РЕШЕНИЕ № 55
гр.
Плевен, 14 Февруари
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 970/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на А.Ц.Т. *** срещу Решение № 2153-14-109/23.11.2016 г. на Директора
на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му с вх. №
1023-14-95/01.11.2016 г. и е потвърдено разпореждане № 2/22.08.2016 г. на
ръководителя на Пенсионно осигуряване.
Жалбоподателят
иска оспореното решение да бъде отменено. Счита, че действителният размер на
пенсията му не е изчислен. Сочи, че през месец юли
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и счита,
че законът е приложен неправилно и не е определен правилно размерът на пенсията
му, поради което иска разпореждането и решението да бъдат отменени.
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт Е.Р. с пълномощно на л. 34 от делото. Моли да бъде оставена без
уважение жалбата и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановеното разпореждане и решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен. Посочва,
че същите са постановени съгласно действащата тогава нормативна уредба, както и
че от 01.01.2017 г. коренно са променени разпоредбите по отношение на
изчисляването на осигурителния стаж и възраст. Сочи, че при новите разпоредби
на закона на жалбоподателя би се отпуснал действителният размер на пенсия, но е
невъзможно към настоящия момент да бъде преразгледан актът, поради образуваното
съдебно производство. Счита, че би следвало съдът да даде указания и да бъде
преизчислен размерът.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане /определение №1266/13.12.2016 г. – л.29/.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за основателна.
Жалбоподателят
е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на 07.07.2016 г. /л.л.6-8 от делото/. В същото лицето е заявило, че избира за
целите на изчисляване на размера на пенсията осигурителния доход за последователни
години от последните 15 години осигурителен стаж до01.01.1997г., както следва:
01.01.1994 г. -31.12.1996 г., приложил е и необходимите документи – по опис към
заявлението, приложени от л.9-22 от делото.
По
посоченото заявление е постановено разпореждане № 2/22.08.2016 г. на
ръководителя на Пенсионно осигуряване, като на заявителя е отказано определяне
на действителния размер по чл. 99, ал.1, т. 6 от КСО и му е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 21.06.2016 г. пожизнено по чл. 68, ал.3
от КСО в размер на 133,82 лева съгласно чл. 70, ал.10 от КСО, преизчислена от
01.07.2016 г. в размер на 137,17 лева. От разпореждането е видно още, че на
жалбоподателя е признат осигурителен стаж от ІІІ категория труд от 36 години 02
месеца и 01 дни. Като мотив за отказа за определяне на действителния размер на
пенсията е посоченото, че лицето не е представило в едномесечен срок редовно
заверена осигурителна книжка за периода 01.01.2001 г. - 01.01.2007 г., поради
което не може да бъде приложено правилото на чл. 70, ал.3 от КСО и съответно
определен действителния размер на пенсията.
Посоченото
разпореждане е било оспорено от Т. с жалба вх. № 1012-14-95/01.11.2016 г.
/л.23/ до директора на НОИ – Плевен, който се е произнесъл с оспореното решение
№2153-14-109/23.11.2016г., с което жалбата е отхвърлена, а горепосоченото
разпореждане потвърдено.
Оспорваният
акт е издаден от компетентен орган - Директорът на ТП на НОИ Плевен в
качеството му на ръководител по смисъла на чл. 117, ал. 3 вр. с чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "а" от КСО, в предписаната от закона писмена форма и при
спазване реквизитите на съдържанието, като е спазен едномесечният срок за
произнасяне, считано от датата на подаване на жалбата против първоначалния
административен акт. В решението са посочени подробно фактическите и правни
основания за издаването му, който само потвърждават извода и мотивите на
първоначалното разпореждане.
Спорът
е правен – може ли да се определи действителен размер на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ако за определен период от време лицето е било
самоосигуряващо се лице не е внесло дължимите осигурителни вноски за своя
сметка. Изводът, до който е стигнал ответникът е че не може да се определи
действителния размер на пенсията при редакцията на чл. 70, ал.3 от КСО /ДВ
бр.61/2015 г, в сила от 01.01.2016 г. действаща към момента на постановяване на
оспореното решение, сега изменена/.
Съдът
счита, че този извод е неправилен.
В
чл. 70, ал.3 от КСО /в редакцията действаща към момента на постановяване на
решението/ е предвиждала, че индивидуалния коефициент се изчислява от дохода на
лицето, върху който са внесени осигурителните вноски за периода от
последователни три години от последните 15 години осигурителен стаж до
01.01.1997 г. по избор от лицето и от дохода за периода след тази дата до
пенсионирането. Следващите текстове на тази разпоредба определят начина на
изчисляване на индивидуалния коефициент и сочат че един от компонентите, който
се вземат предвид при изчислението е средномесечния осигурителен доход. Съгласно
чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният осигурителен доход се определя от
възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за
самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който
са внесени осигурителни вноски.
Осигурителният стаж се определя съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО
/редакция към момента на издаване на акта/ като времето, за което са внесени
дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително
вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл.
4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на
осигурителния стаж на жалбоподателя не е зачетен периода от 01.01.2001 г. до
01.01.2007 г., за който от него, като самоосигуряващо се лице, не са внесени
дължимите осигурителни вноски. Съдът счита, че при положение, че осигурителния
стаж за посочения период не е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9,
ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за същия период не следва да бъде взет
предвид при изчисляване на размера на пенсията. Ответникът правилно е стигнал
до изводът, че Т. е придобил право на пенсия при условията на чл. 68, ал.3 от
КСО – навършени 65 години и 10 месеца и придобит действителен стаж от 15
години, като в случая по представените документи са му признати 36 години 02
месеца и 01 дни и изчисляване на действителния размер на пенсията му се дължи.
Съвсем отделен /без значение за спора/ е въпросът дали дължимите осигурителни
вноски могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ.
Отказът на ответника да определи действителен размер на пенсията
на жалбоподателя не отговаря и на целта на закона – лицата да ползват права
съответни на реалния им принос към държавното обществено осигуряване. Не следва
да се забравя, че осигуряването се осъществява възоснова на принципите на
равнопоставеност и солидарност. Тези принципи и цел на закона не са съобразени,
при постановяване на оспорения акт и съответно се отразяват негативно на
неговата законосъобразност.
Посоченото не означава, че лицето има право да изключи по
собствено усмотрение определени осигурителни периоди, но случаят не е такъв - спорният
период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и не би могъл да бъде
зачетен.
С оглед на изложеното, решението е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон и несъобразяване с неговата цел, поради което
следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и потвърденото с него
разпореждане. Преписката следва да се върне на ръководителя на “ПО” за
постановяване на ново разпореждане, при съобразяване с мотивите на настоящето
решение. Съгласно чл.174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за
новото произнасяне. Доколкото са събрани необходимите доказателства, съдът
счита, че разпореждането следва да бъде постановено в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящето съдебно решение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-14-109/23.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен с което
е отхвърлена жалбата на А.Ц.Т. *** и е потвърдено разпореждане № 2/22.08.2016
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 2/22.08.2016 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ-Плевен.
ВРЪЩА
делото като преписка на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане при съобразяване с мотивите на
настоящето решение, в едномесечен срок от влизането му в сила.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: