РЕШЕНИЕ

№ 43

град Плевен, 9 Февруари 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 994/2016 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.И.Д. *** чрез адв. С.Д.С. от САК, срещу решение № 829/11.11.2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че съдът не е събрал доказателства относно техническата изправност на радара, с който е установена процесната скорост, както и че по делото липсва протокол за технически преглед на радара, липсват доказателства, че процесният радар  представлява одобрен от БИМ техническо средство за измерване в съответствие със Закон за измерванията. Излага доводи, че липсват и доказателства, че процесният пътен участък е бил означен с табела Т17 съгласно изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и съгласно постановките на ТР 1/2014 г. на ОСК на ВАС. Отбелязва, че от така описаното в обстоятелствената част, поведението на водача на МПС не съставлява нарушение. Счита, че установената скорост не може да се приеме за достоверна, тъй като липсват каквито и да е било доказателства относно техническа изправност на радара, както и за това дали той представлява одобрено от БИМ средство за измерване, като дори и да се приеме, че тази скорост от 11 км/ч е била в рамките на допустимото 90 км/ч, поради което същата не е наказуема. Твърди, че словесното описание на нарушението не съответства на правната квалификация на нарушението, тъй като е посочено, че жалбоподателят управлява автомобил, който „няма залепен винетен стикер“. Сочи, че така описано, нарушението е следвало да бъде квалифицирано по смисъла на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. Навежда доводи, че дадената квалификация по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП не съответства на словесното описание на нарушението, което от своя страна се явява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП в тази му част. Посочва, че въззивният съд не е установил по безспорен начин и дали процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, за да се направи адекватна преценка дали движещите се по него МПС следва да са заплатили винетна такса. Твърди, че нито в АУАН, нито в НП са отразени факти, свързани с броя оси и масата на конкретното МПС, които са относими към предмета на доказване по настоящото дело и имат съществено значение за определяне на основанието, въз основа на което се ангажира отговорност и съответстващото наказание. Отбелязва, че в наказателното постановление, не са посочени конкретните норми от ЗП, от действащата Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища и части от тях. Сочи, че в конкретния случай, нито в АУАН, нито в НП са изложени обстоятелства управляваното моторно превозно средство с колко оси е и каква е допустимата максимална маса. Навежда доводи, че липсата на пълно описание на извършеното нарушение не позволява да се прецени дали законосъобразно административно-наказващият орган е определил размера на административното наказание, което съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е диференцирано в четири групи, в зависимост от вида на превозното средство. Твърди, че липсва подробно описание на нарушението, като не са посочени съществени обстоятелства от обективния състав на нарушението-дата на последния годишен технически преглед, преминат от автомобила, съответно до коя дата същият е следвало да премина такъв и поради това, няма как да се провери правилността на наложеното наказание, а и е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са изложени всички обстоятелства, срещу които той следва да се защитава. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът –  В.И.Д. ***, не се явява, не се представлява.

 

 

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 14-0938-001606/26.06.2014 г. на началник сектор  към  ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция”, с което на В.И.Д. ***, затова че на 16.06.2014 г. в 14.00 часа в община Плевен, на път Първи клас І ПП-3 като неправоспособен водач на лек автомобил с марка „Фиат Мареа“ с рег. № СА *** МС, превишава разрешената максимална скорост, извън населено място от 21 до 31 км/ч; управлява по републиканските пътища ППС за превоз на товари и или/ППС за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална мана не повече от 3.5 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП; управлява ППС, което не е представено на технически преглед – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП  са наложени глоби в размер на 100 лева, 300 лева и 20 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Правилно е прието от съда , че е осъществен състав на трите нарушения.

Неоснователен е доводът, че съдът е следвало да събере доказателства относно техническата изправност на системата, с която е заснето нарушението и техническата му изправност и, че следва да се приеме , че не е доказано управление на водача на автомобила с установеното скорост от 111 км/ч, която е посочена в НП като 11 км/ч.. В случая касаторът не е оспорил техническата изправност на системата за контрол в жалбата пред РС Плевен и като се има предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то не е налице задължение на съда да събира доказателства за обстоятелства, които не са спорни. В АУАН и НП точно е описано, както мястото на извършване на нарушението път първи клас № ПП-3 100плюс 000, посока гр. Русе, така и дата на установяване на нарушението – 16.06.2014 година и по отношение на мястото на извършване на нарушението не е налице оспорване от Д..

Безспорно е установено от контролните органи при проверката и извършване на второто нарушение – управление на ППС по републиканската пътна мрежа без заплатен винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата и неизпълнението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева. В настоящия случай е безспорно установено, че Д. се е движел по път първи клас  посока гр. Русе, който е част от републиканската пътна мрежа без да има закупен винетен стикер, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, регламентирано в чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП.  

По отношение на другото възражение на касатора, че районният съд не е установил, дали в процесния участък от пътя е действал пътен знак Д-25, същото не отговаря на установените по делото факти. На първо място посоченото възражение – липса на пътен знак Д-25 на съответния пътен участък, е наведено за първи път с касационната жалба. В разпоредбата на чл. 220 от АПК обаче е установена забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което при липсата на спор или възражение в този смисъл, развито в хода на производството пред районния съд, последният не дължи мотиви и подробно обсъждане на такива факти, а настоящата инстанция е възпрепятствана за събиране на нови доказателства в тази насока. Освен това в АУАН е посочено точно мястото на което е установено нарушението –  първи клас ,  № ПП-3 км 100плюс 000, посока гр. Русе, както бе посочено по-горе редовно съставените актове е по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното и с оглед  факта, че Д. не е ангажирал доказателства, доказващи противното, настоящата инстанция счита, че установеното в АУАН място на извършване на нарушението е доказано. Районният съд е посочил същото място на нарушението, записано в АУАН и НП, поради което той не е допуснал процесуален пропуск, касаещ точното установяване на същото.

Доводите  на касатора относно липсата на доказателства относно масата на автомобила и по този начин недоказаност на нарушението са неоснователни, тъй като при проверката и от снимката на техническото средство, което е записало скоростта на управление се установява, че в случая е налице управление на пътно превозно средство по републиканските пътища – лек автомобил с допустима маса не повече от 3,5 тона и не следва да бъдат събирани доказателства от АПИ относно наличието на знак, съгласно който водачите са длъжни да ползват винетен стикер, тъй като, както бе посочено по-горе в първоинстанционното производство не се оспорва мястото на нарушението.

Настоящата инстанция намира, че е налице извършване и на установеното трето нарушение – Д. не представя документ за технически преглед на ППС, като доводите, че следва да бъде описано кога е бил последният преглед, кога следва да бъде извършен технически преглед са неотносими, тъй като задължението на водача при проверка е да представи доказателства за извършен технически преглед и при липсата на документ, то е налице състав на нарушението, като горепосочените обстоятелства не са част от състава на нарушението и не е необходимо да бъдат посочени.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 829/11.11.2016 г., постановено по а.х.д.  № 1469/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.