РЕШЕНИЕ № 158
гр.
Плевен, 20 Април
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 987/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
вр. с чл. 225а от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Н.Х. *** срещу Заповед № РД-12-616/28.11.2016 г. на Зам. кмет
„Териториално развитие” на Община Плевен, с която е наредено премахването на незаконен
строеж „Навес” в УПИ І-504, кв. 541 по плана на гр. Плевен с административен
адрес: гр. Плевен, ул. „Захари Стоянов” № 17.
Жалбоподателката
иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Посочва, че при
извършена проверка от специалисти при Община Плевен е съставен констативен акт
№ 17/04.10.2016 г., който й е връчен с указание, че може да подаде възражение в
седмодневен срок, в случай, че не е съгласна с отразените в него констатации. Становището
на жалбоподателката е, че въпросният навес представлява лека постройка за
отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, който е
изграден със знанието и съгласието на останалите съсобственици, намиращ се в
близост до незаконно изградена плътна тухлена ограда като наклонът му е към
частта на имота, който ползва жалбоподателката и семейството й като в
най-високата си част на покрива не надхвърля
Жалбоподателката
е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
от адвокат Й.Х. *** с пълномощно на л. 39 от делото. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде уважена жалбата като се приеме, че същата е
основателна и се отмени оспорената заповед на Заместник кмета на Община Плевен.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
– Заместник кмета „Териториално развитие” на Община Плевен, редовно призован,
не се явява, представлява се от юрисконсулт З.З. с пълномощно на л. 41 от
делото. Моли да бъде отхвърлена жалбата на Н.Х.Й. против Заповед №
РД-12-616/28.11.2016 г. на Заместник кмета на Община Плевен, с която е наредено
премахването на незаконно изграден навес, находящ се в поземлен имот на ул.
„Захари Стоянов” в гр. Плевен. Счита, че процесната заповед е издадена
законосъобразно от компетентен административен орган, съдържа всички фактически
и правни основания, въз основа на които е издадена. Счита, че в хода на делото
се установява, че са налице всички материални предпоставки за издаване на
процесната заповед. Моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, ІV-ти състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира
подадената жалба за неоснователна.
Административният акт е издаден от компетентен по степен,
място, време и материя орган. Съгласно приложената по делото заповед № РД
10-2024/23.11.2015 г. на кмета на общината /л.44/, същият на основание §1, ал.3
от ДР на ЗУТ е възложил функциите и правомощията си по ЗУТ на заместник кмета
на общината арх.Иванчева, която е подписала процесната заповед.
В заповедта е посочена категорията на строежа - шеста,
определена съгласно чл.137 от ЗУТ. В същия смисъл е заключението на ВЛ, чието
заключение съдът цени като задълбочено и отговарящо на поставените въпроси. С оглед
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, предвиждаща, че кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, съдът приема, че заповедта е издадена от
компетентен орган.
Производството по установяване и премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория започва със съставянето на констативен
акт от служители за контрол по строителството в администрацията на всяка община
(район) – чл.225а, ал.2 вр. чл.223, ал.2 от ЗУТ. Съответните служители следва
да установят фактическото положение и съответствието му с предвижданията на ПУП
и издадените строителни книжа /ако има такива/. С оглед на установяването на
самия строеж е необходимо служителите да придобият непосредствени впечатления
от него, и само върху тях тежи това задължение – кметът на общината или
упълномощеното от него лице, което издава заповедта за премахване на строежа,
няма задължение да прави оглед и да установява фактите относно строежа, а
следва само да подведе фактически установеното от служителите под съответните
правни норми, като направи волеизявление в нарочен административен акт. Такъв
констативен акт /КА/ в случая е налице – КА № 17/04.10.2016г., като огледът и
констатациите са направени от инж. К. И. и инж. В. Г. от отдел „Строителен контрол при Община
Плевен. С КА е констатирано следното извършено строителство: дървен навес с
размери в план 3,10/5,65 метра, като е посочено още, че навесът представлява
дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка с битумни керемиди, едноскатен с
наклон към тази част на имота, ползвана от Н.Й. и Н. Т.. Отбелязано
е още, че липсват строителни книжа. При
извършване на огледа е присъствала жалбоподателката и същата е подписала КА. Може да се направи извод, че са
спазени процесуалните правила за издаване на оспорения акт.
Констатациите, направени в КА се потвърждават и от приетата
по делото съдебна експертиза. Според последната изграден е навес от лека
дървена конструкция, дървени колони 10/10 см, столици и ребра8/8, дървена
обшивка на покрива и над нея битомизирани керемиди за хидроизолация, дължината
на навеса е 5,65 м, ширината е 3,10, височината н предната част е 1,95 м, а в
задната част 2,40 м. Експертизата е установила още, че в едната част има изградена иззидана камина
/барбекю/, но доколкото процесната заповед не обхваща същата, то тя няма да
бъде обсъждана. Експертното заключение сочи още, постройката не може да бъде
преместена без да бъде разрушена. Съдът възприема заключението на вещото лице
като обективно, вярно и компетентно.
С оглед изложеното се налага извод, че изграденият навес,
представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване, като отговарящо
на изискванията на чл. 46, ал.2 от ЗУТ за височина. В тази връзка е
неоснователно виждането на жалбоподателката, че навеса е премастваемо
съоръжение. Съгласно чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисква одобряване на
инвестиционен проект за издаването на разрешение за строеж при строежи на
допълващото застрояване по чл. 44 и чл. 46 от ЗУТ, освен ако по решение на
общинския съвет не е предвидено друго. Няма данни по делото Общински съвет
Плевен да е предвидел друго, следователно за изграждането на постройки от
допълващото застрояване се изисква разрешение за строеж, като за издаването му
не се изисква одобрява инвестиционен проект. Няма спор между страните по делото,
че разрешение за строеж не е издавано в ползва на жалбоподателката или неин
наследодател. Това е
основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на
заповедта се установява по категоричен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства.
Събраха се гласни доказателства, който съдът кредитира с
доверие, че навесът е изграден пред 2009г. от бащата на жалбоподателката –
Х. Т.. Гласните доказателства се подкрепят и от писмени такива - писмо
на Гл. архитект на Община Плевен № ТСУиС-94Д-1151-1/05.06.2009г., /л. 16 от
делото/, в което се посочева, че е започнато изграждането на навес, като
писмото е адресирано до Х. Т.. Предвид това, строежът не може да бъде
определен като търпим, т.е не попада в приложното поле нито на § 16, ал. 1 - 3
от ПРЗУТ нито на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Същият следователно не се обхваща от
благоприятния режим на посочените правни норми и тъй като е незаконен, като
извършен в противоречие с разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ подлежи на
премахване, и в този смисъл административния орган правилно е приложил
материалния закон.
Неоснователно е възражението, че към момента на изграждане на
навеса /2009г/ не е било необходимо разрешение за строеж и поради това е взето
само съгласието на съсобствениците на имота и то устно /заявление в молба от
жалбоподателката на л.32 от делото/. Правната норма на чл. 147, ал.1, т1 от
ЗУТ, която определя, че за строежи от допълващото застрояване по чл. 44 и чл.
46 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква
разрешение за строеж е в непроменена редакция считано от 2003 година, бр. 65 на
ДВ. Такова изключение не е предвиждано и в чл. 151 от ЗУТ, който определя в кои
случаи не се изисква и разрешение за строеж..
От друга страна, доказано е по делото, че служители на община
Плевен са извършили проверка на започнатото строителство на навеса още на
29.05.2009г. Това се установява от писмо на Гл. архитект на Община Плевен №
ТСУиС-94Д-1151-1/05.06.2009г., /л. 16 от делото/, в което е посочено, че за
навеса не са изискват проекти и разрешение за строеж. Писмото сочи още, че за извършване на строежа е необходимо
нотариално заверена декларация за съгласие от съсобственика на имота. Такава не
е била дадена, макар да има твърдения от жалбоподателката, че е взето устно
съгласие от съсобствениците. Това писмо
е сведено до знанието на Х. Т., който съдът намери и прие за
извършител на строежа. Може да се направи извод, че строежът е продължил със
знанието на специализираната администрация по архитектура и строителство на
Община Плевен, която е счела, че за този вид строителство не се изисква
разрешение за строеж. Извършителят на строежа, имайки тази преценка на гл. архитект
е продължил строежа, завършил го е и го е ползвал безпрепятствено /той и
неговите наследници/ в периода от 2009 г. до 2016 г., когато е издадена
процесната заповед. Извършителят на строежа е следвало да се съобрази с другото
изискване на гл.архитект – да осигури нотариално заверена декларация от
съсобственик за съгласие за извършване на строежа в общия им имот. Доколкото
това не е сторено, то и извършителят е знаел още през 2009 г., че не е
отговорил на изискванията на Общината за законност на строежа. Друг е въпроса
дали тези изисквания сами по себе си са съобразени със закона.
Всичко посочено съдът преценява при извършване на преценката
си относно спазване на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК при
издаване на оспорената заповед. Гл. архитект на Община Плевен през 2009 г. е
подвел по неустановена причина бащата на жалбоподателката, че за довършването
на започнатия тогава строеж на процесния навес не е необходимо разрешение за
строеж, но е дал друго указание за изпълнение, за да бъде строежа законен –
нотариално заверена декларация от съсобственика на имота за съгласие за
извършване на строежа. Такава не е дадена и това се признава от жалбоподалката
/л.32/. Следователно бащата на жалбоподателката е продължил изграждането на
един строеж, за който е знаел че не е законен.
С оглед посоченото съдът намира, че предприетата мярка –
премахване на незаконен строеж е съразмерна на преследваната от закона цел – не
допускане изграждането на незаконни строежи, въпреки изтеклия период на
ползване на строежа със знанието на Община Плевен. Изводът би бил обратен, ако
беше изпълнено указанието от писмото на главния архитект на община Плевен от
2009 г., макар същото да не е съобразено с изискванията на закона. Тогава
добросъвестното поведение на извършителя на строежа и дългия период на ползване
от неговите наследници би обосновал различен извод.
Заповедта, предмет на спора, е издадена от компетентен
административен орган, при постановяването й не са допуснати съществени
процесуални нарушения, издадена е в предписаната от закона писмена форма,
правилно е издирен и приложен материалния закон и е съобразена неговата цел,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на направените в производството
разноски от страна на жалбоподателя е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, ІV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х. *** срещу Заповед №
РД-12-616/28.11.2016 г. на Зам. кмет „Териториално развитие” на Община Плевен,
с която е наредено премахването на незаконен строеж „Навес” в УПИ І-504, кв.
541 по плана на гр. Плевен с административен адрес: гр. Плевен, ул. „Захари
Стоянов” № 17.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на направените по делото разноски от страна на
жалбоподателя.
Решението
не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: /п/