РЕШЕНИЕ

№ 310

гр. Плевен , 15 Май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1000 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В Районен съд-Плевен е постъпила искова молба от С.Н.С. ***, с ЕГН **********, против Застрахователна компания „Олимпик“ кл.България гр.София. Твърди се, че на 12.12.2015 г. му е съставен акт от Пътна полиция КАТ гр.Плевен. Твърди, че не е бил виновен и завел дело в РС – Плевен. Другият водач си признал пред Районния съд, че не знае как се ударил в С., че така са решили Пътна полиция. Но причината да не му дават протокол за ПТП от КАТ е, че той води дело против предишния Началник на КАТ Й.Д. и по сигнал на жалбоподателя последният бил уволнен от ОД МВР – Плевен. И затова „Олимпик“ не му изплаща щетата 200 лв. и той не може да си ремонтира колата. До сега му е нанесена морална щета 30 000 лева. Моли съда да ги призове на съд да си получи обезщетението , което му се полага по закон. От 12.12.2015 г. многократно писал молби до ОД МВР – Плевен, но отговор не е получил, последната молба била чрез ОД МВР до съда, че не му дават всички документи за ПТП, които са необходими за изплащането по щетата.

Въз основа на молбата в Районен съд-Плевен е образувано гр.дело №3565/2017 год. С Разпореждане съдията –докладчик №9111/1.06.2017 год. е оставил исковата молба без движение за следните уточнения: ищецът да уточни дали предявява единствено иск срещу ЗК Олимпик , която да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 200 лева претърпени имуществени вреди или искът е предявен едновременно срещу ЗК Олимпик и ОД на МВР-Плевен, като последният да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30000лева неимуществени вреди; да посочи какъв вид застраховка има сключена със ЗК Олимпик, като посочи номер и дата на полицата, срок на действие на застраховката, да посочи датата на претърпяното ПТП, мястото, обстоятелствата, претърпените вреди-какво е повредено по автомобила; в случай, че предявява иск срещу ОД на МВР-Плевен за сумата от 30000 лева, да опише подробно действията или бездействията на ОД на МВР-Плевен, в резултат на които е претърпял твърдените вреди и в какво се изразяват твърдяните морални вреди.

Въз основа на разпореждането ищецът е депозирал „Продължение на исковата молба и допълнение“ с вх.№16401/22.06.2017 год., в което е посочил, че исковата молба е против ЗК Олимпик и ОД на МВР – Плевен, които да му заплатят морални щети от 3000 лв. и 200 лв. от оценката от З.К.Олимпик, тъй като ищецът си изкарвал прехраната с колата, ходил на сметището да си събира отпадъци и да ги кара на скрап и да си купува лекарства на стойност 200 лв. на месец. Твърди, че и двете инстанции не уважават решението на РС – Плевен, че бил оправдан, че не той е ударил господина и не е виновен. Вредите, които е претърпял са : ударена предна дясна броня и калника и дясна престилката и левия преден калник.

Със следващо разпореждане №11104/3.07.2017 год. РС –Плевен е оставил отново исковата молба без движение за поправяне на следните нередовности: да уточни дали претендира солидарно осъждане на двамата ответници за сумата от 3000 лева нематериални щети и 200 лева материални щети или претендира от ЗК Олимпик сумата от 200 лева по договор за застраховка, а от ОД НА МВР-Плевен-сумата от 3000 лева нематериални щети в резултат на това, че не е могъл да използва колата си поради непризнаването от ответниците на съдебно решение, с което е признато, че той не е виновен; да посочи конкретно какъв вид застраховка има сключена със ЗК Олимпик, като посочи номер и дата на полица, срок на действие на застраховката, датата на претърпяното ПТП, мястото, обстоятелствата, претърпените вреди-какво е повредено по автомобила; да внесе държавна такса в размер на 170 лева по сметка на РС-Плевен.

Депозирана е молба-продължение с вх.№18558/14.07.2017 год. от ищеца, в която сочи, че не може да посочи номер на полицата и дата. Сочи повредите по автомобила си - броня предна в дясната страна, калник преден десен, престилка дясна предна и фар десен разместен. Моли двете страни да му заплатят солидарно 3000 лв., тъй като му пречат да си пусне колата в движение. Твърди, че щетите са оценени на 200 лв. от ЗК Олимпик. С колата си изкарва прехраната, пенсионер е по болест 92 %. Моли съда да го освободи от заплащане на държавната такса от 170 лв., тъй като няма пари. Сочи, че от ЗК Олимпик казали, че служебно ще пратят в съда застраховката на лицето, с което е станало ПТП, кога е сключена.

С молба- допълнение моли да бъде освободен от заплащане на държавна такса , тъй като има намалена работоспособност, установена с решение на ТЕЛК, закупува си лекарства на стойност 187 лв., а пенсията му е 211 лв. Твърди, че си е продал земеделската земя, за да си купува храна.

Със следващо разпореждане №14140/25.08.2017 год.съдът отново е оставил исковата молба без движение, тъй като е преценил, че въпреки двукратно дадената на ищеца възможност и направените от него уточнения, не е възможно да бъдат изведени конкретните фактически твърдения на ищеца, за да бъде направена правна квалификация на предявените искове и да бъде преценена тяхната допустимост. Указано е на ищеца да представи искова молба, която да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК; да посочи точно времето и мястото на претърпяното ПТП, да посочи името на лицето, което твърди, че е причинило описаното в исковата молба ПТ и дали твърди, че за МПС-то, което е причинило описаното ПТП има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с посочения като ответник застраховател ЗК Олимпик. Във връзка с искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, съдът е указал на ищеца да представи конкретни доказателства за материално и семейно положение.

С Определение №3504/14.09.2017 год. ПРС е върнал на ищеца депозираната искова молба и е прекратил производството по гр.дело №3565/2017 год. За да постанови този резултат, съдът е приел, че производството по делото е оставяно 2 пъти без движение и са давани указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Последователно ищецът е направил опит да отстрани нередовностите, но и след второто уточнение не е възможно да бъдат изведени конкретните фактически твърдения на ищеца, за да бъде направена правна квалификация на предявените искове, както и да бъде преценена тяхната допустимост. Посочено е още, че с Разпореждане № 14170/25.08.2017г. на ищеца е даден последен едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като са дадени подробни указания, на ищеца са указани и неблагоприятните последици от неотстраняване на нередовностите в дадения срок. Даденият срок е изтекъл на 08.09.2017г., но до датата на постановяване на прекратителното определение нередовностите на исковата молба не са отстранени.

Горното определение е обжалвано от ищеца пред Окръжен съд-Плевен с жалба с вх.№25273/29.09.2017 год., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса по сметка на ПОС в размер на 15 лева.

С молба с вх.№26216/10.10.2017 год. ищецът е представил квитанция за платена такса и е уточнил, че като бъде призован, ще донесе и други веществени доказателства по делото.

С Определение №1157/31.10.2017 год. по ч.гр.д.№762/2017 год. Окръжен съд –Плевен е отменил определение №3504/14.09.2017год. на ПРС, с което исковата молба е върната на ищеца и производството по делото е прекратено. В частта, с която е върната исковата молба на ищеца, предявена срещу ответника ЗК Олимпик, гр.София, в която обективно са съединени иск с цена 200 лева за заплащане по щета и иск за неимуществени вреди с цена 3000 лева, определението е отменено и делото е върнато на Районен съд-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. В частта, с която е върната исковата молба на ищеца, предявена срещу ОД на МВР Плевен, определението е отменено и делото е изпратено на настоящия Административен съд за разглеждане като иск за обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лева, произтичащи от действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица по реда на чл.128, ал.1, т.6 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.

В административен съд-Плевен е образувано настоящото адм.дело №1000 по описа на съда за 20017 год., по предявения от С. Н.С. *** иск за обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лева, произтичащи от действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица по реда на чл.128, ал.1, т.6 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.

Настоящият състав на съда е намерил исковата молба за нередовна и е оставил същата без движение с указания до ищеца да отстрани следните нередовности: 1.Да внесе държавна такса по сметка на Административен съд-Плевен за образуване на делото в размер на 10 (десет) лева и да представи платежния документ по делото; 2. Претенцията е квалифицирана от изпращащия съд като такава, предявена по реда на чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно този текст, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С оглед регламентацията в тази разпоредба, ищецът да уточни от какво произтича претенцията му срещу ОД на МВР –Плевен : от незаконосъобразен административен акт, кой е неговият номер, дата и година на издаване и неговият издател, в какво се състои незаконосъобразността на акта, този акт отменен ли е; или от действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, в какво се състои незаконосъобразността на това действие/бездействие; 3. Да уточни какви вреди са му причинени от този акт/действие/бездействие, какви по вид са тези вреди-имуществени или неимуществени, какви конкретно са тези вреди- причинени щети, пропуснати ползи, болки, страдания или други и какви; за кой период са му причинени тези вреди и в какъв размер е претенцията му-поддържа ли претенцията си за 3 (три) хиляди лева или претендира друг размер и какъв ; 4. Да представи препис от уточнителната молба за ответника.

В изпълнение на указанията на съда, по делото е постъпило заявление с вх.№4636/4.12.2017 год., към което е приложена квитанция за платена такса в размер на 10 (десет) лева за образуване на делото. Към заявлението е приложена и молба, с която ищецът иска да му бъде назначен служебен защитник. Настоящият състав на съда с Определение №1452/4.12.2017 год. е изискал от ищеца и от съответните компетентни органи представянето на доказателства, имащи значение за произнасянето на съда по искането за предоставяне на правна помощ. След постъпване по делото на относимите доказателства, съдът с Определение №1522/15.12.2017 год. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за оказване на помощ при поправяне нередовностите на исковата молба и процесуално представителство по административно дело №1000 по описа на Административен съд Плевен за 2017 година. Определението е изпратено на Адвокатски съвет –Плевен за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. Адвокатски съвет Плевен. С писмо вх.№4946/20.12.2017 год. АК-Плевен е определил адвокат Ч.Т.Д. ***, вписан в НРПП под №6352, който да осъществи процесуално представителство на ищеца по адм.дело №1000/2017 год. на АС-Плевен.

Междувременно, ищецът лично е депозирал по делото уточнителна молба с вх.№4693/6.12.2017 год. на л.54 от делото, с която е заявил, че претендира сумата от 3 000-три хиляди лева, която произтича от бездействието на ОД на МВР-Плевен, служба Пътна полиция, които отказват да му предоставят протокол от ПТП, случило се на 12.12.2015 год., тъй като ищецът счита, че не е виновен за случилото се ПТП, а отказът с рег.№316000-101160 екз.№2 по вх.№316000-734/24.02.2017 год. да му бъде предоставен такъв протокол от ОД на МВР-Плевен е приложен по делото. Поради това претенцията му произтича от описаното незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ОД на МВР-Плевен. Сочи още, че в резултат на това е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения, ограничения, предвид невъзможността да ползва автомобила си, който е бил увреден вследствие станалото на 12.12.2015 год. ПТП., за което му се отказва издаването на протокол. Също поради отказа да му се издаде протокол за ПТП и на това основание-невъзможността да представи същия пред застрахователя, му се отказва изплащането на застрахователно обезщетение.

Съдът с Определение №1540/21.12.2017 год. е оставил исковата молба без движение с указания до назначения служебен защитник да уточни: поддържа ли подадената от ищеца уточнителна молба с вх.№4693/6.12.2017 год. на л.54 от делото така, както е заявена; ако я поддържа, да уточни: вредите, които ищецът твърди, че са му причинени, от какво са причинени - от бездействието на ОД на МВР Плевен да му предоставят протокол за ПТП от 12.12.2015 год. или от писмения отказ на ОД на МВР-Плевен да му предоставят протокол за ПТП от 12.12.2015 год, в последния случай да индивидуализира кой номер и дата на издаване носи този писмен отказ и приложен ли е по делото; този писмен отказ обжалван ли е пред съда и отменен ли е по съответния ред; за кой период са му причинени вредите. Ако не поддържа тази уточнителна молба, подадена от ищеца, да конкретизира от какво произтича претенцията на ищеца срещу ОД на МВР –Плевен : от незаконосъобразен административен акт, кой е неговият номер, дата и година на издаване и неговият издател, в какво се състои незаконосъобразността на акта, този акт отменен ли е; или от действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, в какво се състои незаконосъобразността на това действие/бездействие; да уточни какви вреди са му причинени от този акт/действие/бездействие, какви по вид са тези вреди-имуществени или неимуществени, какви конкретно са тези вреди- причинени щети, пропуснати ползи, болки, страдания или други и какви; за кой период са му причинени тези вреди и в какъв размер е претенцията му-поддържа ли претенцията си за 3 (три)хиляди лева или претендира друг размер и какъв; да представи препис от уточнителната молба за ответника.

В указания срок назначеният служебен защитник е депозирал допълнение към искова молба с вх.№208/10.01.2018 год., в което е посочил, че поддържа подадената от ищеца уточнителна молба с вх.№4693/6.12.2017 год. Посочил е, че вредите, претендирани от ищеца произтичат от : 1. Незаконосъобразно бездействие за периода 13.04.2016 год.-7.11.2017 год., изразяващо се в непредставяне от ответника ОД на МВР-Плевен на заверен препис от протокол за ПТП, настъпило на 12.12.2015 год. с участие на ищеца, въпреки многобройните писмени молби, подадени от ищеца в деловодството на ответника- общо 11 на брой за предоставяне на протокол от ПТП от 12.12.2015 год., по които нито е предоставян препис от искания протокол, нито е даван мотивиран отказ за непредоставянето му от административния орган; 2.незаконосъобразно действие от ответника, изразяващо се в изричен писмен отказ за предоставяне на ищеца на протокол за ПТП от 12.12.2015 год. с изх.№316000-34035, екз.2 от 27.09.2017 год.

Препис от горното допълнение е изпратен на ОД на МВР-Плевен, за становище и представяне на подадените и цитирани от ищеца писмени молби. Депозиран отговор с вх.№359/19.01.2018 год., с което се правят възражения във връзка с предмета и формулировката на претенцията на ищеца, изразява се становище по същество и се правят доказателствени искания.

Въз основа на всички молби, подадени от ищеца-първоначална, допълнителни и уточняващи, настоящият състав на съда с Определение №142/22.01.2018 год. е приел, че е сезиран с две претенции:

1. Иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на ОД на МВР – Плевен за периода 13.04.2016 год.-7.11.2017 год., изразяващо се в непредставяне от ответника ОД на МВР-Плевен на ищеца на заверен препис от протокол за ПТП, настъпило на 12.12.2015 год. с участие на ищеца, въпреки многобройните писмени молби, подадени от ищеца в деловодството на ответника- общо 11 на брой за предоставяне на протокол от ПТП от 12.12.2015 год. Относно тази претенция ищецът е задължен да уточни писмено дали при съставянето на протокол за ПТП №1546546/12.12.2015 год. е отказал да получи същия.

2. Иск за обезщетение за вреди от изричен писмен отказ за предоставяне на ищеца на протокол за ПТП от 12.12.2015 год. с изх.№316000-34035, екз.2 от 27.09.2017 год. Този отговор е приложен на л.31 от делото. Копие от същия е изпратен на страните, като ответникът е задължен да представи заверено копие на молбата, въз основа на която е постановен, а ищецът - да уточни дали е обжалвал това писмо по съответния ред и ако има подадена жалба-образувано ли е дело и има ли постановен съдебен акт. На ищеца е указано да уточни цената на предявената искова претенция по пера, тъй като са заявени две самостоятелни претенции.

В указания от съда срок и двете спорещи страни са депозирали становища и са направили доказателствени искания, въз основа на които съдът е приел за установено следното: Налице е претенция по т.2, съставляваща иск за обезщетение за вреди от изричен писмен отказ за предоставяне на ищеца на протокол за ПТП от 12.12.2015 год. с изх.№316000-34035, екз.2 от 27.09.2017 год. , с цена 5000 (пет хиляди лева) по това перо, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането-27.09.2017 год. и представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки, страдания, притеснения и ограничения, вследствие незаконосъобразно действие. Настоящият състав на съда е намерил така предявената искова претенция по т.2 за недопустима за разглеждане по същество, като подробни мотиви за този извод е изложил в Определение №178/29.01.2018 год. на л.162-167 от делото. Определението като необжалвано е влязло в законна сила.

Относно претенцията по т.1, съставляваща иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на ОД на МВР – Плевен за периода 13.04.2016 год.-7.11.2017 год., изразяващо се в непредставяне от ответника ОД на МВР-Плевен на ищеца на заверен препис от протокол за ПТП, настъпило на 12.12.2015 год. с участие на ищеца, въпреки многобройните писмени молби, подадени от ищеца в деловодството на ответника- общо 11 на брой за предоставяне на протокол от ПТП от 12.12.2015 год. , делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните В уточнителната молба с вх.№475/26.01.2018 год. назначеният служебен защитник на ищеца е уточнил, че по това перо претендира сума в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането-13.04.2016 год., представляваща обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди-болки, страдания, притеснения и ограничения. С Определение №178/29.01.2018 год. на л.162-167 от делото съдът е дал възможност на ищеца да уточни конкретно в какво се изразява незаконосъобразното бездействие на ответника – бездействие да му предостави копие от вече съставения протокол за ПТП с №1546546/12.12.2015 год. или бездействие да състави нов протокол за ПТП, в който да се отразят други факти с правно значение и да му се предостави екземпляр от новосъставения протокол за ПТП.

Междувременно, с Молби №№598/5.02.2018 год. от ищеца и 623/6.02.2018 год. от назначения служебен защитник, и ищецът, и служебният защитник са поискали адв.Д. да бъде заменен с друг адвокат, който да осъществи процесуално представителство по делото. С Определение №242/14.02.2018 год., въз основа на искане от настоящия съд и Уведомително писмо вх.№740/13.02.2018 год. от АК-Плевен, е назначен адвокат Р.М., вписан под №7195 в НРПП, за служебен защитник на ищеца по адм.дело №1000/2017 год. с оглед поправяне нередовностите на частта от исковата молба, въз основа на която е насрочено за разглеждане делото, и осъществяване на процесуално представителство по делото. На назначения служебен защитник са изпратени копия от първоначалната искова молба и всички подадени след нея уточнителни молби от ищеца както по гр.дело №3565/2017 год. на ПРС, така и по настоящото дело, копия на всички постановени съдебни актове-разпореждания и определения, в т.ч. определението, с което делото частично е прекратено, както и последната подадена от ищеца молба с вх.№714/12.02.2018 год., за становище във връзка с така депозираното от ищеца уточнение, както и за становище по предмета на спора.

В първото по делото съдебно заседание на 1.03.2018 год. служебният защитник на ищеца е уточнил, че предмет на претенцията му е бездействието на Областна дирекция на МВР-Плевен да предостави на ищеца копие от вече съставения протокол за ПТП с №1546546, настъпило на 12.12.2015 год., който протокол ищецът действително е отказал да подпише, но не е отказал да получи. Ето защо предмет на настоящото дело е иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на ОД на МВР – Плевен за периода 13.04.2016 год.-7.11.2017 год., изразяващо се в непредставяне от ответника ОД на МВР-Плевен на ищеца на заверен препис от съставения протокол за ПТП, настъпило на 12.12.2015 год. с участие на ищеца, въпреки многобройните писмени молби, подадени от ищеца в деловодството на ответника- общо 11 на брой за предоставяне на протокол от ПТП от 12.12.2015 год., с който иск се претендира сума в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането-13.04.2016 год., представляваща обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди-болки, страдания, притеснения и ограничения.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначения служебен защитник адв.М., който поддържа исковата претенция, по същество моли съда да я уважи , представя подробни писмени съображения в подкрепа на искането си.

В съдебно заседание ответникът по иска-ОД на МВР-Плевен, се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно, която моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, излага подробни съображения в тази насока.

Участващият в делото прокурор дава заключение за неоснователност на предявената искова претенция, предвид, че не е установена пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и причинените на ищеца вреди.

Административен съд-Плевен, пети състав, за да се произнесе по исковата претенция на С., съобрази следното:

Към настоящото дело е приложено анд №974 по описа на РС-Плевен за 2016 год., от което е видно, че на С. е съставен акт за установяване на административно нарушение №5241 от 12.12.2015г. за това, че на 12.12.2015г. около 18:00 часа в гр. Плевен, на кръстовището образувано от ул. „Люлин“ и бул. „Русе“, към бул. „Русе“ управлява лек автомобил “Опел Фронтера” с рег.№ЕН *** ВН, лична собственост, като не спазва знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, отнема предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил „Фолксваген Джета“ с с рег.№ЕН *** АК с водач Б. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен и го удря странично. Настъпва ПТП с материални щети по двете МПС. Не представя сключен задължителен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.50, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление №15-0938-005241/23.12.2015г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с което на С.  на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 предл.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лв. за нарушение на чл.50, ал.2 от ЗДвП , и на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Наказателното постановление било обжалвано от С. ***, където било образувано анд №974/2016 год., по което е постановено Решение №395/7.06.2016 год., с което наказателно постановление №15-0938-005241/23.12.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, в частта, в която на С. е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 предл.4 от ЗДвП – глоба в размер на 150,00 лв. за нарушение на чл.50, ал.2 от ЗДвП е отменено, а в частта, в която на С.  е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е потвърдено. За да постанови този резултат, относно нарушението по чл.50, ал.2 от ЗДвП съдът изложил мотиви, че при издаването на наказателното постановление  са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В конкретния случай след като са посетили местопроизшествието свидетелите са установили по един категоричен начин извършеното нарушение и неговия автор като актосъставителят е квалифицирал правилно извършеното от С. нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. При издаването на наказателното постановление обаче, наказващият орган е дал нова правна квалификация на нарушението,  като посочил като нарушена разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗДвП, съгласно която,  когато кръстовището е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилата на чл.48.  От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства, които не се намират на пътя с предимство. Съдът констатирал, че е налице разминаване между правната квалификация, направена в акта за нарушение и в наказателното постановление и направил извод, че е недопустимо в административнонаказателното производство при издаването на наказателното постановление наказващият орган да прави нова квалификация на  деянието. Ето защо съдът намерил, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като се нарушава правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение по пътищата се твърди, че е извършил. В тази част отменил НП.

По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП съдът приел за установено, че по същото време и място описано в АУАН  и НП,  С.  не  е носил документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, което управлява, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.183, ал.1, т.2, във  вр. с чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, и правилно е санкциониран от наказващия орган с наказанието, предвидено за това нарушение.  В тази част потвърдил НП. Решението на ПРС като неоспорено влязло в законна сила.

За настъпилото и описано горе, за което се е развило съдебно производство ПТП бил съставен и Протокол за ПТП №1546546/21.12.2015 год., приложен на л.7 от анд №974/2016 год. Този протокол ищецът твърди, че е не му е бил предоставен от органите на полицията, от чието бездействие да му го предоставят той претендира, че за него са настъпили вреди. Твърдението на ищеца е, че екземпляр от протокола за ПТП нито на датата на ПТП, нито по –късно му е бил предоставен. В самия протокол за ПТП, в който като участник №1 е вписан ищецът, в ред „подпис“ срещу участник №1 е написано „отказва“, на ред „Свидетел:1.В.Н.С.…4 е посочено-„свидетел на отказа на участник №1“. В самия протокол за ПТП не е описано какво е отказал ищецът – дали да се подпише на протокола за ПТП или да получи екземпляр от същия, или и двете. За установяване на това обстоятелство по искане на ответника е разпитан свидетелят С., който в съдебно заседание съобщава, че е служител на ОД на МВР-Плевен, РУ-Левски, като на процесната дата, когато е съставен протоколът за ПТП е бил в КАТ-Плевен по личен повод и стоейки пред сградата на Пътна полиция, видял негови колеги да общуват с гражданин, който се държал арогантно-викал, ръкомахал с ръце, като в съдебното заседание посочва, че това е бил ищецът С., който се разправял с колегите на С.. Това го провокирало да ги попита какво става и имат ли нужда от съдействие. От полицейските органи разбрал, че Н. отказва да получи протокола за ПТП и да го подпише, като ищецът бил попитан и пред свидетеля С. дали ще подпише протокола, за да го получи, но той отвърнал, че не иска да го вземе, т.к. написаното в протокола не е вярно. По този начин свидетелят С., както съобщава самия той, станал свидетел на отказа на Н. да подпише протокола за ПТП и да получи същия.

По делото от л.222 до л.256 е приложена водена между С. *** кореспонденция, а именно молби, жалби на ищеца до органите на полицията във връзка с настъпилото ПТП и в които молби и жалби се твърди от ответника, че е обективирано искане за представяне на протокола за ПТП. В повечето от тях обаче се съдържат наистина оплаквания във връзка с фактите и обстоятелствата на случилото се ПТП и за това, че ищецът не се чувства виновен за същото, а не е обективирано искане за предоставяне на вече създадения протокол за ПТП от 12.12.2015 г. В една от молбите с вх.№ 316-10494 от 21.03.2017 г. на л.229 се съдържа оплакване до началника на ПП, че негов подчинен разиграва ищеца като е разпоредил на ПП да не дава на ищеца протокол за ПТП, за да може да си получи парите по застраховка „Гражданска отговорност“. На жалбата е изпратен отговор от ОД на МВР – Плевен на л.228 от делото, че на ищеца не може да бъде издаден нов протокол за ПТП с материални щети, т.к. Н. е виновен за настъпилото произшествие, като това обстоятелство не се опровергава и от постановеното от РС – Плевен решение по анд 974/2016 г. Налична е по делото и докладна записка с рег.№ 316р-33717 от 01.12.2016 г. по повод подадена жалба от Н. на л.235 от делото. В самата жалба Н. се е оплакал от началника на КАТ, че не иска да му издаде „друг протокол за ПТП, че не съм виновен“. В докладната записка подробно му е отговорено, че нов протокол за ПТП с материални щети със съдържание различно от вече съставения на 12.12.2015 г. не може да бъде издаден, т.к. отменителното решение на районния съд е установило незаконосъобразност поради разминаване между направената в АУАН и в НП правна квалификация на деянието, а именно поради допусната процесуална грешка, а не поради липса на вина на Н. за настъпилото ПТП. В следваща жалба на л.237 от делото Н. отново сочи, че началникът на КАТ не му дава след решението на РС – Плевен протокол, че не е виновен, за да може да получи пари по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорил му, че щом има решение на районен съд, следва да му бъде платена „Гражданска отговорност“. Сочи се още в жалбата на л.237, че на 23 август 2016 г. Н. е отишъл при началника на КАТ и той му отказал да му издаде протокол. В справка на л.239-241 от делото от ответника са обективирани резултати от проверка по повод посочена в същата справка жалба от Н., в която той е заявил, че е предявил претенции пред застрахователно дружество, което е отказало изплащането на парично обезщетение и по този повод Н. е поискал да бъде променен или изготвен нов протокол във връзка с настъпилото на 12.12.2015 г. ПТП, който да послужи пред застрахователите. По повод на тази жалба е извършена проверка, анализирани са съставения протокол, акт, наказателно постановление и решението на съда по нахд 974/2016 г. и е направен извод, че именно С. е виновен за настъпилото ПТП, че този факт не се опровергава от съдебното решение, отменило наказателното постановление, поради което искането на С. да му бъде издаден нов протокол за ПТП или да се промени вече съставения такъв, не е уважено. Отговор в такъв смисъл от ОД на МВР – Плевен до С. е обективиран и в писмо на л.242 от делото по жалба с вх.№ 316000-29869 от 2016 г. Налична е и докладна записка с рег.№ 316р-7655 от 10 март 2017 г. на л.249-250, в която отново се говори за извършена проверка по подадена от С. жалба относно искане за промяна на фактическата обстановка в протокол за ПТП от настъпило произшествие от 12.12.2015 г., като отговора до молителя е в смисъл, че не следва да се издава друг протокол за реализираното на 12.12.2015 г. ПТП, т.к. ищецът е виновен за настъпилото събитие. Налична е и друга докладна записка на л.252-253, обективираща резултати от извършена проверка по повод искане в същия смисъл – за издаване на нов протокол за ПТП със съдържание различно от съставения и отговор в същия смисъл. Приложена е и жалба до Районна прокуратура – Плевен, в която се съдържа оплакване, че С. не е виновен за настъпилото ПТП, но началникът на КАТ не иска да му издаде друг протокол за ПТП, че не е виновен и че не се съобразява с решението на районния съд.

По делото е разпитан и свидетеля Р.К.Т., служител на полицията, който при разпита си в съдебно заседание съобщава, че познава ищеца С. във връзка с подадени може би 7-8 жалби и възражения, като свидетелят по всички тях е извършвал проверки и е изпращал отговор до С.. Жалбите и проверките са били във връзка с настъпилото на 12.12.2015 г. ПТП с материални щети на ул.Русе на кръстовището с ул.Люлин, между автомобила на С. и друго лице. По-голямата част от жалбите и възраженията на С., според свидетеля, са били в смисъл да се издаде нов протокол за ПТП с друго съдържание, с оглед на това, че с решение на ПлРС наказателното постановление е отменено. Свидетелят съобщава още, че е уведомявал С., че в съдебното решение няма мотиви относно виновността за настъпването на ПТП, а с него е отменено НП за това, че има разминаване в акта и в НП. Свидетелят сочи, че два или три пъти е отговарял писмено до ищеца в този смисъл. Твърди още, че С. е отказал да му бъде връчен съставения при ПТП-то протокол и искането му винаги е било в смисъл да се състави нов протокол, в който да пише, че той не е виновен за ПТП-то, за да си заведе щетата при застрахователя. Обясненията на свидетеля и отговора до ищеца са били в смисъл, че не може да се състави нов протокол, защото няма нови факти и обстоятелства.

По делото са приложени две писма от ЗК „Олимпик“ на л.230 и л.238 от делото. С писмото на л.238 ищецът е уведомен от застрахователната компания, че по повод процесното ПТП и отправена от С. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, при ЗК е образувана щета № 1626101101001825. След проверка не е установено основание за изплащане на застрахователно обезщетение, т.к. ищецът е единствения виновен участник в ПТП-то и липсва неправомерно поведение от страна на другия участник в него – водачът на л.а. Фолксваген Джета с ДК № ЕН***АК. Посочено е още в писмото, че поведението на другия водач не е причина за настъпване на събитието и гражданската му отговорност не може да бъде ангажирана. В този смисъл отговорът е, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение на С., т.к. виновно за настъпването на ПТП не е застраховано лице в ЗК „Олимпик“. На л.230 е приложен отговор по повторно направено заявление, с който ищецът е уведомен, че ЗК потвърждава изразеното становище за отказ по щета № 1626101101001825.

Самият протокол за ПТП № 1546546 от 21.12.2015 г. е приложен на л.7 от анд 974/2016 г. на ПлРС. Като по делото на РС няма приложена молба, с която да е искан препис/копие от протокола за ПТП.

При така установените факти съдът намира подадената искова молба за допустима за разглеждане по същество, като подадена от лице, което твърди, че е засегнато от бездействието на ответника, който е юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР. Искът е предявен пред надлежния съд по мястото на твърдяното увреждане и по настоящ адрес на ищеца, по аргумент от чл.7 от ЗОДОВ.

Исковата молба е неоснователна, по следните съображения:

Отговорността на ответника се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

В случая се претендират вреди от бездействие на ответника. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, в случаите, когато вредите се твърди, че са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съдът дължи произнасяне за незаконосъобразността на бездействието на административния орган само в мотивите на съдебното решение, с което се уважава или отхвърля иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в диспозитива на съдебния акт (в този смисъл решение № 174 от 05.01.2018 г. по адм. д. № 10511/2016 г. на ВАС, III отд.).

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице. Бездействието да се връчи препис от издаден документ съставлява фактическо, а не правно бездействие. За да се установи наличието на бездействие, следва да има предвидено в нормативен акт задължение за извършване на определено действие.

В Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд е регламентирано какви документи се издават при настъпило ПТП и на кого се предоставят. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2. Разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредбата предвижда препис от документите по ал. 1, т. 1 и 2 да се издават от органите на "Пътна полиция" - МВР, на трети лица, претърпели вреди от ПТП, както и при загубване на оригинала. Преписът се издава от структурното звено, съставило документа, въз основа на писмено искане. Преписът се заверява, като в горния ляв ъгъл се отбелязва "препис" и се полага подпис и печат. Следователно, Наредбата установява задължение за органите на полицията да предоставят на ищеца, който е бил участник в ПТП, препис от протокола за ПТП.

Безспорно се установява от самия съставен протокол за ПТП, че на датата на съставяне на протокола за ПТП, ищецът е отказал както да подпише същия, така и да получи екземпляр от него. Съдът приема за доказан този факт, защото той се потвърждава и от показанията на свидетеля на отказа, посочен в самия протокол- С., чиито показания съдът кредитира с доверие като обективни, безпристрастни и незаинтересовани. Действително свидетелят е длъжностно лице от структурата от ОД на МВР-Плевен, но не от структурата на Пътна полиция-Плевен и е бил случайно на мястото на съставяне и връчване на протокола за ПТП. Независимо от горното, на 21.04.2016 год., пред Плевенския Районен съд е било образувано и анд №974/2016 год., в кориците на което е приложен самият протокол за ПТП, но по делото не е приобщена нито една молба от ищеца, с която да е поискал да се снабди с копие на този протокол, ако му е бил необходим за предявяване пред компетентните органи с оглед заявяване на претенция за заплащане на застрахователно обезщетение или по друга причина. На следващо място, в по-голяма част от цитираните в настоящото изложение многобройни писмени молби на ищеца до органите на полицията и водената кореспонденция, приложена на л.222-256, се съдържат оплаквания във връзка с фактите и обстоятелствата на случилото се ПТП и за това, че ищецът не се чувства виновен за същото, а не е обективирано искане за предоставяне на вече създадения протокол за ПТП от 12.12.2015 г. По същността си искането, обективирано във всички тези писмени молби и жалби, се свежда до искане за съставяне на нов протокол за ПТП, с изцяло ново съдържание, в което за виновен за настъпилото ПТП да бъде „обявен“ водачът на другото МПС, а не ищецът, като се вземе предвид отменителното решение на ПРС. Че искането на ищеца е било именно в този смисъл, се доказва и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Р. Т., служител на полицията, който при разпита си в съдебно заседание съобщава, че познава ищеца С. във връзка с подадени може би 7-8 жалби и възражения, като свидетелят по всички тях е извършвал проверки и е изпращал отговор до С.. Жалбите и проверките са били във връзка с настъпилото на 12.12.2015 г. ПТП с материални щети на ул.Русе на кръстовището с ул.Люлин, между автомобила на С. и друго лице. По-голямата част от жалбите и възраженията на С., според свидетеля, са били в смисъл да се издаде нов протокол за ПТП с друго съдържание, с оглед на това, че с решение на ПлРС наказателното постановление е отменено.

Искането на С. да се състави нов протокол за ПТП, в който да се отразят други факти с правно значение –например че другият водач-участник в ПТП е виновен за ПТП, и да му се предостави екземпляр от новосъставения протокол за ПТП, е недопустимо, и подробни мотиви в тази насока са изложени от настоякщия състав на съда в Определение №178/29.01.2018 год. на л.162 и сл. от делото. По същественото за настоящото произнасяне е, че в тези анализирани от съда многобройни молби искането на ищеца не е било да му се предостави копие от вече съставения протокол за ПТП , настъпило на 12.12.2015 год.

Ето защо и от всичко изложено, съдът не установи бездействие на Областна дирекция на МВР-Плевен да предостави на ищеца копие от вече съставения протокол за ПТП с №1546546, настъпило на 12.12.2015 год. Поради което не е налице основната предпоставка за ангажиране отговорността на държавата-наличие на незаконосъобразно бездействие.

Дори обаче да беше установено наличието на такова бездействие, то ищецът не е доказал от това бездействие за него да са произтекли някакви вреди-нито имуществени, нито неимуществени. Основната теза на ищеца е, че връчването на екземпляр от протокола за ПТП, неминуемо има отражение върху интереса на ищеца да докаже пред застрахователите виновно поведение на другия участник и с оглед на това да получи исканото обезщетение. Въпросът е, че този негов интерес не е законово гарантиран, не е негово субективно право. Няма законова норма, която да гарантира на участник в пътнотранспортно произшествие правото да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление на другия участник в произшествието. Административно-наказателната дейност е израз на държавната принуда и като такава тя е в правомощието на законово определения държавен орган, който дотолкова, доколкото законодателят е преценил, упражнява властта си в условията на дискреция. Наред с това твърдението на ищеца, че по силата на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление в частта, с което на С. е вменено нарушение на чл. 179, ал. 2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, ответникът е длъжен да състави протокол за ПТП за виновно поведение на другия участник в пътнотранспортното произшествие е неоснователно. Първо, предмет на съдебен контрол е било наказателното постановление с адресат жалбоподателя, не въпроса извършил ли е нарушение и какво другият участник в пътнотранспортното произшествие. С този въпрос съдът не е бил сезиран и по него не се е произнасял. Второ, отмяната на наказателно постановление на жалбоподателя не означава автоматично признаване на извършено от другия участник в произшествието нарушение. Напротив, НП е отменено и то само в частта за едното извършено нарушение, и то поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в различна правна квалификация на деянието, дадени с акта за нарушение и с НП, като съдът изобщо не е разглеждал съставомерността на вмененото деяние.

Освен горното, по делото са приложени две писма от ЗК „Олимпик“ на л.230 и л.238 от делото. С писмото на л.238 ищецът е уведомен от застрахователната компания, че по повод процесното ПТП и отправена от С. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, при ЗК е образувана щета № 1626101101001825. След проверка не е установено основание за изплащане на застрахователно обезщетение, т.к. ищецът е единственият виновен участник в ПТП-то и липсва неправомерно поведение от страна на другия участник в него – водачът на л.а. Фолксваген Джета с ДК № ЕН***АК. Посочено е още в писмото, че поведението на другия водач не е причина за настъпване на събитието и гражданската му отговорност не може да бъде ангажирана. В този смисъл отговорът е, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение на С., т.к. виновно за настъпването на ПТП не е застраховано лице в ЗК „Олимпик“. На л.230 е приложен отговор по повторно направено заявление, с който ищецът е уведомен, че ЗК потвърждава изразеното становище за отказ по щета № 1626101101001825. Следователно, доказателствата по делото сочат, че на ищеца е отказано изплащането на застрахователно обезщетение по регистрираната щета и то не поради непредставяне на копие от протокола за ПТП, а поради неустановяване на виновно поведение на другия участник в ПТП. Ето защо и отказът за заплащане на застрахователно обезщетение не е обусловен от непредставяне от страна на ищеца на протокола за ПТП и в този смисъл дори да е установено бездействие на органите на полицията да предоставят такъв на С., това не е обусловило неплащането на застрахователното обезщетение.

На последно място, каквито и други неимуществени вреди да твърди ищецът, че е претърпял- болки, страдания, притеснения и ограничения, той не е доказал причинна връзка между твърдените вреди и настъпилия вредоносен резултат, т.е. не е доказал, че тези болки, страдания, притеснения и ограничения са настъпили вследствие неиздаването и непредоставянето нему на копие от вече съставения протокол за настъпилото на 12.12.2015 год. ПТП.

Ето защо и на всички тези основания исковата претенция за обезвреда се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С.Н.С. ***, с ЕГН **********, против Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен , ул „Сан Стефано“ №3, представлявана от Директора, с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки, страдания, притеснения и ограничения, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на ОД на МВР – Плевен за периода 13.04.2016 год.-7.11.2017 год., изразяващо се в непредставяне от ответника ОД на МВР-Плевен на ищеца на заверен препис от съставения протокол за ПТП, настъпило на 12.12.2015 год. с участие на ищеца, въпреки многобройните писмени молби, подадени от ищеца в деловодството на ответника- общо 11 на брой за предоставяне на протокол от ПТП от 12.12.2015 год., с който иск се претендира сума в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането-13.04.2016 год.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори в 14 (четиринадесетдневен) срок от съобщението до страните, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: