РЕШЕНИЕ
№ 134

град Плевен, 7 Март 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА И.

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 19/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.И.В. ***, срещу решение № 969/06.11.2017 г. по н.а.х.д. № 2043/2017 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че това, че тя е извършителят на твърдяното в АУАН нарушение, трябва да е установено по безспорен начин, тъй като съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН: „административно – наказателната отговорност е лична“ и това означава, че извършителят на нарушението трябва да бъде установен по безспорен начин. Твърди, че е установено по безспорен начин, че никой – нито актосъставителят, нито служителите в специализирания автомобил „Паяк“ не е видял кой е водачът, който е „спрял“ автомобила на посоченото място. Счита, че в случая извършителят на нарушението не е и няма и как да бъде установен по безспорен начин, а както е посочено по-горе, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН „административно – наказателната отговорност е лична“. Намира, че деянието „спряла в зоната на знак В27“, посочено в АУАН като нарушение, не е нарушение нито по смисъла на ЗАНН, нито според ЗДвП и ППЗДвП, нито според посочения в АУЕАН чл. 24 от Наредба № 3 на Общински съвет гр. Плевен. Сочи, че деянието „спиране“ в зоната на знак В27: не е обявено за наказуемо нито в ЗДвП или ППЗДвП, нито в посочения в АУАН чл. 24 от Наредба № 3. Счита, че „спирането“ не само не е нарушение, но е и задължително в много ситуации, например в кръстовище на червен светофар, пред пешеходна пътека за даване на предимство на преминаващи пешеходци и много други. Намира, че само „спирането“ само по себе си не съставлява нарушение и според посочената в акта Наредба на Общината. Относно мястото, на което е извършено твърдяното нарушение, счита че в случая липсва установено по безспорен начин такова и че по този въпрос решението е постановено в противоречи със събраните по делото доказателства. Посочва, че между кредитираните показания и данните, изписани в АУАН от актосъставителя, е налице пълно противоречие относно мястото, на което е извършено твърдяното нарушение. Счита, че в случая пък е безспорно установено, че колата е превозвала лице с увреждания и е била приложима хипотезата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, съгласно която забраните, въведени с пътни знаци „В27 – по отношение на престоя и В28 – не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документи за инвалидност“. Посочва, че от събраните в хода на делото гласни доказателства се установило по безспорен начин, че автомобилът е бил „обозначен с документ за лице с инвалидност“, тъй като абсолютно всички свидетели категорично са потвърдили, че на предното стъкло на колата е имало поставена карта на инвалид. Счита, че не само писмените обяснения, но и свидетелските показания на К. Х. не следва да се кредитират с доверие. Счита за установено по безспорен начин, че в случая липсва извършено нарушение по смисъла на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП и чл. 24 от Наредба № 3 на ОбС – Плевен, липсва установено по безспорен начин място, на което е извършено твърдяното нарушение, липсва и установен по безспорен начин извършител на твърдяното в акта нарушение. Твърди, че в случая безспорно е установено, че колата е превозвала лице с увреждания и е била приложима хипотезата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП. Счита, че в случая престоят на колата е бил наложителен поради крайна необходимост, а съгласно чл. 8 от ЗАНН: „Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост“. Моли съдът да отмени обжалваното решение № 969/06.11.2017 г. на Районен съд гр. Плевен и наказателно постановление № 1576/05.06.2017 г. на зам. кмет на Община – Плевен.

В съдебно заседание касаторът - С.И.В. ***, се явява лично и с пълномощник С. Л. – дъщеря, която я представлява. Поддържа жалбата и доводите, описани в същата. Посочва, че самото нарушение е изписването на нарушението, а така, както е изписано в акта „спряла“ деянието, което е наказуемо според наказващия орган, такова нарушение няма изписано нито в правилника за движение по пътищата, нито в ЗДвП, дори и в чл. 24 от Наредба № 3. Счита, че спирането само по себе си, не е нарушение, както и че в акта би трябвало да бъде изписано точно наименованието на нарушението. Твърди, че административно-наказателната отговорност на нарушителя е еднолична и би трябвало тя да бъде установена. Посочва, че всички свидетели в хода на първоинстанционното производство са потвъдрили, че при идването им, в колата не е имало никой, т.е. никой не е видял кой точно от двете е спрял. Иска съдът да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – Община – Плевен, се представлява от юрк П.. Считам жалбата за неоснователна и недоказана. Излага доводи, че в рамките на първоинстанционното производство се е установило по категоричен начин, че при издаване на АУАН няма допуснати съществени пропуски и нарушения, както и че не са допуснати такива и при издаване на наказателното постановление. Посочва, че въпреки, че не са били е съгласни с намаляването на размера, то не са оспорили изменението на наказанието и са оставили същото решение, евентуално да влезе в сила. Счита, че не следва съдът да уважи касационната жалба, а да остави решението във вида, в който е.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, съдът да остави без уважение касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът е намалил размера на глобата от 150 лв. на 50 лв., като е съобразил доказателствата в първоинстанционното производство и съответно обществената опасност на извършеното нарушение и е наложил по-нисък размер на глобата. Моли съдът да потвърди съдебното решението, а не наказателното постановление, в неговия първоначален вид.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е изменено наказателно постановление №1576/05.06.2017г. на Заместник кмет на Община Плевен оправомощен със Заповед РД 10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община-Плевен, с което на С.И.В., ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл.51, ал.1 /изм. Р-е 423/22.12.2016г. на ОбС Плевен/ и чл.24 от Наредба № 3 на Общински съвет-Плевен за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на О.П. /приета с Решение № 100/14.04.2000 г. на Общински съвет – Плевен, изм. и доп. с Решение № 913/ 25.05.2006г., Решение № 1340/31.05.2007г., Решение № 147/24.04.2008г., Решение № 1396/31.08.2011г., Решение № 292/05.09.2012г., Решение №446/31.01.2013г., № 1120/26.06.2014г., Решение № 1282/27.11.2014г., Решение № 1339/29.01.2015 г., Решение №423/22.12.2016г., Решение №671/31.08.2017 г./ – глоба в размер на 150,00 лв като намален размерът на глобата на 50 лева, за това, че на 18.04.2017г. около 14:00 часа, е констатирано, че водачът на МПС с регистрационен номер ЕН ***ВР, марка „Пежо 206“, на дата 18.04.2017г. в 14:00 часа, госпожа В. е спряла в зоната на знак В27 на ул. „Дойран“ срещу № 150, с което е нарушила наредбите на Общински съвет-Плевен – чл.24 от Наредба № 3 на Общински съвет-Плевен.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. РС-Плевен е изменил наложеното наказание, но не е отчел обстоятелството, че не са налице приложени доказателства относно компетентност на актосъставителя Юлиан Семереджиев да съставя АУАН по Наредба № 3 обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредба № 3 актовете за установяване на нарушения на изискванията на тази Наредба се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл.48, а именно от определени с писмена заповед на кмета лица. Пред РС Плевен не е представена заповед за компетентност на актосъставителя, нито длъжностна характеристика, такива писмени доказателства не са представени и пред касационната инстанция и следва да бъде отменено НП, тъй като е съставено въз основа на АУАН, за който не са представени доказателства, че е съставен от компетентен по смисъла на Наредба№ 3 орган.

С оглед горепосоченото настоящата инстанция намира , че не следва да обсъжда доводите в касационната жалба относно съставомерност на нарушението, субект на същото и следва да бъде отменено решението и измененото с него наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 969/06.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2043/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление №1576/05.06.2017г. на Заместник кмет на Община Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.