Р Е Ш Е Н И Е

№ 24 / 27 Януари 2017 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен,първи касационен състав, в публично заседание на двадесети януари, две хиляди и седемнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 964 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение №836/14.11.2016 г., постановено по НАХД №2442/2016г. Плевенският районен съд е потвърдил ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ /ЕФ/ на ОДМВР-Плевен, серия К № 1289074 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на З.А.А.- законен представител на „ОМНИКАР РЕНТ” ООД с. Труд, обл. Пловдив, на основание чл. 189,ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2 т.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание- глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 21.07.2016г. в 11,53 ч. на път І-3 км. 83, с МПС РЕНО КЛИО, с рег . № СА 4834 ХМ , собственост на „ОМНИКАР РЕНТ” ООД с. Труд е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 651, като при разрешена скорост 90 км/ч е установена скорост на движение 105 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от З.А.А., в качеството му на управляващ и представляващ „ОМНИКАР РЕНТ” ООД с. Труд, обл. Пловдив с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се твърди се, че в ЕФ няма посочена дата на издаването му – реквизит, който не е предвиден в чл. 189,ал. 4 от ЗДвП, но е задължителен с оглед законосъобразното налагане на наказанието. На следващо място счита, че административнонаказващият орган не е доказал по безспорен начин , че нарушението е извършено виновно и на посочената дата. Наличието на данни за собственика на МПС не освобождава наказващия орган от задължението в акта да конкретизира лицето, спрямо което се ангажира административнонаказателната отговорност. Извършител на нарушение по чл. 21 от ЗДвП може да бъде само физическо лице. Твърди, че с ангажиране отговорността на юридическото лице е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото ю.л. не може да носи такава отговорност. Анализира нормата на чл. 188,ал. 1 от ЗДвП . Счита, че в ЕФ е наложено наказание на законния представител на собственика, но не е посочен неговия ЕГН, а е посочен ЕИК на дружеството. Липсват данни за извършвани действия по установяване на лицето, което е управлявало автомобила. От вписването в ЕФ на ЕИК на дружеството следва, че наказанието е наложено на последното, а не на законния му представител, като в разрез с изискванията на чл. 83 от ЗАНН е наложена глоба , което не отговаря на вида на субекта- юридическо лице, на което може да бъде наложена имуществена санкция, а не глоба. На следващо място прави анализ на вида на техническото средство, с което е регистрирано нарушението, като извежда заключение, че издаване на ЕФ е допустимо само в случаите на предварително позиционирани стационарни технически средства за измерване, при предварително обозначение с пътен знак наличието му на пътя. Счита още, че самостоятелно нормата на чл. 189,ал. 4 от ЗДвП не е основание за ангажиране на отговорността на лицето, представляващо собственика на МПС , а нормата на чл. 188,ал. 2 от ЗДвП следва да е част от правната квалификация на нарушението. На следващо място преви анализ на вида на мобилното измервателно устройство , с което е установена скоростта и извод за противоречието между разпоредбите на Наредбата и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,според който ЕФ се издава при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган.Счита, че при така установеното противоречие следва да се приложи законът, като нормативен акт от по-висока степен. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление. С подадена след приключване на делото писмена защита навежда допълнителни доводи, като твърди, че представляваното от него „ОМНИКАР РЕНТ” ООД с. Труд не е собственик на автомобила, както и липса на ясен снимков материал, от който да е видна марката, модела ,вида и регистрационния номер на автомобила, неотносимост на представеното от ОДМВР удостоверение за обозначение с пътни знаци на наличието на камера.

Ответникът не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна, макар и не на всички изложени в нея оплаквания.

За да потвърди електронния фиш, Плевенският районен съд е приел, че изложената в него фактическа обстановка се подкрепя от веществените доказателства, а самият фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити, издаден е в съответствие с установените от закона изисквания за форма. Основателно е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде направен извод за различна от установената фактическа обстановка. Направил е законосъобразен извод, че след като от собственика на МПС, по отношение на което е регистрирано нарушението не е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, то именно собственикът на автомобила се смята за нарушител и спрямо него се прилага административнонаказателната отговорност. Въз основа на данните по делото е приел, че З. Ангелон е собственик на лекия автомобил и е наказателноотговорно лице по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Анализирал е вида на измервателното средство, с което е установено нарушението, неговата годност и изправност към датата на нарушението. Приел е, че измервателното средство представлява мобилна система, и съгласно издадената след ТР № 1/2014. Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е допустимо издаване на ЕФ за установено такава система нарушения. Счел е , че ЕФ е съобразен с така действащата нормативна уредба, поради което, като законосъобразен го е потвърдил.

Касационният съд не споделя този извод на решаващия по следните съображения:

На 19.05.2015 г., в бр. 36 на ДВ е обнародвана НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата/ Наредбата/, издадена от министъра на вътрешните работи. Това е наредбата, на която се позовава съдът, за да потвърди ЕФ, като е приел, че при издаването на електронния фиш административнонаказващият орган е спазил стриктно всички предвидени в нея разпоредби.

Съгласно чл. 11,ал. 1 от Наредбата, за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток, или работещи на място за контрол. Съгласно ал. 2, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение , нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.

По аргумент от така цитираната разпоредба следва извод, че с посочения подзаконов нормативен акт е регламентирана възможност, при установяване на нарушения с мобилно АТСС, което работи на място, да бъде издаден електронен фиш, тъй като забраната се отнася само до констатирани нарушение, установени от мобилно АТСС във време на движение. Тук е мястото да се отбележи, че същата наредба, с чл. 10,ал. 1 въвежда задължение към контролния орган, за всяко използвано мобилно АТСС да се попълва протокол, съгласно приложението. От приложените към делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване/ л. 16 от делото на РС/ и протокол на л. 21, се установява, че използваната в конкретния случай система за видеоконтрол е мобилна, но е била разположена стационарно на ПП-3км 83 от гр. Русе за гр. София, при наличен пътен знак Е24 на 200 м. от АТСС, като е отбелязано и това, че АТСС е временно монтирано.

По делото няма спор, че използваното АТСС е мобилно, въпреки че в електронния фиш е посочен само номерът на автоматизираното техническо средство, без да е конкретизиран неговия вид. Към преписката е приложен изискуемият при ползване на мобилно АТСС протокол по чл. 10 от Наредбата. В този смисъл административнонаказващият орган е изпълнил установената с Наредбата процедурата по издаване на електронен фиш. В случая обаче, същественият въпрос, който се поставя принципно е дали, въпреки регламентираната в Наредбата възможност да се издава електронен фиш при установяване с мобилно АТСС нарушение , това е допустимо, с оглед разпоредбите на ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ,в редакцията му от ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., при нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази разпоредба законодателят не определя със стационарно или с мобилно АТСС може да се установи нарушението, за което се издава електронен фиш. Обстоятелството , което е въведено като условие за това, е нарушението да е установено и заснето с АТСС, като електронния фиш се издава в отсъствие на контролен орган или нарушител. В същия ДВ е публикувана и нова т. 65 от § 6 на Допълнителните разпоредби към ЗДвП. Със същата е дадено легално определение на автоматизирани технически средства, както и определение на двата вида такива: а/ стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствие на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

От тази дефиниция следва извод, че законът определя мобилните АТСС, временно разположени на пътя като такива, установяващи нарушение винаги в присъствието на контролен орган, независимо , че са разположени на пътен участък/какъвто е разглежданият случай/. При съпоставяне на чл. 189,ал. 4 от ЗДвП, според който електронен фиш се издава при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган с разпоредбата на §6, т. 65, б. „б” от ДР на ЗДвП, според която мобилните системи установяват нарушение в присъствие на контролен орган , независимо дали са прикрепени към превозно средство/ движещо се или в покой/, или са разположени временно на участък от пътя, следва извод, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш, и следва административно-наказателната отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП.

Основателно е твърдението на касатора, че е налице противоречие между разпоредбите на Наредба№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и тези на Закона за движение по пътищата относно възможността да бъде издаван електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС , като според Наредбата това е възможно при временно монтирано на пътя АТСС, а според закона, това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното АТСС установява нарушението в присъствие на контролен орган.

При установения в чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове принцип за приложимост на по-високия по степен нормативен акт, когато постановление, правилник , наредба или инструкция му противоречат, следва извод , че следва да бъде приложен установения със ЗДвП режим на установяване и заснемане с АТСС на нарушения, при които се съставят електронни фишове, а именно- при установяване на такива с АТСС в отсъствие на контролен орган, каквито са само стационарните. В този смисъл е и издаденото/ макар и преди изменението на ЗДвП и издаването на Наредба № 8121з-532 /2015 г. / Тълкувателно решение № 1/2014 г.на ВАС.

По изложените съображения, касационният съд намира, че издаденият електронен фиш неправилно е бил потвърден от решаващия съд. Следва решението да бъде отменено, както и потвърдения с него електронен фиш.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №836/14.11.2016 г., постановено по НАХД №2442/2016г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ на ОДМВР-Плевен, серия К № 1289074 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на З.А.А.- законен представител на „ОМНИКАР РЕНТ” ООД с. Труд, обл. Пловдив, на основание чл. 189,ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2 т. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание- глоба в размер на 50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.