда в основната
им функция, а именно отделяне на топлина. В този смисъл и позовавайки се на решение на СЕС по дело С-240/01 органът е
приел, че използването на процесните енергийни продукти в производството на
малограмажна хартия следва да се счита за изцяло използвано за гориво за
отопление за стопански нужди и не попада в обхвата на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС.
Поради тази причина не са и налице условията за освобождаване от облагане с
акциз на енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво
или гориво за отопление. Решението на горестоящия орган е връчено на
дружеството на 7.09.2017 г., видно от известие за доставяне на л.9 от делото, а
жалбата против първоначалния административен акт е подадена на 19.09.2017 г.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице-адресат на оспорения акт, чиито
интереси са засегнати неблагоприятно от оспорения индивидуален административен
акт, в установения от закона срок, пред надлежния съд по смисъла на чл.133,
ал.1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Оспореното
решение е постановено от компетентен орган съгласно чл. 24б, ал.5 от ЗАДС, в
рамките на неговата материална компетентност, в определената от закона писмена
форма. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, в т.ч. правни и фактически
съображения, обосновали постановения резултат, като същите са доразвити в
контролното решение на горестоящия административен орган, потвърдил при
инициирания административен контрол решението. При издаването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, производството пред
органа е започнало по искане на жалбоподателя,
на същия е дадена възможност да сочи и представя доказателства за
установяване на факти, от които черпи правата си, самият административен акт е
постановен при изясняване на фактическата обстановка, след надлежна проверка на
фактите от страна на административния орган.
Настоящият
състав на съда намира, че административният акт е постановен в
противоречие с приложимите материалноправните норми по издаването му, доколкото
началникът на Митница Свищов е отказал издаване на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител на жалбоподателя, като е счел, че липсва
материалноправна предпоставка за това, въпреки събраните доказателства, че
енергийните продукти не се ползват за отопление, а само за производствени
нужди.
Основният спорен по делото въпрос
е налице ли са по отношение на жалбоподателя предпоставките за освобождаване от
облагане с акциз на енергийни продукти (каменни въглища с код по КН 2701 12 90,
газьол с код по КН 2710 19 43 и тежко гориво с код по КН 2710 19 64) по чл. 24, ал 2, т. 4 от ЗАДС, с оглед на това каква е ролята на тези акцизни
стоки в технологическия процес, осъществяван за производствените нужди на
дружеството.
Разпоредбата
на чл. 2, §1, б) от Директива 2003/96/ЕО на съвета от 27 октомври 2003 г. за
преструктуриране на правната рамка на Общността за данъчно облагане на
енергийните продукти и електроенергията определя, че терминът "енергийни
продукти" се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и
от 2704 до 2715. Съгласно чл. 2, § 3, пр. І от Директивата, когато енергийните
продукти са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани
като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в
настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в
зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за
отопление или моторно гориво. От посочената разпоредба следва, че когато един
енергиен продукт е предназначен, използва се или се предлага за продажба като
горива (моторно или за отопление), то следва той да се обложи данъчно така,
както би се обложило съответното гориво. Директивата в чл. 2, § 4 посочва, че
нейните разпоредби не се отнасят до б) следните приложения на енергийни
продукти и електроенергия: - енергийните продукти, използвани за цели, различни
от моторни горива или горива за отопление. Изключението на нормите на
директивата се отнася именно за енергийните продукти, определени като такива за
целите на прилагането и които се използват или са предназначени за цели,
различни от посочените. От тук следва, че не трябва тези енергийни продукти
като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за
гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Това е единствено възможният
смисъл на посочените разпоредби на директивата.
В ЗАДС
режимът за освобождаване от заплащането на акциз за енергийни продукти е уреден
в разпоредбата на чл. 24 от ЗАДС. В т.4 на ал.1 от цитираната правна норма са
изброени кодовете по комбинираната номенклатура(КН) на енергийните продукти,
които се освобождават от акциз, но условието е същите да се използват за цели
различни от моторно гориво и гориво за отопление. В чл. 4, т. 5 се съдържа
легалната дефиниция на понятието "Код по КН" - това са тарифни кодове
по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) №
2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата
митническа тарифа. За енергийните продукти и електрическата енергия - кодовете
са по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2002 г., респективно
разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.2, от ЗАДС, определя, че "енергийни
продукти" са продуктите, включени в кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704
до 2715. След като процесните каменни въглища, газьол и тежко гориво са с
кодове по КН съответно 2701 12 90, 2710 19 43 и 2710 19 64, то същите се явяват
енергийни продукти по смисъла на посочената норма и това ги определя и като
акцизна стока.
По отношение на посочените енергийни
продукти намира приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според
последната освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани
за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Посоченият текст
коректно транспонира по - горе разписаното в директивата изключение и касае
освобождаването от акциз, поради което следва да се тълкува по същия начин -
енергийният продукт се освобождава от акциз, когато се използва, фактически е
предназначен за цели, различни от посочените. Във връзка с прилагането на
разпоредбите на Директива 2003/96, Комисията винаги е прилагала широко
тълкуване на понятието "отопление", считайки че всеки процес,
включващ използването на топлина в нейната основна функция, попада в
определението за топлинна енергия. В нормата на чл. 4, т. 37 в редакцията към
датата на постановяване на оспореното решение (ДВ бр.9/2017 год., в сила от
26.01.2017 год.) изчерпателно е дефинирано понятието "енергиен продукт за
отопление" (като продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на
топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният
продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се
изгарят и получената топлина се използва
независимо от крайното й предназначение с изключение на :а) за цели по т.10 и
33;б) за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление). В случая
понятието „енергиен продукт за отопление“ е хармонизирано с Общностното законодателство.
С оглед Директива на Съвета 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. и чл. 249, ал. З
от Договор за създаване на Европейска общност, съгласно който директивата е
акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от
държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти
свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат, ако
Република България е възприела препоръката в цитираната директива за широко
тълкуване на понятието "отопление", а именно, че всеки процес,
включващ използването на топлина в нейната основна функция, попада в
определението за топлина, то е следвало изрично да го посочи в ДР към закона
или по друг безспорен начин. Въз основа на изложеното следва извода, че
"въпреки, че в редакцията на ЗАДС от 26.01.2017 год., а понастоящем и
последното изменение от 1.01.2008 г. съществува тълкуване на понятието
"енергиен продукт за отопление", този законов факт не е взет
предвид". Затова следва да се приеме, че само когато се констатира
използването на определен енергиен продукт като моторно гориво или като гориво
за отопление, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на
директивата и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС.
С оглед на горните изводи,
настоящият състав на съда намира, че изводът
на митническата администрация, че процесните енергийни продукти- каменни
въглища с код по КН 2701 12 90, газьол с код по КН 2710 19 43 и тежко гориво с
код по КН 2710 19 64, се използват в качеството на енергийни продукти за
отопление по смисъла на чл. 4, т.37 от ЗАДС, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Основният аргумент на административния орган е, че с употребата
на тези енергийни продукти с цел по-бързо изсушаване на хартиената маса, се
цели отделянето на топлинна енергия, участваща в технологичния процес на
дружеството, поради което същите попадат в обхвата на чл.4, т.37 от ЗАДС за
енергиен продукт за отопление, а именно-продукт, участващ в процес, свързан с
отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда
в основната й функция, а не за производство на малограмажна хартия.
От
съдържанието на протокола за извършена проверка на място в обекта на
дружеството е констатирано от митническите органи, че каменни въглища с код по
КН 2701 12 90, газьол с код по КН 2710 19 43 и тежко гориво с код по КН 2710 19
64 се използват в процеса на сушене на хартиената маса, като въглищата се
използват като гориво за котел ПК12 с цел подгряване на вода за получаване на
пара, която чрез тръбна разводка се подава в цилиндъра на машината, където се
суши хартиената маса, а газьолът или
тежкото гориво се подават чрез тръбна разводка в горелка, намираща се в калпака
на машината, като чрез горещия въздух се развива допълнителна температура с цел
по-бързо изсушаване на хартиената маса. Налага се извод, че енергийните
продукти участват в производствен процес и при изгарянето им се отделя топлинна
енергия, която се използва за изсушаване на хартиена маса, преминаваща по
производствена линия за хартия. Тоест, енергийните продукти се използват за производство на топлинна
енергия, явяваща се част от технологичния процес. Тези констатации, се
потвърждават и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на л.48 от делото, отделената от процесните
енергийни продукти топлина се ползва чрез преносна среда само за технологични
нужди на производството, т.е. за производствени цели, като крайното
предназначение на получената при изгарянето на енергийните продукти топлина е
загряване с цел изсушаване на хартиената маса, преминаваща през
производствената линия за хартия. Т.е. използват се за цели, различни от
моторно гориво или гориво за отопление. Изрично е посочено в заключението, че
топлината, добита от процесните енергийни продукти, не се използва за цели в
обхвата на чл.4, т.10 и чл.4, т.33 от ЗАДС, т.е. процесните енергийни продукти
не могат да се охарктеризират като такива с двойно предназначение или продукти
за химически, електролитни или металургични процеси. ВЛ е посочило още в
писменото заключение, че на процесната производствена площадка няма създадени
условия и не е възможно процесните енергийни продукти или част от тях да се
използват за отопление от една страна, а от друга страна производственият
процес е невъзможен без използване на топлината, отделена от процесните или от
други, алтернативни енергийни продукти. Съдът кредитира с доверие неоспореното
от страните заключение, като обективно, компетентно , безпристрастно и
професионално изготвено. Изводът, който следва от същото е, че процесните
енергийни продукти -каменни въглища, газьол и тежко гориво, не се използват за отопление в тесен смисъл на
думата, а се изгарят и получената топлина се
използва за производствено-технологични нужди на предприятието-сушене на
хартиена маса, т.е. използват се за цели, различни от моторно гориво или гориво
за отопление. Следователно, крайната цел на използването на сочените енергийни
продукти не е отделянето на топлина, която да се използва непосредствено или
чрез преносна среда в основната й функция по смисъла на чл. 4, т.37 от ЗАДС -
за отопление, в смисъл поддържане на необходима температура на въздуха в
работни и обществени помещения с цел създаване на условия за запазване здравето
на хората и за правилното функциониране на използваните средства на труда. В
настоящият случай, безспорно се установи, че енергийните продукти се използват
единствено в технологията на производствения процес и е неразделна негова част.
От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно,
че тя се използва за отопление. От значение е целта, за която се използва
отделяната топлинна енергия при изгарянето на тези енергийни продукти, която в
случая е за сушене на хартиена маса с цел производство на малограмажна хартия,
а не за отопление. Неизбежното отделяне
на топлина при използването на енергийни продукти в определен производствен
процес не може да квалифицира същите във всички случаи като "енергиен
продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, още повече, че
производството обичайно е непрекъснат процес, т.е. извършва се през цялата
година, включително и през летния сезон. В този смисъл решение №3613/21.03.2018
год. на ВАС по адм.дело №188/2018 год., решение № 1790/15.2.2008г на ВАС по адм.д.
1142/2007г, решение № 117/6.1.1.2010 г. на ВАС по адм.д. 9292/2009 г., решение
№ 6109/11.5.2010 г. по адм.д. 577/2010 г., решение № 8021/7.6.2011 г. по адм.д.
16127/2010 г., решение № 9426/25.6.2013, г на ВАС по адм.д. 143/2013 г.решение
№ 12 880/1.12.2015г по адм.д. 6524/2015 г.
След като в конкретния казус,
енергийните продукти не се използват за отопление на производствените или
административни сгради, а за производствения процес по сушене на хартиена маса,
то жалбоподателят се явява краен потребител. Предвид
изложеното не е налице законово основание за възникване на данъчно задължение -
облагане с акциз, напротив - осъществена е хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от
ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз потреблението на посочените енергийни
продукти за заявените с искането цели, по отношение на жалбоподателя и за
издаване на това лице на удостоверение за освободен от акциз краен потребител,
съгласно подаденото искане.
По
изложените мотиви, оспореният административен акт, като постановен в нарушение
на материални закон, следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание
чл. 146, т.4 от АПК. При условията на чл. 173, ал.2, предл. трето от АПК,
делото като административна преписка следва да се върне на началника на Митница
Свищов за ново произнасяне по искането на жалбоподателя при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на ЗАДС, дадени в мотивите на
настоящото решение, като на основание чл. 174 от АПК на административния орган
се определя 30-дневен срок за издаване на удостоверението.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на същия следва да
се присъдят направените разноски общо в размер на 2 363 лева, от които 50
лева държавна такса за образуване на
делото-документ на л.6 от ад752/2017 год. на АС-В.Търново; 1353 лева
възнаграждение за вещо лице съгласно платежни документи на л.37 и л.79 от
делото и 960 лева поискано, договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат, видно от документи на л.84-86 от делото.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, пети
състав
ОТМЕНЯ
по жалбата на „Клеърс“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Черковица,
общ.Никопол, обл.Плевенска, жк „Индустриална зона“, с ЕИК 040061178,
представлявано от Д.Ф.Ф.-управител, чрез адв.А.Г.С. *** със служебен адрес
гр.Казанлък, ул „Кирил и Методий“№5, ет.1, оф.7, Решение №32-224393/11.08.2017 год. на Началника на Митница-Свищов, с
което е отказано издаването на жалбоподателя на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител.
ВРЪЩА
административната преписка на началника на Митница Свищов за издаване на
административен акт по Искане за издаване на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител вх. № 32—213620/2.08.2017 при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ
30-дневен срок за издаване на административния акт, считано от съобщаването.
ОСЪЖДА
Митница Свищов да заплати на Клеърс“ ЕООД със седалище и адрес на управление
с.Черковица, общ.Никопол, обл.Плевенска, жк „Индустриална зона“, с ЕИК
040061178, представлявано от Д.Ф.Ф.-управител сумата от 2363 лева ( две хиляди
триста шестдесет и три лева) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: