РЕШЕНИЕ № 115

гр. Плевен, 26 февруари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 17 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт М. Ж., против решение № 1090/01.12.2017 г. на Районен съд /РС/ Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2682/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 274388-F303020/29.06.2017 г. на Директор на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, с което на Д.Е.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 355, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. съдържането, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, още по-малко такива ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, които да водят до отмяна на това основание. Счита, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, видно от установеното по делото и в АУАН и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение. Счита, че решението на Районен съд – Плевен е неправилно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Плевен.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт М. Ж.. Поддържа изцяло касационната жалба и моли същата да бъде приета като основателна, както и да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

Ответникът – Д.Е.И. е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F303020 от 29.05.2017 г. е констатирано след извършена проверка на 29.05.2017 г.  в информационната система на ТД на НАП – Велико Търново, че като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, Д.Е.И. не е подала Декларация обр.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за дължимите осигурителни вноски за месец 04.2017г. в установения от закона срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните – до 25.05.2017 г.; декларация се подава лично и е приета и въведена с Протокол от 29.05.2017 г. и съдържа данни само за здравно осигуряване – нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. На основание на АУАН е издадено и процесното НП, като е възприета фактическата обстановка и е наложено административно наказание на основание чл.355, ал.1 вр. чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с §3 от ПЗР на НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г.

Решаващият съд е отменил оспорваното НП, като е приел, че АУАН е съставен, а НП - издадено от компетентни органи. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според нейната актуална в случая редакция, „Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от самоосигуряващите се лица:

а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях;

б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност;“

Приетата като нарушена законова разпоредба съдържа две букви, като нито в АУАН, нито в НП е коректно посочено коя от тях е относима в случая. Такова посочване е наложително, тъй като нито може, нито следва да се предполага каква е била волята на актосъставителя или на административнонаказващия орган. В санкционната дейност следва да бъде ясно и безпротиворечиво посочено както на какви фактически, така и на какви правни основания е ангажирана отговорността на дееца. РС е приел, че не са надлежно спазени императивните изисквания, както на чл.42, т.5 ЗАНН, така и на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Налице е нарушение на процесуалните правила, което е съществено тъй като ограничава правото на защита на нарушителя и по – конкретно правото му да научи за какво нарушение и на какво основание се ангажира неговата административно наказателна отговорност. На тези основания е отменил НП, без да разглежда казуса по същество.

Съдът се произнася само по посочените в жалбата касационни основания.

По отношение на възражението, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите са неоснователни. Видно от посочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г., същата има две отделни точки с различно съдържание, отнасящи се до задължението за подаване на декларации по образец по отношение на различни лица. За да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване, е необходимо да се посочи в АУАН точно коя точка е нарушена, за да може привлеченото към отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да може да организира защитата си. В случая такова посочване липсва. Настоящият съд отбелязва, че разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. има отделни букви от редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г., като след това са правени изменения по тези букви на т.2. Нарушенията по отделните букви на чл.3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. представляват отделни и различни административни нарушения. Правилно РС е установил съществено нарушение на процесуалните правила в административно наказателното производство и правилно е отменил НП, без да разглежда въпроса по същество. Правилно е посочил като нарушени чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН с оглед на непосочването на конкретните законови разпоредби, които са нарушени. С оглед на това нарушение на процесуалните правила не следва да се изследва въпросът за компетентността на органите и доказването на нарушението.

За пълнота настоящият съд отбелязва, че посоченото в АУАН и НП, че е подадена декларация само с данни относно здравно осигуряване, също поражда неяснота в АУАН и НП. Не може да се разбере дали наличието на декларация само с данни относно здравно осигуряване е нарушение, и за него ли е привлечена И. към отговорност или за друго нарушение, свързано с неподаване на декларация в срок.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1090/01.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2682 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.