Р E Ш Е Н И Е

№ 24

гр.Плевен, 15 Януари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1018 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 858 от 17.10.2017 г. г., постановено по нахд № 1615/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 26974-F28829 от 03.04.2017 г. на Директора на Офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на Г.Г.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение по чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ затова, че на 08.11.2016 г., след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е установено, че не е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г. в законоустановения срок – до 30.04.2015 г. АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН и към датата на съставянето му няма подадена декларация за 2014 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, Офис – Плевен, чрез гл.юрисконсулт М. Ж., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, още по-малко такива, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, които да водят до отмяна на това основание. Твърди, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити и че в същите са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – място, време и съставомерните признаци на самото нарушение; представени са доказателства, подкрепящи административното обвинение. Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от ст.юрисконсулт Г. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, в съдебно заседание излага подробни съображения за нейната основателност, моли съда да я уважи, като отмени оспореното решение и потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Г.Г.М. не се явява и не се представлява, депозирал е по делото писмено становище, в което поддържа становище за правилност на постановеното решение и моли съда да т.го потвърди.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и претендира от съда да я уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В съдържанието на НП не са отразени всички обективни факти, касаещи съставомерни признаци на осъщественото нарушение. Разпоредбата на чл. 50, ал. І от ЗДДФЛ предвижда задължение за подаване на декларация при различни данъчни събития, съответно в няколко от хипотезите данъчното събитие се отнася до различни по своя източник доходи. Както в АУАН, така и в НП обаче административно-наказващият орган не е формирал фактическите си изводи относно характеристиките на дохода, чрез посочване на източника му и годината на придобиване, въз основа на които да се съобрази отнася ли се същия към визираните в нормата на чл. 50, ал. І от ЗДДФЛ хипотези.

На следващо място съдът изложил доводи, че съществен елемент от съдържанието на наказателното постановление и предхождащия го АУАН е и датата на извършване на административното нарушение. Приел, че в конкретния случай липсва въведена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението и този пропуск не е сред тези, които могат да бъдат преодоляни в хода на съдебното следствие по делото, защото моментът на извършване на нарушението е елемент от обективните предели на същото. Съдът направил извод, че за субекта на отговорността остава неясен въпроса, кога счита административно-наказващият орган, че е извършил нарушението. Така при очертаващата се неяснота в издаденото наказателно постановление се е стигнало да пряко нарушаване правото на защита на субекта на отговорността, тъй като е бил лишен от възможност да установи кога според контролния орган той е извършил соченото нарушение.

На тези основания ПРС отменил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно, но само въз основа на част от изложените в него основания.

Неправилен е изводът на решаващия съд за непосочване на дата на извършване на административното нарушение. Видно е, че както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочен крайният срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 год. , а това е 30.04.2015 год. Посочването на този краен срок за подаване на ГДД, може да се приеме като дата на извършване на нарушението, защото след изтичането му деецът се счита, че е извършил нарушение, ако не подаде съответна декларация.

Правилен в конкретната хипотеза обаче е другият направен от решаващия съд извод, че нито в АУАН, нито в НП са посочени дори минимално необходими обективни факти, касаещи съставомерни признаци на вмененото нарушение. Текстово в двата санкционни акта е посочено следното: при извършена на 8.11.2016 год. в информационната система на ТД на НАП В.Търново проверка е установено, че „не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 год.“ в установения от закона срок. Разпоредбата на чл.50 от ЗДДФЛ вменява задължение на местните физически лица да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28; доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29; дължимия данък по чл. 67, ал. 4 за придобитите през годината от източник в чужбина доходи от:дивиденти; ликвидационни дялове; доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 13; притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; предоставените/получените парични заеми и т.н. Достатъчно за целите на законосъобразното административнонаказателно преследване е било да се посочи от какъв източник произтича доходът- наем, акции, дивиденти, доходи от работа по граждански договор или друго и какво, или да се посочи чрез изписване не само на чл.50, а и на конкретното предложение от него, което сочи източникът на дохода. Това в случая е било абсолютно наложително, тъй като по съставения акт е постъпило възражение с приложен към него договор от 19.07.2013 год., в което единственото твърдение е било, че получените доходи за този период са от възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, които доходи са необлагаеми и не подлежат на деклариране. С приложения по делото на ПРС договор М. в качеството си на собственик е предоставил на контрагента си за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот с площ от 7,001 дка, представляващ имот с №022013, местност „Ново село“, землище на с.Бреница, общ.Кнежа. В самия договор изрично не е посочено, че този имот съставлява земеделска земя, но предвид характеристиките, посредством които е описан имотът - индивидуализиращ номер, разположение в съответна местност, посочване на землище, в което се намира, е налице индиция, че вероятно се касае за земеделска земя. АНО е следвало да изиска съответни доказателства, посредством които да установи дали предоставения за възмездно ползване имот е земеделска земя по смисъла на чл.1, ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.2 от ЗСПЗЗ. Защото еднозначното определяне на имота като земеделски не зависи само от характеристиките му - намиращ се извън урбанизирана територия и предназначен за земеделско ползване. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ППЗСПЗЗ определя за земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ тези, които са предназначени за земеделско производство, но поставя още четири отрицателни критерия, които трябва да са налице по отношение на земята, за да има земеделски характер. Горната норма препраща към ЗСПЗЗ, където в чл. 2 е дадено определение за това, кои земи са земеделски- тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Доколкото имотът е предоставен за ползване с цел използване като сондажна площадка за извършване на операции за прокарване на търсещ сондаж, във връзка с което са предоставени права за инсталиране, ползване и съхранение необходимите за целта преместваеми обекти, машини, съоръжения и материали, и за провеждане на всички дейности за търсене на нефт и газ, органът е следвало да установи дали, ако имотът все пак има статут на земеделска земя и не е променено предназначението му, не попада в някое от изключенията на чл.2, от т.1 до т.4 на ЗСПЗЗ, което би направило автоматично получения от М. доход облагаем по силата на чл.44, ал.1 от ЗДДФЛ и съответно-подлежащ на деклариране. Изследване статута на имота, от който са реаализирани доходите е било абсолютно необходимо, за да се установи дали доходът, който М. получава от имота, не е необлагаем по смисъла на  чл. 13, ал.1, т.24 от ЗДДФЛ, тъй като по силата на последната разпоредба необлагаеми са доходите , получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя. А съгласно чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, подаване на годишна данъчна декларация се дължи от местните физически лица единствено за придобитите от тях доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа. Няма данни наказващият орган да е събрал съответни доказателства и да е извършил такава проверка, нещо повече – той дори не е обсъдил направеното в тази насока възражение по съставения акт, единствено бланкетно е посочил в НП, че възражението е неоснователно. Възможно е доходите на ответника, подлежащи на облагане и съответно на деклариране, да са с произход от няколко източника-едни от тях да подлежат на деклариране , а други-не, но такъв анализ също не е направен нито в АУАН, нито в НП, поради което, както за наказаното лице, така и за съда остава неясна фактическата обстановка, която е провокирала АНО да вземе решение да накаже М. за неизпълнение на задължение за подаване на декларация. Всички тези описани обстоятелства сочат, че органът не е изпълнил задължението си да установи обективно фактите, от които за наказаното лице са произтекли съответни последици, поради което НП се явява необосновано, недоказано от приобщените по делото доказателства и на тези основания – неправилно и незаконосъобразно , поради което подлежи на отмяна. След като тези обективни факти не са били описани в самото НП, не е било наложително събирането на доказателства за тях и от решаващия съд, тъй като празнотите в подлежащия на обжалване акт не могат да се запълват едва за пръв път в съдебно заседание, защото се нарушава правото на защита на наказаното лице, което за пръв път в производството пред съда установява и възприема фактите, от които произтича отговорността му.

На това основание оспореното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 858 от 17.10.2017 г. г., постановено по нахд № 1615/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.