РЕШЕНИЕ № 111

гр. Плевен, 23 Март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – шести състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Ц.Д., изслуша докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 980 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл.37м, ал.4, т.2 и т.3 вр. чл.37и, ал.1 и ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вр. §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ – ДВ, бр.61/2015 г.

Образувано е по жалба на "Агро Маркс" ЕООД, ЕИК 200960175, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул."Асен Халачев" №22, представлявано от управителя Х.И.Т. срещу заповед № РД-12-521/18.10.2016 г. на кмета на община Плевен. Със заповедта е прекратен договор за наем №20/22.03.2013 г., сключен между дружеството и община Плевен, с който на дружеството е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя – пасище, мера в землището на с.Буковлък, като предоставените имоти са с кадастрални номера 000464, 000484, 000485, 000486, 000487, 000488, 000492, 000493, с обща площ 363,345 дка.

В жалбата се сочи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в несъответствие с фактическата обстановка. Жалбоподателят твърди, че съответните разпоредби от ЗИД на ЗСПЗЗ се намират в противоречие с правото на Европейския съюз и специално Регламент 1307/2013. При сключването на договора с община Плевен жалбоподателят е поел ангажимент да поддържа наетите площи в добро агроекологично състояние за срок от 5 години, и то без животни, а разпоредбите на §15, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ го задължават да стане животновъд, за да продължи да ползва имота. Същите имоти е привел в съответствие с мярка 214 „Агроекология“ и Регламент 1698/2005. Счита разпоредбата на §15, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за дискриминационна, като същата противоречи и на чл.2, т.1 от Делегиран Регламент №639/2014. Съставеният протокол на основание чл.37и от ЗСПЗЗ не установява действителната обстановка, липсват правни и фактически основания за издаването му. Твърди, че същият протокол представлява административен акт. Комисията в него не е посочила каква е необходимата площ за всеки от кандидатите. Моли да се отмени заповедта, като се присъдят разноски.

Първоначално жалбата е подадена пред РС - Плевен, където е образувано гр.д. 8372/2016 по описа на този съд. Към същото е приобщена административната преписка. С определение №4887/02.12.2016 г. РС е изпратил делото на настоящия съд по подсъдност, като е образувано настоящето дело. С определение № 1286/15.12.2016 г. /л.л.3,4/ е повдигнат спор за подсъдност, като с определение № 2/16.01.2017 г. по дело 104/2016 смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е определил, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд – Плевен.

В писмен отговор на жалбата /л.л.14-17/ ответникът - кмет на община Плевен, чрез юрк.Й. сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазването на процедурата по глава пета „а“ от ЗСПЗЗ и в изпълнение на изискванията на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ – ДВ, бр.61 от 11.08.2015 г. Съгласно изискванията на §15, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ: “Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4.” Непривеждането е основание за прекратяване на договорите. Назначена е комисия, която е проверила изпълнението на изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ. Извършена е проверка въз основа на предоставена от БАБХ официална справка, като назначената комисия е изготвила протокол. Същата комисия е установила, че ползвателят не е привел договора в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1. По тази причина договорът с него следва да се прекрати. Към датата на сключване на договора жалбоподателят не е притежавал пасищни животни, а към настоящия момент притежава едно животно в животновъден обект в друго населено място – с. Брестовец. Договорите за наем са правно основание за получаване на субсидии, но общината няма отношение към изплащането им. Моли да се отхвърли жалбата.

Жалбоподателят се представлява от управителя Т. в съдебно заседание, който поддържа жалбата, моли да се отмени оспорената заповед.

Ответникът – кмет на община Плевен се представлява от юрк.Й. с пълномощно на л.18 от делото. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана въз основа на подробните съображения, изложени в писмения отговор. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд гр. Плевен, шести състав, като провери изцяло законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена чрез органа на 07.11.2016 г., видно от поставения вх.№ /л.л.3, 68 от делото пред РС/. Оспорената заповед е била изпратена на 24.10.2016 г., видно от копието на пощенския плик на л.67 от делото пред РС. Датата на получаване е написана като 25.10.2016 г., като няма данни от кого е това отбелязване, второто пощенско клеймо е нечетливо, като съдът съобразява, че дори заповедта да е получена на датата на изпращане /24.10.2016 г./, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е допустима. Освен това в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу нея, което обосновава приложението на чл.140 от АПК относно удължаване на срока за обжалване.

По същество жалбата е неоснователна.

Между община Плевен като наемодател и "Агро Маркс" ЕООД като наемател е сключен договор №20/22.03.2013 г. за наем на земеделска земя (л.л.7-9 от делото пред РС), с който общината е предоставила на наемателя за временно и възмездно ползване пасища, мери с кадастрални номера 000464, 000484, 000485, 000486, 000487, 000488, 000492, 000493, с обща площ 363,345 дка, всички в землището на с.Буковлък, при годишен наем в размер на 2180,07 лева. Община Плевен е изпратила писмо на наемателя изх.№РД 26-3394-7 от 26.10.2015 г. /л.28 от делото пред РС/, с което го уведомява, че до 01.02.2016 г. следва да приведе договора с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, като е посочен необходимият брой на животински единици на декар. Писмото е получено на 27.10.2015 г. /обратна разписка на л.29 от делото пред РС/. Със заповед № РД-12-65/02.02.2016 г. /л.10 от делото пред РС/, кметът на общината е определил комисия, която да извърши проверка на сключените договори за наем на пасища, мери и ливади, за съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, като посочи ползвателите, които не отговарят на изискванията, както и размерът на площите, с които трябва да се анексират договорите. Комисията е съставила за работата си протокол от 09.02.2016 г., утвърден от кмета на общината на 16.02.2016 г. /л.л.11-13, 32-33 от делото пред РС/, като в същия по отношение на договори, описани в таблица /между които е и процесния договор на жалбоподателя под номер 29/, е посочено, че ползвателите по тях не са привели договорите в съответствие с изискванията на закона, а именно да регистрират животновъден обект с необходимия брой пасищни селскостопански животни в интегрираната система на БАБХ, съобразно нормата за полагащата се площ на една животинска единица, поради което комисията предлага на кмета на общината да предприеме действия по прекратяването на тези договори на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. По отношение на кандидатите с животни в съответното землище в протокола е налице таблица за всеки от тези кандидати, с посочен съответен вид, брой и възраст на животните, животинските единици, на които отговарят, общия брой животински единици, максимално позволената площ с оглед на същите животински единици, предоставената площ от ОПФ /общински поземлен фонд/, ползваната площ. По отношение на жалбоподателя в протокола изрично е посочено, че е регистрирал животновъден обект №0649520033 в землището на с.Брестовец с 1 бр. говедо. Същият ще участва в разпределението на пасища, мери и ливади от ОПФ за 2016 г. Към протокола е прикрепена официална справка на БАБХ, утвърдена със заповед на директора на БАБХ от 02.02.2016 г. /л.л.14-26 от делото пред РС/, като видно от последната, "Агро Маркс" ЕООД е регистрирал животновъден обект със стар рег.№ 5884-0051, нов рег. №0649520033 в землището на с.Брестовец с 1 бр. говедо /л.15 от делото пред РС/. За публикуването на протокол на комисията на сайта на община Плевен управителят на дружеството е уведомен с писмо изх.№ РД-26-3394-7/24.02.2016 г. /л.30 от делото пред РС/, получено на 26.02.2016 г. /обратна разписка на л.31 от делото пред РС/. С процесната заповед на кмета на община Плевен /л.л.5,6 от делото пред РС/ договорът е прекратен. Като причина за прекратяването се сочи непривеждане в съответствие с изискванията на ЗИД на ЗСПЗЗ, като се позовава на установеното в протокола на комисията. Като правно основание са посочени нормите на чл.37м, ал.4, т.2 и 3, във вр.чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и §15, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Посочено е също, че заповедта се издава с оглед необходимостта от отписване на първоначалния договор съгласно чл.4, буква „е“ от Правилника за вписванията.

По делото са приобщени протокол №1 /л.л.36-51 от делото пред РС/, и протокол №2 /л.л.52-58 от делото пред РС/ за разпределението на пасища, мери и ливади от ОПФ за стопанската 2016/2017 г., в която имотите от договора с ползвателя не фигурират.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Оспореният акт - заповед № РД-12-521/18.10.2016 г. на кмет на община Плевен е издаден от компетентен орган. Съгласно §15, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.61 от 2015 г./, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие". В случая е налице първата хипотеза, доколкото се прекратява договор по отношение на имоти от ОПФ, сключен преди 24.02.2015 г.

Процесната заповед е в установената от закона писмена форма. Като правно основание за издаването и е посочена разпоредбата на чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ, който текст вменява на кмета на общината, да прекрати договора за наем, след преценка на всички данни и обстоятелства, установени в хода на проверката по чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението за несъобразяване на оспорената заповед с обективните факти. Фактите са точно установени и дори не са спорни между страните. Дружеството е наемател на земеделски земи по прекратения с процесната заповед договор, като този договор е сключен преди 24.02.2015 г., а именно на 22.03.2013 г., като дружеството не притежава изискуемия за наетите площи брой животни съгласно новите разпоредби на ЗСПЗЗ – в случая няма никакви регистрирани животни в съответното землище. С оглед на установените факти и посочените правни норми съдът приема, че процесната заповед е мотивирана.

Измененията на ЗСПЗЗ, направени със ЗИДЗСПЗЗ, публикуван в ДВ, бр.61/2015 г., изискват наемателите на пасища да имат регистриран животновъден обект в съответното землище със съответен брой животни /приравнени на животински единици/, за да могат да продължат да са наематели. В случая дружеството има животновъден обект в землището на друго селище, и само 1 говедо в него. Съгласно разпоредбата на § 2з. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2014 г.) от ПЗР на ЗСПЗЗ, "Животинска единица" по смисъла на този закон е условна единица за приравняване на броя на различните видове и категории животни, както следва: 1. един кон над 6-месечна възраст, един бивол и едно говедо над двегодишна възраст се равнява на една животинска единица; 2. говедо или бивол на възраст от 6 месеца до две години се равнява на 0,6 от животинска единица; 3. една овца или една коза се равнява на 0,15 от животинска единица. Съгласно чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, “Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.” Видно от тези разпоредби, дружеството би имало право да продължи да е наемател, ако притежава необходимия брой животни в съответното землище. В случая в землището на с.Буковлък не се притежават никакви животни. Съгласно §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, “Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4.” Следователно дружеството – страна по договор, сключен преди 24.02.2015 г., е имало време от влизане на измененията на закона в сила, до 01.02.2016 г. да регистрира животновъден обект със съответния на обработваемата земя брой животни в землището на с.Буковлък, за да може да продължи да съществува процесния договор за наем. След като не е извършило това, дружеството следва да носи последиците, описани в закона, а именно - прекратяване на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, кметът на общината, съответно директорът на областна дирекция "Земеделие", ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията по сключените договори, съгласно ал.2 на чл. 37м от ЗСПЗЗ, се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. животновъдни обекти; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Справката се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията. Следва да се посочи, че в конкретния случай справката, приложена по преписката и делото, отговаря на тези изисквания, утвърдена е със заповед на директора на БАБХ, издадена на 02.02.2016 г., непосредствено преди проверката.

В хода на извършената проверка по чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ и установеното от извършената по реда на чл. 37м, ал.2 от ЗСПЗЗ справка от БАБХ за регистрираните към 1 февруари 2016 година на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ обстоятелства по чл. 37м, ал.2 от ЗСПЗЗ, е било установено, че в землището на с.Буковлък, където се намират наетите пасища, дружеството няма регистриран животновъден обект. С оглед на това обстоятелство е препоръчано да се прекрати договорът с него. Посочено е, че е налице регистриран от жалбоподателя животновъден обект, находящ се в село Брестовец, като в същия е налице 1 говедо, и за същото ще се участва в разпределението през 2016 г. Жалбоподателят също потвърждава, че не е животновъд, видно от самата жалба.

Предвид на горното, в съответствие с материалния закон е прекратен сключеният с жалбоподателя договор за наем № 20 от 22.03.2013 година, тъй като дружеството не притежава изискуемия по новите разпоредби на ЗСПЗЗ брой животни, за да има право да е наемател на пасища.

По отношение на твърденията, че прекратяването на наемния договор е в противоречие с поети от жалбоподателя по отношение на имотите ангажименти, свързани с изискванията на ЕС, съдът намира, че евентуалните такива последици не са отчетени от законодателя при изменението на ЗСПЗЗ, което не е основание административният орган, прекратил договора за наем, да не се съобрази с тях. Същите последици обаче ще настъпят само, ако заповедта за прекратяване на договора за наем влезе в сила преди изтичане срока на договора. Следва да се има предвид и факта, че по настоящето дело липсват доказателства, че за имотите, посочени в процесния договор, са поети ангажименти и същите имоти се подпомагат съгласно правота на ЕС.

По отношение на твърденията, че разпоредбата на §15, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е дискриминационна и по тази причина се намира в противоречие с правото на ЕС, и специално Регламент 1307/2013 и чл.2, т.1 от Делегиран Регламент №639/2014, съдът съобразява следното: Съгласно чл.10 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“. ДФЕС забранява дискриминацията и въз основа на гражданство в своя чл.18. В жалбата не е посочено, че въз основа на някои от тези признаци дружеството на жалбоподателя е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо други лица. Нито има твърдения или доказателства, че неговият управител е поставен в такова положение въз основа на някои от тези признаци. Изискването за наличие на регистриран животновъден обект със съответен брой животни се отнася до всички лица и е независимо от посочените по-горе признаци в ДФЕС, поради което според съда в случая не е налице дискриминация. Съгласно чл.2, §1 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 639/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент, „Държавите членки прилагат настоящия регламент в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се гарантира равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията, като същевременно се насърчават устойчивото управление на природните ресурси и действията в областта на климата.“ Няма доказателства, че дружеството е третирано неравнопоставено, доколкото от приложения протокол на комисията е видно, че не само това дружество не отговаря на условията за наличие на животни, за всеки наемател на земеделски земи от ОПФ е посочено, че следва да остане в сила договор за наем само, когато има регистриран животновъден обект със съответен брой животни, с лицата, които имат по-малък брой – следва да се сключи анекс за намаляване на площите по договор, а за тези лица, които нямат въобще животни в съответното землище – да се прекратят договорите. С оглед на изложеното не е налице дискриминационно поведение, доколкото преценката е направена въз основа на съпоставка между животинските единици и наетата площ, като за всички лица в положението на жалбоподателя /непритежаващи животни/ е направено предложение за прекратяване на техните договори.

Твърдението, че протоколът на комисията представлява административен акт, е неоснователно. Същият има подготвителен характер, като установява фактите, които да се подведат под правните норми. Окончателният акт е заповедта на кмета на общината, която подлежи на оспорване. По тази причина протоколът не подлежи на самостоятелно обжалване, като установените с него факти може да се оспорват в съдебното производство. Неоснователно е и твърдението, че съставилата протокола комисия не е посочила каква е необходимата площ за всеки от кандидатите в протокола. В таблица за всеки кандидат, който има животни в съответното землище, е посочен съответния вид, брой и възраст на притежаваните животни, животинските единици, на които отговарят, общия брой животински единици, максимално позволената площ в дка с оглед на съответните животински единици, предоставената площ от ОПФ и е направен съответен извод. По отношение на лицата, които нямат животни в съответното землище, е посочен в таблица съответният номер на договор, ползвателя по него, ползваната земя и землище, като е посочено, че съответните лица не са привели договорите в съответствие с изискванията на закона с оглед регистрация на животновъден обект със съответен брой животни.

Предвид изложеното съдът счита, че оспорената заповед на кмета на община Плевен е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на кмета на община Плевен за присъждане на разноски. Следва да се присъдят такива в размер на 100 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, шести състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Агро Маркс" ЕООД срещу заповед № РД-12-521/18.10.2016 г. на кмет на община Плевен.

ОСЪЖДА "Агро Маркс" ЕООД, ЕИК 200960175 да заплати на община Плевен сумата 100 /сто/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: