РЕШЕНИЕ

№ 45

град Плевен, 9 Февруари 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА И.

при секретар В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 992/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР Плевен, чрез директора на ОД на МВР Плевен срещу решение № 827/11.11.2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Посочва, че в подадената срещу наказателното постановление жалба, не са посочени възражения относно компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление, както и че пъроинстанционният съд е следвало да събере по служебен път необходимите в тази насока доказателства. Счита, че както актосъставителят, така и административно-наказващият орган, издал наказателно постановление № 176з/2015 г., са били компетентни да съставят актове и съответно да издават наказателни постановления по Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Сочи, че актосъставителят Б. М. Б. към 25.11.2015 г. е заемал длъжността младши полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР-Плевен и съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР е имал функции на полицейски орган, както и че същият се явява от кръга на длъжностните лица, които съгласно заповед с рег. № Із-619/09.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, имат право да съставят АУАН по ЗНССПЕЕН 112. Счита, че не са нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН и при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процедурни нарушения, тъй като същите съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в ЗАНН. Твърди, че както АУАН, така и наказателното постановление съдържат точната дата на извършване на нарушението-25.11.2015 г., като е посочен и точният час-13.40 часа. Излага доводи, че обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение са подробно описани в АУАН и в НП, като заедно с административно-наказателната преписка са изпратени и допълнителни писмени доказателства, доказващи вината на нарушителя, които не са подробно обсъдени в съдебното решение-справка от 26.11.2015 г. от актосъставителя до началника на Първо РУ при ОД на МВР, докладна записка с рег. № 1772р-11825 от 25.11.2015 г. и саморъчни писмени обяснения от 25.11.2015 г., снети от И.Х.Н.. Сочи, че от посочените по-горе доказателства, по безспорен начин се установява личността на нарушителя, извършеното административно нарушение и неговата вина. Твърди, че напълно ясна е волята на административно-наказващият орган и пределно ясно се разбира за какво нарушение е съставен АУАН и е издадено наказателното постановление. Посочва, че от събраните доказателства, по безспорен начин се установява, че И.Н. напълно умишлено е подал неверен сигнал на тел. 112, свързан с противозаконно отнемане на МПС. Излага доводи, че самото обаждане и подаване на неверния и заблуждаващ сигнал е формално нарушение, на просто извършване, а от събраните и представени на съда доказателства и преди всичко, от обясненията на Н. е видно, че въпросното МПС доброволно е предадено от него, заедно с ключовете на неизвестно лице с предварителна уговорка за сключване на сделка: покупко-продажба на по-късен етап, както е станало в последствие. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и да потвърди изцяло наказателно постановление № 176з/2015 г.

В съдебно заседание касаторът – ОД на МВР-Плевен , не изпраща представител.

Ответникът – И.Х.Н., се явява лично и с адв. С.И., която намира жалбата за неоснователна и счита, че не е налице ясно описание на процесното административно нарушение в обжалваното наказателно постановление. Заявява, че от една страна е посочено, че доверителят й е подал невярно съобщение за извършено престъпление, а от друга страна е посочено, че същият е подал неистински сигнал. Счита, че това описание внася неяснота относно това, какво точно административно нарушение е извършил доверителят й и за какво точно е подведен под отговорност. Счита за неправилно становището на касационния жалбоподател, че на практика към 26.11.2015 г. е имало продажба на процесния автомобил, който доверителят й е счел, че му е отнет неправомерно от кандидат купувача. Посочва, че са представили по делото доказателства за това, че сделката по прехвърляне на процесния автомобил е извършена на 01.12.2015 г. Изразява несъгласие със становището на касационния жалбоподател, че доверителят й е извършил това действие - да подаде сигнал, че му е отнето моторното превозно средство, умишлено. Същият е имал вътрешно убеждение, че срещу него е извършено неправомерно деяние. Сочи, че това становище се поддържа и от първата инстанция. Навежда доводи, че процесното нарушение е подведено неправомерно под нормата на чл. 38 от Наредбата. Моли съдът да остави в сила решението.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 176з/11.12.2015 г. на началника на Първо РУ към ОД на МВР-Плевен, с което на И.Х.Н. *** за това, че на 25.11.2015 г. от мобилния си телефон с № *** е подал невярно съобщение на ЕЕНСП – 112, че е извършено престъпление от общ характер: противозаконно отнемане на МПС, без да има необходимост от спешна помощ за живота, здравето и имуществото-подаден е неистински сигнал-нарушение на чл. 3, ал. 1 и чл. 28 от ЗНССПЕЕН – 112 и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПССПЕЕН – 112 е наложена глоба в размер на 2000(две хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира , че решението е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие със закона. Неправилно съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от лица без необходимата компетентност, тъй като е следвало служебно да събере доказателства относно компетентността на органа. Пред касационната инстанция са представени заповед с рег. № Із-619/09.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 1113/06.04.2012 година на директора на ОД на МВР, с които се доказва компетентността на актосъставителя и на административно- наказващия орган, тъй като съгласно чл. 30, ал. 1 вр. чл. 31 от ЗПССПЕЕН – 112 министъра на вътрешните работи определя със заповед служителите на МВР, които извършват контрол по този закона и същите имат правомощието да издават АУАН, а директорите на ОД на МВР или упълномощени от тях лица издават НП, като в случая е налице именно такава заповед за началниците на РУ да издават НП по ЗПССПЕЕН – 112.

Налице е безспорно извършване на установеното нарушение на чл. - предаване чрез ЕЕН 112 на невярно съобщение от Н., който в обясненията си посочва, че е предал ключовете на лекия автомобил на купувача, а след като същият не се явява на уговорената дата съзнателно подава сигнал, че автомобилът е откраднат, което представлява невярно съобщение, тъй като същият доброволно е предал ключовете. Налице е нарушение по см на чл. 28, ал.1 от ЗЗНССПЕЕН-112, която забранява предаването на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Тази забрана е въведена, за да се предпази системата от неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като правилно е наложена санкцията по чл. 38, ал. 1 от закона-който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая е налице невярно съобщение и това е описано както в АУАН и НП и обстоятелството, че договорът за покупко-продажба е с дата от 01.12.2015 година е неотносим към предмета на делото, тъй като Н. в обясненията си посочва, че доброволно е предоставил ключовете и автомобила.

Неоснователни са доводите на ответника , че не е налице точно описание на мястото на извършване на нарушението, тъй като същото правилно е посочено като установено в гр. Плевен, тъй като съгласно чл. 19 от ЗЗНССПЕЕН-112 при получаване на сигнал в централата, същият се изпраща по предназначение на съответната служба на територията на страната, а са налице данни за подаден сигнал, който е приет в Първо РУ –Плевен.

Предвид горепосоченото съдът намира, че е налице извършено нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗЗНССПЕЕН-112 и решението на РС Плевен следва да бъде отменено, като бъде потвърдено НП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 827/11.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1132/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 176з/11.12.2015 г. на началника на Първо РУ към ОД на МВР-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.