РЕШЕНИЕ

№ 732

град Плевен, 7 Декември 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1009/2018 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „А 1 България“ ЕАД, срещу решение № 727/26.09.2018 г. по н.а.х.д. № 1617/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства. Твърди се, че не е възприето всеобхватно и задълбочено всички доказателства, представени от „А1 България“ ЕАД по административно-наказателното производство, като не са взети предвид факти от съществено значение за правилната индивидуализация на твърдяното деяние. Посочва се, че видно от приложените справки от счетоводната система на дружеството по отношение на издаваните фактури и дължими плащания, всички се водят на имено на абоната. Твърди се, че на абоната са спрени едни услуги, по които е изряден платец, по задължения за други услуги, по които има спор с дружеството, и които произтичат от различен договор, като Същевременно нито в АУАН. нито в КП № К-0261057/14.09.2017 г., изготвен в магазина на дружеството, не са описани фактите от значение за изясняване на фактическата обстановка, а именно: - на коя дата са спрени услугите за мобилния номер 0876 933 737, защо се твърди, че по тях е бил изряден платец; - по кои услуги/договори е бил неизряден платец, защо се твърди, че е неизряден платец по тях, т. е. кои са просрочените задължения; - защо се твърди, че спрените услуги /тези, по които е изряден платец/, и тези, по които не е изряден платец са по различни договори. Твърди се, че видно от всичко описано по-горе, при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, като актосъставителят не е изяснил докрай и правилно пълната фактически обстановка, поради което при съставянето на Постановлението е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - не са установени фактите и обстоятелствата, с които обосновава твърдяното нарушение. Счита се, че като е потвърдил постановлението съдът е издал неправилно решение, което следва да бъде отменено. Навеждат се доводи, че неправилно в наказателното постановление се твърди, че „А1 България“ ЕАД е извършило нарушение на чл. 210в от ЗЗП, тъй като не е изпълнило заповед № 141/26.02.2015 г. на КЗП, влязла в сила с решение № 9525/18.08.2016 г. на ВАС. Изразява се становище, че не може да се приеме, че дружеството прилага практика, изразяваща се в спиране на услуги на потребителя по договор, по който той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор, по който не е изряден платец, както и че не е налице обаче пречка в случаи, когато става дума за еднородни услуги (електронни съобщителни услуги), те да се ползват въз основа на един договор с идентичен предмет и съдържание, по който потребителят е избрал да получава отделни фактури за някои или всички услуги. Тоест в тези случи става дума за договор, който има характер на рамков, в това число по смисъла на цитираното по-горе решение на ВАС, с което се потвърждава Заповед №141/26.02.2015 г. на КЗП (Решение № 9525 от 18.08.2016 г.). Твърди се, че макар и в конкретния случай съдът да е приел, че са налице три отделни договора, същият изрично е допуснал възможността и правото „А1 България“ ЕАД да сключва рамкови договори с потребителите. Сочи се, че в случаите, в които „А1 България“ ЕАД използва рамков договор, описаните изисквания са изпълнени, защото в него ясно, недвусмислено и изчерпателно се посочва, че урежда ползването на всички видове електронни съобщителни услуги, които могат да бъдат предоставени на един абонат чрез различните мрежи на предприятието, а това е видно от съдържанието на този договор и от формулирания там предмет. Счита се, че „А1 България“ ЕАД не е нарушило заповед № 141/2015 г. и деянието, квалифицирано като нарушение на чл. 210в от ЗЗП, е несъставомерно. Твърди се, че в наказателното постановление неправилно се твърди, че „А1 България“ ЕАД е в неизпълнение на Заповед № 141/2015 г., като действията на „А1 България“ ЕАД  се покриват с предмета на заповед № 281/21.03.2016 г., а не със заповед № 141/2015 г. Посочва се, че в случая единият договор № Й0034017 от 30.11.2009 г., по който са спрени услугите, е отделен и с различен номер /№ Й0034017/ от другите договори, а договор с № 501148942/28.02.2014 г., по който е имало задължения/ е с предмет - продажба на изплащане на мобилно крайно устройство /таблет/, за който не се прилагат Общите условия за мобилни услуги. Навеждат се доводи, че комисията е счела, че не попадат в обхвата на заповед № 141/2015 г., поради което е издадена друга заповед с № 281/21.03.2016 г., която да обхване случаите, отнасящите се за договори само за електронни съобщителни услуги, по които липсва рамков договор, като ВАС също е счел, че предметът на двете заповеди е различен, касае се за различни деяния, поради което е потвърдил заповед № 281/21.03.2016 г., потвърдена с решение № 4320/03.04.2018 г. по дело № 13782/2016 г. Счита се, че е налице грешна правна квалификация, тъй като така описаното деяние би могло да се определи като такова, съвпадащо с предмета на заповед № 281/21.03.2016 г., потвърдена с решение № 4320/03.04.2018 г. по дело № 13782/2016 г., отнасяща се за спиране на услуги единствено по договори за електронни съобщителни услуги, а не на заповед № 141/2015 г. Моли се съдът да отмени първоинстанционното решение. Алтернативно се иска да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, в случай, че съдът не приеме изложените в настоящата жалба доводи.

В съдебно заседание касаторът – „А 1 България“ ЕАД, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите - Русе, не изпраща представител. Представено е становище за неоснователност на жалбата, като се посочва, че решението е постановено при обсъждане на относимите доказателства, обосновано е и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление 2018-0042184/16.04.2018 година на директора на регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен към КЗП с което на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК 131468980  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за това, че на 14.09.2017 г. при извършена проверка в магазин „Мобилтел“ находящ се на адрес гр.Плевен, ул. „Данаил Попов“ № 15, като проверката е извършена във връзка с постъпила в КЗП РД Русе, жалба с вх. № Р-03-1272/11.09.2017 г. от Боримир Цочев от гр. Плевен, е установено, че като на потребителя е спряна услуга по договор, по който е изряден платец, поради задължения по друг договор  и  по този начин е налице неизпълнение на заповед № 141/26.02.2015 година на председателя на КЗП за забрана за прилагане на агресивна нелоялна търговска практика по като спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори -  нарушение на чл.210в от Закона за защита на потребителите и на основание чл.201в ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на  3000/три хиляди/ лева.  

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Наведените от касатора доводи са обсъдени от първоинстанционния съд и съдът споделя изцяло приетото, че е налице установеното нарушение. Съдът е обсъдил събраните доказателства , приложимостта за случая именно на заповед № 141/26.02.2015 година на председателя на КЗП. Отговорността е ангажирана на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите, който гласи, че който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв. Както правилно е приел районният съд, тази норма предвижда административно-наказателна отговорност при неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП и в случая е установено, че е прекратено ползването на услуга по договор, по който лицето е изряден платец, за неплащане на задължения между дружеството и лицето по друг договор т.е. налице е именно неизпълнение на  сочената заповед, забраняваща прилагане на нелоялна агресивна търговска практика.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила  решение № 727/26.09.2018 г. по н.а.х.д. № 1617/2018 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ 1.             2.