Решение по Административно дело 986/2016г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 35

гр.Плевен, 6 Февруари 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 986 по описа на Административен съд - Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 106 от 07.11.2016 г., постановено по анд № 313/2016 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 16-0374-000571 от 09.08.2016 г. на Началник Отдел към ОДМВР-Плевен, РУ Червен бряг, с което на П.И.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 пр.1 и чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушаване на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 са отнети общо 18 контролни точки затова, че на 02.08.2016 г. в 19.20 часа в гр.Червен бряг, ул.“Панайот Волов“ като водач на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ЕН***АК управлява лекия автомобил на ул.“П.Волов“ до заведение „Отморница” в посока ул.“Македония“, като не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Отказва проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № 0263. Издаден талон за медицинско изследване №0371257. Водачът е във видимо нетрезво състояние, лъха на алкохол, некоординирани движения.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба /наименована само жалба/ от юрк.П., упълномощена от Началника на Отдел към ОД на МВР-Плевен, която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в АУАН и в НП ясно и точно са посочени както фактическите обстоятелства, така и нарушените от П. правни норми, поради което липсва соченото от РС съществено процесуално нарушение. Според касатора и двете нарушения са подробно описани, посочени са датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, нарушените разпоредби. Счита за неоснователно твърдението, че наличието на хронично заболяване у П. му е попречило да даде проба с техническото средство. Връчен му е талон за медицинско изследване, като същото не е изпълнено. Неправилно РС е приел, че П. е наказан за второто нарушение при условията на повторност, доколкото санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 не е такава. Привлеченият към отговорност има наложени наказания за повече от 10 тежки нарушения на ЗДвП. Моли да се отмени решението на РС и да се потвърди НП.

Ответникът е депозирал отговор на касационната жалба /наименован становище – л.л.9,10/, в което сочи, че същата е недопустима като подадена от ненадлежна страна, а по същество – неоснователна.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.П.. Моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – П.И.П. се явява лично в съдебно заседание и твърди, че актът е лъжа, полицаят не го е спрял по традиционния начин, нямал е кола и палка. Принудил го е да стои в автомобила, след това с още едни полицай го е завел в РУ-Червен бряг и са го накарали да даде проба на апарата за алкохол. Няколко пъти е издишал в апарата, но той не се е задействал. Обяснил е, че това се дължи на заболяването, което има. Моли да се потвърди решението на РС.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на жалбата като подадена от ненадлежна страна. В производството пред РС-Червен бряг като ответник е участвал Началник отдел към ОД на МВР Плевен, който в това си качество-на участник във въззивното производство, единствен е легитимиран да подаде касационна жалба. Последната е била подадена от Началник РУ-Червен бряг, поради което е оставена без движение от настоящия състав на съда с указания в 7(седем) дневен срок от съобщението участвалият в производството пред РС Началник отдел към ОД на МВР Плевен (който впрочем е издател и на НП) да потвърди дали поддържа подадената касационна жалба. В указания от съда срок такова потвърждение е направено в писмен вид от надлежната страна, за която са представени писмени доказателства, че е изпълнявал и съответната длъжност към датата на писменото потвърждаване.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 02.08.2016 г. около 19:20 часа служителя на РУ на МВР – Червен бряг – св. Н. З. извършвал служебни задължения в района на ул. "Панайот Волов", до заведение "Отморница" в гр. Червен бряг. Забелязал приближаването и спирането на лек автомобил – "Опел Вектра", с рег. № ЕН *** АК, управляван от жалбоподателя, приближил се до лицето спиращо автомобила и извършил проверка на документите му. Изразил съмнение, че водачът е употребил алкохол и го поканил да го придружи до районното управление, където да даде проба за алкохол. Жалбоподателя се качил в полицейския автомобил, бил закаран в районното, направил пет-шест пъти несполучливи опити да даде проба с техническо средство, обяснил на служителите на МВР заболяването си и причините за това и поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване. Издаден му бил талон за такова около 20:00 ч., с посочен час – до 20:45 часа, след което З. съставил на П. АУАН в присъствието на свидетеля Г. Т. затова, че на 02.08.2016 г. около 19:20 ч., в гр. Червен бряг, на ул. "Панайот Волов", до заведение "Отморница" в посока ул. "Македония", управлява МПС лек автомобил – "Опел Вектра", с рег. № ЕН***АК, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, както и че отказал проба за алкохол с техническо средство ДРЕГЕР 7510, с фабр. № 0263, издаден е талон за медицинско изследване № 0371257, като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да се посочва коя от посочените две хипотези е установено за нарушена. В указаното в талона време жалбоподателя се явил в ЦСМП – Червен бряг за да даде кръвна проба. Пред ЦСМП имало хора и дори били обслужвани други по-спешни пациенти, което е отразено в медицинския журнал и работен дневник на ЦСМП – Червен бряг. Едва в 21:10 ч., т.е. 25 минути след определеното време бил приет жалбоподателя. Било му отказано взимането на кръвна проба, заради просрочието. Въз основа на акта било издадено процесното Наказателно постановление.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, РС направил следните изводи: Приел е, че е налице неизпълнение на императивните изисквания на чл. 42, ал.1, т.4 и т. 5 и чл.57 ,ал.1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, довели до формални недостатъци в съдържанието на АУАН и НП. Приел е, че липсва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Според РС неправилна е и правната квалификация – чл.174, ал.3 от ЗДвП, като не е конкретизирана съответната хипотеза на квалификацията. Съдът приел още, че нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е квалифицирана, въведен е признак повторност, който не е налице в АУАН. За неправилно приел твърдението, че П. е отказал проверка с техническо средство, тъй като неколкократно се е опитвал да даде проба, но не е успял, което с оглед приложените медицински документи не може да му се вмени във вина. Приел е, че се е явил пред медицински лица да му вземат кръвна проба, но поради отдалечеността на ЦСМП – над 3 км, възраст, заболявания и трудна подвижност, липса на градски и обществен транспорт обективно е било невъзможно да се яви в срок. Сметнал е, че органът не е указал кое от двете предложения на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушено, поради което правото на защита е нарушено, а дори за РС останало неясно за какво деяние е ангажирана отговорността на П.. На тези основания е отменил изцяло НП.

Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно единствено в частта, в която е отменено наказателното постановление в частта, в която П. е наказан за отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № 0263, но не по всички изложени от решаващия съд съображения. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: С Наказателното постановление отговорността на П. е ангажирана и за извършено нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП за това, че П. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, за което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Така вмененото нарушение на П. се явява несъставомерно, по следните съображения: За осъществяване състава на чл.174, ал.3, т.1 от ЗДвП е предвидено, че лице в качеството си на водач на моторно превозно средство следва да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Не съществува спор между страните, че на датата и мястото на извършване на нарушението П. е управлявал МПС, поради което е имал качеството „водач на МПС”. Полицейските органи са извършили проверки на водача, като са предоставили на П. техническо средство „Дрегер 7510” с фабр.№0263 за проверка на концентрацията на алкохол. От показанията на актосъставителя Н. З. и свидетеля Г. Т. пред РС-Червен бряг се установява, че след като са му предоставили дрегера, водачът е направил няколко опита да даде проба, св.З. съобщава „много опити направи за проба с дрегера и каза, че има заболяване на белите дробове”, според свидетеля Т. „Направи няколко опита лицето. Каза, че няма въздух да надуе достатъчно ….”, но апаратът не е отчел резултат. Освен това по делото е приобщена медицинска документация-медицинско направление №4193/04.08.2016 г. , епикриза от ББАЛ-Плевен, решение на ТЕЛК №2747 от зас. 145/01.09.2014 год., от които се установява, че П. страда от хронично заболяване на белите дробове в тежка форма от около 14-15 години. При така установената фактическа обстановка въз основа на депозираните свидетелски показания, за касационната инстанция се налага извод, че към момента на проверката жалбоподателят и настоящ ответник по касационната жалба е направил няколко опита да бъде изпробван с техническо средство дрегер за употреба на алкохол, но последния не е отчел какъвто и да е резултат, като причината за неотчитането на апарата не е установена по безспорен начин от събраните доказателства. Тези обективни и безпротиворечиви свидетелски показания на свидетелите - контролните полицейски органи, които не са заинтересовани от изхода на спора, не могат да обосноват категоричен извод за виновно поведение от негова страна, тъй като невъзможността, при неколкократни опити от страна на П., апаратът да отчете какъвто и да е резултат, не може да се интерпретира като категоричен отказ от негова страна да бъде изпробван за употреба на алкохол. Още повече, че след като П. е съобщил за наличието на заболяване на белите си дробове, органите на административнонаказателното производство не са предприели действия за установяване на факта дали така наличното заболяване би могло да бъде причина за невъзможността на водача да даде проба с дрегер или това се дължи на умишлено поведение на водача. Ето защо касационната инстанция намира, че не е налице доказано съставомерно извършено деяние по смисъла на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП с оглед липсата на субективната страна на деянието, тъй като безспорно е установено от показанията на разпитаните свидетели, че нарушителят многократно е опитал да ползва техническото средство Дрегер . Самият състав на нарушението визира отказ на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер. При положение, че П. не се е възпротивил да бъде изпробван, напротив, дори е направил няколко опита и е имал готовност за съдействие, липсват доказателства за бездействие при установено в закона задължение за фактическо действие. Ето защо липсва каквато и да е форма на вина от страна на нарушителя досежно извършеното деяние. Предвид, че вината като субективен признак на деянието е задължителен елемент от неговия фактически състав, то в случая се касае за липса на извършено нарушение, касае се за деяние, което не осъществява състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В този смисъл формалната доказателствена сила на АУАН в тази част е оборена и издаденото въз основа на него НП в оспорената част се явява материално незаконосъобразно, до какъвто извод е достигнал РС. Конкретните причини, които са довели до невъзможност на касатора да издиша достатъчно количество въздух в апарата, за да се установи конкретната концентрация на алкохол в кръвта, не са установени по несъмнен начин. Тъй като административно-наказателната отговорност е санкционна отговорност, при което, за да бъде ангажирана, следва да се установи по безспорен и категоричен начин от административно наказващия орган, респ. от съда наличието на съставомерно деяние чрез установяване на всички признаци на конкретно посочения като нарушен състав на деяние, визирано в нормата на специалния закон, включително наличието на субективната страна на деянието под формата на умишлена или непредпазлива вина, както и да бъде гарантирано конституционно установеното право на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице чрез спазване на процесуалните правила при ангажиране на тази отговорност, то отговорността на лицето не може да бъде ангажирана въз основа на предположения и вероятности, а на безспорни доказателства. Събраните по делото доказателства посредством разпит на свидетели, както и липсата на други доказателства в тази насока, не установяват по категоричен начин умишлено възпрепятстване на проверката за наличие на алкохолна концентрация. При липса на безспорни доказателства в тази насока, правилото на закона е категорично, че всички елементи на деянието, които очертават конкретен състав на нарушение, следва освен да са посочени конкретно, а и да бъдат доказани по начин, който да не буди съмнение. Последните не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика. Обратното ще има за последица неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в сериозна степен би се застрашило правото на защита на засегнатото лице. Правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения, нито на субективна преценка при липса на категорични доказателства.

Не е имало пречка да бъде ангажирана отговорността на водача за неспазване на другата хипотеза на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП-неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като от доказателствата по делото се установява, че на лицето е издаден и талон за кръвна проба , като категорично е установено по делото, че същият не е извършил такава, тъй като не се е явил своевременно да даде кръвна проба и не е доказал наличието на извинителни причини за несвоевременното си явяване. Издаването и връчването на водача на МПС на такъв талон за кръвно изследване и неявяването на нарушителя в пунктовете за даване на кръв за “кръвна проба” при дадени указания от органите на МВР и издаден такъв талон, каквото безспорно е установено по делото, че е извършено от П., представлява самостоятелно нарушение по смисъла на ЗДвП и е визирано в разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2. Такова нарушение със съставения акт не е констатирано, респ. не е санкционирано с наказателното постановление. Вместо това П. е санкциониран за нарушението -отказ да бъде изпробван с Дрегер, каквото нарушение се установи, че не е извършил предвид липсата на субективната страна на деянието.

Ето защо оспореното решение на РС в частта, с която е отменено НП в частта, с която П. е санкциониран за извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП-отказ от проверка с техническо средство „Дрегер”, като правилно следва да се остави в сила.

Неправилни са съображенията на решаващия съд обаче относно констатацията, че нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е квалифицирана поради въведен признак повторност, какъвто извод е направил РС в своите мотиви. Повторността по отношение на нарушение – управление на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина след употреба на алкохол /при определени, посочени в закона промили/ е уредена в чл.174, ал.2 от ЗДвП, а по отношение нарушението, изразяващо се в отказ да се извърши проверка за алкохол повторност въобще не е предвидена като квалифициращо обстоятелство в ЗДвП. Последното обаче не се отразява на правилността на крайния извод на РС за незаконосъобразност на НП в тази част.

Следва да се посочи, че по отношение на другото вменено на П. нарушение – неизползване на обезопасителен колан, за което му е повдигнато обвинение в АУАН и е наложено наказание с НП, и което НП е обжалвано и в тази му част, в мотивите на РС липсват каквито и да са съображения. Не е установена фактическата обстановка по отношение на това нарушение, не са направени каквито и да са правни изводи, и въпреки това НП е отменено и в тази му част. Липсата на фактически установявания и правни мотиви прави невъзможен касационния контрол. По тази причина следва съдебното решение да се отмени в частта му, с която е отменено НП в частта му относно нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, като в тази му част делото следва да се върне на друг състав на РС, който да установи фактите по отношение на това нарушение и да изложи мотиви, което да направи възможен касационния контрол.

С оглед на изложеното, решението на РС следва да се остави в сила в частта, с която е отменено НП относно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а по отношение нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, след отмяна на оспореното решение в тази част, делото следва да се върне на друг състав на същия съд за постановяване на ново решение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 106 от 07.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 313/2016 г. на Районен съд – Червен бряг в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 16-0374-000571 от 09.08.2016 г. на Началник Отдел към ОДМВР-Плевен, РУ Червен бряг, в частта му, в която на П.И.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 пр.1 е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ВРЪЩА делото на друг състав на районния съд за ново разглеждане и произнасяне по жалбата срещу Наказателно постановление № 16-0374-000571 от 09.08.2016 г. на Началник Отдел към ОДМВР-Плевен, РУ Червен бряг, в частта му, в която на П.И.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 пр.1 е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106 от 07.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 313/2016 г. на Районен съд – Червен бряг в останалата част, с която е отменено Наказателно постановление № 16-0374-000571 от 09.08.2016 г. на Началник Отдел към ОДМВР-Плевен, РУ Червен бряг, в частта му, в която на П.И.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушаване на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.