Решение по Административно дело 982/2016г.

РЕШЕНИЕ

№ 268

гр.Плевен, 22.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 982 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Административното дело е образувано по жалба на И.П.Х., ЕГН **********,*** чрез адв. М., съдебен адрес:*** срещу заповед № РД-12-602 от 23.11.2016 година на зам.-кмет „Териториално развитие” на Община Плевен, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „гараж” в УПИ VІ-231, кв. 50 по плана на с. Радишево.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е налице одобрен проект за изграждане на обекта –гараж и навес в УПИ VІ-231, кв. 50 по плана на с. Радишево на 26.08.2016 година , а и с писмо от 23.11.2016 година е уведомен, че е издадено разрешение за строеж за процесния обект. Моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият - И.П.Х., ЕГН **********,*** се явява лично и с адв. М., която поддържа жалбата и намира заповедта за незаконосъобразна и посочва, че оспорващият е получил писмо, че е издадено разрешение за строеж , въпреки че не го е получил, и е закупил материали и има одобрен архитектурен проект. Моли за отмяна на заповедта. Представени са писмени бележки, в които се посочва, че е налице одобрен архитектурен проект и следва да бъде издадено разрешение за строеж и строежът не е незаконен, тъй като отговаря на изискванията на ЗУТ, като не следва да се приеме, че е изграден през 2016 година само по данни на съседа, а да се търсят писмени доказателства. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът –зам. кмет „Териториално развитие” на Община Плевен не се явява, представлява се от юрк З., която счита актът за издаден от компетентен орган, при спазване на установените правила и материалния закон, тъй като не са налице строителни книжа и не отговаря на изискванията за търпимост. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.06.2016 година е подадена жалба от А. К. до кмета на Община Плевен, че оспорващият строи гараж в близост до границата с имота му и моли за извършване на проверка.

Изготвено е писмо до А. К. и И.Х. на 01.09.2016 г (л. 30) по делото, с което се уведомяват, че на 13.09.2016 година в 10.30 часа ще се извърши оглед на имота, като на л. 41 по делото са приложени доказателства за уведомяване на оспорващия. Изготвено е и писмо от 08.07.2016 г (л.27) до оспорващия за уведомяване за извършване на оглед, което поради отсъствие на оспорващия на адреса в с. Радишево е залепен стикер за получаването му.

На 26.10.2016 година е извършена проверка от дл. лица при Община Плевен на обекта и е съставен констативен акт № 27 , в който е отразено, че обект - строеж „гараж”, намиращ се в УПИ VІ-231, кв. 50 по плана на с. Радишево , собственост на И. П. Х. е изграден без разрешение за строеж. Екземпляр от акта е залепен на незаконния строеж „гараж”.

С оглед служебна бележка на л. 35 по делото срещу констативния акт не е подадено възражение.

На 23.11.2016 година е издадена процесната заповед, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „гараж” в УПИ VІ-231, кв. 50 по плана на с. Радишево. Мотивите на органа са , че строежът е пета категория и липсва разрешение за строеж.

Заповедта е съобщена по реда на §4, ал. 1 от ЗУТ чрез залепване на адреса на оспорващия на 30.11.2016 година и на табло в сграда на Община Плевен –л.39 по делото и в срок на 08.12.2016 година е подадена настоящата жалба.

По делото на л. 64 е представено писмо от арх. на Община Плевен, с което се уведомява И.Х., че по повод заявление от 17.11.2016 година за издаване на разрешение за строеж за обект „гараж” в УПИ VІ-231 кв. 50 по плана на с. Радишево, не може да бъде издадено, тъй като има заповед за премахване на незаконен строеж.

На л. 81 по делото е приложена заповед № РД-10-2024/23.11.2015 година на кмета на Община Плевен, с която се делегират правомощия по ЗУТ на зам. кмет на Община Плевен – арх. Н. И. И., издала и процесната заповед.

По делото на л. 11 оспорващият представи писмо от 23.11.2016 година от арх. М. –гл. архитект на Община Плевен, с което го уведомява, че по заявлението от 17.11.2016 година е издадено разрешение за строеж № 293/21.11.2016 година за обект „гараж и навес” в УПИ VІ-231 в кв. 50 по плана на с.Радишево. Съдът е изискал представяне на разрешение за строеж от оспорващия и от административния орган, но такова не е представено .

По делото по искане на оспорващият съдът допусна изготвянето на съдебно –техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в северозападна част на УПИ VІ-231, кв. 50 по плана на с. Радишево на отстояние 3,80 кв.м от границата с УПИ V-233 е изграден гараж с метална конструкция, преградните стени са от тухлена зидария и метална покривна конструкция, покрита с ЛТ ламарина и площта му е около 25,50 кв.м. Според техническите характеристики обектът е „строеж” по смисъла на т.38 § 5 от ДР на ЗУТ и същият е изграден през периода май-юни 2016 година по данни на съседа. Установено е, че с оглед годината на изграждането му, строежът отговаря на изискванията на ЗУТ и подзаконовите актове, но не е търпим, тъй като е изграден след 2001 година. Установено е, че има одобрен архитектурен проект за изграждане на „гараж и навес” от ЕСУТ с протокол № 33/26.08.2016 година, но не е издадено разрешение за строеж. Вещото лице посочва, че процесният обект е от пета категория. Съдът кредитира заключението като кореспондиращо с доказателствата по делото, пълно и обективно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган -зам.кмет „ТР” на Община Плевен по см. на чл.223, ал. 1, т. 8 вр. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, тъй като обектът, който е разпоредено да бъде премахнат е от пета категория, а по отношение на строежи от тези категории компетентността е на кмета на общината. По делото е представена заповед № РД-10-2024/23.11.2015 година на кмета на Община Плевен, с която се делегират правомощия по ЗУТ на зам. кмет на Община Плевен – арх. Н. И. И..

Съдът счита, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила – съставен е констативен акт ,уведомен е оспорващия за провеждане на огледа – на л. 40 и 41 по делото са приложени доказателства, че изготвените писма с искане за представяне на документи и уведомяване за извършване на оглед са връчени при условията на залепване на стикер на адреса , както в с.Радишево, така и на адрес в град Плевен, тъй като лицето не е намерено при посещение. На огледа и изготвяне на констативния акт оспорващият не е присъствал, но това обстоятелство е удостоверено с подписа на двама свидетели. Съдът намира, че обстоятелството, че Х. не е присъствал на огледа на 26.10.2016 година не се отразява на законосъобразността на заповедта, тъй като констативният акт му е известен, тъй като самият Х. го прилага към жалбата срещу процесната заповед и същият е имал възможност в 7-дневен срок от датата на залепването му да подаде възражение.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, като са изложени мотиви от органа за премахване на строежа – изграждането му без разрешение за строеж, каквото е изискуемо ,тъй като „гаражът” притежават характеристиките на „строеж”.

Заповедта е постановена в съответствие с материално-правните разпоредби. Проверката за законосъобразност е ограничена от съдържащите се в нея фактическите и правни основания, като изисква да се провери характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ; на второ място - дали е незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и на трето място - дали е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и сл. По делото е установено, че обектът в процесната заповед притежава характеристиките на „строеж” и е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж -незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е строежът именно, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Член 148, ал.1 от ЗУТ разпорежда, че строежите могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно закона. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва от Х. и обстоятелството, че до същия е изпратено писмо, че е изготвено разрешение за строеж по заявлението му, не прави обектът законен, тъй като такова разрешение за строеж не е представено от Х.,***. Според експертното заключение строежът е изпълнен през юни –юли 2016 година години, което обстоятелство изключва възможността същият да бъде изследван за търпимост, съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, който допуска строежи изградени до 31 март 2001 г. да бъдат признати за търпими. В този аспект са неприложими разпоредбите за търпимост.

В случая с оглед експертното заключение на вещото лице процесният обект има характеристиките на „строеж” по см. на т.38 § 5 от ДР на ЗУТ и представлява постройка от допълващото застрояване от пета категория. В чл. 151 от ЗУТ са посочени обектите, за които не се изисква разрешение за строеж и процесният обект не попада сред изчерпателно изброените и е необходимо разрешение за строеж, каквото не е представено, а и с оглед приложените по делото писма и заявления, искане е подадено след изграждането му, като обстоятелството, че в Община Плевен е одобрен архитектурен проект през август 2016 година, не променя фактът, че не е налице разрешение за строеж, каквото е необходимо и верни са констатациите на органа, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на И.П.Х., ЕГН **********,*** чрез адв. М., съдебен адрес:*** срещу заповед № РД-12-602 от 23.11.2016 година на зам.-кмет „Териториално развитие” на Община Плевен, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „гараж” в УПИ VІ-231, кв. 50 по плана на с. Радишево.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: