РЕШЕНИЕ № 27

гр. Плевен, 3 Февруари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар В.М. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 977 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция – Русе към Комисия по търговия и защита на потребителите /РД на КЗП/, чрез юрисконсулт Д. Л., против решение № 104/04.11.2016 г. на Районен съд /РС/ Левски, постановено по н.а.х.д. № 233/2016 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 2016-038462/27.05.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ „В.П.-Вания”, ЕИК 114621331, с адрес на управление гр. Левски, ***, представляван от В.И.П., ЕГН ********** – управител, е наложено на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ административно наказание имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че районният съд е нарушил процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон. Счита, че безспорно е доказано извършено нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП, а именно в обекта на търговеца са предлагани за продажба стоки, подробно описани в АУАН и НП, без информация на български език за вносителя им, като е посочено, че са с произход Франция. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е преценил деянието за маловажен случай. Сочи, че НП е издадено и на основание чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН, видно от втората му страница, което значи, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Посочва, че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обслужващи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи, предвид това нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Сочи, че наложената с НП санкция е в размер на минимума предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, поради което този размер на санкцията е законосъобразно и справедливо определен. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – ЕТ „В.П.-***, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С АУАН 2015 №К-038462 от 01.12.2015 г. е констатирано, че при извършена проверка на 24.11.2015 год. в обект магазин за дрехи втора употреба в гр.Левски, бул. „България” №6, стопанисван от ЕТ „В.П.-Вания”, в магазина се предлагат за продажба дрехи втора употреба – пердета, мъжки и дамски дънки, сака, връхни облекла, мъжки и дамски блузи, ризи, ватирани блузи, спално бельо, домашни потреби, якета. За стоките е обявена страна на произход – Франция. На стоките не е посочен вносителя, което представлява нарушение на чл.9, ал.2 от Закона за защита на потребителите. По акта жалбоподателят е направил възражение, че веднага е посочил вносителя на стоките.

Въз основана на АУАН е издадено и процесното НП, като на основание на чл.198 от ЗЗП е наложена имуществена санкция на търговеца в размер на 300 лева.

С процесното решение на РС- Левски, НП е отменено, като е приета следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН на 01.12.2015 г. за установените с констативен протокол №2015К-0215209/24.11.2015 г. нарушения при извършена проверка в магазин за дрехи втора употреба в гр.Левски, при която е констатирано, че на стоките втора употреба не е посочен вносителят. Актът е съставен в присъствието на управителя, предявен и е същият е направил възражение, че веднага е посочен вносителят на стоките. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

От показанията на разпитаните свидетели РС установил, че при извършената проверка в магазин за стоки втора употреба същите са констатирали, че не е обявен вносителят на стоките. Нарушението е извършено за първи път, като актът  е съставен пред управителя, който е написал възражение, че веднага е отстранил нарушението.

АУАН е съставен от гл. инспектор в КЗП и видно от приложената заповед от 22.04.15 г. на председателя на КЗП, инспекторът е лице, което разполага с правомощие да съставя АУАН.  И АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити.

РС обаче е приел, че нарушението е маловажно, като е посочил, че същото е извършено за първи път, веднага е отстранено, липсват данни за други извършени нарушения. Въз основа на чл.28 ЗАНН и Тълкувателно решение №1/2007 на ОСНК на ВКС е посочил, че има право да съобразява маловажност, и поради наличието на такава е отменил НП.

Решението е правилно като краен резултат.

За да е налице маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН, следва да е налице извършено административно нарушение. Във връзка с това съдът отбелязва, че е налице неправилно приложение на материалния закон от наказващия орган и от РС при преценката за наличие на извършено административно нарушение.

Търговецът е привлечен към отговорност и наказан за това, че на продаваните дрехи втора употреба със страна на произход – Франция, не е посочен вносител. Съгласно §13, т.5 от ДР на ЗЗП, по смисъла на ЗЗП "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Европейския съюз като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на Европейския съюз. Видно от това законово определение, вносител е само този, който внася стока на територията на Европейския съюз /по-долу ЕС/. Република Франция, както и република България са държави – членки на ЕС. По тази причина стоките с произход Франция не са вносни, когато се предлагат за разпространение на територията на република България. В този случай те са предмет на вътреобщностна доставка. За тях е достатъчно да се отразят другите данни от информацията по чл.9, ал.2 от ЗЗП без данни за вносител, тъй като същите стоки не са от внос. Видно от АУАН и НП, не е посочено да не са налице другите компоненти на изискуемата информация, на търговеца е повдигнато обвинение и е наложено наказание само за непосочване на вносител. Доколкото стоките не са внесени на територията на ЕС, а са с произход от страна – членка на ЕС, което не е спорно между страните и се установява и от приложените доказателства, не е необходимо посочване на вносител съгласно чл.9, ал.2 от ЗЗП, и липсва административно нарушение поради непосочването на такъв.

С оглед липсата на административно нарушение, не е необходимо да се обсъжда въпросът да неговата маловажност.

Следва да се посочи, че по отношение твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила, същото е общо, не е посочено, в какво се изразява нарушението. Страните са били редовно призовани пред РС, по искане на настоящия касатор делото е двукратно отлагано, свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН са разпитани. Не са били правени искания, които РС да е счел за неоснователни и да не е уважил. Фактите са били установени такива, каквито са посочени в АУАН и НП. По тези причини настоящата инстанция счита, че липсват процесуални нарушения при разглеждане на делото от РС.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението РС – Левски е валидно, допустимо, съобразено като краен резултат с материалния закон съгласно коригиращите мотиви, изложени по-горе, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/04.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 233 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.