Решение по Административно дело 1019/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 321

гр. Плевен, 16 май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 1019/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба /и уточнителна такава/ от Д.И.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Белене, I гр., 505 килия, с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена 30 000 /тридесет хиляди/ лева. Претендират се неимуществени вреди във връзка с нарушения на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, които се изразяват в липса на достатъчна жилищна площ, лоша храна /некачествена и с недостатъчно калории/, осветление, проветряване, медицинско обслужване, лошо отношение от страна на социалните работници. Правят се оплаквания от лошо качество на питейната вода и във връзка с мястото за разходки. В проведеното съдебно заседание на 16.01.2018г. ищецът е направил уточнение, че претенцията му касае периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г.

По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника Г. Г., в който се изразява становище, че на основание чл.154, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК ищецът следва да докаже, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, след като твърди, че в резултат от такива за него са настъпили вреди. Твърди се, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от Затвора- Белене, от които да са произтекли вреди за ищеца. Сочи се, че не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което е неприложима презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. В заключение се изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ищецът - редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично. Поддържа предявения иск и изразява становище, че претенцията му е доказана, поради което прави искане за присъждане на обезщетение в претендирания с исковата молба размер.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от юрк. У., който излага доводи, че на ищеца е била предоставена достатъчна жилищна площ за периода от 08.06.2017г. до 11.07.2017г., т.к. в този период е пребивавал в приемно отделение,спално помещение № 114, в което в посочения период са пребивавали 8 души, а жилищната площ на същото е 37 кв.м. Оспорва изцяло претенцията за некачествено медицинско обслужване. Твърди, че не са налице каквито и да е било доказателства в тази насока, а лишеният от свобода е постъпил и излязъл от затвора клинично здрав. Процесуалният представител на ответника излага доводи за неоснователност и на претенцията за некачествена питейна вода като твърди, че от представените по делото доказателства и изготвената експертиза не се установява подобно обстоятелство. Оспорва и претенцията по отношение качеството на храната. Твърди, че по делото са събрани доказателства, от които е видно, че храната се приготвя в специален кухненски блок и под надзор на орган, избран от самите лишени от свобода, който упражнява контрол върху качеството на приготвяната храна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че за да е налице основание за реализиране на отговорност от страна на ответника следва да се установи, че е налице незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на администрацията, в резултат на които да са настъпили съответните вреди. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява причинна връзка между незаконни действия на затворническата администрация и причинени на ищеца вреди, поради което предявеният иск е недоказан и съответно неоснователен. В заключение пледира същият да бъде отхвърлен.

С оглед обстоятелствената част на ИМ и уточнителната такава съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинени от ответника ГДИН- София неимуществени вреди, произтичащи от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г., изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, не добро осветление, проветряване, медицинско обслужване, лошо отношение от страна на социалните работници, лоша храна /некачествена и с недостатъчно калории/, лошо качество на питейната вода, недостатъчна площ на мястото за разходка и липсата на подходящи условия в него.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал. 2/.

Искът е частично основателен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

Ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца. Постъпил е в Затвора- Белене на 28.06.2017г. и е освободен поради изтърпяване на наказанието на 04.12.2017г.. След постъпването си в затвора е настанен в приемно отделение, килия № 114, за периода от 28.06.2017г. до 11.07.2017г. Тя е с площ 37,5 кв.м. и ищецът е бил настанен в нея заедно с други 8 лица. На 11.07.2017г. е разпределен в 1-ва група, където е бил в килия № 507, която е с площ 22 кв.м. В началото на м. юли 2017г. в горната килия са били настанени 10 л/св, а в началото на м. септември 2017г – 8 л/св. В началото на м. септември ищецът е преместен по своя молба в килия № 505, идентична с килия 507, където с пристигането му, настанените са станали 9 души /видно от справка на л.28 и справка л.40/. От справката се установява, че във всички килии и спални помещения е осигурено достатъчно изкуствено осветление, стандартни прозорци, санитарен възел с течаща вода и мивка с питейна вода. Във връзка с горните данни и за установяване на обстоятелствата, свързани с предоставената жилищна площ на лишения от свобода, както и във връзка с условията в помещенията, където е изтърпял наказанието си, е назначена съдебно-техническа експертиза. От приетото по делото заключение на вещото лице инж. Л. В., което не е оспорено от страните, е видно, че в периода, в който ищецът е пребивавал в килия № 505, същият е съжителствал с повече от допустимите за спално помещение общо пет човека. В килия 505 е осигурен пряк достъп на дневна светлина чрез два прозореца, които са отваряеми и осигуряват естествено проветрение. В обема на спалното помещение е изграден санитарен възел и осигурен достъп до течаща вода. Спалното помещение е обзаведено с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни тела. Помещението е отопляемо чрез парната централа на затвора. Килия № 505 отговаря на изискванията на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Прозорците са с необходимите размери за осигуряване на нормално осветление от дневна светлина.

От приложената на л.41 медицинска справка се установява, че през периода, посочен с ИМ, ищецът е преглеждан, както следва :

По отношение на питейната вода ответникът е представил протокол от изпитване № ЛУВ-01-0105/04.05.2017г. /л.30 и 31/; протокол за изпитване № ЛУВЗ- 01-0224/29.08.2017г. /32-34/; протокол за изпитване № 5705/06.10.2017г. /л.35/, въз основа на които е назначена съдебна експертиза, която да определи дали изследваната питейна вода е годна за пиене и съществуват ли рискове за здравето на лицата, които я пият. От заключението на в.л. д-р Д.Н. /л.61-63/, неоспорено от страните, е видно, че питейната вода, подавана на Затвора- Белене е безопасна за консумация и не съществува здравен риск при употребата ѝ.

Ответникът е представил и седмично меню за периода 11 юли- 17 юли 2017г. /л.36/, седмично меню за периода 19- 25 септември 2017 /л.37/, справка за изразходени хранителни продукти през първото тримесечие на 2017г., вложени в затворническата кухня / 38-39/, от рекапитулацията на които е видно, че вложените ккал за храна надхвърлят необходимите такива за лишените от свобода.

По искане на ищеца е разпитан свид. Д.Й.Д., който твърди, че е търпял наказанието си в килия № 505 заедно с Г., в която са били общо 9 лишени от свобода. Свидетелят заявява, че килията е обзаведена с грозни вишки и шкафове, мивката и тоалетната в санитарния възел са разбити, от тоалетната има неприятна миризма, подовата настилка е на замазка, в помещението има влага, таванът тече. Твърди, че храната е некачествена и нискокалорична, а водата е пълна с мазут, пясък и варовик. Прозорецът не е достатъчен, за да осигури необходимата светлина и проветрение в помещението. Свидетелят твърди, че мястото за разходка е с недостатъчен размер, заградено с мрежа, без пейки, тоалетна, вода, няма сянка и същото е кално.

Въз основа нагорните доказателства съдът прави следните изводи :

По отношение претенцията за присъждане на обезщетение, основана на твърдение за липса на достатъчна жилищна площ, съдът намира, че същата е частично основателна. От посочените по- горе доказателства се установява, че през периода 28.06.2017г. до 11.07.2017г. ищецът е пребивавал в приемно отделение- килия № 114, която е с площ 37,5 кв.м. и Г. е бил настанен в нея заедно с други 8 лица. Ето защо съдът счита, че през този период на същия е била осигурена необходимата жилищна площ съобразно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Не така стои въпросът за периода от 11.07.2017г. до 04.12.2017г., когато ищецът е пребивавал в килия № 507, която е с площ 22 кв.м. и в килия 505 със същата квадратура. По делото е установено, че в началото на м. юли 2017г. в килия 507 са били настанени 10 л/св, а в началото на м. септември 2017г. – 8 л/св. В началото на м. септември ищецът е преместен по своя молба в килия № 505, идентична с килия 507, където с пристигането му, настанените са станали 9 души. При тези съображения съдът намира, че през по-голямата част от периода на пребиваването си в затвора Белене /с изключение периода от 28.06.2017г. до 11.07.2017г./, ищецът действително е настаняван в килии и спални помещения, които не отговарят на нормативното изискване - минималната жилищна площ в спалните помещения за всеки лишен от свобода да е не по-малко от 4 кв. метра. Изискването е въведено с разпоредбата на чл. 43 ал. 4 на от ЗИНЗС и е в сила от 07.02.2017 г. Към момента на влизане в сила на горната норма ищецът е бил в помещение, съответстващо на нормативно установеното изискване на площ, но считано от 11.07.2017г. същият е преместен в килия 507, която вече не е била в съответствие с горното изискване, на което не отговаря и следващата килия, в която е бил настанен лишения от свобода- № 505. Ето защо за периода от 11.07.2017г. до 04.12.2017г. ответникът е бил нормативно задължен да осигури на лицата, изтърпяващи наказание, такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и не унизяват човешкото им достойнство. Ищецът е бил настаняван в килии със спални помещения, в които не е била осигурена достатъчна площ спрямо броя настанени лица. Обстоятелството, че в един от случаите преразпределянето на ищеца в друга килия е било по-негова молба е ирелевантно за правния спор, тъй като при вземане на решение за преместването на лицето ответникът е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания. Изискването на закона не е спазено и това е повлияло негативно върху ищеца, увеличило е стреса и е накърнило достойнството му.

При тези съображения съдът приема за доказано, че ответникът не е осигурил на ищеца достатъчно жилищата площ през значителна част от времето, през което последният е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора- Белене в исковия период. С оглед приетата по делото техническа експертиза съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца, че помещенията не са с добро осветление и проветрение. От заключението на вещото лице инж. С., основано и на оглед на място, се установява, че в помещенията има осигурен пряк достъп на дневна светлина чрез два прозореца с PVC дограма, които са отваряеми и по този начин е осигурена възможност за естествено проветряване. Помещенията отговарят на изискванията на чл.113, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно : „Стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най- малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните“. С горното заключение се опровергават показанията на свидетеля Д. в частта им, в която излага твърдения, че прозорецът в килията не е достатъчен, за да осигури необходимата светлина и проветрение в помещението.

Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на ищеца за лошо медицинско обслужване. От представената по делото от ответника медицинска справка /л.41/ се установява, че през периода, посочен с ИМ, ищецът е преглеждан, както следва :

На 10.07.2017г. по повод негови оплаквания, при което е поставена диагноза гастроезофагеална рефлуксна болест без езофагит и е назначена терапия със „Сопрал“; на 13.11.2017г. с административни цели /делегация/, при което ищецът не е имал оплаквания. Състоянието му е определено като „клинично здрав“ и е посочено, че може да пътува с общ конвой. Ищецът не е оспорил горното писмено доказателство и не е представил каквито и да е било доказателства, установяващи здравословно състояние, различно от посоченото по- горе. От самата медицинска справка е видно, че по повод субективни оплаквания на ищеца му е извършен преглед и назначено лечение, което очевидно е дало положителен резултат, тъй като в по- късен момент, а именно на 13.11.2017г., малко преди да изтърпи наложеното наказание състоянието му е било „клинично здрав“.

Съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца, основана на твърдението му за лошо отношение от страна на социалните работници. Касае се за твърдене, за което не е приложима оборимата презумпция на 284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което и с оглед чл.144 АПК вр. чл.154, ал.1 от ГПК ищецът е този, който следва да установи горния факт. По отношение на това твърдение не са ангажирани каквито и да е било доказателства, нито е обоснована от ищеца причинно-следствена връзка между незаконосъобразно поведение на социални работници и причинени неимуществени вреди.

Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца, че ответникът не е осигурил качествена храна, която да е с достатъчно калории. Както беше посочено по- горе в настоящето решение, ответникът е представил съответни писмени доказателства, които не са били оспорени, а именно седмично меню за периода 11 юли- 17 юли 2017г. /л.36/, седмично меню за периода 19- 25 септември 2017 /л.37/, справка за изразходени хранителни продукти през първото тримесечие на 2017г., вложени в затворническата кухня / 38-39/ от рекапитулацията на които е видно, че вложените ккал за храна надхвърлят необходимите такива за лишените от свобода. Горното опровергава показанията на свид. Д. в частта им, касаеща количеството и качеството на предоставяната храна в затвора.

Относно претенцията на ищеца, че ответникът не е осигурил чиста питейна вода в помещенията на Затвора- Белене, съдът съобрази следното :

От представените от ответника доказателства се установява, че в всички килии и спални помещения, в които е пребивавал ищеца има обособени мивки и отделен санитарен възел с течаща вода. Относно качеството на питейната вода ответникът е представил съответни протоколи за изпитване № ЛУВ-01-0105/04.05.2017г. /л.30 и 31/; протокол за изпитване № ЛУВЗ- 01-0224/29.08.2017г. /32-34/; протокол за изпитване № 5705/06.10.2017г. /л.35/, въз основа на които е назначена съдебна експертиза, която да определи дали изследваната питейна вода е годна за пиене и съществуват ли рискове за здравето на лицата, които я пият. От заключението на в.л. д-р Д.Н. /л.61-63/, неоспорено от страните, е видно, че питейната вода, подавана на Затвор- гр.Белене е безопасна за консумация и не съществува здравен риск при употребата ѝ. Съдът намира, че с горното е доказано, че питейната вода от изследваните обекти на територията на затвора Белене отговаря на изискванията на чл.5 и чл.6 от Наредба №9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно – битови нужди, поради което претенцията на ищеца се явява неоснователна.

По отношение претенцията на ищеца, основана на недостатъчна площ на мястото за разходка и липсата на подходящи условия в него съдът намира, че се касае за претендирано нарушение на правата на лишения от свобода, посочено в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно условия за двигателна активност. В този смисъл се касае за презюмирана вреда по чл.284, ал.5 ЗИНЗС, оборването на която е в тежест на ответника. Ответнникът ГДИН- София не е ангажирал каквито и да е било доказателства за опровергаване на горната претенция, а от показанията на свидетеля Д. се установява, че мястото за разходка е с малка площ, не е съоръжено с тоалетни, няма питейна вода, пейки, не е осигурена сянка и площадката е без покритие, поради което е кална. Ето защо съдът приема за доказана горната претенция на ищеца.

С оглед доказаната от фактическа страна искова претенция, че ответникът не е осигурил достатъчно жилищна площ и условия за двигателна активност, съдът приема за доказани и твърдените от ищеца неимуществени вреди по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, тъй като не са ангажирани доказателства за обратното от ответника. Отговорността на Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните специализирани органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

В случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца, надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора Белене, която е пряко подчинена от ответника, както и нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 които са се отразили върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от КЗПЧОС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Относно размера на претендираното обезщетение от 30 000 лева, съдът намира същото за неоснователно завишено.

Ищецът е търпял вредите, произтичащи от недостатъчна жилищна площ само в част от периода съобразно ИМ, а именно от 11.07.2017г. до 04.12.2017г., което представлява 4 месеца и 26 дни, а вредите, произтичащи от условията за двигателна активност за целия период съобразно исковата претенция- от 28.06.2017г. до 04.12.2017г. Касае се за един сравнително не дълъг период, в който са понасяни негативните резултати от бездействието на ответника, което обосновава и значително по-нисък размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 450 /четиристотин и петдесет/ лева в полза на ищеца.

С оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение следва да бъде уважена до размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 450 лева. В останалата си част - до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 30 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При този изход на спора и на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. От анализа на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС се налага извод, че в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. В посочената разпоредба е указано, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а също и че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Следователно разноски в полза на ответника се присъждат единствено при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай, искът е уважен частично. Нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и изключва приложението на общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на изложеното, независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС да заплати в полза на ищеца внесената от последния държавна такса в размер на 10 лв., а в полза на Административен съд- Плевен деловодни разноски за изготвяне на експертизите по делото в общ размер 430 лв.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. 284 и сл. от ЗИНЗС, Административен съд на гр. Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на Д.И.Г. ***, ЕГН ********** обезщетение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора- Белене за периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г, при което е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в периода 11.07.2017г. до 04.12.2017г., както и за неосигуряване на условия за двигателна активност за целия период на изтърпяване на наказанието, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 450 /четиристотин и петдесет/ лева до 30 000 /тридесет хиляди/ лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС да заплати на Д.И.Г.,***, ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 10 /десет/ лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС да заплати в полза на Административен съд- Плевен деловодни разноски в размер на 430 лв.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: