Р E Ш Е Н И Е

№ 38

гр.Плевен, 6 Февруари 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                                Председател: Юлия Данева

                                                                       Членове:  Елка Братоева

                                                                                              Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 950 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 55 от 17.09.2016 г. г., постановено по нахд № 105/2016 г., Районен съд – Никопол е потвърдил Наказателно постановление № 16-0270-000050 от 08.04.2016 г. на началника на РУП – Гулянци, с което на М.Т.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 138 ал.2 .3 от ЗДвП  затова, че на 18.03.2016 г. около 23:40 часа в гр.Гулянци управлява л.а. Ауди 100 с рег.№ С***МВ без да има заверен стикер на пожарогасителя за годината.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М.Т.М., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно  и моли съда да отмени същото. Сочи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като твърди, че в АУАН е вписана констатация, ч няма заверен стикер за годината на пожарогасителя, а в издаденото въз основа на него НП е описано, че три и четириколесно МПС се движи без пожарогасител, поради което е налице различие в описанието на нарушението в двата санкционни акта. Счита, че самата констатация в акта за нарушение, че няма заверен стикер за годината на пожарогасителя ясно потвърждава, че автомобилът е оборудван с пожарогасител, а неговия в случая е бил оборудван с два. Твърди, че РС се е занимал подробно с въпроса  дали технически неизправен пожарогасител може да се приравни на липса на такъв, без да отчете, че в НП липсва констатация за неизправност на същия, установено е единствено липса на стикер. Сочи също, че не е посочена правната норма, която да квалифицира липсата на стикера като техническа неизправност. Позовава се на съдебна практика по идентични случаи, моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, депозирал е писмена молба, в която е взел становище за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение на РС с искане за неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 18.03.2016г.около 23:40 часа в гр.Гулянци свидетелите Н. и И. изпълнявали патрулна дейност и спрели за проверка  л.а.АУДИ 100 с рег.N С*** МВ с водач М.М., като при извършената проверка констатирали, че върху пожарогасителя, с който бил оборудван автомобила, няма заверен стикер за годината. Съдът кредитирал изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел И. като непротиворечиви, последователни, отразяващи личните им възприятия и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. Направил извод, че е  спазена визираната в ЗАНН процедура по съставяне на АУАН и образуване на административното-наказателно производство срещу жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му, бил е подписан поне от един свидетел, датиран е, като е посочено мястото на извършване на нарушението, описано е нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, посочени са законовите разпоредби, които са нарушени, посочен е нарушителя, точният му адрес, месторабота и ЛНЧ. За спорно съдът приел единствено  обстоятелството дали липсата на стикер за валидност на пожарогасителя го прави негоден, респективно дали това следва да се приеме за липса на такъв. Възприемайки показанията на разпитаните свидетели съдът приел, че пожарогасител е имало в колата на жалбоподателя, но стикера е бил с изтекъл срок за валидност, при които данни съдът намерил, че негодността на пожарогасителя на практика се равнява на липса на пожарогасител и счел за правилна преценката на АНО, че е налице административно нарушение. Позовал се на Методиката за извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС - Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от наредба Н-32/2011 г. , част І "Насоки за оценяване на неизправностите", където  в т.7.2 за "пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респективно такъв, който не е в съответствие с изискванията,  е неизправност, която се установява при визуална проверка и която се определя като значителна неизправност. Наличието на знак "х" определя пожарогасителят като елемент, който е свързан със състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя, но не се счита за съществен при периодичен преглед. Според РС липсата на пожарогасител в автомобила, респективно неговото несъответствие с изискванията е основание ПС да не се движи по пътищата, с оглед изискването в  чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП. На това основание решаващият състав приел, че жалбоподателят е извършил нарушението на задълженията, които има по силата на чл. 44, ал.1, т.1 б."А" от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, тъй като не е спазил методиката и не е отразил вярно данните за оборудването на МПС с пожарогасител, което подлежи на проверка и при периодичен технически преглед и без което е забранено движението на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване съгласно  чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП. На това основание потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция счита оспореното решение за неправилно, по следните съображения: М.  е наказан за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДП , съгласно който текст движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със пожарогасител, освен с останалите посочени в нормата принадлежности. Не е спорно между страните, а това се установява и от показанията на разпитаните свидетели-контролните органи, извършили проверката – Н. и И., че в автомобила, управляван от М., в момента на проверката са били налични не един, а два броя пожарогасители. Спорът се свежда до тълкуването на посочената като нарушена разпоредба на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП. Тълкувана буквално, нормата действително създава едно формално задължение за водачите/собствениците да осигурят в движещия се по пътищата автомобил пожарогасител, като наличието на такъв е достатъчно, за да се приеме, че е спазено това изискването на закона, независимо от това дали е пожарогасителят е изправен, технически годен, преминал съответна проверка и т.н. Според касационната инстанция обаче не това е целта и смисъла на закона. В този смисъл касационната инстанция споделя изводите на решаващия съд, че липсата на стикер за валидност на пожарогасителя се приравнява на липса на пожарогасител, тъй като единствено наличието на пожарогасител, без той да е проверен от компетентните органи, макар и самият той да е в състояние да функционира по предназначение, го прави негоден за употреба. Защото, както и всяко друго техническо средство, за да се гарантира не само възможността за неговото използване по предназначение, но и неговата безопасност, включително за самия водач, следва да се използва едва , когато е удостоверена тази годност, и то от компетентните органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно. Това е така, защото пожарогасителят, като  активно устройство за гасене или ограничаване на пожари,  съставлява  бутилка, съдържаща агент под налягане, поради което създава потенциална опасност  от избухване, възможно е да се появи корозия, механични увреждания и т.н., именно поради което следва да преминава ежегоден преглед, който да се удостоверява със съответен стикер. Именно такава според настоящия съд логика е вложена и в  Методиката за извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС - Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от наредба Н-32/2011 г. , част І "Насоки за оценяване на неизправностите", където  в т.7.2 за "пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респективно такъв, който не е в съответствие с изискванията,  е неизправност, която се установява при визуална проверка и която се определя като значителна неизправност. Наличието на знак "х" определя пожарогасителят като елемент, който е свързан със състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя, но не се счита за съществен при периодичен преглед. Затова, както правилно е приел и РС, липсата на пожарогасител в автомобила, респективно неговото несъответствие с изискванията е основание ПС да не се движи по пътищата, с оглед изискването в  чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Независимо от горното обаче, решението се явява неправилно, тъй като решаващият съд не е отчел неправилното приложение на закона от АНО при издирване и посочване на нарушените разпоредби на закона. След като правилно е приравнил стикера с изтекъл срок с липсата на пожарогасител, наказаващият орган е следвало е да открие и посочи оня нормативен акт, въвеждащ задължение за водачите на МПС пожарогасителите да бъдат със стикери, сочещи определен срок на действие на техническото средство, неспазването на който следва да се санкционира с определена норма. Съответната норма от приложимия нормативен акт, въвеждащ горното задължение, е следвало да се посочи в привръзка с нормата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, изискваща наличието на съответното оборудване в автомобила. По този начин , изискването за наличие на пожарогасител, обвързано с изискването последният да бъде технически изправен и съответно обозначен, за да се удостовери последното, е щяло да изпълни изискването на закона за точно посочване на нарушената правна норма. Непосочвайки тези изисквания, АНО е ограничил правото на привлеченото лице да представя съответни доказателства и адекватно да организира защитата си и това не е отчетено от решаващия състав. Ето защо оспореното решение и потвърденото с него НП следва да се отменят.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 55 от 17.09.2016 г. г., постановено по нахд № 105/2016 г. на Районен съд – Никопол, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0270-000050 от 08.04.2016 г. на началника на РУП – Гулянци, с което на М.Т.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 138 ал.2 .3 от ЗДвП  и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0270-000050 от 08.04.2016 г. на началника на РУП – Гулянци, с което на М.Т.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 138 ал.2 .3 от ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.