Р Е Ш Е Н И Е

№ 75 / 8 Март 2017 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 988 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба Х.П.Б. *** против Решение № 2153-14-114/01.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №2113-14-1546#13/26.05.08.2016 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен. С разпореждането е отхвърлено искането на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди, че трудовият му стаж е неправилно изчислен по отношение на периода от 01.10.1993г. до 31.12.1999г., през който е работил като „ лакировач” в мебелното предприятие на „КЕМА-93” ООД гр. Плевен. Твърди, че през този период е извършвал дейност по лакиране на дървесни повърхности по мебелите, изработвани в предприятието, който извод произтича от наименованието на длъжността, на която е назначен- лакировач. Отделно от това, в допълнително представен трудов договор се сочи, че е извършвал дейност като шприцьор на лакове и бои в мебелно производство/лакировач/. Твърди, че написаното в този договор по безспорен начин доказва, че през спорния период е изпълнявал длъжност, която му дава право на втора категория труд, съгласно т. 30в от ПКТВ/отм/. Счита, че отказът да бъде призната втора категория труд за този период е неправилен и моли решението, с което е потвърден да бъде отменено и да бъде постановено такова за зачитане на тази категория на положения от него труд през периода от 01.10.1993 г. до 31.12.1999г. Претендира разноски по делото за платен адвокатски хонорар. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Ф.П. *** поддържа жалбата си на изложените в нея основания.

Ответникът- Директор на ТП на НОИ-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. Т. оспорва жалбата.Подържа решението на изложените в него основания. Счита, че административният орган правилно се е съобразил с представените удостоверения и документи на лицето и стажът е зачетен като такъв от трета категория труд. Моли да бъде потвърдено оспореното решение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заявление вх. № 2113-14-1546/02.12.2015 г. жалбоподателят Х.Б. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По подаденото заявление осигурителният орган се е произнесъл с Разпореждане № 2113-14-1546#13 от 26.05.2016 г., с което е постановил отказ да отпусне исканата пенсия. По подадена от Б. жалба по административен ред, Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл с Решение №2153-14-87/07-09.2016 г., с което е оставил без разглеждане жалбата срещу горепосоченото разпореждане и е прекратил административното производство. По подадена от Х.Б. жалба срещу решението за прекратяване на производството, Административният съд-Плевен е постановил определение № 1130/08.11.2016 г. по адм.д. № 860/2016 г., с което е отменил решението и е върнал делото като преписка на Директора на ТП на НОИ за произнасяне по същество по подадената срещу Разпореждане № 2113-14-1546#13 от 26.05.2016 г., жалба.

В изпълнение на определението на съда, Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл с Решение № 2153-14-114/01.12.2016г. – предмет на оспорване в настоящето производство, с което е отхвърлил жалбата на Б. срещу Разпореждане №2113-14-1546#13/26.05.08.2016 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен и е потвърдил разпореждането. Административният орган е изложил подробни мотиви защо смята, че през процесния период Б. е полагал труд ІІІ категория. Приел е, че липсват категорични доказателства през периода от 01.10.1993 г. до 31.12.1999г. жалбоподателят да е работил на лакозаливни машини и линии и дейността на предприятието да е производство на мебели и дограма. Счел е, че не са налице всички, посочени в т. 30В от отм. ПКТП условия, даващи основание трудът му да е от втора категория. По така изложените причини е приел, че за процесния период е изпълнявал труд от трета категория, и предвид това, не отговаря за условието за изискуем осигурителен стаж от втора категория, независимо, че отговаря на условието за възраст, не са налице предпоставките на §4,ал. 1 от ПЗР на КСО , поради което е потвърдил разпореждането, с което се отказва отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Между страните не се спори, че през периода от 01.10.1993 г. до 31.12.1999г. жалбоподателят е работил в „КЕМА-93” ЕООД гр. Плевен на длъжност „лакировач”.

Доколкото това се признава с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, спорен е въпросът , на първо място дали дейността на предприятието е производство на мебели и дограма, и на второ място, дали Б. е работил на лакозаливни машини, респ. дали е полагал втора категория труд с оглед регламентацията в т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП//отм /.

Според така цитираната разпоредба, в частта й, касаеща разглежданата хипотеза, трудът на „ …работници по обслужването на лакозаливни машини и линии, шприцьори на лак и бои, грундировачи на дограма и мебелни детайли в производството на мебели и дограма” се квалифицира като такъв от втора категория.

Съгласно §4,ал. 1 от ПЗР на КСО, до 31.12.2015 г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират при навършена възраст 57г. и 8 м. за мъжете, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.

Безспорно е между страните, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране-02.12.2015 г. жалбоподателят е отговарял на изискването за възраст по посочената разпоредба, тъй като е имал навършени 62 г. Освен това, не се спори, че към посочената дата на подаване на заявлението има придобит и признат като такъв осигурителен стаж за втора категория труд 11 години, 4 месеца и 21 дни.

От така установената законодателна разпоредба и от наличните данни за осигурителен стаж на Б. следва извод, че категорията упражняван от него труд през спорния период от 01.10.1993 г. до 31.12.1999г./ 6г. и 3м./ е от съществено значение за правото му да се пенсионира при условията на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

От приложеното към преписката УП обр. 2, издадено от „КЕМ-93” ООД гр.Плевен / л. 26 и сл./ се установява, че през периода от 01.10.1993г. до 31.12.1999г. жалбоподателят Б. е работил в предпиятието като „ лакировач” . В същото удостоверение е посочено, че лицето е работило в условията на втора категория труд.

Към делото е приложено заверено копие от ТРУДОВ ДОГОВОР между „КЕМА-93” ООД гр. Плевен и Х.П.Б., съгласно който от 01.10.1993 г. Б. е приел длъжността „ шприцьор на лакове и бои в мебелното производство/ лакировач/ при работодателя ,с изричното отбелязване, че длъжността е втора категория труд.

По делото е разпитан като свидетел Д. Г. Б., който установява, че е работил в „КЕМА-93” ООД гр. Плевен заедно с жалбоподателя Б. от 1994 до края на 1999г. През този период Б. е работил като шприцовач, т.е. обработвал е детайлите с лакове и бои. Работата е била взривоопасна, отделно лаковете и боите са били много отровни, и се е работело с маски. Предприятието е произвеждало мебели за чужбина. Особено опасна е била работата на работещите с лакове, които отделят много миризми. През целия период, през който е работил с жалбоподателя, лакировачите са били втора категория труд, като уточнява, че почти всички специалисти в това предприятие са били с такава категория поради отровите, с които се е работело. Самият той е с втора категория, уточнява, че е работил като шлайфист, но работата на Б. като лакировач е била много по-опасна поради отровите.

От преценката на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които настоящият съд изцяло кредитира като обективно отразяващи конкретните обстоятелства, може да бъде направен извод, че през периода от 01.10.1993 г. до 31.12.1999г./ 6г. и 3м./ жалбоподателят Х.Б. е работил като шприцьор на лак и бои в производството на мебели. Това се установява както от приложеното от „КЕМА-93” ООД гр. Плевен УП обр. 2, така и от показанията на разпитания свидетел, а също така и от приложения трудов договор, който не е оспорен и се приема като доказателство за съдържащите се в него факти. Следва да се отбележи и това, че в оспореното решение административният орган е приел, че не са налице условия за признаване на втора категория труд , тъй като не е установено, че Б. е работил на лакозалини машини и линии. Това е така, но приложимата т. 30в на ПКТП/отм/ регламентира като труд при условията на втора категория и трудът на шприцьорите на лак и бои. Именно такава е била трудовата функция на Б.. В приложения трудов договор е посочено, че му се възлага длъжност „Шприцьор на лакове и бои” /идентична с квалификацията в чл. 30в ПКТП/отм/, като в скоби, за яснота е посочено, че това е длъжност „лакировач”, т.е. двете наименования са иденчични по отношение на длъжността. Именно второто наименование е използвано в издаденото УП, но то не променя същността на трудовата дейност като „шприцьор на лакове и бои”. Административният орган не е изложил мотиви относно тази дейност, изпълнявана от жалбоподателя и поставяща го в хипотезата на чл. 30в. Що се отнася до производството, в което е участвал като шприцьор на лак и бои жалбоподателят, безспорно се установява, че това е мебелно производство, като административният орган неправилно е интерпретирал нормата, считайки, че „ предприятието да е за производство на мебели”. Законът- в случая чл. 30в от ПКТП/отм/ поставя условие производството да е на мебели и дограма , т.е. дори и основната дейност на предприятието да е друга, или да има и други дейности, същественото е лицето да е работило в производството на мебели- обстоятелство, което се установява от разпитания свидетел, както и от приложения трудов договор,в който става дума за „ шприцьор на лакове и бои в мебелното производство.

По така изложените съображения, съдът намира, че през процесния период жалбоподателят Б. е работил като шприцьор на лакове и бои в мебелното производство ,който труд, съгласно квалификацията в т. 30в от ПКТП/отм/ е втора категория, и следва да бъде зачетен от административния орган като такъв . Решението, с което е потвърдено разпореждането следва да бъде отменено , както и самото разпореждане и делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне съгласно дадените указания.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, следва ответникът да бъде осъден да му ги заплати в размер на 500 лв. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се приема за основателно, тъй като договореният и платен адвокатски хонорар е близък до минимално регламентирания в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 , и с оглед фактическата и правна сложност на делото не се счита за необосновано завишен.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-114/01.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-14-1546#13/26.05.08.2016 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлено искането на Х.П.Б. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Връща преписката на ръководител „ПО” при НОИ-РУСО-Плевен за произнасяне по заявеното искане на Х.П.Б. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване с мотивите в настоящето решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати на Х.П.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 500,00/петстотин/ лв.разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: