РЕШЕНИЕ

44

град Плевен, 9 Февруари 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар В.М.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 955/2016 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.С. ***  срещу решение № 777/26.10.2016 г. постановено по н.а.х.д. № 2108/2016 г. на Районен съд гр. Плевен  с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено при явно несъобразяване с фактите и обстоятелствата, разгледани в тяхната съвкупност. Посочва, че съдът не е изследвал изобщо местоположението на актосъставителите и може ли да се възприеме пряко светофарът. Твърди, че от мястото на което са се намирали служителите на КАТ-Плевен, няма пряка видимост към цитираното кръстовище и не е възможно пряко възприемане на случващото се в него. Посочва, че служителите на пътна полиция – Плевен, от мястото на което са извършили проверка и контрол на движението, нямат възможност и пряка видимост към светофарната уредба, нямат пряка възможност да видят извършва ли се нарушение на цитираното в акта и НП кръстовище, възприемането на извършване на визираното в акта нарушение е основополагащо при съставяне на акт за нарушение на ЗДвП, не е възможно акта да се съставя по предложения и хипотези. Излага доводи, че съставянето на акт и издаване в последствие на наказателно постановление, на обстоятелства, които не са възприети пряко, обуславя незаконосъобразността им и влече тяхната отмяна. Счита, че при съставянето на цитирания акт и последващото наказателно постановление не са отчетени посочените обстоятелства и факти. Посочва, че задължителните реквизити на наказателното постановление, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не са отразени в обжалваното наказателно постановление и нормата не е спазена. Твърди, че описателната част на постановлението не кореспондира с приложените от наказващия орган санкционни норми. Излага доводи, че в АУАН липсва коректна цифрова квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение. Като неправилен се посочва изводът на първоинстанционния съд, че тезата на жалбоподателя е изцяло защитна, като отбелязва, че цитираните нарушения при съставяне на акта и съответно при издаване на процесното наказателно постановление са безспорни и не са оспорени по никакъв начин от ответната страна. Сочи, че налице са невъзприемане пряко на нарушението, некоректна квалификация и други нарушения при издаване на наказателното постановление, всяко едно е със самостоятелна тежест да доведе до отмяна на наказателното постановление. Твърди, че това отнемане на контролни точки е незаконосъобразно постановено на основание Наредба № Із-2539 на МВР-по чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП, защото последната правна норма не предвижда възможност за отнемане на контролни точки и същевременно не е конкретизирано, коя всъщност разпоредба от въпросната Наредба се явява основание за отнемане на контролните точки. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът –  П.С. ***, се явява лично. Твърди, че на адреса посочен в справката от ОД на МВР – Плевен от GPS координатите за разположение на служебния автомобил, който според нея се е намирал на № 18, това е в платното на насрещното движение. Сочи, че се е движел в посоката, в която са разположени нечетните номера, както и че според него, патрулката е била  пред № 15, пред Mtel. Иска да бъде отменено решението на Районен съд – Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 16-0938-000783/01.04.2016 г. на началник група при ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция”, с което на П.С. ***, за това че на 20.03.2016 г. в 08.35 часа в гр. Плевен, на кръстовище на ул. „Димитър Константинов” с бул. „Данаил Ппопов” посока ЖП гара като водач на лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № ЕН *** ВТ, не съобразява поведението си със светлинните сигнали и преминава на забраняващ сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба-нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и  на основание  чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100(сто) лв. и са отнети 8 контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства, като са изложени подробни, ясни и логични мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. Съдът е обсъдили свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН и е изложил мотиви относно възприемането им. В случая  преминаването на неразрешен светлинен сигнал е установено по категоричен начин, тъй като и актосъставителят и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта са възприели както червения светлинен сигнал на светофарната уредба, така и преминаването на автомобила, управляван от С.  именно на червен сигнал. В касационната инстанция са представени копие на пътни листи от процесната дата – 20.03.2016 година, които според пълномощника на касатора не представляват документи по смисъла на закона и не следва да бъдат кредитирани, като съдът намира, че същите не водят да промяна на установеното от първоинстанционния съд относно мястото на извършване на нарушението и мястото на контролните органи. С. не оспорва мястото, на което е спрян  - след кръстовище на кръстовище на ул. „Димитър Константинов” с бул. „Данаил Ппопов” посока ЖП гара, не е посочил възражение в АУАН, като се оспорва само обстоятелството, че от това място не е налице видимост за контролните органи. В случая от мястото на проверката от показанията на длъжностните лица се установява, че същите имат пряка видимост към светофарната уредба и са възприели , че е същата е била с червен сигнал и водачът е преминал именно на този забранителен сигнал. Първоинстанционният съд правилно е приел, че АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая не са ангажирани доказателства, които оборват посоченото в акта.

Доводите на касатора, че липсата на отбелязване в акта и НП на вида на сигнала на светофарната уредба – жълт или червен, при който е преминал през кръстовището, изследване на обстоятелството, какъв е сигналът на светофарната уредба при навлизането в кръстовището, се отразяват на законосъобразността на НП са неоснователни, тъй като  и в АУАН и НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 777/26.10.2016 г., постановено по н.а.д.  №2108/2016 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.