РЕШЕНИЕ № 53

гр. Плевен, 13 Февруари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 971/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на Л.П.С. ***, ЕГН **********, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1931/17.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Долна Митрополия относно отказ на целева помощ за отопление за сезон 2016/2017 г., потвърдена с Решение № 15-РД06-0057/22.11.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ при Агенция за социално подпомагане – гр. Плевен.

Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Счита, че същата е тенденциозна и накърнява основни негови права. Моли за назначаване на служебен защитник.

По искането за правна помощ, съдът се е произнесъл с определение № 1267/13.12.2016 г. /л.25/, като е предоставил такава, и за процесуален представител на жалбоподателя е назначен адв. Л. *** /разпореждане на л.28/. Същият в даденият му от съда срок за допълване на жалбата с основанията за оспорване е представил молба /л.л.40-45/, в която сочи, че заповедта е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, а също поради факта, че не е мотивирана. Не са достатъчно изяснени фактите и обстоятелствата по случая. Неправилно е постановен отказ поради притежаване от С. на земеделска земя. Полученият приход от 8,5 дка от същата в периода март – август 2016 г. е в размер на 340 лева, както е приел органът и каквито доказателства са представени. По отношение на останалата земеделска земя неправилно е прието, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка с помощта на притежавана недвижима собственост – възможен източник на допълнителни доходи съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП /Правилник за прилагане на ЗСП/. Органът не е изяснил от колко парцела се състои тази земя, какво е нейното местонахождение и пр. индивидуализиращи белези. Органът е имал тази възможност на основание чл.6, ал.2 от ЗСП, съгласно която разпоредба е могъл безплатно да се снабди с преписи от съответните актове в Агенцията по вписванията. Могъл е да установи дали имотите са източник на доходи, като изиска договорите за наем и аренда на тези земеделски земи, а при необходимост да назначи експертиза на основание чл.49, ал.1 АПК, което не е направил. Твърди, че доходите следва да се изчисляват съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /по-долу Наредбата/ - в 6 месечен срок преди подаване на заявлението. Сочи, че съгласно §1, ал.1, т.7 от ДР на ППЗСП земеделската земя е вещ за обичайно потребление, поради което притежаването на такава не води до невъзможност за получаване на целева помощ за отопление. Съгласно §1, ал.1, т.9 от ДР на ППЗСП, в доходите се включват и тези от наем, рента и аренда, като същите следва да бъдат съобразени при пресмятането на средномесечния доход, а последният следва да се съпостави с диференцирания минимален доход за отопление. Видно от социалния доклад, средномесечния доход е 56,67 лева, а диференцирания минимален доход за отопление е 151,50 лева, поради което помощта следва да бъде отпусната. Сочи съдебна практика на ВАС.

От ответника е изразено писмено становище в съпроводителното писмо към преписката /л.л.9-11/, в което се сочи, че е налице отрицателна предпоставка по смисъла на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП – притежавани земеделски земи, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Л.. Последният отново излага твърденията, изразени в молбата до съда, като моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, а също поради липса на мотиви. Моли да се дадат указания на органа при издаването на административния акт.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Долна Митрополия, редовно призован, се явява лично. Твърди, че с оглед на служебно постъпила информация от поземлена комисия, С. притежава 32,235 дка земеделска земя. Счита, че същата не е вещ за обичайно потребление, и поради притежаването и е отказана помощта. Счита, че съдебните решения на ВАС не са по случаи, аналогични на настоящето дело. Заповедта е мотивирана с оглед притежаваната земеделска земя от молителя, органът не е този, който трябва да реши какви са доходите от нея. Счита, че заповедта следва да бъде потвърдена.

Административен съд Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление-декларация на С. вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1931/30.09.2016 г. /л.л.14-16 от делото/, с която той е поискал отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво. В същата са посочени личните данни, че е неженен, безработен, здрав, няма деца, не съжителства с други лица, няма лица, които да са длъжни да му осигуряват издръжка. Брутните му доходи през предходните 6 месеца са в размер на 340 лева – от наем, рента и аренда, като няма доходи от други източници. Декларира, че обитава жилище от 2 стаи, което е единствено, притежава земеделска земя 32,235 дка, а също и дворно място с рухнали постройки, абсолютно негодни за ползване и обитаване. Сочи, че не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот или идеални части от такива срещу заплащане през предходните 5 години, нито чрез дарение. Не е регистриран като ЕТ, нито има собственост на капитала на търговско дружество. Няма договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, не са му налагани санкции по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласен е да му бъде извършена проверка. Посочена е банкова сметка ***. Към заявлението-декларация са приложени два броя бележки от арендатори на земеделска земя /л.23, гръб/, като земеделски производител /ЗП/ Р. П. сочи, че е изплатил през април 2016 г. сума в размер на 340 лева за арендата на нива с площ 8,500 дка за стопанската 2015/2016 година. ЗП М. П. сочи, че обработва 19,358 дка, и за периода март – август 2016 г. С. не е получавал доход от наема на тази земя. Приложен е документ от банка за номера на банковата сметка /л.18/, и декларация за обработването на лични данни /л.18, гръб/.

Служебно са събрани удостоверение от община Долна Митрополия /л.17/, съгласно което са декларирани /с различни декларации/ земя и сгради в с.Комарево, ул.“Гнилата“ №9, земя и сграда в с.Комарево, ул.“Христо Ботев“ /не е посочен номер/. Няма декларирани недвижими имоти като ползвател, нито декларирана движима собственост. От Общинска служба земеделие /ОСЗ/ Долна Митрополия е получено писмо /л.17, гръб/, съгласно което С. притежава лична земеделска земя в общ размер на 32,235 дка в землището на с.Комарево. Направени са справки в Службите по вписванията в Плевен /л.л.20-22/ и в Никопол /л.23/. Съгласно първата, налице са актуални договор за аренда с М. П. П. за срок от 7 години, считано от 01.10.2013 г., по отношение на притежаваните от С. поземлени имоти /ПИ/ - с пл.№233004 и площ 0,301 дка, с пл.№ 014032 и площ 7,800 дка, с пл.№014033 и площ 7,733 дка; Всички имоти са разположени в землището на с.Комарево. Описани са сключване и прекратяване на договори за аренда в миналото, като и наложена възбрана върху един земеделски имот, за която няма данни да е вдигната, нито има данни да е осъществена публична продан; вписани са и констативни нотариални актове, като и продажба през 1997 г.; от справката от Службата по вписванията Никопол е отразена само продажба на земеделска земя в землището на гр.Гулянци през 2005 г.

На 14.10.2016 г. е извършена анкета и е съставен социален доклад /л.13/. В същия се сочи, че съставът на семейството на С. отговаря на декларираното – едночленно, несемеен, безработен, няма съжителстващи лица и такива, длъжни да осигуряват издръжка, в добро здравословно състояние е. Жилището му се състои от 2 стаи, отговаря посоченото за друг имот - дворно място и второстепенна сграда на ул.“Христо Ботев“ в с.Комарево. Притежава 32,235 дка земеделска земя в землището на с.Комарево, като декларира доход през предходните 6 месеца са в размер на 340 лева – от рента за имот 8,500 дка, като представя бележка от ЗП П.. Представя бележка от ЗП П., че същият обработва 19,358 дка негова земеделска земя, но не е изплатен наем за земята в периода март – август 2016 г. За 4,377 дка С. твърди, че не се обработват. Посочено е в доклада, че: не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот или идеални части от такива срещу заплащане през предходните 5 години, нито чрез дарение. Не е регистриран като ЕТ, нито има собственост на капитала на търговско дружество. Няма договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Констатирано е, че единствен близък родственик на С. е сестра му – Ж. С., на 55 години, несемейна, с трайно намалена работоспособност съгласно решение на ТЕЛК, с инвалидна пенсия, двамата не поддържат особено добри взаимоотношения. Родителите им са разделили жилището и дворното място на децата си, като Л.С. е получил две стаи от къщата и по-голяма част от двора, а Ж. С. – пристройка и малка част от двора, имотите са обособени самостоятелно. Посочено е, че е получавал помощи в размер на 216,60 лева на основание РД-07-5 /вероятно се има предвид Наредбата/. Направена е „Преценка на нуждите от социално подпомагане и мотивирано предложение за отказ на социална помощ.“ В нея, след като отново са описани фактите, както и това, че С. не желае да работи по придобити квалификации към Бюрото по труда, и по-голяма част от големия му двор пустее /на другата част произвежда продукция за собствена консумация/, отново е посочен полученият доход от земеделска земя. Цитиран е чл.2, ал.3 от ЗСП, като след преценка по подаденото заявление – декларация, касаеща условия и обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до самоиздръжка може да се приеме, че в случая не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. Посочено е, че лицето не отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от Наредбата, във връзка с изискването на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Изчислен е дифенренциран минимален доход за отопление - 151,5 лева, СМДО за предходните 6 месеца: 56,67 лв.

Въз основа на така извършения социален доклад е постановена процесната заповед, като в същата като правно основание за отказ е посочена разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСП – не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка с помощта на притежавана недвижима собственост – възможен източник на допълнителни доходи съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Същата заповед е получена лично от С. на 20.10.2016 г., видно от приложената обратна разписка на л.12.

Срещу така издадената заповед С. е подал жалба по административен ред на 28.10.2016 г., която жалба органът не е приобщил по преписката. За подаването й и за датата, на която е подадена, става ясно от постановеното по нея Решение №15-РД06-0057/22.11.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /л.4-6/. В същото след описание на фактите /еднакво с изложеното в социалния доклад/ се сочи, че доходът трябва да отговаря на условието по чл.2, ал.1 от Наредбата, и че допълнително условие, на което трябва да отговарят лицата, за да бъдат подпомагани, е да не притежават движима или недвижима собственост или идеални части от нея, с изключение на случаите по т.1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление от лицето – чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Счетено е, че наличието на земеделска земя в размер на 32,235 дка представлява наличие на недвижима собственост, възможен източник на доходи, и е отрицателна, правоизключваща предпоставка за отпускане на помощта. На това основание жалбата е отхвърлена.

Няма данни кога е връчено решението на директора на РДСП, но жалбата срещу него е подадена на 05.12.2016 г. директно в съда, видно от поставения вх.№ /л.1/.

Пред съда от жалбоподателя са представени удостоверение от отдел „ТСУ“ при община Долна Митрополия /л.52/, съгласно което имот УПИ XVIII-505, кв.25 с.Комарево е ненаселен и сградите са негодни за ползване, както и протокол от 23.05.2003 г. /л.53/ относно същия имот, съставен от назначена от кмета на общината със заповед №191/13.05.2003 г. комисия, съгласно който сградите в този имот са негодни за ползване – с пропаднала дървена покривна конструкция, без прозорци, с изпопадала външна и вътрешна мазилка, без дюшеме, с изгнили гредореди над мазата и етажа. Представен е и договорът за аренда от 15.01.2014 г. /вписан на 17.01.2014 г./ с ЗП П. относно имоти №№ 014032, 014033, 233004 /л.49/, с обща площ 15,834 дка, от който е видно, че за тези имоти годишната рента е 35 лв./дка, е срокът за плащането е 31.12. на съответната година; договор от 27.07.2016 г. между С. и ЗП П. /л.50/ относно ПИ № 087019 – лозе 8,500 дка, с годишен наем 40 лв./дка, общо 340 лева, платими до 30.10. на съответната година; договор от 20.07.2016 г. със ЗП П. за имот №077013, с площ 3,524 дка с цена 45 лв./дка годишно, платими до 30.10. Представена е и заповед на директора на ДСП /л.54/, съгласно която за предходния отоплителен сезон /ноември 2015 г. – март 2016 г./ на С. е отпусната целева помощ за отопление в размер на 361 лева.

В съдебно заседание С. дава обяснения, че тези, на които е дал за ползване имоти с договори за аренда, редовно му се издължават.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението при обжалване по административен ред е постановено на 22.11.2016 г., а жалбата е подадена директно в съда на 05.12.2016 г., от лице – адресат на заповедта, имащо правен интерес от оспорването. Нередовностите на жалбата са отстранени с подадената от назначения служебен защитник „молба“, с оглед на което жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.13, ал.2 във вр.ал.1 от ЗСП, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. В случая директорът на ДСП-Долна Митрополия е постановил процесната заповед.

Заповедта е писмена, съгласно чл.59, ал.2 вр.ал.3 АПК, като съдът приема, че е мотивирана с оглед изложените в анкетата и в постановеното при обжалване по административен ред решение твърдения, че е приложима хипотезата на чл.11, ал.2 от ЗСП – не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка с помощта на притежавана недвижима собственост – възможен източник на допълнителни доходи съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Във връзка с това съдът не приема твърденията на жалбоподателя, че е следвало да се установи какви точно са имотите, доколкото мотивите касаят въобще притежаването на земеделска земя, а не са свързани с конкретен имот, който не е индивидуализиран.

Съдът счита, че при постановяването на заповедта са спазени процесуалните правила, като са изискани и събрани доказателства относно семейното и материалното положение на С., извършена е изискуемата социална анкета.

Заповедта обаче е постановена в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, „Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).“ Следователно е налице надлежно препращане и към разпоредбата на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, която гласи: Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: 4. да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Органът е приел, че притежаваните земеделски земи, които могат да са и са източник на доходи, представляват пречка по смисъла на тази разпоредба за получаването на целева помощ, независимо от размера на доходите, които се получават от тези земеделски земи. Това тълкуване на закона от страна на ответника е неправилно.

Съгласно §1, ал.1, т.7 от ДР на ППЗСП, по смисъла на правилника: 7. "Вещи за обичайно потребление" са земеделска земя, дребен земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на лицата и семействата. Следователно по смисъла на ППЗСП земеделската земя е вещ за обичайно потребление, когато доходите от нея служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на лицето. Видно от приложените документи от ЗП /л.23, гръб/, както и от анкетната карта /л.13/, жалбоподателят е реализирал доходи само от наем, рента и аренда в размер на 340 лева за предходните 6 месеца. Същият не е получавал помощи през годината, освен целева помощ за отопление за предходния отоплителен сезон. По тази причина съдът счита, че получените суми като заплащане за отдадената под наем/аренда земеделска земя жалбоподателят е ползвал именно за задоволяване на ежедневните си жизнени потребности, доколкото няма други доходи, с които да задоволи тези потребности. Притежаването на земеделска земя само по себе си не е правоизключващо по отношение получаването на целева помощ за отопление. Правоизключващи са получените от нея доходи, когато те не служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности, а за други цели – например са вложени като депозити в банки, използвани са за закупуване на акции, облигации, вещи за влагане на средства и т.н. Доказателства, че оспорващият е правил такива разходи, които не са ежедневни, не са налице. Правоизключващи са и доходите, когато превишават съответния размер, посочен в Наредбата. Доходите от наем, рента и аренда задължително се вземат предвид и това е видно от разпоредбата на §1, ал.1, т.9, буква „д“ от ДР на ППЗСП, съгласно която разпоредба „По смисъла на правилника "Доходи" за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи, произхождащи от: наем, рента и аренда“. Следователно наличието на земеделска земя, от която се получава доход от наем, рента и аренда не е правоизключващо основание за получаването на целева помощ, но получените доходи се имат предвид, като в случай, че същите заедно с другите доходи на лицето превишат съответния диференциран минимален доход, определен съгласно разпоредбите на чл.2, ал.4 от Наредбата, помощ не се отпуска. Видно от социалната анкета, правилно е направена преценка, че жалбоподателят попада в хипотезата на чл.2, ал.4, т.1 от Наредбата - за лице, живеещо само - 233,08 на сто от ГМД, като е направено изчисление, че диференцирания минимален доход в неговият случай е 151,50 лева, а средният доход за предходните 6 месеца е 56,67 лева. Следователно същият има право на целева помощ за отопление, доколкото средният му доход му не превишава диференцирания минимален доход.

Съдът съобразява, че съгласно чл.2, ал.6 от Наредбата, доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. Следователно доходите от аренда за 2015/2016 г., изплатени през месец април 2016 г., участват в изчисляването на средния доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата. В случая заявлението-декларация е подадено през септември 2016 г., и предходните 6 месеца обхващат периода март-август 2016 г. Въпреки че през този период и друга земеделска земя е отдадена под наем/аренда, доходи за същата не са получени в този календарен период. По същия начин доходът от 340 лева е за период, който само частично попада в периода март-август 2016 г., но доколкото сумата е получена през април 2016 г., същата следва да влезе в преценката изцяло.

Фактът, че 4,377 дка от притежаваната земеделска земя не е отдадена под наем/аренда, не може да доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателя. Не винаги земеделската земя може да се отдаде под наем/аренда – например ако е трудно достъпна, попадаща извън допустимия слей за подпомагане и пр., и неотдаването под наем не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Видно от справката от Службата по вписванията Плевен, той редовно е сключвал договори за наем/аренда на останалата земеделска земя, прекратявал е договори и е сключвал нови с други лица, поради което явно същият проявява активност в търсенето на доходи от притежаваната от него земеделска земя. Но размерът на тези доходи е нисък, поради което следва да бъде подпомаган с целева помощ за отопление.

Съдът отбелязва, че ППЗСП не урежда хипотезата, когато едно лице притежава значителни по площ земеделски земи, но не реализира доходи от тях. В този случай съгласно разума на закона помощ следва да се откаже, когато евентуалните доходи биха били в такъв размер, при които средния доход в предходните 6 месеца би бил по-висок от диференцирания минимален доход. Настоящият случай обаче не е такъв. Дори да се отдадат всички земеделски земи - 32,235 дка под наем/аренда на най-високата цена, установена с договорите за част от земите – 45 лв./дка годишно, получената сума за 6 месеца – 725,29 лв. ще даде средномесечен доход от 120,88 лв., което е под максималния размер на ДМД.

С оглед на изложеното, заповедта е постановена в противоречие с материалния закон. Следва същата да се отмени, и тъй като съдът не може да се произнесе по същество с оглед естеството на административния акт, на основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се върне на Директора на ДСП за постановяване на нова заповед, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Съгласно чл.174 АПК, в такъв случай съдът следва да определи срок за произнасяне. Съдът счита, че доколкото социален доклад е изготвен и всички доказателства са събрани, това нова произнасяне следва да стане в срока по чл.4, ал.4 от Наредбата – седемдневен от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1931/17.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Долна Митрополия.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Долна Митрополия за постановяване на нова заповед по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/1931/30.09.2016 г. на Л.П.С. *** при съобразяване на указанията за тълкуване и прилагане на материалния закон, изложени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/