Р Е Ш Е Н И Е

№ 23 / 27 Януари 2017 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети януари, две хиляди и седемнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар:М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело №993 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 874/28.11.2016 г., постановено по НАХД № 2330/ 2016г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 1303/27.06.2016 г. на Зам. кмета на Община Плевен, с което на П.Г.П. ***, на осн. чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 51 и чл. 47 от Наредба № 2 на Общински съвет- Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен, е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 47, т. 1 от същата наредба за това, че на 10.05.2016 г. около 13,16ч. в гр. Плевен, зад градинския център „Далия” в ж.к.”Дружба” изхвърля строителни отпадъци в зелените площи.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от Община Плевен, чрез гл. юрисконсулт П. П.. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на постановеното решение. Оспорва извода на съда, че в о.с.з. в РС не се е явил представител на Общината, като твърди, че и в двете проведени заседания е присъствал такъв. Твърди, че процесуалният представител на касатора е направил искане за допускане на доказателства, което не е било уважено. Счита, че съдът неправилно се е позовал на показанията на посочения от жалбоподателя свидетел, който освен това е заявил, че събитията, за които говори са се развили на 11 май 2016 г. , а посочената в АУАН дата на нарушението е 10.май с.г. Твърди, че при съставяне на акта не са направени възражения от нарушителя, че не той е изхвърлял строителните отпадъци. Вписал е, че има възражения, но не ги е конкретизирал. Обратното, в подадено писмено възражение е посочил, че е товарил строителни отпадъци. Т.е. не възразява, че на посочената в АУАН дата е бил на мястото на нарушението и е извършвал някакви действия. Едва в жалбата си срещу НП се развива нова обратна теза, която е измислена след спокойно обмисляне на случилото се, с цел освобождаване от отговорност. Счита, че нарушителят не се е явил в о.с.з. и по този начин е осуетил възможността да бъде разпознат от свидетеля, който е възприел и заснел нарушението. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. П. поддържа жалбата на изложените основания.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и моли да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства относно авторството на деянието, от които да се приеме за установено, че жалбоподателят е изхвърлял строителни отпадъци в зелените площи зад градинския център. Счел е, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да установи кой е нарушителят. Не е събрана информация относно обстоятелството кой е управлявал автомобила на посочените в акта дата, час и място, и дали собственикът е този, който е изхвърлял отпадъци, и в случай, че отрече- да посочи лицето, на което е предоставил МПС. Единственият свидетел на извършване на нарушението- А. Г. Н. е видял от терасата си двама души, които изхвърлят строителни отпадъци, но в съдебно заседание не може да посочи по категоричен начин, че това е именно жалбоподателят. Отделно от това, налице са показания на свидетеля В. В., който установявал, че е товарил с Г. П.- баща на жалбоподателя плочки. По тези съображения е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно. Действително, от събраните по делото в Районния съд доказателства не може да бъде направен безспорен извод за автора на нарушението. Налице са категорични показания на свидетеля Н., който твърди, че на посочените в акта дата, час и място двама души са изхвърляли строителни отпадъци от спрял автомобил с ремарке. На тези показания се противопоставят показанията на свидетеля В., който твърди, че не са били изхвърляни, а са били товарени плочки в ремаркето. Настоящият съд намира, че с оглед изясняване обективната истина по този въпрос, е следвало да се проведат допълнителни процесуални действия, каквото е очната ставка между двамата свидетели, както и оглед на вещественото доказателство- заснетия видеоклип, чиято годност и достоверност като доказателство може, при възникнала необходимост , да бъде проверена по надлежен начин с други доказателствени средства. По отношение на втория спорен момент- кое е лицето, изхвърляло/ или товарело/ материалите, също не са налични безспорни доказателства. Свидетелят Н. може да даде, и е дал показания какви действия са извършвани, но поради това, че нарушителят и неговият баща са му непознати, не може да посочи кой от двамата е извършил нарушението, и конкретно- дали то е извършено от жалбоподателя П.Г.. Тази непълнота на доказателствата също е отстранима при провеждане на необходимите процесуално-следствани действия, каквито в случая се явяват очните ставки между свидетеля и нарушителя, каквато правна възможност съществува и е предвидена в приложимия в първоинстанционното производство по административно-наказателни дела Наказателнопроцесуален кодекс. Вярно е, че страните не са проявили необходимата активност и не са поискали извършването на посочените по-горе процесуално следствени действия, но съдът има и служебно задължение за разкриване на обективната истина в производствата от такъв характер. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при непълно изясняване на фактическите обстоятелства, съставляващо съществено процесуално нарушение. Решението следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши всички необходими и допустими от закона процесуалноследствани действия за изясняване на двата съществени момента – какви действия са извършвани от лицата на посочените дата, час и място – изхвърляне, или товарене на строителни отпадъци, и дали жалбоподателят П.Г. – собственик на автомобила е извършвал действия по изхвърляне на отпадъци, респ. налице ли е извършено от него нарушение по чл. 47, ал. 1 от Наредба № 2 на Община Плевен.

Водим от горното

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 874/28.11.2016 г., постановено по НАХД № 2330/ 2016г. на Плевенския районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените с мотивите на настоящето решение указания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.