Решение по Административно дело 965/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

гр. Плевен, 6 Февруари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 965/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „К. – Р.К.”*** срещу Решение № 138 от 20.10.2016 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 168/2016 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 2016-038264/25.07.2016г. на Директора на Комисия за защита на потребителите – Регионална Дирекция – Русе, с което на ЕТ „Хаджи К. *** на осн. чл. 222 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 127 ал.2 от Закона за защита на потребителите, затова че на 15.02.2016г. при проверка в ресторант „Фелис” – Кнежа, ул. „Марин Боев” № 54В търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Излага доводи, че не е извършил нарушението, тъй като съгласно чл. 127 ал.4 от ЗЗП регистърът може да се съхранява както в съответния търговски обект, така и на адреса на управление на търговеца, а разпоредбата на чл. 127 ал.2 от ЗЗП не съдържа задължение въпросният регистър да се поддържа в търговския обект. Твърди, че при проверката синът му, подписал констативния протокол не е знаел, че такава книга има, но в друг от търговските му обекти. Впоследствие регистърът е бил представен на контролните органи. А дори да се приеме, че е извършено нарушението, то счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото е констатирано за първи път. Счита, че районният съд не се е съобразил със сочените правни норми и обстоятелствата по делото. Моли да се отмени решението, по същество да се отмени НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – КЗП – РД – Русе, чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно. Подкрепя изложените от съда съображения, че съгласно чл. 127 ал.4 от ЗЗП регистър за рекламации трябва да бъде наличен във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят може да предяви рекламация, включително и в търговския обект и съответно да бъде предоставен на длъжностните лица. Затова, след като обектът е работел, за да се приемат рекламации, е следвало и регистърът да е достъпен за персонала, за да се впише своевременно предявената рекламация. И тъй като регистър не е представен, то следва че такъв не се поддържа в обекта. Счита, че не е налице маловажен случай на нарушение, защото е такова на формално извършване и не предвижда като елемент от състава настъпването на вредоносен резултат. А не са и представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи. Наложената имуществена санкция е определена в размер на минимума, предвиден в закона при отчитане на единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Кнежа е валидно, допустимо и правилно. Съдът аргументирано, въз основа на доказателствата и при точно приложение на закона е приел за безспорно доказано соченото нарушение, за което жалбоподателят обосновано и законосъобразно е наказан със следващото се наказание в минималния предвиден размер при преценка на единственото смекчаващо вината обстоятелство, че е извършено за първи път. Правилно е съобразил и че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, за да се счете, че случаят е маловажен.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 15.02.2016г. в момента на проверката в обекта – ресторант „Фелис” – Кнежа, стопанисван от търговеца, на контролните органи не е представен регистър за рекламации. Такава книга е представена по-късно на 19.02.2016г. при документалната проверка, след като изрично е била изискана. Но видно от приложеното по делото копие от началната страница на регистъра, той е бил започнат на 19.02.2016г. Следователно такъв регистър за рекламации не се е намирал нито в обекта, нито в друг обект на търговеца или на адреса на управление в момента на проверката – 15.02.2016г., а е започнат впоследствие – на 19.02.2016г. Затова по несъмнен начин е доказано соченото нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП, а именно, че на 15.02.2016г. търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.

А твърденията, че е поддържал такава книга, но в друг обект се опровергават. Затова позоваването на чл. 127 ал.4 от ЗЗП, според която рекламации се приемат както в търговския обект, така и на адреса на управление или на друго място, посочено от търговеца, е неоснователно.

Наложено е минималното наказание, предвидено в чл. 222 от ЗЗП за това нарушение, като е взето предвид единственото смекчаващо вината обстоятелство – че нарушението е извършено за първи път. Други такива обстоятелства не се сочат от жалбоподателя, затова и правилно при наличните данни по делото съдът е приел, че не се касае за маловажен случай на нарушение. Споделят се изцяло съображенията на първоинстанционния съд, че „маловажен случай” ще е налице само, ако съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. А в случая се касае за сравнително голям обект – заведение за хранене с капацитет 50 места, прилежащ към семеен хотел, за който е издадено удостоверение за категоризация още през 2015г. и макар извършеното нарушение да е формално, чрез осъществяването му се засягат обществените отношения, които нормата на чл. 127 ал.2 ЗЗП регулира. Липсата на регистър на предявените рекламации препятства извършването на рекламационно производство по предвидения в ЗЗП ред, като така се ограничава и затруднява възможността на потребителя да докаже предявената рекламация и да реализира правата си в законовия срок.

Решението на Районен съд – Кнежа е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138 от 20.10.2016 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 168/2016 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.