РЕШЕНИЕ
№ 43
град Плевен, 9 Февруари 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното
от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 994/2016 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.И.Д. *** чрез
адв. С.Д.С. от САК, срещу решение № 829/11.11.2016 г. на Районен съд гр. Плевен
с доводи, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Посочва, че съдът не е събрал доказателства относно техническата изправност
на радара, с който е установена процесната скорост, както и че по делото липсва
протокол за технически преглед на радара, липсват доказателства, че процесният
радар представлява одобрен от БИМ
техническо средство за измерване в съответствие със Закон за измерванията.
Излага доводи, че липсват и доказателства, че процесният пътен участък е бил
означен с табела Т17 съгласно изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и
съгласно постановките на ТР 1/2014 г. на ОСК на ВАС. Отбелязва, че от така
описаното в обстоятелствената част, поведението на водача на МПС не съставлява
нарушение. Счита, че установената скорост не може да се приеме за достоверна,
тъй като липсват каквито и да е било доказателства относно техническа
изправност на радара, както и за това дали той представлява одобрено от БИМ
средство за измерване, като дори и да се приеме, че тази скорост от 11 км/ч е
била в рамките на допустимото 90 км/ч, поради което същата не е наказуема.
Твърди, че словесното описание на нарушението не съответства на правната
квалификация на нарушението, тъй като е посочено, че жалбоподателят управлява
автомобил, който „няма залепен винетен стикер“. Сочи, че така описано,
нарушението е следвало да бъде квалифицирано по смисъла на чл. 100, ал. 2 от
ЗДвП. Навежда доводи, че дадената квалификация по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП не
съответства на словесното описание на нарушението, което от своя страна се
явява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП в тази му
част. Посочва, че въззивният съд не е установил по безспорен начин и дали процесният
пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, за да се направи адекватна
преценка дали движещите се по него МПС следва да са заплатили винетна такса.
Твърди, че нито в АУАН, нито в НП са отразени факти, свързани с броя оси и
масата на конкретното МПС, които са относими към предмета на доказване по
настоящото дело и имат съществено значение за определяне на основанието, въз
основа на което се ангажира отговорност и съответстващото наказание. Отбелязва,
че в наказателното постановление, не са посочени конкретните норми от ЗП, от
действащата Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на
пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни
съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските
пътища и части от тях. Сочи, че в конкретния случай, нито в АУАН, нито в НП са
изложени обстоятелства управляваното моторно превозно средство с колко оси е и
каква е допустимата максимална маса. Навежда доводи, че липсата на пълно
описание на извършеното нарушение не позволява да се прецени дали
законосъобразно административно-наказващият орган е определил размера на
административното наказание, което съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е диференцирано
в четири групи, в зависимост от вида на превозното средство. Твърди, че липсва
подробно описание на нарушението, като не са посочени съществени обстоятелства
от обективния състав на нарушението-дата на последния годишен технически
преглед, преминат от автомобила, съответно до коя дата същият е следвало да
премина такъв и поради това, няма как да се провери правилността на наложеното
наказание, а и е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са
изложени всички обстоятелства, срещу които той следва да се защитава. Моли
съдът да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът – В.И.Д. ***, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 14-0938-001606/26.06.2014 г. на началник сектор към ОД
на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция”, с което на В.И.Д. ***, затова че на
16.06.2014 г. в 14.00 часа в община Плевен, на път Първи клас І ПП-3 като
неправоспособен водач на лек автомобил с марка „Фиат Мареа“ с рег. № СА *** МС,
превишава разрешената максимална скорост, извън населено място от 21 до 31
км/ч; управлява по републиканските пътища ППС за превоз на товари и или/ППС за
превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална мана не повече от
3.5 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП;
управлява ППС, което не е представено на технически преглед – нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП , чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и чл. 185
от ЗДвП са наложени глоби в размер на
100 лева, 300 лева и 20 лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Правилно е
прието от съда , че е осъществен състав на трите нарушения.
Неоснователен е доводът, че съдът е следвало
да събере доказателства относно техническата изправност на системата, с която е
заснето нарушението и техническата му изправност и, че следва да се приеме , че
не е доказано управление на водача на автомобила с установеното скорост от 111
км/ч, която е посочена в НП като 11 км/ч.. В случая касаторът не е оспорил
техническата изправност на системата за контрол в жалбата пред РС Плевен и като
се има предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , че редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то
не е налице задължение на съда да събира доказателства за обстоятелства, които
не са спорни. В АУАН и НП точно е описано, както мястото на извършване на
нарушението път първи клас № ПП-3 100плюс 000, посока гр. Русе, така и
дата на установяване на нарушението – 16.06.2014 година и по отношение на
мястото на извършване на нарушението не е налице оспорване от Д..
Безспорно е установено от контролните органи
при проверката и извършване на второто нарушение – управление на ППС по
републиканската пътна мрежа без заплатен винетен стикер. Съгласно разпоредбата
на чл.
139, ал.5 от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл.
10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата и неизпълнението на тази разпоредба е
скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.
179, ал.3, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева. В настоящия случай е
безспорно установено, че Д. се е движел по път първи клас посока гр. Русе, който е част от
републиканската пътна мрежа без да има закупен винетен стикер, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, регламентирано
в чл.
179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
По
отношение на другото възражение на касатора, че районният съд не е установил,
дали в процесния участък от пътя е действал пътен знак Д-25, същото не отговаря
на установените по делото факти. На първо място посоченото възражение – липса
на пътен знак Д-25 на съответния пътен участък, е наведено за първи път с
касационната жалба. В разпоредбата на чл. 220
от АПК обаче е установена забрана за нови фактически установявания от
касационната инстанция, поради което при липсата на спор или възражение в този
смисъл, развито в хода на производството пред районния съд, последният не дължи
мотиви и подробно обсъждане на такива факти, а настоящата инстанция е
възпрепятствана за събиране на нови доказателства в тази насока. Освен това в
АУАН е посочено точно мястото на което е установено нарушението – първи клас ,
№ ПП-3 км 100плюс 000, посока гр. Русе, както бе посочено по-горе
редовно съставените актове е по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното и с оглед факта,
че Д. не е ангажирал доказателства, доказващи противното, настоящата инстанция
счита, че установеното в АУАН място на извършване на нарушението е доказано.
Районният съд е посочил същото място на нарушението, записано в АУАН и НП,
поради което той не е допуснал процесуален пропуск, касаещ точното установяване
на същото.
Доводите на
касатора относно липсата на доказателства относно масата на автомобила и по
този начин недоказаност на нарушението са неоснователни, тъй като при
проверката и от снимката на техническото средство, което е записало скоростта
на управление се установява, че в случая е налице управление на пътно превозно
средство по републиканските пътища – лек автомобил с допустима маса не повече
от 3,5 тона и не следва да бъдат събирани доказателства от АПИ относно
наличието на знак, съгласно който водачите са длъжни да ползват винетен стикер,
тъй като, както бе посочено по-горе в първоинстанционното производство не се
оспорва мястото на нарушението.
Настоящата инстанция намира, че е налице извършване
и на установеното трето нарушение – Д. не представя документ за технически
преглед на ППС, като доводите, че следва да бъде описано кога е бил последният
преглед, кога следва да бъде извършен технически преглед са неотносими, тъй
като задължението на водача при проверка е да представи доказателства за
извършен технически преглед и при липсата на документ, то е налице състав на
нарушението, като горепосочените обстоятелства не са част от състава на
нарушението и не е необходимо да бъдат посочени.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение
№ 829/11.11.2016 г., постановено по а.х.д. № 1469/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.