Решение по Административно дело 978/2017г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 629

гр.Плевен, 20 Декември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 978 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 867 от 19.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2258/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 101 от 04.08.2017 г. на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на В.З.Г. ***, в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. Москва № 2, ЕИК 204097148, на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.24 ал.3 от Закона за частната охранителна дейност, за това, че на 26.04.2016 г. в гр.Плевен, обл.Плевен, при извършена проверка в офиса на фирма „Хард секюрити 2001” ЕООД от служители на Сектор „ООРТП” при Областна дирекция на МВР – Плевен е констатирано, че В.З.Г. в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016г издаден от Заместник директора на Главна дирекция ”Национална полиция” на „Хард секюрити 2001” ООД, /преобразувано в ЕООД/, ЕИК по Булстат 204097148, не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14дневен срок от сключване на договор №181/11.08.2016 г. с Д. П. Т., ЕГН **********, гр.Плевен /изтекъл на 26.08.2016 г./ за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника, /обект апартамент – гр.Плевен, ул. ***/, до органа, издал лиценза, чрез Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Плевен.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от старши комисар К. Н., чрез юрисконсулт Г. А., която счита същото за неправилно и постановено в съществено противоречие с материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че за нарушение по чл.24 ал.3 от ЗЧОД не следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на физическото лице – управителя на дружеството. Сочи, че общата санкционна норма на чл.45 от ЗЧОД предвижда административно наказание „глоба“ за неизпълнение на задължение на същия закон, а подобно наказание по аргумент на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН се налага на физическо лице, но не и на юридическо лице. Намира, че в този смисъл на административно наказващия орган не е предоставена възможност да наложи имуществена санкция на юридическото лице, поради което е насочил санкционната отговорност срещу лицето, което формира и реализира волята на юридическото лице. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът-ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – В.З.Г., чрез пълномощника си адвокат А. Д. от Адвокатска колегия – Плевен, е депозирала по делото отговор на касационната жалба, в която оспорва наведените в същата доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се явява лично и с адв.Д., която оспорва жалбата, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение, представя подробни писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 26.04.2016г. свидетелят Г. И.- полицейски инспектор в Сектор „Охрана на общественият ред и териториална полиция“ на отдел „ОП“ при ОД на МВР-Плевен извършил проверка в офиса на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД – гр. Плевен. В хода на проверката длъжностното лице приело, че В.З.Г. в качеството й на управител на лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 2995/16.06.2016 г., издаден от заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на „Хард Секюрити 2001“ ООД /преобразувано в ЕООД/, не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключване на договор № 181/11.08.2016 год. с Д. П. Т. от гр.Плевен, изтекъл на 26.08.2016 год. за поет обект за охрана със СОТ /апартамент/, до органа, издал лиценза. Съставен е АУАН № 101/17.07.2017 г. за нарушение по чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД, който е предявен за запознаване и подписан с възражение. Горната фактическа обстановка съдът установил от събраните по делото писмени доказателства и въз основа на свидетелските показания на Г. И., В. Г. и И. Г., които обсъдил и кредитирал с доверие като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях при извършената проверка на „Хард секюрити 2001” ЕООД.

Решаващият състав на съда направил извод, че оспореното пред него наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон, като изложил следните съображенията:

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 от Закона за частната охранителна дейност: „В 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5 лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. В същия срок компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на охраната.” В съответствие с нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД, съдът приел, че субект на задължението за уведомяване е лицето, извършващо дейност по чл. 5 от закона, което според събраните доказателства е „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, гр.Плевен в качеството му на лице, което извършва частна охранителна дейност по чл. 5 от ЗЧОД. На това основание съдът направил извод, че дружеството е носител на задължението по чл.24, ал. 3 от ЗЧОД. Изложил мотиви, че действията от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните управителни органи /еднолично или в състав от физически лица/, но това не променя субекта на задължението, неизпълнението на което осъществява състава на административно нарушение, предмет на административнонаказателното обвинение. Освен това дружеството е самостоятелен субект на правото и не може да възникне АНО за управителя на дружеството в качеството му на ФЛ, тъй като не то осъществява дейността на дружеството. Всички негови действия или бездействия са извършени в качеството му на управителен орган на дружеството и са от името и за сметка на ЮЛ, а не от негово име и за негова сметка. На това основание според съда всички последици от дейността му настъпват за дружеството, а оттук и АНО следва да носи ЮЛ. Фактът, че в ЗЧОД не е предвидена такава отговорност за извършено нарушение по чл.24, ал.3 от ЗЧОД не оправдава налагането на административно наказание глоба на управителя на „Хард Секюрити 2001“ ЕООД, гр.Плевен, следователно чл.45 от ЗЧОД е неприложим в конкретния случай. И след като санкционираното с НП лице не е субект на нарушението, то издаденото срещу него НП противоречи на материалния закон. Съдът изложил доводи, че не е приложима и нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени /допустителство/. Приложената санкционна норма на 45 от ЗЧОД установява отговорност само за извършителите. Допустителят носи отговорност за извършеното от друго лице нарушение само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В този смисъл е чл. 10 от ЗАНН. А "допустителството" се обективира в бездействие-непредприемане на необходимото за възпрепятстване извършването на нарушение от намиращо се в служебна зависимост длъжностно или недлъжностно лице, и предпоставя виновност на последното. Предпоставка за ангажиране отговорността на допустителя е установяване на нарушението от страна на прекия извършител. А установено нарушение има при влязло в сила на НП. В този смисъл аргумент е чл. 16 от ЗАНН, вр. чл. 84 от ЗАНН. На това основание съдът направил извод, че липсват и двете предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя - предвидена отговорност за допустителство в ЗЧОД, от една страна и установено нарушение с влязло в сила НП спрямо прекия извършител, от друга. От друга страна общата санкционна норма на чл. 45 от ЗЧОД предвижда административно наказание "глоба" за неизпълнение на задължение на същия закон, а подобно наказание по аргумент на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН се налага на физическо лице, но не и на юридическо лице. В този смисъл, на административно - наказващия орган не е предоставена възможност да наложи имуществена санкция на юридическото лице, поради което наказващият орган е насочил санкционната отговорност срещу лицето, което формира и реализира волята на юридическото лице. Физическото лице обаче не е страна по договора за охрана, приложени в преписката, поради което неговият управител не е субект на нарушение по смисъла на разпоредбата. На това основание съдът счел, че НП следва да бъде отменено.

Решаващият съд констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, при спазване на разписаната в чл.40, ал.1 от ЗАНН процедура за съставяне на акта в присъствие на нарушителя. Самото техническо изготвяне на текстовия файл на АУАН преди полагането на датата и подписите, което представлява същинското съставяне на акта и предявяването му, не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. В съответствие с чл.43 ал.1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да се подпише, като нарушителят е имал възможност да направи възражения по съдържанието му. Връчването на АУН е удостоверено с нарочна разписка, неразделна част от него, която е подписана от нарушителя. Поради изложеното решаващият съд изложил мотиви, че правото на възражение по чл.42 т.8 и чл.44 от ЗАНН е ограничено. По отношение на датата на констатиране на нарушението изложил мотиви, че в съставения АУАН и в обжалваното НП е посочено, че датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението е 26.04.2016г. Според съда актосъставителят и административно-наказващият орган в конкретния случай са допуснали фактическа грешка в отбелязване на годината, когато е извършено нарушението. Позовал се на издадения лиценз от 16.06.2016г. и приел, че на 26.04.2016г. правният субект действително не е съществувал. От показанията на актосъставителя и свидетелите и от приобщените по делото писмени доказателства установил по категоричен начин, че проверката на „Хард секюрити 2001” ЕООД е извършена на 26.04.2017г. Изложил мотиви, че това е от значение и предвид правилното приложение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, съобразно която важна е датата, на която е открит нарушителят. В конкретния случай приел, че извършителят на нарушението е открит на 26.04.2017г, от който момент започва да тече тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт. АУАН е съставен на 17.07.2017г, т.е. в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. По отношение на едногодишния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който започва да тече от датата на извършване на нарушението според съда същият е спазен, тъй като в съставения АУАН и в обжалваното НП изрично е посочено, че 14-дневния срок по чл.24 ал.З от ЗЧОД за уведомяване на ГД „НП“ е изтекъл на 26.08.2016г. като това е датата на извършване на нарушението осъществено чрез бездействие. Следователно актът е съставен в едногодишния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, от датата на извършване на нарушението – 26.08.2016г.

Съдът приел още, че предмет на договор №181/11.08.2016 е осъществяване на охрана на обект със сигнално охранителна техника и лицензът на „Хард секюрити 2001” ЕООД е издаден за извършване на дейности по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД – охрана на имущество на физически или юридически лица, но съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЧОД дейността по чл.5 ал.1 от ЗЧОД се осъществява и чрез технически системи за сигурност, каквато безспорно се явява и техниката по СОТ /сигнално охранителна техника/ и изградената с нея система за сигурност. На това основание направил извод, че задължението по чл.24 ал.3 от ЗЧОД е относимо към дейността на „Хард секюрити 2001” ЕООД във връзка със сключените договори за охрана на обекти със сигнално охранителна техника. Грешното изписване номера на апартамента, в който живее жалбоподателката съдът приел за явна фактическа грешка, доколкото АУАН и НП са връчени на Г. срещу подпис и в този смисъл правото и на защита не е нарушено.

Като резултат съдът отменил оспореното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че Г. не е субект на нарушението, за което е санкционирана. Фактическите констатации и правните изводи относно факта, че Г. не е субект на вмененото й нарушение, формирани от районния съд, се споделят от настоящия.

С оспореното НП Г. е наказана в качеството й на управител на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен – лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД по силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год. затова, че не е изпратила писмено уведомление в законоустановения 14-дневен срок от сключването на договор №181/11.08.2016 год.с Д. П. Т. за поет обект за охрана със сигнално-охранителна техника, до органа, издал лиценза. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.24, ал.3 от ЗЧОД, съгласно който текст в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото поемане на обекта за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5 лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността. В същия срок компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на охраната. Изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие- неуведомяване за подписване на договор за охрана или за фактически поетата охрана на обекта. В случая началният момент на задължението за уведомяване започва да тече от датата на сключване на договора за охрана-11.08.2016 год., защото такъв сключен между „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен и Д. П. Т., подписан и приложен на л.11-14 от делото на ПРС договор е наличен. Не се спори между страните и се установява от развилата се между тях кореспонденция-например писмо вх.№316000-21087/9.06.2017 год. на л.22 от делото на ПРС, че уведомяване на органа, издал лиценза , по смисъла на чл.24, ал.3 от ЗЧОД, не е осъществено. Субектът на нарушението обаче според изричния запис в посочената като нарушена норма е лице, което извършва дейност по чл. 5, т. 1 - 4 от ЗЧОД. Видно е от приобщените по делото на ПРС писмени доказателства –Лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016 год., че е разрешено извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД-охрана на имущество на физически и юридически лица, на „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен. С оглед субекта, на който е разрешено извършването на охранителна дейност, договорът за охрана със СОТ №181/11.08.2016 год. с ФЛ е сключен от самото дружество „Хард секюрити 2001“ ЕООД гр.Плевен. Следва да се има предвид, че и самият законодател е предвидил с разпоредбата на чл.2, ал.2 такъв вид дейност да се извършва въз основа на писмен договор, само и единствено от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон; от търговци, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.

Следователно, както по силата на законовата регламентация, така и по силата на издадения лиценз за извършване на дейността, самото дружество е носител на задължението по чл. 24, ал.3 от ЗЧОД. Последният текст не съдържа правило за поведение с адресат представляващия лицата, които извършват дейност по чл. 5 от ЗЧОД. Действията от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните управителни органи (еднолично или в състав от физически лица), но това не променя субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане на санкция. Липсата на съответствие между привлеченото към отговорност лице и носителят на задължението води до незаконосъобразност на процесното НП, което правилно е било отменено на това основание. Дружеството е самостоятелен субект на правото и в този смисъл не може да възникне административнонаказателна отговорност за управителя на дружеството в качеството му на физическо лице, тъй като не то осъществява дейността на дружеството. Всички негови действия или бездействия са извършвани в качеството му на управителен орган на дружеството и са от името и за сметка на юридическото лице, а не са от негово име или за негова сметка. Всички последици от дейността му настъпват за дружеството, следователно административнонаказателна отговорност следва да носи юридическото лице. Ето защо, и след като е ангажирана отговорността за нарушение по цитирания текст, задължено лице съобразно този текст, и на това основание-административно-наказателноотговорно, е самото дружество, а не неговият управител. За да ангажира отговорността на управителя на дружеството, административнонаказващият орган се е позовал на чл. 45 от ЗЧОД, който предвижда административнонаказателна отговорност за всеки, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му и който текст предвижда единствено наказание глоба, каквото може да се наложи само на ФЛ. Фактът обаче, че посочената разпоредба на чл.45 от ЗЧОД, на чието основание е наложена санкцията, предвижда единствено налагане на административно наказание „глоба“ на физически лица, не и на юридически такива, не променя извода на съда за субекта на задължение , и на това основание-отговорното лице. Липсва в ЗЧОД и друга правна норма, регламентираща отговорност за нарушение от посочения вид, извършено от търговец. Очевидно законът поради пропуск не е предвидил санкционирането на този вид деяния, когато са извършени от ЮЛ или ЕТ. Затова като е наложил с НП административно наказание „глоба“ на физическото лице-управител на лицето, извършващо ЧОД, АНО е ангажирал отговорността на лице, което не е субект на задължение и нарушение по смисъла на закона. По този начин е нарушен основен принцип относно наказанието-че наказание може да се наложи само на лице, което с осъществено деяние е извършило или участвало в осъществяване на административно нарушение. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се извежда вследствие на разширително тълкуване или прилагане на закона по аналогия.

Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи на съда са други разпоредби от същия закон, предвиждащи следните задължения и отговорности: например чл.18, ал.2 от ЗЧОД задължава лицата, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, до 31 март всяка календарна година да подават декларация, че не е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 15; чл.20 задължава лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, да уведомяват директора на Главна дирекция "Национална полиция" при промяна на обстоятелствата по чл. 15 и чл. 27, ал. 2; регистрацията на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел. В тези две норми е предвиден уведомителен режим за определени обстоятелства, какъвто е предвиден и с посочената като нарушена норма на чл.24, ал.3 от ЗЧОД, единствената разлика се състои в обстоятелствата, за които субектът следва да уведоми органа и сроковете за уведомяване. Но субект на задължението за уведомяване/ деклариране и в тези норми на чл.18, ал.2 и чл.20, както и в чл.24, ал.3, са лицата, извършващи дейност по чл.5, ал.1, респективно лицата, получили лиценз за извършване на ЧОД, които на основание чл.2, ал.2 се отъждествяват с лицата по чл.5, ал.1. Същественото тук е, че при неизпълнение на тези задължения за уведомяване/деклариране по чл.18 и чл.20, именно за лицата, извършващи дейност по чл.5, ал.1, е предвидена отговорност на основание чл.44 от ЗЧОД единствено под формата на налагане на имуществена санкция, не е предвидено налагането на глоба. И според настоящия състав на съда тази регламентация е свързана именно със субекта на задължение, който по силата на закона-на чл.2, ал.2 от ЗЧОД може да бъде само търговец, на който на основание общият принцип на чл.83 от ЗАНН може да бъде наложена само имуществена санкция, не и глоба. Последното е аргумент в подкрепа на извода, че субект на задължение и съответно на отговорност не може да бъде управителния орган на търговеца, дори и волята на последния да се осъществява, опосредява чрез него. Обратната теза- че коректното изпълнение на законово задължение по чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД предполага писмено волеизявление за поетата охрана от управителя на търговското дружество, би обезмислила всички разписани в нормативните актове норми, предвиждащи възможността за налагане на санкция на самото ЮЛ или ЕТ. Възприемането на тази теза би дала възможност във всички случаи да се ангажира отговорността на управителните органи на търговеца за неизпълнение на задължения на самия търговец. Касационната инстанция споделя тезата, че по принцип волята на ЮЛ се опосредява и изразява чрез неговия управителен орган и ням как да е иначе, защото ЮЛ са изкуствено създадени образования, които нямат „собствена воля“, но законодателят е диференцирал отговорността за самото ЮЛ и за неговия управителен орган в зависимост от субекта на задължението, което трябва да бъде изпълнено, а не е. В много случаи дори законодателят е предвидил едновременна отговорност за самото ЮЛ и за неговия управителен орган-например чл.261 и чл.264 от ЗКПО. Последното би се обезсмислило, ако се възприеме за вярна тезата, че във всички случаи на неизпълнени задължения от ЮЛ, за които то е задължен субект, отговорност следва да носи лицето-негов управителен орган, който изразява волята му.

Ето защо правилен се явява изводът на решаващия съд, че с атакуваното наказателно постановление неправилно е отъждествено дружеството, извършващо частна охранителна дейност с неговия управител. Решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

В този смисъл е и следваната до този момент практика на настоящата касационна инстанция, обективирана в решения по канд №677/2017 год. и канд №582/2017 год., като последната не намира основание да се отклони от нея.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 867 от 19.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2258/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Елка Братоева:

Не споделям решаващите мотиви на мнозинството от съдебния състав относно това, че неправилно е била ангажирана отговорността на управителя на дружеството В.З.Г. за неизпълнение на задължение на дружеството, произтичащо от разпоредбата на чл. 24 ал.3 от ЗЧОД.

Действително съгласно чл. 5 ал.1 ЗЧОД лицата, извършващи охрана по този закон и подлежащи на лицензиране могат да бъдат само еднолични търговци или юридически лица, регистрирани по търговския закон. Ето защо субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД е само такова лице – търговец. Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване дейността на юридически лица и еднолични търговци спрямо тези лица се налага имуществена санкция в предвидените в съответния закон случаи. Такава административна санкция безспорно не е предвидена за неизпълнение на това задължение за дружеството – субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД, но и не е наложена такава на дружеството.

От друга страна в общата разпоредба на чл. 45 от ЗЧОД е предвидено наказание глоба от 200 лв. до 500 лв. за лицата, които не изпълнят друго задължение, произтичащо от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Наказание „глоба“ се налага само на физически лица. Оттук следва, че физическите лица, неизпълнили задълженията си, произтичащи от закона, носят административно-наказателна отговорност по общия текст на чл. 45 от ЗЧОД. В случая безспорно дружеството е субект на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОД и за него не е предвидено налагане на административна санкция. Но е предвидено административно наказание за физическите лица, извършили нарушение по закона.

Юридическото лице като субект на правото по правната си същност представлява една правна фикция. Според правната теория то няма собствена воля, не може да действа „злоумишлено“ и в този смисъл не може да бъде и субект на административно-наказателна отговорност, защото не може да действа виновно. А вината е основен елемент от състава на нарушението. Неговата воля се формира от управителните му органи и по-точно от физическите лица, които го представляват по закон и действат от името на юридическото лице при упражняване на дейността му. Административно-наказателната отговорност е лична съгласно чл. 24 ЗАНН. А за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Затова по силата на чл. 45 от ЗЧОД отговорност следва да носи физическото лице, което управлява и представлява дружеството и в това си качество е следвало да подаде информация за сключения договор за охрана от името на дружеството, доколкото няма данни да е възложило това на друг служител.

Ето защо считам, че в случая управителят на дружеството не е изпълнил произтичащото от чл. 24 ал.3 от ЗЧОД задължение да подаде уведомление от името на дружеството, което представлява, до Областна дирекция на МВР – Плевен в 14-дневен срок от подписването на договора за охрана на обекта. Поради което и правилно е ангажирана отговорността на физическото лице – управител за неизпълнение на задължението, произтичащо от ЗЧОД съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЧОД.

Противното застъпено схващане би довело до абсурдното положение за неизпълнението на това особено съществено задължение относно контрола върху обектите за охрана и охранителните фирми, да не носят отговорност нито юридическите лица - субекти на задължението, защото законодателят не е предвидил имуществена санкция за юридическите лица, нито физическите лица, формиращи тяхната воля и респективно персонално задължени да подадат съответната информация от името на юридическото лице, което управляват и представляват.

Не мога да споделя това схващане, защото в общата разпоредба на чл. 45 ЗЧОД изрично е предвидена отговорност за физическите лица, които не са изпълнили други задължения, произтичащи от закона. Ето защо, доколкото е предвидена отговорност за физическите лица – извършители на нарушения по ЗЧОС, въпреки известна непрецизност на закона, считам че законосъобразно на това основание е ангажирана отговорността на В. З.Г. като управител на дружеството, извършващо частна охранителна дейност, именно като извършител на нарушението по чл. 24 ал.3 ЗЧОС. В случая субекта на задължението по чл. 24 ал.3 от ЗЧОС и извършителя на нарушението по чл. 45 ЗЧОС не съвпадат. А това произтича от особеното правно положение на юридическите лица като субект на правото, за което следва да се държи сметка при прилагането на закона.

Следва да се отбележи също така, че противоречивата съдебна практика, която застъпва и двете становища се дължи на непрецизната законодателна техника, която дава възможност за различно тълкуване. Независимо от това считам, че несъвършенствата на закона могат и следва да бъдат преодоляни по тълкувателен път, чрез извличане на действителната вложена воля на законодателя, а не чрез формалистично стеснително тълкуване. Не става въпрос и за прилагане на закона по аналогия, каквото е недопустимо, защото отговорността за физическите лица е предвидена в чл. 45 ЗЧОС и на това основание е наложено наказанието.

По тези съображения считам, че наказателното постановление е законосъобразно и районният съд неправилно го е отменил.

……………………

/ Е. Братоева /