РЕШЕНИЕ
№ 44
град Плевен, 9 Февруари 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар В.М. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 955/2016 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.С. *** срещу решение № 777/26.10.2016 г. постановено
по н.а.х.д. № 2108/2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно, издадено при явно несъобразяване с фактите и
обстоятелствата, разгледани в тяхната съвкупност. Посочва, че съдът не е
изследвал изобщо местоположението на актосъставителите и може ли да се възприеме
пряко светофарът. Твърди, че от мястото на което са се намирали служителите на
КАТ-Плевен, няма пряка видимост към цитираното кръстовище и не е възможно пряко
възприемане на случващото се в него. Посочва, че служителите на пътна полиция –
Плевен, от мястото на което са извършили проверка и контрол на движението,
нямат възможност и пряка видимост към светофарната уредба, нямат пряка
възможност да видят извършва ли се нарушение на цитираното в акта и НП
кръстовище, възприемането на извършване на визираното в акта нарушение е
основополагащо при съставяне на акт за нарушение на ЗДвП, не е възможно акта да
се съставя по предложения и хипотези. Излага доводи, че съставянето на акт и
издаване в последствие на наказателно постановление, на обстоятелства, които не
са възприети пряко, обуславя незаконосъобразността им и влече тяхната отмяна.
Счита, че при съставянето на цитирания акт и последващото наказателно
постановление не са отчетени посочените обстоятелства и факти. Посочва, че
задължителните реквизити на наказателното постановление, визирани в чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, не са отразени в обжалваното наказателно постановление и
нормата не е спазена. Твърди, че описателната част на постановлението не
кореспондира с приложените от наказващия орган санкционни норми. Излага доводи,
че в АУАН липсва коректна цифрова квалификация на вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение. Като неправилен се посочва изводът на
първоинстанционния съд, че тезата на жалбоподателя е изцяло защитна, като
отбелязва, че цитираните нарушения при съставяне на акта и съответно при
издаване на процесното наказателно постановление са безспорни и не са оспорени
по никакъв начин от ответната страна. Сочи, че налице са невъзприемане пряко на
нарушението, некоректна квалификация и други нарушения при издаване на
наказателното постановление, всяко едно е със самостоятелна тежест да доведе до
отмяна на наказателното постановление. Твърди, че това отнемане на контролни
точки е незаконосъобразно постановено на основание Наредба № Із-2539 на МВР-по
чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП, защото последната правна норма не предвижда
възможност за отнемане на контролни точки и същевременно не е конкретизирано,
коя всъщност разпоредба от въпросната Наредба се явява основание за отнемане на
контролните точки. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението
на първоинстанционния съд.
В съдебно
заседание касаторът – П.С. ***, се явява
лично. Твърди, че на адреса посочен в справката от ОД на МВР – Плевен от GPS
координатите за разположение на служебния автомобил, който според нея се е
намирал на № 18, това е в платното на насрещното движение. Сочи, че се е движел
в посоката, в която са разположени нечетните номера, както и че според него,
патрулката е била пред № 15, пред Mtel.
Иска да бъде отменено решението на Районен съд – Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение,
че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 16-0938-000783/01.04.2016 г. на началник група при ОД на
МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция”, с което на П.С. ***, за това че на
20.03.2016 г. в 08.35 часа в гр. Плевен, на кръстовище на ул. „Димитър
Константинов” с бул. „Данаил Ппопов” посока ЖП гара като водач на лек автомобил
„Фолксваген Туран” с рег. № ЕН *** ВТ, не съобразява поведението си със
светлинните сигнали и преминава на забраняващ сигнал на работеща в нормален
режим светофарна уредба-нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100(сто) лв. и са отнети 8 контролни точки.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства, като са изложени подробни, ясни
и логични мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав, поради което
не следва да се преповтарят. Съдът е обсъдили свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля по АУАН и е изложил мотиви относно възприемането
им. В случая преминаването на неразрешен
светлинен сигнал е установено по категоричен начин, тъй като и актосъставителят
и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта са възприели
както червения светлинен сигнал на светофарната уредба, така и преминаването на
автомобила, управляван от С. именно на
червен сигнал. В касационната инстанция са представени копие на пътни листи от
процесната дата – 20.03.2016 година, които според пълномощника на касатора не
представляват документи по смисъла на закона и не следва да бъдат кредитирани,
като съдът намира, че същите не водят да промяна на установеното от
първоинстанционния съд относно мястото на извършване на нарушението и мястото
на контролните органи. С. не оспорва мястото, на което е спрян - след кръстовище на кръстовище на ул.
„Димитър Константинов” с бул. „Данаил Ппопов” посока ЖП гара, не е посочил
възражение в АУАН, като се оспорва само обстоятелството, че от това място не е
налице видимост за контролните органи. В случая от мястото на проверката от
показанията на длъжностните лица се установява, че същите имат пряка видимост
към светофарната уредба и са възприели , че е същата е била с червен сигнал и
водачът е преминал именно на този забранителен сигнал. Първоинстанционният съд
правилно е приел, че АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН, а съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като
в случая не са ангажирани доказателства, които оборват посоченото в акта.
Доводите на касатора, че липсата на
отбелязване в акта и НП на вида на сигнала на светофарната уредба – жълт или
червен, при който е преминал през кръстовището, изследване на обстоятелството,
какъв е сигналът на светофарната уредба при навлизането в кръстовището, се
отразяват на законосъобразността на НП са неоснователни, тъй като и в АУАН и НП са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение
№ 777/26.10.2016 г., постановено по н.а.д. №2108/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.