Р  Е Ш Е Н  И  Е

97

гр. Плевен, 15 Март 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен  съд-Плевен, шести  състав, в публично съдебно  заседание на девети март   две хиляди и седемнадесета година, в състав:                          

                                                                 Председател: Катя Арабаджиева

 при секретаря  Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия  Арабаджиева  административно дело № 979 по описа на Административен съд Плевен за 2016 година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

         Образувано е по жалба от  С.Т.И. *** със съдебен адрес ***, чрез адв.М.М., против Заповед №УРИ 316з-3270/17.11.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. Твърди, че не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва се описаната в заповедта фактическа обстановка и се сочи, че направената правна квалификация на вменените деяния не съответства на същите. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява  от адв.М. ***  с пълномощно на л.4 от делото , която  поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Излага подробни съображения по съществото на спора, счита, че липсват извършени дисциплинарни нарушения, твърди, че не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарни наказания.  Претендира присъждане на  направените поделото разноски.

Ответникът по жалбата -  Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен  в съдебно заседание  се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно на л.15 от делото, която излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, по същество моли съда да я отхвърли. Излага подробни съображения в представена по делото писмена защита. Претендира  разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

До Директора на ОД на МВР-Ловеч е изпратено писмо рег.№7855р-10185/18.11.2015 год. на Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР, в което се съдържат данни за допуснати нарушения при изпълнение на Организационно-технологичните правила  за работа с АИС „Видеозаснемане на пътен контрол”, утвърдени със Заповед №8121з-873/2015 год. на Министъра на МВР-л.31.

Със Заповед №295з-1929/22.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР –Ловеч на л.39-40 е разпоредено извършването на проверка за установяване служителите от ОД на МВР –Ловеч, посочени в цитираното писмо, както и проверка за изясняване на изнесените факти и обстоятелства. Проверката е възложена на поименно определена комисия от служители в ОД на МВР-Ловеч. С последваща Заповед №295з-314/23.02.2016 год. на л.41-42,  т.3 от предходно цитираната заповед е изменена, като проверката е възложена на комисия в друг състав. С Докладна записка рег.№906р-3234/11.04.2016 год. е поискано удължаване на срока за извършване на проверка, който, видно от резолюция на л.43 от делото е удължен до 25.04.2016 год.

            Видно от приложена на л.53-68 от делото  справка с рег.№906р-5281/20.07.2016 год.по пункт I е установено следното при преглед на конкретно описани на л. 54 видеофайлове: На 04.10.2015 год. за времето от 20,00 часа до 08.00 часа на 05.10.2015 год. смесен наряд в състав младши инспектор в ОД на МВР –Ловеч Т.Т. и младши инспектор С.И. –полицай в РУ-Ловеч осъществяват дейност  по контрол на пътното движение със служебен автомобил „Опел Астра” с рег.№ОВ 0835 АТ, оборудван със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, по маршрут 4,7 Н съгласно утвърден часови график с ежедневна форма на отчет с рег.№906р-5953/05.10.2015 год. Било установено от разпечатката от GPS от автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР за ОВ 0835 АТ, както и от вписаното в графа  други дейности в часови график с ежедневна форма  на отчет с рег.№ 906р-5953/05.10.2015 год. за периода от 20,00 часа на 04.10.2015 год. до 08.00 часа на 05.10.2015 год. , че служителите са били ангажирани  до 23,15 часа с охрана на спортно мероприятие на градския стадион в гр.Ловеч. След посочения час са се придвижвали на  определените места за контрол съгласно утвърдения часови график. Установено е , че в 00:38:00 младши инспектор Т. излиза извън служебния автомобил, като в 00:48: 00 часа  спира за проверка МПС с рег.№ОВ 5242 ВВ до 00:52:43. В 00:52:43 часа младши инспектор И. излиза извън служебния автомобил, за да върне  документите на водача и се прибира в МПС в 00:53:14 часа. От 00:53:14 часа до 01:15:10 часа на 05.10.2015 год. в гр.Ловеч, бул.”България” №53 двамата служители се намират в купето на автомобила на предните две седалки, като от страна на двамата служители не се осъществява дейност по контрол на пътното движение. В 01:15:10 часа на 05.10.2015 год. младши инспектор Т.Т. излиза извън служебния автомобил, спира и извършва проверка на МПС и водач с рег.№ОВ 1330 ВН до 01:20:18 часа. По време на проверките на МПС и водачи младши инспектор С.И.  се намира в купето на автомобила на предна дясна седалка, като оставя МИ Т. да я извърши сам. В 01:20:18 часа МИ И. излиза извън служебния автомобил, за да върне документите на водача и се прибира в МПС  в 01:20:49 часа. Описани са и действията на служителите от наряда и след тези часове, но те не са предмет на обсъждане в оспорената заповед. По –нататък в справката е посочено, че с деянието си на 05.10.2015 год. от 00:48: 00 до  00:52:43 и от 01:15:10 часа до 01:20:18 часа в гр.Ловеч, бул „България”№53, МИ И. в качеството си на служител, назначен в смесен наряд със служебен автомобил  „Опел Астра” с рег.№ ОВ 0835 АТ, не е взел участие в проверката на водачи и МПС рег.№ОВ 5242 ВВ и ОВ 1330ВН, а е оставил МИ Т. сам да извършва проверките, което е в нарушение на чл.62, ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год., изменена и допълнена с Инструкция №8121з-826/14.07.2015 год., както  и не е изпълнил служебните си задължения, вменени с чл.62, ал.2, т.1 и т.2 от горните инструкции да застане на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с МИ Т., като непрекъснато следва да наблюдава поведението  на водача и пътуващите в автомобила лица. Деянията са квалифицирани като нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Описано е в справката, че МИ С.И. със Заповед №316з-2568/23.09.2015 год. на Директор ОД на МВР Плевен е преназначен за служител  в ОД на МВР-Плевен, считано от 12.10.2015 год. Направено е предложение в т.5 от Справката на МИ С.И. за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР да бъде наложена наказание „писмено предупреждение” за срок от три до шест месеца на основание чл.199, ал.1, т.6, пр.4 от ЗМВР -”неуплътняване на работното време”.  Видно от резолюция върху заглавната страница на справката , на 10.10.2016 год. ДНО се е запознал със справката, а наказаното лице С.И. се е запознал срещу подпис на 17.11.2016 год.

В хода на проверката са снети сведения  рег.№906р-1673/10.02.2016 год. и обяснения  рег.№906р-6521/27.09.2016 год. от МИ Т.Т..

Върху постъпилото на л.27 от делото писмо с рег.№295р-12600/26.10.2016 год. от ОД на МВР-Ловеч до Директора на ОД на МВР-Плевен, с което са изпратени материалите от извършената проверка, е поставена резолюция от 14.11.2016 год. за изготвяне на покана до служителя  за изпълнение на процедура  по реализиране на дисциплинарна отговорност. Изпратена е покана  до И. с рег.№316р-32010/16.11.2016 год. за даване на писмени обяснения, връчена на И. на 17.11.2016 год.  Служителят е депозирал такива с рег.№316р-32064/17.11.2016 год. на л.22-23 от делото, които са били приети с резолюция на ДНО от 17.11.2016 год.

На 17.11.2016 год. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №УРИ 316з-3270/17.11.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Заповедта е връчена лично на И. срещу подпис на 02.12.2016 год. , а жалбата против нея е подадена 14.12.2017 год.

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок  и  от надлежна страна-адресат на заповедта.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, дисциплинарни наказания  се налагат със заповеди от  ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Видно от кадрова справка на л.24 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед -17.11.2016 год. И. е заемал длъжността старши полицай в група „ООР” на сектор „ОП”  към Първо РУ Плевен при ОД на МВР Плевен, т.е. изпълнителска длъжност по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР, на когото е наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР-порицание, а дисциплинарно – наказващият орган е заемал длъжността -Директор на ОД на МВР Плевен и в това си качество като ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е имал правомощието да налага дисциплинарни наказания по чл.197 от ЗМВР , в т.ч. и „порицание”, за служители на изпълнителски длъжности.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. На следващо място, според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, какъвто е настоящия случай. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая първите данни за вменената на И. простъпка е  постъпването на писмо на л.31-32 от МВР –Дирекция „Вътрешна сигурност” в ОД на МВР-Ловеч, където жалбоподателят е бил служител до 12.10.2015 год.

При издаване на оспорената заповед според настоящия състав на съда са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Видно е от мотивите на оспорената заповед, че нарушението, за което е привлечен към дисциплинарна отговорност И., е извършено на 05.10.2015 год., а оспорената заповед е издадена на 17.11.2016 год., т.е. по-късно от една година от извършване на нарушението. Съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. По делото на л.17-21 са приложени доказателства за ползваните от И. дни отпуски в процесния период, от които се установява следното: Видно от заявление рег.№1762р-6321/07.10.2015 год. на л.17, И. е поискал ползването на два работни дни за 2015 год., на 8 и 9 октомври 2015 год., който, видно от подчертания израз „разрешавам” му е бил разрешен. Следователно има разрешени 2 календарни дни отпуск; видно от заявление рег.№12936/29.12.2015 год. И. е поискал използването на 21 работни дни за 2015 год. от 05.01.2016 год. до 02.02.2016 год., но му е било разрешено ползването на 10 работни дни , от 05.01.2016 год. до 18.01.2016 год. включително. Следователно има разрешени общо 14 календарни дни отпуск; видно от заявление рег.№1772р-6850/17.06.2016 год. И. е поискал използването на 10 работни дни за 2016 год. от 20.06.2016 год. до 01.07.2016 год., ползването на които е било разрешено Следователно има разрешени общо 12 календарни дни отпуск; видно от заявление рег.№1772р-9250/19.08.2016 год. И. е поискал използването на 10 работни дни за 2016 год. от 26.08.2016 год. до 09.09.2016 год., ползването на които е било разрешено. Следователно има разрешени общо 15  календарни дни отпуск; Последното по ред приложено заявление и заповед за отпуск на л.21 е за периода 12.12.2016 год. до 21.12.2016 год., т.е. след издаване на оспорената заповед , поради което е неотносимо. Или общо разрешен отпуск в календарни дни за периода – 43. Считано от 05.10.2015 год.-датата на нарушението, до 17.11.2016 год.-датата на издаване на заповедта, е изминал период от 1 година и 42 дни, намален с периода на отпуските от 43 календарни дни, се получава период от 1 година без един календарен ден, което налага извод за спазване на едногодишния срок по чл.195 от ЗМВР. Спазен е и двумесечният срок, който започва да тече от момента на откриване от ДНО на простъпката.  Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на  датата, на която справка с рег.№906р-5281/20.07.2016 год. е постъпила при ДНО – в случая на дата 10.10.2016 г., на която дата на справката е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно  вмененото на  И. деяние.

Според настоящия състав на съда императивното изискване на чл.206 от ЗМВР е само формално спазено. Видно е от поканата за даване на писмени обяснения с рег.№316р-32010/16.11.2016 год. на л.25-26 от делото, че същата е връчена на И. на 17.11.2016 год.   С тази покана И. е поканен да се запознае със съдържанието на справка с рег.№906р-5281/20.07.2016 год., след което да представи писмените си обяснения. Видно е последната страница на самата справка с рег.№906р-5281/20.07.2016 год., че  в същия ден-на 17.11.2016 г И. се е запознал с писмената справка (която е с обем от 16 страници, с описани множество факти, обстоятелства, доказателства, правни изводи и т.н.) , в същия ден-на 17.11.2016 год. е дал писмени обяснения на л.22, в същия ден-на 17.11.2016 год. Директорът на ОД на МВР-Плевен е приел писмените обяснения и отново в същия ден-на 17.11.2016 год. е издал оспорената в настоящото производството заповед, защото , по мнение на настоящия съд, издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дори един ден по-късно би довело до неспазване на установените в чл.195 от ЗМВР срокове. Затова настоящият състав на съда намира, че на жалбоподателя не е предоставен подходящ срок, в който той да има възможност пълноценно и в пълен обем да упражни правото си на защита срещу описаните в справката обстоятелства и събраните  в хода на производството доказателства. Още повече, че в приложената по делото справка, след като помощната комисия е установила фактите и обстоятелствата от значение за отговорността на И., тя е квалифицирала вмененото нарушение като  такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, квалифицирано по този начин и в оспорената заповед, но е направила извод  и съответно предложение до ДНО за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, на основание чл.199, ал.1, т.6, пр.4 от ЗМВР, каквото е предвидено за нарушение „неуплътняване на работното време”, каквото е описано и квалифицирано в справката. С оспорената заповед са изложени мотиви, че така направената квалификация от помощната комисия  е неправилна , поради което е направена нова квалификация на деянието и е наложено различно от предложеното наказание, а именно-порицание, с която квалификация И. се е запознал едва при връчване на оспорената заповед, не и преди това.  Всички тези едновременно случили се  (за един ден) процесуални действия, което не се вмества в съдържателния обхват на понятието „разумен” или „подходящ” срок , в съчетание с променената квалификация на деянието, с която жалбоподателят не е имал възможност отнапред да се запознае, налага за съда извод за едно само формално изпълнение на процедурата по запознаване на привлечения служител със справката от извършената проверка, с възможността за даване на писмени обяснения или изслушване в „разумен” срок, което е довело до накърняване на правото на защита в рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят да изрази становище по констатираните обстоятелства и събраните доказателства и да представя доказателства в своя защита.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в нарушение на  приложимия закон.

С оспорената заповед И. е наказан с дисциплинарно наказание „порицание”, за следното нарушение: участвайки в смесен наряд със служебен автомобил „Опел Астра” с рег.№ОВ 0835 АТ за времето от 20,00 часа на 04.10.2015 год. до 08.00 часа на 05.10.2015 год. съгласно утвърден часови график с ежедневна форма на отчет рег.№906р-5953/05.10.2015 год., на 05.10.2015 год.  в интервалите от време от 00:48:00часа до 00:52:43 часа и от 01:15:10 часа до 01:20:18 часа в гр.Ловеч, бул „България” №53, при извършване на проверки съответно на МПС с рег.№ОВ 5242 ВВ и рег.№ОВ 1330 ВН, МИ И. се е намирал на предна дясна седалка в служебния автомобил и в противоречие с разпоредбите на чл.62, ал.1 и чл.62, ал.2, т.1 и т.2 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, не е застанал на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с другия служител в наряда, извършващ проверката, не е водил непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобилите лица и е оставил другия служител от наряда-МИ Т. сам да извършва проверката на спрените МПС, с което е допуснал  нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения.

В проведеното съдебно заседание на 09.03.2017 год. беше извършен от съдебния състав в присъствието на страните оглед на приобщените по делото видеофайлове, съдържащи запис от процесната дата и часове, в които се твърди в заповедта, че е извършено нарушение. От огледа  се установи , че и двете проверки  в интервалите от време от 00:48:00часа до 00:52:43 часа и от 01:15:10 часа до 01:20:18 часа в гр.Ловеч, бул „България” №53, на МПС с рег.№ОВ 5242 ВВ и рег.№ОВ 1330 ВН, са извършени на осветено място, т.е. и двата проверявани автомобила са спрени за проверка на осветено място, в позиция пред полицейския автомобил и по начин, че на видеозаписа се виждат спрените автомобили. При преглед на видеофайловете от камерата вътре в полицейския автомобил, заснела действията на двамата полицейски служители се установява, че при проверките и на двата автомобила, последните са извършени от свидетеля Т.Т., през което време жалбоподателят се е намирал вътре на предната седалка до шофьора в полицейския автомобил, като в част от времето е попълвал различни видове документи , и е слизал от полицейския автомобил само , за да връща документите на проверяваните водачи. През останалото време, докато Т. е проверявал документите на водачите на спрените автомобили, И. се е намирал в полицейския автомобил и това не се оспорва.

Жалбоподателят е наказан за неизпълнение на служебните си задължения , разписани в чл.62, ал.1 и чл.62, ал.2, т.1 и т.2 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно чл.62, ал.1,проверка на водач и МПС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски служители при следните тактически действия:  проверяващият полицейски служител подхожда към превозното средство отзад и отстрани с необходимото внимание, като застава отстрани на МПС, зад водача извън обсега на отварящите се врати; проверяващият визуално се ориентира за броя на лицата в автомобила и превозвания товар; проверяващият полицейски служител се представя, като произнася длъжността, фамилията, структурното звено и повода за спиране;  проверяващият полицейски служител изисква от водача и пътниците необходимите документи, като те се предоставят от тях без служителят да навлиза в пространството на проверяваното ППС;  при поискване полицейският служител показва своята служебна карта или полицейски знак; при извършването на проверката полицейският служител следи проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети. При прочита на посочената като нарушена разпоредба за съда се налага извод, че тя разписва задължения единствено за този от двамата полицейски служители, който активно извършва проверката, т.е. спира проверявания автомобил и изисква документите на водача. В случая това е бил свидетелят Т., а не жалбоподателя, поради което разписаните от т.1 до т.6 на ал.1 тактически действия не са относими за отговорността на И.. Единствено за относимо по този текст би могло да се счете общото задължение по ал.1 проверка на водач и МПС да се извършва най-малко от двама полицейски служители. Тълкувайки тази разпоредба, съдът счита, че вложеният в нея смисъл се отнася до задължението всяка проверка на водач и МПС да се извършва в наряд от двама полицейски служители, т.е. нарядът не може да се състои от по-малко от двама служители, а не означава, че при конкретната проверка на документите на водача и МПС и двамата полицейски служители следва да се намират извън полицейския автомобил. Аргумент в тази посока са включително разписаните в ал.1, от т.1 до т.6 тактически действия, които следва да се извършат при проверка, при които тактически действия се говори за действията, които трябва да извърши този от полицейските служители от екипа, който осъществява конкретната проверка-например говори се, че „проверяващият полицейски служител” подхожда към превозното средство, „ проверяващият” визуално се ориентира ,” проверяващият полицейски служител” се представя, „проверяващият полицейски служител” изисква от водача и т.н. Т.е. самата разпоредба не  изисква и двамата , или всичките (ако са повече от двама) да се намират извън полицейския автомобил , а едно от вменените деяния е именно такова -  при извършване на проверки съответно на МПС с рег.№ОВ 5242 ВВ и рег.№ОВ 1330 ВН, МИ И. се е намирал на предна дясна седалка в служебния автомобил ……. и е оставил другия служител от наряда-МИ Т. сам да извършва проверката на спрените МПС. Ето защо, след като смисълът на  посочената като нарушена разпоредба на чл.62, ал.1 от Инструкцията се свежда до това по време на наряд  с оглед извършване на проверки да са налични най-малко двама служители, а не и двамата съвместно да осъществяват конкретните проверки, то не е налице и нарушение на тази разпоредба.

Аргумент в посока на горните изводи е и следващата вменена като нарушена на И. разпоредба – чл.62, ал.2, т.1 и т.2 от Инструкцията. Именно тя регламентира дължимото поведение на втория служител от наряда, в случая жалбоподателят. Съгласно тези текстове  вторият служител от наряда осигурява извършването на проверката, като застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители; води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица. Разпоредбата е обща и изисква такова дължимо поведение от втория служител от наряда, каквото се следва в конкретната създадена ситуация. Тази разпоредба не предписва конкретно поведение-тя нито задължава служителя да стои в автомобила, нито извън него, нито му вменява да застане на точно определено място-отдясно, отляво, пред или зад полицейския или проверявания автомобил, нито разписва конкретното отстояние на служителя от полицейския или проверявания автомобил, нито предписва друго конкретно поведение.  Това е и правилния подход на законодателя, защото във всяка конкретна ситуация вторият служител от наряда следва да има такова поведение, което е съобразено с обстоятелствата на конкретно създалата се обстановка. Достатъчно е поведението му да е от такова естество, че това  подходящо и безопасно място, на което е застанал и което не е разписано точно-то може да бъде и вътре , и извън полицейския автомобил, да му осигурява добра видимост и визуална комуникация с останалите служители. В случая не е доказано от ДНО, че като се е намирал вътре на предна дясна седалка в полицейския автомобил, което не е спорно и е установено при огледа на видеофайловете, И. не е имал добра видимост към проверявания автомобил. Напротив, при прегледа на видеофайловете се установи, че проверяваните автомобили са на осветено място и от положението на полицейския автомобил те се вижда, вижда се и служителят Т., извършващ проверката. А изискваната от нормата възможност за визуална комуникация не означава непременно словесно  общуване, а такова общуване, при което основна роля имат не думите, а жестовете, позата, мимиките, движенията, т.е. възприемането на наблюдаваните обекти по такъв начин, че дори без думи да може да възприеме конкретна опасност и да има възможност да реагира по подходящ начин. По –нататък изискването от същата норма за непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица също не е казуистично и конкретно, не е посочено от кое място следва да се извърши, то може да се осъществи и от позицията на И. в полицейския автомобил, стига от тази позиция да има възможност за непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица. Установи се от огледа в съдебно заседание, че такава видимост е налична към проверяваните автомобили. Ето защо необосновани , неконкретни, а бланкетни и преповтарящи сочените като нарушени текстове на инструкцията, се явяват констатациите на ДНО, че И. не е застанал на подходящо и безопасно място (най-малко не е посочено кое според органа е това подходящо и безопасно място) , осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с другия служител в наряда, извършващ проверката (не е посочено защо е възприето, че И. няма такава видимост и визуален контакт), не е водил непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобилите лица (не е посочено на база какви констатации е направен този извод). За съда се налага извод, че вменените деяния на И. са общи, бланкетни, неконкретни, непочиващи на конкретни действия и /или бездействия на наказания и не обосноват ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност.

Ето защо настоящият състав на съда преценява  оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което подадената срещу същата жалба следва да бъде уважена .

При този изход на делото и предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя , на същия следва да се присъдят поисканите, доказани с разходооправдателни документи и действително направени разноски общо в размер на 422 (четиристотин двадесет и два лева), от които 400лева договорено и внесено възнаграждение за един адвокат, 10 лева държавна такса за образуване на делото и 12 лева депозит за призоваване на свидетел.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и  ал.2 от АПК съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.Т.И. *** със съдебен адрес ***, подадена чрез адв.М.М., Заповед №УРИ 316з-3270/17.11.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

 ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Плевен  да заплати в полза на С.Т.И. *** направените по делото разноски общо в размер на 422 (четиристотин двадесет и два лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят  на страните. 

 

                                                                      

 

С Ъ Д И Я :