Р Е Ш Е Н И Е

№ 74 / 8 Март 2017 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело №985 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П.Ц.А. *** против Заповед № 20077/2011 от 27.01.2011г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят твърди, че към датата на влизане в сила на последното НП № 1085/30.10.2009г. не е имал само 3 к.т., колкото са му били отнети с посоченото НП. На 17.10.2009г. е възстановил 13 к.т., или е разполагал с 16 к.т. При това положение, към датата на влизане в сила на НП № 1085/2009г., както и към датата на издаване на Заповед за ППАМ № 2007/2011 от 27.01.2011 г. не е била налице хипотезата на чл. 157,ал. 4 от ЗДвП и не е изгубвал правоспособността си поради липса на контролни точки, а е разполагал с 16 к.т., а след отнемането на 3 к.т. те са били 13 на брой. На 16.03.2013 г. в резултат на проведено допълнително обучение са му били възстановени още 13 к.т. и към тази дата вече е разполагал с 26 к.т., а от 31.01.2014 г. и до момента броят на к.т. които притежава е възстановен на 39. Моли да бъде отменена като незаконосъобразна обжалваната заповед, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. от АК-Плевен поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът- Началник сектор “Пътна полиция” при ОД МВР-Плевен оспорва жалбата в подадено до съда писмо, към което е приложил административната преписка. Моли: „да потвърдите наложеното наказание”.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Заповед № 20077/2011 от 21.01.2011г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен е връчена на жалбоподателя на 05.12.2016 г., видно от оформената върху нея разписка, жалбата е постъпила при административния орган на 06.12.2016 г., подадена е в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От приложените към делото наказателни постановления и други писмени доказателства се установяват отразените в оспорената заповед факти на отнемане на контролни точки, както следва:с НП № 31/ 17.02.2003г.- отнети 7к.т.; с НП № 1836/17.07.2003г. отнети 2 к.т.; с НП № 3661/04.12.2003 г. отнети 4 к.т.; с НП № 307/15.06.2004 г. отнети 6 к.т.; с НП № 454/29.08.2005 г. отнети 6 к.т.; с НП № 185/19.06.2007 г. отнети 2 к.т.; с НП № 35/23.01.2008г. отнети 9 к.т.;с НП № 1085/30.10.2009 г. отнети 3 к.т.

Съгласно така отразените отнемания на контролни точки, отразени в оспорената заповед, на П.Ц.А. са отнети всички контролни точки /39 бр./, поради което е загубил правоспособността си на водач на МПС. Видно от ПРОТОКОЛ от 23.11.2016 г., на същата дата А. се е явил в сградата на сектор ПП ОДМВР Плевен и е върнал свидетелството си за управление на МПС..

Описаните в заповедта обстоятелства, състоящи се в отнемане на контролни точки на водача, са отразени в приложената справка за водач , и не се оспорват от жалбоподателя.

Твърденията на жалбоподателя,че на 17.10.2009 г. , преди издаване на НП № 1085/2009 от 30..2009г. са му възстановени 13 к.т. се установява от приложената справка за водач на л. 3 от делото, както и от приложената на л. 7 „ справка за нарушител от региона” от 10.1.2013 г. И в двете справки е отразено, че към 17.10.2009г. жалбоподателят е имал оставащи 16 к. т. В справката на л. 3 е отразено хронологично след възстановяването на контролни точки на 17.10.2009г.,оставащите к.т. са 16, след което с НП № 1085/30.10.2009г. са отнети 3 к.т. Т.е. твърдението на жалбоподателя, че след отнемането на контролните точки по последното, описано в заповедта НП са му останали 13 к.т. се установява по безспорен начин. След 16.12.2009г., когато са му отнети 3 к.т. с НП № 1085/30.10.2009г.,вследствие на което са му останали 13 такива, и до датата на издаване на оспорената заповед на 27.01.2011 г., на жалбоподателя не са отнемани контролни точки и това се установява от приложената справка, нито пък се твърди в заповедта , че са налице влезли в сила след 16.12.2009г. други НП, с които са отнети такива.Следва безспорен извод, че, независимо от отнеманите през процесния период контролни точки, към датата на издаване на оспорената ПАМ- 27.01.2011 г., жалбоподателят е разполагал с 13 к.т. и не са налице основания за изземване на СУМПС , тъй като, към тази дата не са налице доказателства на водача да са отнети всички контролни точки.

По така изложените съображения заповедта, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в нарушение на материалния закон. Не са налице предпоставките на чл. 171, т. 4от ЗДвП, тъй като не са отнети към датата на издаването й всички к.т. Жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва юридическото лице/ОДМВР/, в чиято структура е административният орган,издал заповедта, да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 350 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 20077/2011 от 27.01.2011г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен, с която П.Ц.А. *** наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на МПС поради това, че са му отнети всички контролни точки, загубил е придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –Плевен да заплати на П.Ц.А. *** ЕГН ********** разноски по делото в размер на 350,00/триста и петдесет/ лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: