ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1339

гр.Плевен, 13.11.2017 год.

Административен съд - гр.Плевен, І-ви състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА – КУЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Богданова–Кучева административно дело № 963/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е чл. 166, ал. 4 от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Ц.Х. *** срещу предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0938-002480/16.10.2017г. на Началник сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС /индивидуализирано с отнетите документи/ за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т2а от ЗДвП

Жалбата е недопустима за разглеждане.

Съглесно чл. 172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Следователно предварителното изпълнение на заповедите с този предмет е допуснато от самия закон, а не е по реда на чл. 60 от АПК, както неправилно сочи в жалбата си лицето. По силата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Има обаче три абсолютни процесуални предпоставки, за да бъде допустимо искането за спиране на изпълнението на допуснато от закона предварително изпълнение на административния акт. На първо място това е – висящ съдебен процес за проверка на законосъобразността на акта. Искането спиране на изпълнението на допуснато от закона предварително изпълнение на акта е акцесорно /несамостоятелно/ производство, което е подчинено на главното производство /по оспорване законосъобразността на самата заповед/ и съществува само дотолкова до колкото съществува това главно производство. Това следва от самия текст от чл. 166, ал.2, изр. първо от АПК - „при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение ….”. Чл. 166, ал.4 от АПК добавя, че допуснатото предварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. В жалбата поставила начало на настоящото производство липсва воля за оспорване на самата ЗПАМ, като няма отбелязване в тази вразка нито в началото на жалбата, където се отбелязва срещу кой административен акт действие или бездействие на насочаната, нито в края – в петитума на жалбата се иска „Моля да спрете предварителното изпълнение на наложената ПАМ“, липсва изцяло искане относно самата заповед.

Съдът извърши и проверка в деловодната програма за образувано по-рано административно дело с предмет оспорване на ЗПАМ № 17-0938-002480/16.10.2017г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС /индивидуализирано с отнетите документи/ за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП с адресат В.Ц.Х. и не установи да е образувано такова.

Следователно е налице липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта – не е налице висящ съдебен процес по оспорване на законосъобразността на ЗПАМ № 17-0938-002480/16.10.2017г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР.

Останалите две абсолютни предпоставки за допустимост на искането по чл. 166, ал.4, вр ал.2 от АПК са: 1) допуснато по силата на закона предварително изпълнение – тази предпоставка е налице 2) правен интерес от оспорването – по принцип този интерес се презумира от факта на оспорването на самия административен акт, каквото в настоящия случай не е налице.

Може да се направи извод за липса на две от трите абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на искането по чл. 166, ал.4, вр ал.2 от АПК.

С оглед посоченото, жалбата, поставила начала на настоящото производството, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от изложеното, Административен съд - Плевен, І-ви състав,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Ц.Х. *** срещу предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002480/16.10.2017г. на Началник сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС /индивидуализирано с отнетите документи/ за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 963 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2017 година.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: /п/