Р Е Ш Е Н И Е

№48

гр.Плевен, 9 Февруари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №996 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от С.В.Н.-Л. ***, против отказ за отмяна на Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се твърди, че по подадено от Л. заявление за отпускане на пенсия, й е била отпусната такава с разпореждане, след което е подала заявление, с което се е отказала от правото си на пенсия и е поискала прекратяване на производството по отпускане на пенсията, но административният орган й е отказал прекратяване на производството. Счита, че с разпоредбата на чл.56, ал.1 от АПК е предвидена възможност за прекратяване на производството пред административния орган по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закона не е предвидено друго. Счита за неправилен извода на административния орган, че производството не може да бъде прекратено, тъй като вече е налице влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсия. Твърди, че е подала заявлението за оттегляне на искането си за отпускане на пенсията в срока за обжалване на разпореждането, с което й е определен реалния размер на пенсията, като предходното издадено такова, с което й е отпуснат минимален размер на пенсията е без правно значение за оттеглянето. Сочи, че до момента на отпускане на реалния размер на пенсията й не е знаела какъв ще бъде нейния размер, оставали са й три месеца до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че е подала заявлението си за ранно пенсиониране след консултация със счетоводна фирма, която я е въвела в заблуждение и едва след получаване на разпореждането с реалния размер на пенсията е разбрала, че няма да получи сумата от учителския пенсионен фонд. Сочи, че е работила повече от 38 години като учител и се е осигурявала и се чувства ощетена и измамена, че само заради три месеца по –ранно пенсиониране няма да получи полагащата й се сума. Счита, че ранното пенсиониране е лично право и като такова може да се ползва от правоимащия, ако и когато пожелае. В заключение моли съда да отмени отказа на Директора на ТП на НОИ Плевен да прекрати производството по отпускане на пенсията й и да бъде уважено искането й за отказ от ползване правото на ранно пенсиониране.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.П. *** с пълномощно на л.40 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли да бъде уважено правото на Л. на свободен избор дали и кога да се пенсионира. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно на л.41от делото, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди постановения от Директора на ТП на НОИ Плевен отказ да бъде прекратено производството по отпускане на пенсия на лицето. Позовава се на разпоредбата на чл.56, ал.1 от АПК, според която прекратяване на производството е допустимо до постановяване на административен акт, а в случая такъв вече е издаден.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

С.В.Н.-Л. е подала до Директора на ТП на НОИ-Плевен заявление с вх.№2113-14-1208/01.07.2016 год. за отпускане на пенсия, към което е приложила изискуемите документи, удостоверяващи положен труд. С Разпореждане №9/29.07.2016 год. на молителката е отпусната лична пенсия за ОСВ в минимален размер, считано от 01.07.2016 год., пожизнено. С Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год. пенсията е изменена в действителен размер, на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО. Разпореждането е връчено на Л. с писмо с обратна разписка на 17.10.2016 год. На 20.10.2016 год. Л. е подала Заявление с вх.№1012-14-88/19.10.2016 год. до ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен, в което е посочила, че е получила разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год. за отпускане на пенсия и моли същото да бъде отменено, тъй като не е прекъсвала да работи като учител в Детска градина”Дружба” Плевен и не желае да се възползва от правото си на ранно пенсиониране. Заявила е още, че оттегля заявлението си за отпускане на пенсия от 01.07.2016 год. и е готова да възстанови получените до момента суми за месеците юли, август и септември 2016 год.

До Л. е изпратено писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. от Директора на ТП на НОИ Плевен в отговор на подаденото от нея заявление вх.№1012-14-88/19.10.2016 год., в което е посочено, че на основание чл.56, ал.1 от АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закона е предвидено друго. Директорът на ТП на НОИ Плевен е тълкувал цитираната разпоредба с оглед на систематичното й място и е приел, че производството може да бъде прекратено на това основание, само ако е висящо, т.е. ако органът към датата на подаване на заявлението за прекратяване на производството все още не се е произнесъл по искането, с което е сезиран. Посочил е, че в случая длъжностното лице по пенсионното осигуряване се е произнесло с Разпореждане №9/29.07.2016 год., с което е постановило, че правото на пенсия е възникнало и е определило начална дата на пенсията, поради което чл.56, ал.1 от АПК не може да намери приложение. Посочено е още в писмото, че заявлението от 19.10.2016 год. е подадено в срока за обжалване на Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., но последното не може да бъде отменено по реда на чл.99, ал.3 от КСО, тъй като искането за прекратяване на производството по отпускане на пенсията не е ново доказателство и този текст не може да намери приложение. Направен е извод, че няма законово основание за отмяна на постановеното разпореждане за отпускане на пенсия.

Против отказа за отмяна на Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. от Директора на ТП на НОИ Плевен, Л. е подала жалба до Административен съд –Плевен, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело. В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.56, ал.1 от АПК предвижда възможност за прекратяване на производството пред административния орган по искане на страната, по чиято инициатива е започнало. От друга страна сочи, че заявлението за прекратяване на производството по отпускане на пенсията е подадено в срока за обжалване на Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год. Изразява недоволство от размера на отпусната пенсия, тъй като не е знаела, че пенсията й ще бъде намалена със сумата от учителския пенсионен фонд. Твърди, че е работила повече от 38 години като учител и се е осигурявала, поради което се чувства ощетена и измамена затова, че пенсията й ще бъде намалена до срока на реалното й пенсиониране. Твърди, че ранното пенсиониране е право на заявителя, който може да го упражни, когато прецени. В заключение моли съда да отмени обжалвания отказ на Директора на ТП на НОИ-Плевен, обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен.

При тези изложени обстоятелства, отказът за отмяна на Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, настоящият състав на съда е приел за постановено решение от Директора на ТП на НОИ Плевен по реда на чл.117, ал.3 от КСО. За да направи този извод, съдът е взел предвид, че то е постановено по жалба, наречена заявление , с вх.№1012-14-88/19.10.2016 год., подадена от Л. против Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., с което на молителката е отпусната пенсия в действителен размер, в срока за обжалване на разпореждането, и независимо от посочените в същото доводи за оттегляне на заявлението за отпускане на пенсия, по съществото си това заявление съставлява жалба против разпореждането, тъй като се цели неговата отмяна. Директорът на ТП на НОИ Плевен се е произнесъл по тази жалба, макар и не в предвидената в КСО форма на акта, т.е. с писмо, а не с решение, но съдът е приел, че с оглед на своето съдържание това писмо има характера на решение по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО и подлежи на оспорване на общо основание по реда на чл.118 от КСО.

Така установената фактическа обстановка мотивира у съда следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице-адресат на оспорения отказ и в този смисъл- при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, който, както беше изложено вече съдът приема за постановено решение по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение. В този смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.

Оспореното писмо е в писмена форма и макар и да не е облечено в предвидената в КСО форма на акта, т.е. постановено е писмо, а не решение, същото, с оглед на своето съдържание има характера на решение по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО Писмото съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването си, предвид че органът е обосновал отказа си да отмени оспореното разпореждане, като е преценил, че разпоредбата на чл.56, ал.1 от АПК е неприложима в този етап на производството, а същевременно не са налице основания за преразглеждане на акта на основание чл.99, ал.3 от КСО. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила.

Настоящият състав на съда намира, че по съществото си отказът да се отмени разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, е правилен и съобразен с разпоредбите на закона.

Претенцията на жалбоподателката , с която тя е заявила, че оттегля подаденото заявление за отпускане на пенсия , се основава на разпоредбата на чл.56, ал.1 от АПК, като доводите на Л. се свеждат до това, че самата разпоредба дава възможност на административния орган да прекрати производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, като разпоредбата не ограничава със срок подаването на заявление за оттегляне на искането, поставило началото на производството. По своята правна същност подаването на такова заявление за оттегляне на подадено искане за издаване на АА, по същество десезира административния орган от разглеждане на поставения пред него въпрос. Логиката и смисълът на искане от такова естество е органът да не постановява краен акт, за издаването на който вече е сезиран, поради което според настоящия съд най-късният момент, до който то може да бъде подадено, е преди да бъде издаден самият административен акт. Постъпването на искане за оттегляне на заявлението, с което е поискано издаване на административен акт, след като той вече е бил издаден, би поставило органът в невъзможност да прекрати производството, тъй като издаденият вече административен акт, при евентуално прекратяване на производството, би останал да действа, би станал стабилен. В конкретната хипотеза ръководителят на „ПО”, след като е бил сезиран със заявление за отпускане на пенсия, се е произнесъл не с едно, а с две последователно издадени разпореждания: първото Разпореждане №9/29.07.2016 год., с което на молителката е отпусната лична пенсия за ОСВ в минимален размер, и следващо Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., с което пенсията й е изменена в действителен размер, поради което органът не би могъл да упражни правомощието си по чл.56, ал.1 от АПК за прекратяване на производство, по което вече има нарочно произнасяне, и то с два писмени акта, първият от които при това е влязъл в сила и е станал стабилен административен акт, признал правото на заявителката и определил началния момент, от който последната да упражнява това право. Съдът прави извод за неприложимост на разпоредбата на чл.56, ал.1 от АПК след като вече е издаден административният акт, за който органът е сезиран, изхождайки и от систематичното място на нормата в кодекса. Нормата се намира в глава пета, раздел първи - „Индивидуални административни актове”, в който раздел е уредено производството по издаване на индивидуалните административни актове и съдържателно приключва с разпоредбите за издаване и съобщаване на акта, поправка на ОФГ. Разпоредбата на чл.56, регламентираща възможността на органа да прекрати производството по искане на заявителя на същото, се намира преди разпоредите на чл.57, чл.58 и чл.59 от АПК , регламентиращи сроковете за издаване на изричен и мълчалив административен акт и неговата форма и съдържание. В този смисъл мястото на правната норма на чл.56 в системата от правни норми, регламентиращи издаването на ИАА и то преди горните цитирани разпоредби иде да покаже, че законодателят е предвидил възможността едно производство да може да бъде прекратено законосъобразно с нарочен акт за прекратяване , преди същото това производство да завърши с друг акт, постановен по съществото на искането.

Съдът не споделя и виждането на Л., че е приложимо прекратяването на производството и то по начин, че с прекратяване на същото следва да се отменят постановените административни актове, каквото всъщност е искането. По същество с такова искане ще се стигне не до прекратяване на производството , на която норма се позовава жалбоподателката, а ще се стигне до отмяна на издадения акт от същия орган, от който се иска прекратяване на производството. Не това е смисълът на разпоредбата на чл.56 от АПК, която жалбоподателката счита за приложима. Вярно е, че АПК предвижда и такава хипотеза – постановилия административния акт орган да преразгледа въпроса и да оттегли, отмени или измени издадения административен акт, респ. да издаде такъв, ако е отказал издаването му. Това е т.нар. право на отзив на органа по смисъла на чл.91 от АПК и то може да бъде упражнено в седемдневен срок от постъпване на жалба срещу издадения административен акт. Настоящият състав на съда намира, че по своята същност искането на жалбоподателката е именно в тази хипотеза –след като е подала жалба на 19.10.2016 год. против разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., което е получила на 17.10.2016 год. (т.е. в предвидения от чл.91 от АПК срок) , тя е поискала издаденото разпореждане да бъде отменено от издалия го орган. И в тази хипотеза обаче според настоящия състав на съда искането на Л. не може да бъде уважено , на две основания: 1. И обжалваното Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., с което пенсията на молителката е изменена в действителен размер, и предходно издаденото разпореждане №9/29.07.2016 год. , с което на молителката е отпусната лична пенсия за ОСВ в минимален размер, считано от 01.07.2016 год., пожизнено, съставляват позитивни за Л. административни актове, с които е уважено изцяло подаденото от нея заявление за отпускане на пенсия, както по отношение началната дата на възникване на правото, така и по отношение на размера на пенсията, който в случая (при т.нар. „ранно пенсиониране”) е законовоопределен като методика на изчисляване в чл.69в, ал.1 и ал.2 от КСО. Затова съдът счита, че Л. няма правен интерес да обжалва два административни акта, които изцяло са удовлетворили искането й. Твърденията й, че ако Л. упражни правото си на пенсия при условията на чл.69в, ал.3 или ал.4 от КСО- при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, или след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1, респективно се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3, по същество са верни, но не могат да обосноват незаконосъобразност на издаденото разпореждане за отпускане на пенсия при условията на чл.69в, ал.1 и ал.2 от КСО, постановено по НЕЙНО ИСКАНЕ. Съдът намира, че изпадането или въвеждането в заблуждение на лицето, поискало издаването на постановения позитивен за него административен акт, не е основание за незаконосъобразност на същия. Съдът счита още, че в случая е налице само фактически интерес на Л. за обжалване на разпореждането, обусловен от факта, че ако упражни даденото й от закона право в по-късен момент, ще настъпят за нея по-благоприятни от сега настъпилите последици, изразяващи се в по-висок размер на получаваната пенсия. Този фактически интерес обаче, не съвпада с понятието „правен интерес”, който следва да е налице, за да е допустимо лицето да подаде жалба срещу позитивния за това лице акт. А той е позитивен, защото има съдържание, изцяло удовлетворяващо искането на лицето и защото е постановена от органа една от няколко алтернативно предвидени в КСО възможности- точно тази съобразена със закона възможност, която е била единствено възможна към датата, на която тя е упражнила предоставеното й от закона право. Т.е. постановеният от органа резултат е в съответствие с подаденото от нейна страна искане по начина, по който единствено е разрешено от закона. В този смисъл е и разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, според която пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, а в случая не е постановен отказ за отпускане на пенсия, нито размерът й е неправилно определен въз основа на заявлението, поради което и с оглед на лимитивно определените в тази разпоредба актове, подлежащи на оспорване, следва да се приеме, че процесното разпореждане (което не е от категорията на изброените в б.”а”) не подлежи на оспорване. Затова съдът намира, че органът правилно е отказал да отмени собственото си разпореждане, защото Л., макар да е имала фактически, не е имала правен интерес да подаде жалба срещу този позитивен за нея и неподлежащ на оспорване според критериите на чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО акт ; 2 На второ място, дори хипотетично да се приеме, че Л. има право на жалба против Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., с което пенсията на молителката е изменена в действителен размер, тъй като жалбата е депозирана в срока за оспорване на същото, следва да се има предвид, че предходно издаденото разпореждане №9/29.07.2016 год. , с което на молителката е отпусната лична пенсия за ОСВ в минимален размер, считано от 01.07.2016 год., пожизнено, е влязло в сила и е станало стабилен административен акт. Срещу стабилитета на този акт жалбоподателката не може да защити правата си нито по реда на чл.56 от АПК, нито по реда на чл.91 от АПК, а само по реда на чл.99 от КСО, според който влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера или по инициатива на органа, но само при наличие на някоя от изрично предвидените в този текст предпоставки. В случая не са налице нито новопредставени от Л. доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 14 или гражданско състояние, нито предпоставките по т.2 на същия текст. Не е налице и хипотезата на чл.99, ал.3 от КСО, която предвижда възможност в срока за обжалване на разпореждането да се представят нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, в който случай разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията, тъй като изпадането на заявителя в заблуждение относно размера на пенсията, обусловен от датата на упражняване на правото, не съставлява ново доказателство по смисъла на този текст.

До аналогични правни изводи е достигнал и Директорът на ТП на НОИ – Плевен в постановения и оспорен в настоящото производство отказ да се отмени разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, поради което жалбата против този отказ следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Н.-Л. ***, против отказ за отмяна на Разпореждане №27/прот.№01380/03.10.2016 год., обективиран в писмо с изх.№1012-14-88#1/21.11.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: