Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр. Плевен, 6 Февруари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 981/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на З.А.А. срещу Решение № 855 от 22.11.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2441/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш серия К № 1294174, издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на основание чл.189 ал.4 във вр.чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на З.А.А. като представител на ползвателя - „Омникар рент” ООД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, затова че на 20.07.2016 г. в 19:05 часа на околовръстен път гр.Плевен Е83, км.89.2 с МПС – „Рено Клио” с регистрационен номер СВ***ВК, е извършено нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като при разрешена скорост 90 км/ч е установена скорост 114 км/ч, превишение с 24 км/ч., установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Счита, че издаденият електронен фиш макар да съответства на изискванията за форма съгласно чл. 189ал.4 от ЗДвП, не съдържа дата на издаване, който реквизит счита за задължителен с оглед решаване на въпроси от съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното административно наказание, каквито са наличие на компетентност на длъжностното лице – издател към датата на издаване на електронния фиш и изчисляване на давностни и преклузивни срокове. Сочи, че субект на отговорността може да бъде само физическо лице – водач, но не и юридическо лице и затова счита, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството с налагане на наказание „глоба”, което е несъответно по вид. Мястото за контрол с автоматизирано техническо средство не е било обозначено с пътен знак и едновременно оповестено публично – чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Нормата на чл. 188 ал.2 от ЗДвП не е посочена като правно основание за ангажиране на отговорността, което също е съществено процесуално нарушение. Счита, че съдът в мотивите си не е коментирал всички изтъкнати доводи. Моли за отмяна на решението, а по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – ОД на МВР-Плевен, не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е приел за безспорно доказано соченото нарушение, за което жалбоподателят обосновано и законосъобразно е наказан със следващото се наказание. Обсъдил е подробно и аргументирано фактите и обстоятелствата по делото, отговорил е на всички доводи, включително поддържаните и в касационното производство, които се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят.

С уточнението, че отговорността на З.А.А. за извършеното нарушение е ангажирана на осн. чл. 188 ал.2 от ЗДвП като законен представител на дружеството ползвател - „Омникар Рент” ООД, както е посочено в ЕФ. Дружеството е ползвател по договор за лизинг на автомобила, видно от справката за регистрация на автомобила и следователно е съобразено, че автомобилът е предоставен от собственика – „лизингодателя” на друго лице – „лизингополучател”, от когото фактически се ползва в хипотезата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП. Според справката в търговския регистър дружеството се представлява заедно и поотделно от двама управители – З.А.А. и Петър Иванов Лесов. Затова на осн. чл. 188 ал.2 от ЗДвП всеки от тях равностойно като физическо лице – законен представител на дружеството носи отговорност за извършеното с автомобила нарушение, освен ако не посочи лицето, на което е предоставил управлението. З.А.А. не е възразил и не е посочил с изрична декларация да е предоставил управлението на друго лице , включително и на другия управител, за да бъде анулиран ЕФ и да бъде издаден на това друго лице -водач в хипотезата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП. Няма и конкретни твърдения в тази насока на кое друго физическо лице е бил предоставен автомобила на процесната дата.

Превишението на скоростта е установено със стационарно монтирано техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация тип „Multa Radar SD580”, която е от одобрен тип със срок на валидност до 2020г., преминала последваща метрологична проверка и обозначена с пътен знак и в двете посоки на околовръстен път Плевен Е 83 км. 89.2 и следователно отговаря на всички изисквания на ЗДвП. Изготвената с видеорадарната система снимка № 002/20.07.2016г. представлява годно доказателствено средство съгласно чл. 189 ал.15 от ЗДвП за констатираното нарушение. От нея се установява по безспорен начин датата, часа, регистрационния номер и вида на автомобила, отчетената скорост, мястото, както и типа и номера на видеорадарната система, с която е заснето нарушението.

Електронният фиш е издаден по одобрения от МВР образец и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП, позволяващи да бъде ангажирана отговорността на наказаното лице. От него е видно, че е издаден от ОД на МВР – Плевен, която е компетентната областна дирекция. Посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението и автомобила, индивидуализиран чрез марка, модел и регистрационен номер. Посочен е номерът на автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението, разрешената, установената и превишена скорост, нарушените разпоредби и законовото основание за налагане на съответната санкция, ползвателя на МПС, с индивидуализиращите го данни и представляващото го физическо лице, на което е наложено съответното по вид наказание - глоба. Електронният фиш притежава функцията едновременно на АУАН и НП като ги замества, но за него не важат изискванията за реквизити, процедура и срокове за издаване, относими към АУАН и НП. ЕФ се издава в особена форма, на която процесният напълно отговаря. Затова и чл. 34 от ЗАНН относно сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП не намира приложение по отношение на ЕФ. Датата на връчване на ЕФ има значение само относно срока за обжалването му. В случая няма данни за връчване на ЕФ, затова следва да се приеме, че правото е било упражнено в срок. Спрямо датата на извършване на нарушението – 20.07.2016г. не е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване по чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК, субсидиарно приложима на осн. чл. 11 от ЗАНН според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС, която е 4 години и половина, считано от датата на извършване на нарушението.

Съдържанието на ЕФ позволява жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен, защото съдържа дата, място на нарушението, данни за автомобила, с който е извършено, данни за автоматизираното техническо средство, с което е заснето, разрешената скорост, превишената и размера на превишението, данни за юридическото лице, на което е предоставено ползването на МПС, физическото лице – представляващ на осн. чл. 188 ал.2 ЗДвП, на когото е издаден и основанието, вида и размера на наложеното му наказание.

Изискването за обозначаване на мястото на действие на радарната система с пътен знак (което е било изпълнено) има функцията да информира водачите, така че при превишение на разрешената скорост в този участък да очакват, че ще бъдат санкционирани с ЕФ.

От събраните доказателства по делото по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП – превишение на разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч с 24 км/ч, за което е наказан с предвиденото в чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП за това нарушение наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Съдът е отговорил подробно и аргументирано на всички поддържани доводи, поради което не е допуснал твърдяното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на мотивите.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 855 от 22.11.2016 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2441/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.