РЕШЕНИЕ 106

гр. Плевен, 20 Февруари 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенпърви касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 ЕЛКА БРАТОЕВА

 

при секретар Анета Петрова и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 1001 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. Т.Т., чрез адвокат К.В., срещу решение № 222/13.10.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д № 352/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-014/14.06.2017 г. на Началник сектор „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на закона. Посочва, че видно от протокола от съдебното заседание на 09.08.2017 г., както актосъставителят Р., така и свидетелите по АУАН – Б. и Д. не са преки очевидци и няма каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, тоест е извършил стопански риболов в язовир Телиш, както и че на намерените мрежи не са открити идентификационни марки, по което да става ясно чия собственост са те. Счита, че в случая се касае за влошени междуличностни отношения. Счита, че първоинстанционният съд в решението си неправилно е счел, че жалбоподателят няма право с лодка да се намира във водите на язовир Телиш, този извод на съда е изцяло неправилен и необоснован, тъй като жалбоподателят е служител към рибното стопанство към язовира и на следващо място дори и да не е служител, то няма императивна правна норма, която да забранява да разхождаш приятелката си с лодка във водите на язовир Телиш и нещо повече във всички води на територията на Република България, които не се намират под специален режим, като вододайните зони, какъвто язовир Телиш не е или охладителния канал на АЕЦ-Козлодуй, какъвто язовир Телиш очевидно не е. Счита, че АУАН и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 8 от ЗАНН – видно от АУАН, жалбоподателят не е имал възможност да впише възражение и обяснение по АУАН, мястото определено в АУАН за това е изписано от актосъставителя, като той и свидетелите по АУАН заявяват в съдебно заседание, че ако е искал да напише възражение е щял да намери къде, като по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита, че оспореното НП е издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, не са обсъдени и направените възражения по АУАН, по спорните обстоятелства, не е проведено разследване съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което също е съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на самото НП, което води до неговата незаконосъобразност. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Червен бряг.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат К.В. ***. Поддържа аргументите изложени в касационната жалба, относно това защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, както и издаденото НП № 15-014/14.06.2017 г. от Началник сектор „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас. Моли ако съдът прецени, че касационната жалба е основателна и оспореното решение бъде отменено, то иззетите вещи с АУАН от жалбоподателя да му бъдат върнати.

Ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И. П. с пълномощно на л. 24 от делото. Моли да бъде оставено без уважение касационната жалба и да бъде оставено в сила обжалваното с нея решение на Районен съд Червен бряг като правилно, материално и процесуално законосъобразно и обосновано. Поддържа подробно изложените доводи в писменото възражение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че не следва да се уважава касационната жалба. Счита решението на Районен съд Червен бряг за правилно и законосъобразно. Счита, че безспорно е доказано нарушението, а наложената административна санкция е правилна. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Административен съд, гр. Плевен, първи касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         Касаторът е санкциониран, за това че на 02/03.04.2017 г  извършва стопански риболов във водите на яз. Телиш, чиято акватория не попада в посочените в чл. 17, ал.1 от ЗРА. Нарушение на чл. 17, ал.1 от ЗРА, за което  на лицето е наложено наказание глоба съгласно чл. 56 от същия закон.

Решаващият съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин, извършеното нарушение. Макар и със семпли мотиви съдът е направил анализ на всички събрани доказателества. Посочил е защо дава вяра на едни и не кредитира други.

Изводите на съда са правилни.

Неоснователно е възражението на касатора, че събраните доказателства не установят извършеното нарушение. Св. Р. заявява категорично в показанията си – „от там излезе лодка и господина /посочва жалбоподателя/ пусна мрежите. Лично аз го видях как пуска мрежите“. А св. Д. го е разпознал още при проверката, нарекъл го е по име и  го е питал какво прави.

Съдът е заключил още, че при установяване на нарушението и ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения. Санкциониращият орган преди издаване на НП е извършил проверка на подаденото от жалбоподателя възражение – събрал е писмени доказателства, изискал е справки от други административни органи, събрал е сведения от А. Ж. и Ц. Ц. /л.12  - л.18/. Възраженията в тази насока също не са основателни.

Относно възражението, че проверяващият екип  не е имал видимост, тъй като началото на проверката е била в 19:30 часа, когато и е било извършено спускането на мрежите. Съдът е изискал справка от националния институт по метеорология и хидрология, от която се установява, че залезът на слънцето на 02.04.2017 г. е бил в 19:51 часа, период на сумрак 28 минути и нощта е настъпила в 20:19 часа. Следователно възражението е неоснователно и правилно съдът е заключил, че наблюдението е било проведено при достатъчна видимост и е кредитирал показанията на свидетелите очевидци.

Неоснователно е и възражението, че настоящият касатор не може да бъде идентифициран като собственик на мрежите, тъй като по последните няма отличителни знаци. Собствеността на мрежите е без значение относно съставомерността на деянието. Касаторът е бил възприет от проверяващите като лице което спуска мрежите във водоем, в който не се допуска стопански риболов, а с мрежи не се допуска извършването на любителски риболов, аргумент от чл. 24 от ЗРА.

Решаващият съд е намерил още, че санкциониращият орган правилно е издирил и приложил материалния закон и е наложил справедливо наказание, поради което е потвърдил НП.

 И тези изводи на съда са правилни.

Наложено е наказание глоба в размер на 1500 лева съгласно чл. 56, ал.1 от ЗРА. Нормата сочи: „Който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.“

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Червен бряг, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

         Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222/13.10.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 352 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2017 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.