Р Е Ш Е Н И Е
№ 556
гр.Плевен, 23 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №998 по описа за 2017год. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.111 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (изм. и доп. бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба
от В.П.К.-лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, чрез адв.Г.П.
от ЛАК с надлежно пълномощно, против Заповед №891/13.11.2017г. на Началника на
Затвора Плевен, с която на К. е наложено
дисциплинарно наказание: изолиране в наказателна килия за срок от 14
(четиринадесет ) денонощия.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на
материалния закон и при неточни фактически положения. Твърди се, че извършеният
обиск е в разрез със изискванията на ЗИНЗС и НПК, както и че на лишеният от
свобода не са били връчени протоколите за извършения обиск. Счита се още, че
заповедта не е съобразена с изискването на чл.102 ал.2 от ЗИНЗС. Твърди се, че
за л.св.К. не са налице нито една от предпоставките, за да бъде изолиран в
наказателна килия. Моли се за отмяна на оспорената заповед.
От ответника-Началника
на Затвора Плевен е депозиран писмен отговор по жалбата, в който се сочи, че
дисциплинарното наказание е наложено за деяние извършено виновно от л.св.К.-саморъчно
направен нож, вещ която може да послужи за нападение.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован се явява лично и с адв.Ц. ***, с надлежно пълномощно, която
поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания. Счита, че са събрани
достатъчно доказателства в подкрепа на довода за незаконосъобразност на заповедта.
Моли за нейната отмяна и претендира да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
ответникът, не се явява, представлява се от Зам.началника на Затвора Плевен-Н.К.
с надлежно пълномощно и придобита юридическа правоспособност, който излага
съображения за законосъобразно издадена заповед.
Административен съд - Плевен, четвърти състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана
в предвидения от чл.111 ал.1 от ЗИНЗС срок.
Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна
преписка се установява, че на 08.11.2017г. около 08.45часа, по разпореждане на
дежурен командир на отделение, служители от НОС на Затвора Плевен С. Т. и М. Г.,
в присъствието на поемни лица Д. Д. и Д. Ш., са извършили претърсване и личен
обиск на л.св.В.К., настанен в изолационна килия №309. При влизане в килията на
л.св са зададени въпроси дали притежава в него или в помещението забранени
вещи, като отговора бил отрицателен. При извършване на претърсване на килията
са открити и иззети следните вещи: саморъчно направен нож с острие около 10см.;
1бр.“хендсфри“ за мобилен телефон; 1бр. флашпамет и 1бр. ръчен часовник
„Полар“, който е обект на проверка със съмнение за възможност за мобилна
комуникация. За извършените действия е съставен Протокол №16/08.11.2017г. Л.св.К.
е отказал да подпише протокола за проведен обиск и претърсване, както и е
отказал да даде обяснения за притежаваните от него забранени вещи, което
обстоятелство е удостоверено чрез двама свидетели.
По делото е приобщена и молба с дата
10.11.2017г. от л.св.К. ***, в която се иска да му бъдат върнати иззетите при
извършения обиск вещи, за които има документ и право да ползва, както и е
посочено, че е имал „една ламаринка която е 5см. с дръжка от запалка която съм
ползвал за рязане на хранителни продукти“.
Във връзка с горното, със Заповед
№891/13.11.2017г. на Началника на Затвора Плевен, на л.св. В.П.К., на основание
чл.104 ал.1 и чл.101 т.7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание:
изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет ) денонощия, за
извършени нарушения на чл.96 т.4, чл.97 т.3 и чл.100 ал.2 т.8 от ЗИНЗС.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
Установява се още, че на 17.11.2017г. на л.св.К. са
върнати иззетите с Протокол №16/08.11.2017г. вещи, с изключение на саморъчно
направения нож.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от оправомощено
за това длъжностно лице съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Началникът на
Затвора Плевен, в границите на неговата териториална и материална компетентност
и при спазване на установените в чл.106 ал.1 от ЗИНЗС срокове.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма, като в хода на дисциплинарното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът приема,
че е спазено изискването по чл.105 от ЗИНЗС, за което е съставен протокол и е
извършена проверка по случая. Видно от доказателствата по делото е още, че л.св.К. е отказал да даде писмени обяснения
във връзка с притежаваните от него забранени вещи, което е удостоверено с
обясненията и подписите на двама свидетели, като самият лишен от свобода с
молба до Началника на Затвора Плевен от 10.11.2017г. е посочил, че е притежавал
саморъчно изработено ножче. Не са допуснати и нарушения при установяване на
дисциплинарното нарушение, тъй като претърсването и обискът са извършени
съобразно изискванията на чл.93 и чл.95 от ЗИНЗС и ППЗИНЗС – от служители на
охранителния състав в присъствието на лишеният от свобода, за което е съставен
протокол с отразяване на резултатите от претърсването, който е подписан от
длъжностното лице и е удостоверен отказа на л.св.К. да го подпише.
По отношение фактическите основания в
заповедта и съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:
Няма спор, че В.К. е лишен от свобода и
изтърпява наказанието си в Затвора Плевен.
Процесното дисциплинарно наказание е наложено
за това, че л.св.К. е нарушил разпоредбите на чл.96 т.4, чл.97 т.3 и чл.100
ал.2 т.8 от ЗИНЗС. Нормата на чл.96 т.4 от ЗИНЗС сочи, че лишените от свобода
са длъжни да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните
длъжностни лица. Разпоредбата на чл.97 т.3 от ЗИНЗС регламентира, че лишените
от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си оръжие,
боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно
изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи
устройства или части от тях.
Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно
нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода.
Съгласно чл.100 ал.2 т.8 от ЗИНЗС за
дисциплинарно нарушение се смята опит за внасяне в затвора, поправителния дом
или затворническото общежитие на оръжие, наркотични вещества или други вещи, които
могат да послужат за бягство или нападение.
Анализът на събраните по делото доказателства
и установената фактическа обстановка дава основание на настоящият състав да
приеме, че при л.св.К. на 08.11.2017г. около 08.45часа, след извършено
претърсване на килия 309, в която е настанен, е било открито саморъчно
изработен нож с острие около 10см., при изрична нормативна забрана да бъдат
притежавани и държани такива вещи, по арг. от чл.97 т.3 от ЗИНЗС. Оспорващият
не отрича този факт. От последното следва извода, че л.св.К. е нарушил
установените по закон забрани. Но притежаването и държането на неразрешени
вещи, в нарушение на тези законови правила, представлява дисциплинарно
нарушение по чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС, а именно неизпълнение на задълженията
или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, а не както е прието в
процесната заповед по чл.100 ал.2 т.8 от ЗИНЗС. В конкретния случай е налице
притежаване на неразрешена вещ-самоделен нож, а не опит за внасяне в затвора на
такава вещ по чл.100 ал.2 т.8 от ЗИНЗС. Т.е. фактическите констатации в
заповедта не съответстват на посоченото правно основание, респ. на материалния
закон. Нещо повече, така както е описано дисциплинарното нарушение –
притежаване на неразрешена вещ, същото подлежи на дисциплинарно наказание само
при наличие на системност. Съгласно чл.102 ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните
наказания по чл. 101 т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 100 ал. 2
т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100 ал. 2
т.1, 2, 3 или 5. По делото не са представени доказателства л.св. К. да е
наказван. Също така, в заповедта е отразено, че К. е нарушил и чл.96 т.4 от
ЗИНЗС, но не е посочено кои точно нареждания и заповеди не е изпълнил лишеният
от свобода.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото и направено искане за
присъждане на разноски, следва в полза на л.св.В.П.К. да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена
държавна такса. Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение, доколкото в приложения по делото договор за правна
защита и съдействие не е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300лева е платено.
Водим от горното и на основание чл.111 ал.5 и ал.6 т.2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №891/13.11.2017г. на Началника
на Затвора Плевен, с която на л.св.В.П.К. е наложено дисциплинарно наказание:
изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет ) денонощия.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ –София да заплати в полза на В.П.К.- лишен от свобода, изтърпяващ
наказание в Затвора Плевен, с ЕГН:**********, направените по делото разноски в
размер на 10лева (десет лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: