Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 / 21 Февруари 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми февруари 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 998/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Д.О.Т. ***, чрез адв. А. *** срещу Решение Рег. № 12039/24.10.2016г. на Началника на Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 58 ал.1 т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически средства е отнето издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси образец 3 сер. ЕН № 0323480, валидно до 19.12.2016г. и е наредено изземване на късо бойно оръжие: пистолет „Глог” 17 к.9х19 № ЕХА276 и 44 бр. патрони същия калибър.

Жалбоподателят иска отмяна на решението като незаконосъобразно, поради липса на мотиви за отказа, съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона. В решението не е посочен закона, на който се позовава, като е цитирано само съдържанието на разпоредбата. Липсват фактически основания за издаването на отказа. Органът е счел, че не са представени от жалбоподателя факти и обстоятелства от престъпно посегателство, физическо нападение или други конкретни мотиви и други доказателства за него, семейното и финансово имущество, въпреки, че същият е мотивирал искането, посочвайки факта, че оръжието му е необходимо за самоохрана, защото с оглед напрежението в ежедневието и личната му безопасност, а и в работата му като управител на охранителна фирма, за което е представил доказателства, борави с големи суми, което налага да е защитен и сигурен за живота си ежедневно. Сочи, че е имал издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на лично огнестрелно оръжие още през 2005г., подновено през 2008г. и през 2011г. – косвено доказателство, че отговаря на изискванията за носене на оръжие за самоохрана. През този период се е увеличила отговорността и необходимостта от самоохрана и самозащита на личното и семейното му имущество, а и с оглед повишените задължения и напрежение в ежедневната му дейност. Това, че няма заплахи към лицето и имуществото му не е основание да се приеме отпаднала необходимост. За да е налице необходимост от самоохрана не следва опасността да е реална и непосредствена, а е достатъчно да съществува потенциално. Обратното означава да се пренебрегне целта на закона. След като са били издадени разрешителни, значи е доказана първоначална необходимост от самоохрана. Не е посочено да има промяна в обстоятелствата. Моли съдът да отмени отказа и да постанови издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси на жалбоподателя, както и да му бъде върнато отнетото огнестрелно оръжие и боеприпаси. Претендира разноски.

Ответникът - Началника на Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, чрез юрк. Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Настъпила е промяна в мотивите и обстоятелствата за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие от Д.Т., поради което на осн. чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението, тъй като лицето няма основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешение. Текста на разпоредбата е цитиран в цялост, посочен е и в съобщението до лицето, с което му е дадена възможност да представи допълнителни доказателства, с които да обоснове необходимост от носене на оръжие за самоотбрана. Има промяна в обстоятелствата от издаденото първоначално разрешително, тъй като лицето представя нови мотиви, които обаче са противоречиви. Първоначално се иска оръжие за самоохрана на него, семейството и имуществото му. Впоследствие се променя, като се твърди, че се иска в качеството му на управител на фирма и се обосновава с пренасянето и съхранението на големи суми пари – т.е. следва да се иска от името на фирмата. Не представя доказателства за обосноваване на необходимостта. Издадените разрешителни са срочни и всеки път се прави нова преценка. Посочени са мотиви – недоказана необходимост от носене на оръжие. Извършената служебна проверка също не е доказала такава необходимост, поради липса на регистрирани посегателства. Фактът, че е управител на фирма, не е достатъчен да обоснове такава необходимост. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 155 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението е връчено лично срещу подпис на 06.12.2016г. Жалбата е подадена на 14.12.2016г., в законния срок за съдебно обжалване съгласно чл. 149 ал.1 от АПК от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е имал издадено Разрешение № 1-362/08.12.2005г. и Разрешение № 1-1017/22.12.2005г. за придобиване и пренасяне на 1 бр. лично късо бойно оръжие и боеприпаси за него, въз основа на които е придобил 1 бр. пистолет „Глог” – 17к. 9х19 NcEXA 276 и 44 бр. патрони к. 9х19. Разрешението е било с валидност до 19.02.2008г. Видно от приложената административна преписка разрешението за оръжие е издадено за служебни цели, затова че Д.Т. е работил като „охранител” в „Командо” ЕООД , лицензирано за осъществяване на частноохранителна дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност, която длъжност изисква служителят да има разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие, а спецификата на охранителната работа обуславя нуждата от средство за самоохрана (самоотбрана). Тези обстоятелства са удостоверени със служебна бележка от работодателя и приложен трудов договор. Впоследствие срокът на разрешителното за носене и съхранение на късо бойно оръжие и боеприпаси за него е продължен до 19.12.2011г. Искането е мотивирано във връзка с изпълнение на служебните задължения за самоохрана и подпомагане органите на МВР. За същите цели е поискано удължаване срока на разрешителното и е издадено ново Разрешение № І-369/25.10.2011г. със срок на валидност до 19.12.2016г. по реда на отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

Със заявление Вх. № 177200-9765/20.09.2016г. Т. поискал продължаване срока на разрешителното за носене и съхранение на късо бойно оръжие. В основания и мотиви за исканото разрешение е посочил, че оръжието е придобито за самоохрана на него и семейството му и личната му собственост и е придобито през 2005г. Към заявлението приложил изискуемите декларации, служебни бележки, свидетелства и удостоверения, от които е видно, че има чисто съдебно и криминално минало, психически здрав, не злоупотребява с алкохол и наркотични вещества. Приложено е удостоверение за годност на оръжието, внесена е дължимата държавна такса. От извършената справка в информационните масиви на ОД на МВР е установено, че срещу него е имало заведен заявителски материал през 2014г. за кражба, но преписката е била прекратена. Изготвена е справка от кварталния полицейския инспектор с положително становище предвид доброто име сред обществото, липса на нарушения на обществения ред, липса на прояви на домашно насилие, липса на контакти с криминалния контингент, добро психическо здраве, не злоупотребява с алкохол и наркотични вещества. Със съобщение от 12.10.2016г., връчено лично на 18.10.2016г. Началникът на І РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен уведомил заявителя на осн. чл. 26 ал.1 от АПК, че във връзка с подадено заявление за подновяване на срока на разрешително за съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие и боеприпаси за него не е посочил мотивирана необходимост, конкретни данни относно злоумишлени посегателства и др. престъпни инциденти свързани с него, член на фамилията или имуществото. Предупреден е, че съгласно чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ ще започне административно производство за издаване на решение за отнемане на издаденото разрешително № ЕН0323480 и вписаното оръжие: пистолет „Глок” 17к. 9х19 № ЕХА276 и боеприпаси за него. На осн. чл. 34 ал.3 от АПК е даден срок за представяне на допълнителни писмени възражения и доказателства. С писмо от 18.10.2016г. заявителят е посочил, че оръжието му е необходимо за самоохрана, тъй като длъжността му като управител на „НСА – България” ЕООД изисква често да пренася големи суми пари, с които оперира служебно и се страхува от посегателство върху себе си и върху активите и имуществото на фирмата. Посочва също, че притежава разрешително за оръжие от 2005г., което е подновявано нееднократно и не е нарушавал условията за съхранение и употреба на оръжието. Като доказателство е приложил справка от търговския регистър за актуално състояние на управляваното от него дружество. С докладна записка от 24.10.2016г. мл. полицейски инспектор КОС е предложил да започне процедура по отнемане на разрешителното и вписаното огнестрелно оръжие, поради това, че лицето не е посочило мотивирана необходимост или конкретни данни за престъпни посегателства, свързани с неговата личност или семейството, което по несъмнен начин да показва необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана. В отговора си лицето не е описало конкретни факти с приложени доказателства или документ за заявителски материали, а е описал негови предположения.

Това мотивирало Началника на Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен да издаде оспореното Решение Рег. № 12039/24.10.2016г., с което на осн. чл. 58 ал.1 т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически средства е отнето издаденото на Д.Т. разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси образец 3 сер. ЕН № 0323480, валидно до 19.12.2016г. и е наредено изземване на късо бойно оръжие: пистолет „Глог” 17 к.9х19 № ЕХА276 и 44 бр. патрони същия калибър. Посочено е, че заявителят не е представил или описал факти, обстоятелства от престъпно посегателство, физическо нападение или др. конкретни мотиви и доказателства за него, семейното или финансово имущество, поради което няма основателна причина, която да обосновава издаването на разрешение и то следва да се отнеме на осн. чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПС.

Както при продължаване на срока на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, така и при издаване на ново се касае за иницииране на ново административно производство, при което органът преди да издаде разрешението е длъжен да прецени дали са налице отрицателните материално-правни предпоставки по чл. 58 ал.1 от ЗОБВВПИ, при които не се издава разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Съгласно чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Този извод се налага при анализ на разпоредбата на чл. 87 от ЗОБВВПИ, според която в едномесечен срок преди изтичането на срока на издаденото разрешение, лицето подава заявление по образец за подновяване на разрешението до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 81 ал.1 т.2 и т.4 (снимки и такса за издаване) и удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие, каквито се изискват и при издаване на разрешението, а разрешението в случаите на подновяване се издава по реда на чл. 83, към който чл. 87 ал.3 препраща.

Т.е. реда за издаване и за подновяване на разрешение и материално-правните предпоставки за издаването му в двата случая, са едни и същи. Съгласно чл. 83 ал.1 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Според ал.2 при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който едномесечният срок по ал.5 за издаване на разрешението спира да тече. Ако констатираните непълноти и несъответствие не бъдат отстранени в дадения срок, производството по издаване на разрешението се прекратява. Началникът на РУ на МВР издава разрешението или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.

Заявлението за подновяване на разрешението се подава в едномесечен срок преди изтичане срока на валидност на издаденото разрешение. Разпоредбите на чл. 58 ал.1 от ЗОБВВПИ са относими както при продължаване срока на издадено разрешение, така и при подновяването му и всеки път подлежат на проверка и преценка от РУ на МВР и конкретно от служителите в РУ на МВР, отговарящи за контрол на оръжията.

А съгласно чл. 155 ал.1 от ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема с решение на органа, който го е издал при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

В случая в заповедта е посочено основанието на чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ с цитиране на разпоредбата и излагане на фактически обстоятелства.

Фактическият и правен извод на Началника на Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, който е материално и териториално компетентният орган по чл. 155 ал.1 вр. чл. 83 ал.5 от ЗОБВВПИ да издаде исканото разрешение или да постанови мотивиран отказ, респективно да отнеме издаденото разрешение е правилен.

Жалбоподателят не е доказал основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел -самоотбрана. Въпреки дадените писмени указания не е посочил такава, а видно от служебно извършената проверка – няма данни през последните години да са подавани сигнали за посегателства срещу личността или имуществото на заявителя и неговото семейство, за да се налага той да ползва оръжие за самоотбрана. Неговата личност и имущество и тези на семейството му не са под заплаха, няма данни за такива посегателства, затова и няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. В този смисъл са налице отрицателните материално-правни предпоставки на чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, в който случай разрешение не се издава, респективно издаденото се отнема.

Първоначалното разрешение е издадено по реда на отменения ЗКОБВВ с цел самоохрана за служебни цели, поради това, че заявителят е работил като охранител в частна охранителна фирма и с оглед извършваната трудова дейност личността му е била под заплаха. Срокът на издаденото разрешително е продължаван неколкократно по същия ред.

Към момента на подаване на новото заявление обществените отношения вече се уреждат от нов закон – ЗОБВВПИ – в сила от 17.09.2010г. и се подчиняват на неговите правила.

В случая липсва доказана основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от носене на оръжие с оглед съществуваща заплаха за личността на заявителя, каквато е мотивирала издаването на първото разрешение. Посочените твърдения в уточнението от 18.10.2016г. не са подкрепени с доказателства. Единственото доказателство е справката от търговския регистър, която доказва, че заявителят е управител на търговско дружество, с широк предмет на дейност, в която се включва и охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна. Но няма конкретни доказателства, че дружеството е лицензирано и фактически извършва такава частна охранителна дейност. Няма конкретни доказателства и за твърдението, че заявителят като управител оперира служебно с големи суми пари в брой, които пренася лично, поради което да е потенциално застрашен от посегателство върху личността му и имуществото на дружеството. Не се поддържа, че жалбоподателят продължава да работи по трудов договор като охранител, поради което следва извод, че основателната причина, мотивирала издаването на първото разрешително и продължаването му е отпаднала.

Издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за служебни цели е допустимо по реда на чл. 81 ал.2 ЗОБВВПИ по заявление на физическите и юридически лица, които осъществяват дейност по охрана и получили разрешение за придобиване и съхранение на оръжия за наетите от тях служители, което оръжие съгласно чл. 94 ал.1 може да се използва само за служебни цели при осъществяване на охранителна дейност, т.е. за друга цел и по друг ред. Законът не допуска възможност за издаване разрешение по заявление на самите физически лица с цел извършване на охранителна дейност.

Решението за отнемане на разрешението и огнестрелното оръжие е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания обосноваващи отказа, които съответстват на материалния закон и целта му.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Отказът е постановен, след като е дадена възможност на заявителя да обоснове искането си и необходимостта от носене на оръжие, както при подаване на заявлението, така и с нарочно писмено уведомление впоследствие.

Предпоставките на чл. 58 ал.1 ЗОБВВПИ подлежат на доказване от заявителя и на проверка от органите на МВР на общо основание всеки път, независимо дали се касае за издаване на ново разрешение или за продължаване на срока на издаденото. При наличието на която и да е от тях законът забранява издаване на разрешително за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, респективно постановява отнемане на издаденото разрешение на осн. чл. 155 ал.1 от същия закон. Нормата е императивна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.О.Т. ***, чрез адв. А. *** срещу Решение Рег. № 12039/24.10.2016г. на Началника на Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 58 ал.1 т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически средства е отнето издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси образец 3 сер. ЕН № 0323480, валидно до 19.12.2016г. и е наредено изземване на късо бойно оръжие: пистолет „Глог” 17 к.9х19 № ЕХА276 и 44 бр. патрони същия калибър.

ОСЪЖДА Д.О.Т. *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :