РЕШЕНИЕ
№ 157
Плевен, 19 Април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д., изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм.дело № 949 по описа за 2016 година
на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК,
във връзка с чл.82 от Закона за водите /ЗВ/.
Делото е образувано по жалба на „Асет Мениджмънт
България“ ЕООД, ЕИК 201901156, със седалище и адрес на управление гр.София
1784, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 115, сграда Е, представлявано
от управителите Е.А.А. и А.Г.С., заедно, чрез „Адвокатско дружество Г. и Б.”,
регистрирано по ф.д. № 50/2010 г. по описа на Старозагорски окръжен съд,
БУЛСТАТ: 175979097, чрез адвокат Д.И.Г. ***, против Решение № РО-5-МВ/02.11.2016
г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, за отнемане на разрешително
за водовземане от минерална вода № 11610023/30.07.2012 г. и Решение №
ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на фактическа грешка.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно
прилагане на процесуалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения, немотивирано, постановено при несъответствие с целта на закона,
поради което моли същото да бъде отменено. Счита, че издаденият акт е
немотивиран, съдържа противоречива воля на административния орган, издаден е
при неизяснена фактическа и правна обстановка, същият е необоснован. Сочи, че
от съдържанието му се установява, че производството по издаването му е
инициирано по подаденото от жалбоподателя заявление за изменение на описаното в
акта разрешително за водовземане от минерална вода, в раздел „Обект на
водоснабдяване” и безспорно съгласно чл.72, ал.1, т.2 от Закона за водите
издаденото разрешително може да се изменя по молба на лицето, в полза на което
е предоставено. Сочи, че в обжалваното решение не е посочено правно основание,
ако е издадено при условията на чл.72, ал.2 от ЗВ. Административният орган е
следвало първо да възложи проверка на съответните длъжностни лица от Басейнова дирекция за установяване на твърдяното
от него административно нарушение и съответно за това да бъде уведомен
жалбоподателя. В оспорения акт не се сочат лицата, които са извършили
проверката, документите с резултатите от съответната проверка – протоколи,
актове и др. Актът е издаден, без дружеството да е уведомено за процедурата по
издаването му, нито е дадена възможност да направят възражения във връзка с
констатациите на органа. Твърди, че за оспореното решение не е инициирано
отделно административно производство, което счита за недопустимо. Дружеството е
подало заявление за изменение на вече издадено разрешително за водовземане,
което може да приключи единствено или с отказ на административния орган или с
разрешение за изменение на издаденото разрешение. Сочи, че е налице пълна неяснота
относно фактическата обстановка по издаването на акта, тъй като в него се сочи
за извършена проверка, но не се сочи датата на провеждането й, актовете в които
са обективирани резултатите от тази проверка. Като друго нарушение на
административният орган се сочи обстоятелството, че за едни и същи твърдени
нарушения дружеството е санкционирано и с издаването на Акт за установяване на
административно нарушение № 1003/11.11.2016 г., като по този начин
незаконосъобразно е потърсена и административно-наказателна отговорност по реда
на ЗАНН, което счита за недопустимо. Счита, че ако се приеме, че е налице
твърдяното нарушение, което се установява по подадените от дружеството
декларации, то същото е било известно служебно на административния орган от
няколко години, за което същият е бездействал. За пълнота на изложеното добавя,
че от мотивите в акта не става ясно за кои точно доклади се отнася цитираното,
датата на подаването им, съответно техният регистрационен входящ номер. Твърди,
че за всички потребени количества вода са заплащани съответните дължими такси.
На последно място сочи като достатъчно значимо основание за отмяна на оспорения
акт, изразената противоречивост и неясна воля на административния орган,
обективирана в оспорения акт – в т.IV, на
стр.2 от решението. Счита, че обжалваният акт не отговаря на изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като същият е издаден извън всички
законоустановени процесуални срокове по АПК и ЗВ. Моли да бъде извършена от
съда цялостна проверка по обжалвания акт, независимо от посочените в жалбата
негови пороци. Моли да се прогласи нищожността на решение № РО-5-МВ/02.11.2016
г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за отнемане на
разрешително за водовземане от минерална вода № 11610023/30.07.2012 г. и Решение
№ ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на фактическа грешка, респективно да се
отмени изцяло като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено
при неправилно прилагане на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон и при несъответствие с целта на закона. Моли за
присъждане на деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.
Ответникът – Директорът на БДДР - Плевен представя възражение в съпроводителното писмо към изпращане
на жалбата, в което моли жалбата, подадена от адв.Г. да бъде оставена без
разглеждане и образуваното производство да бъде прекратено, тъй като жалбата е
подадена от лице без представителна власт, а в условията на евентуалност моли
жалбата да бъде отхвърлена, тъй като намира същата за неоснователна и
недоказана. Сочи, че след извършена справка в търговския регистър се
установява, че адв.Г. не притежава
необходимата представителна власт да представлява дружеството пред съдебни
органи. Сочи, че не споделя аргументите на жалбоподателя за нищожност на
оспорения акт поради липса на правно основание – чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ, тъй
като в решението е посочено, че основание за издаването му е разглеждане на
изпълнението на условията по Разрешително за водовземане от минерална вода №
11610023/30.07.2012 г., респективно наличие на неизпълнени задължения по
разрешителното, а не процедура по изменение на разрешителното. Счита, че не са
налице твърдяните в жалбата нарушения на чл.72, 62а, чл.77 от ЗВ и чл.34 от АПК
и сл. Не споделя аргументите на жалбоподателя, че е налице съществено нарушение
обстоятелството, че за едни и същи неизпълнени задължения на дружеството е
потърсена и административнонаказателна отговорност, което било недопустимо.
Сочи, че производството по реда на ЗАНН и административното производство по
издаване на решението за отнемане са независими едно от друго и не са
самоизключващи се едно друго. АУАН е съставен за надвишен разрешен годишен
воден обем за 2014 г. и 2015 г., а разрешителното е отнето поради нарушение на
условието, посочено в б.”в” от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане” от
2012 г. до 2015 г., както и поради нарушение на условието, посочено в т.2.1.3
от Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствения мониторинг”.
Счита, че не е изразена противоречива и неясна воля на административния орган.
Моли да се приеме за техническа грешка „не” записан в израза „не е нарушавал”,
намиращ се в т. IV, ред 4 от същата
точка, като изразява своята воля за отнемане на разрешителното. Счита, че са
налице както прави основания, така и мотиви за отнемане на разрешителното и че
същите се подкрепят с достатъчно доказателства за това. Сочи, че директорът на
БДДР – Плевен действа в условията на оперативна самостоятелност да прецени дали
да отнеме и кога издадено разрешително, както и дали да отнеме разрешителното
или само да санкционира нарушителя, или и двете, както и че реализирането на
тази оперативна самостоятелност не е обвързана с конкретен срок и с конкретно
производство. Счита, че е следвало след първото надвишено количество минерална
вода дружеството да подаде заявление за изменение на разрешителното. Като друго
основание за отнемане на разрешителното сочи, че дружеството не е подавало
годишни доклади в изпълнение на условията на разрешителното на основание чл.48,
ал.1, т.12 от ЗВ за четири поредни години. Моли да се потвърди решението на
директора на БДДР - Плевен.
В съдебно заседание оспорващият – „Асет Мениджмънт
България“ ЕООД – София, редовно уведомен, се представлява от адвокат Н.Н. ***,
преупълномощен от „Адвокатско дружество Г. ***. Моли да се уважи жалбата и да се отмени акта. В срок
представя писмена защита, в които намира, че жалбата е основателна и издадения
акт е нищожен, алтернативно неправилен, незаконосъобразен и в противоречие с
целите на закона. Моли за отмяна на
акта и присъждане на разноски. Представя
писмени бележки, в които поддържа
посоченото в жалбата и счита решението за нищожно, тъй като е налице
производство по изменение на разрешителното и в същото има определени в закона
възможности за произнасяне на административния орган –да откаже изменение или
да постанови изменение, но не и да отнеме разрешителното. Моли за прогласяване
на нищожността и присъждане на разноски.
В съдебното заседание ответникът - Директорът на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ - Плевен, редовно уведомен, се представлява
от юрк.М.. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, а административният
акт е правилен и законосъобразен и прави възражение за прекомерност на
разноските.
Окръжна прокуратура – Плевен, конституирана като
страна в открито съдебно заседание на 26.01.2017 г., се представлява от
прокурор Антонова. Счита, че актът на директора на БДДР е правилен и
законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.
Административният
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
„Асет
Мениджмънт България“ ЕООД – София е титуляр на Разрешително за водовземане от
минерална вода № 11610023/30.07.2012 г. /л.л.40-47/ и на Решение №
ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка /в
разрешителното/, /л.37-38/, от сондаж № Р-1хг, находище „Чифлик” - № 95 от
Приложение № 2 към чл.14, т.2 на Закона за водите, с цел „Други цели” при
разрешен годишен воден обем: 32468 куб./м. Съгласно приложение към същото
разрешително (л. 44) - т.2.1.3 от Раздел
„Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг“ от приложението
следва дружеството да предоставя на директора на БДДР в срок до 31 март на
следващата година доклад за изпълнението на условията в разрешителното;, а в частта „Параметри на разрешеното водовземане”
– б.в)
„Разрешен годишен воден обем” е разрешено – 32468 куб./м. годишно.
Дружеството
е депозирало молба в БДДР - Плевен с вх.№ ПВ1-М-00011/17.10.2016 г. /л.л.29-30/
за изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода №
11610023/30.07.2012 г. и Решение № ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на
фактическа грешка в раздел „Обект на водоснабдяване”.
С Решение
№ РО-5-МВ/02.11.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“
/л.л.10-12/ е констатирано, че „Асет Мениджмънт България“ ЕООД – София е титуляр
на Разрешително за водовземане от минерална вода № 11610023/30.07.2012 г., като
в същото разрешително са поети редица задължения. Посочено е, че в БДДР не с
постъпвали годишни доклади в изпълнение на условията на разрешителното на
основание чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и
2015 г. Посочено е, че съгласно т.2.1.3 от Раздел „Условия за предоставяне на
информация от собствен мониторинг“ от приложението към разрешителното е
следвало титулярът на административния акт да изпраща в БДДР в срок до 31 март
на следващата година доклад за изпълнението на условията в разрешителното; в
частта „Параметри на разрешеното водовземане” – б.в) „Разрешен годишен воден
обем” е разрешено – 32468 куб./м. годишно. Посочено е, че е констатирано
превишаване на разрешения годишен воден обем – 32368 куб.м/годишно и съгласно
представените от дружеството декларации по чл.194б от Закона за водите за
черпените водни количества, именно: за
2012 г. е иззето водно количество – 49601 м³/год. (1.57 л/сек.), при
разрешен годишен воден обем - 32468 м³/год. (1.02 л/сек.); за 2013 г. е
иззето водно количество – 88226 м³/год. (2.80 л/сек.), при разрешен
годишен воден обем - 32468 м³/год. (1.02 л/сек.); за 2015 г. е иззето
водно количество – 83369 м³/год. (2.64 л/сек.), при разрешен годишен воден
обем - 32468 м³/год. (1.02 л/сек.); за 2015 г. е иззето водно количество –
91192 м³/год. (2.89 л/сек.), при разрешен годишен воден обем - 32468
м³/год. (1.02 л/сек.); Надвишеното годишно водно количество за 2012 г. е 17133
м³/год. или 0,55 л/сек.; за 2013 г. надвишеното годишно водно количество е
55758 м³/год. или 1,77 л/сек.; за 2014 г. надвишеното годишно водно
количество е 50901 м³/год. или 1,61 л/сек.; и за 2015 г. надвишеното
годишно водно количество е 58724 м³/год. или 1,86 л/сек., като общото
надвишено годишно водно количество за периода от четири години е 182516 м³
или средно 1,45 л/сек. Прието е от органа, че е налице неизпълнение са налице
условията на чл.79а, ал.1, т.3 и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите и с
решението е отнето разрешително за водовземане от минерална вода от сондаж №
Р-1 хг, находище „Чифлик” № 11610023/30.07.2012 г., с поправка на явна
фактическа грешка с Решение № ПВ1-00079/20.03.2013 г., с титуляр „Асет
Мениджмънт България“ ЕООД – София.
Процесното
решение е връчено на представител на дружеството на 10.11.2016 г., видно от
обратната разписка на л.16, като на 23.11.2016 г. е подадена жалбата чрез
органа /пощенски плик на л.15 и известие за доставяне с дата 22.11.2016 г., на
л.65/ и е внесена държавна такса /л.57/.
По
делото са представени от пълномощника на оспорващия доказателства – погасителен
план и 16 броя платежни нареждания, с които се установява обстоятелството, че
са заплатени иззетите над годишния воден обем и допустимия воден обем
количества минерална вода.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на
това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното решение е
постановено от компетентен орган. Съгласно чл.79а, ал.1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане
на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на
поне едно от следните условия: т.3 нарушаване условията на разрешителното. В
случая органът по чл.52, ал.1 от ЗВ е директорът на БДДР, който е издал
отнетото с процесното решение разрешително.
Съдът
намира, че решението е издадено в установената писмена форма, надлежно
мотивирано и при спазване на административно производствените правила и
материалния закон.
Органът
е посочил като приложима цитираната по-горе разпоредба на чл. 79а, ал.
1, т. 3 от ЗВ,
съгласно която може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или
ползване на водния обект при нарушаване на условията на разрешителното. Посочил
е конкретни нарушения на условията на разрешителното – т. 2.1.3 –
непредоставяне в срок до 31 март на следващата година доклад за изпълнение на
условията по разрешителното за 2012 – 2015 година. Такива доказателства не са
ангажирани и в съдебното производство въпреки изричното указание на съда до
оспорващия, то процесуалният представител заяви в с.з на 06.04.2017 година, че
такива доклади не са налични. Неоснователни са възраженията на оспорващия, че
решението е постановено при противоречиви мотиви, тъй като се посочва в
обстоятелственото му част, че не е нарушавал поставените в т. 2.1.3… условия, а
е прието, че е налице нарушение. Допусната е техническа грешка от органа в
обстоятелствената част, но не е налице необоснованост и противоречие на
решението относно установеното неизпълнение на задължението за представяне на
годишни доклади в определен срок.
По отношение на
установеното превишаване на разрешения годишен воден обем, то съдът намира, че
и това нарушение е налице. Обстоятелството, че дружеството е заплатило иззетото
водно количество не се отразява на установеното неизпълнение по отношение на
разрешените параметри на водовземане и не следва да се приеме, че тъй като е
налице плащане, то следва да се приеме, че не е налице превишаване на
разрешения годишен воден обем.
Водовземане в количество над разрешеното представлява нарушение на параметрите
на разрешителното и с оглед обстоятелството, че това водовземане е системно над
определените количества и продължава от 2012 година до 2015 година вкл. , то е
следвало да се предприемат действия по изменение на разрешителното по отношение
на водния обем, тъй като дружеството е в неизпълнение на разрешените условия.
Неоснователен е
доводът, че дружеството не е уведомено за започване на производството по
издаване на процесното решение и това е съществено нарушение на процесуалните
правила – чл. 26, ал. 1 от АПК, водещо до отмяна на акта. В случая
административният орган служебно има
задължение да следи за спазване на условията на издаденото разрешително и това
не е ограничено времево. Производството е започнало по подадено заявление за
изменение на разрешителното относно промяна на титуляра на същото и именно в
това производство органът при проверка на спазване на условията по изпълнение
на разрешителното установява, че е
налице неизпълнение. Не е налице уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК , като
това е процесуално нарушение, но не съществено в случая, тъй като дружеството
не е лишено от възможност да организира защитата си и да представи
доказателства относно изпълнение на задължението за представяне на годишни
доклади и пред съда, но такива, както бе посочено по-горе не са представени. По
отношение второто неизпълнение – водовземане над разрешения годишен воден обем,
то дружеството не оспорва това нарушение, тъй като то е декларирало тези
количества, като обстоятелството, че за същите обеми са заплатени такси не
променят обстоятелството, че се реализира водовземане над разрешението.
Неоснователни са
доводите на оспорващия, че по установеното водовземане над разрешения воден
обем е проведено административно-наказателно –производство, което следва да
изключи отнемане на разрешителното, тъй като дружеството вече е санкционирано. В Закона за водите е предвидена административно-наказателна
отговорност при установени административни нарушения по смисъла на закона и реализирането
й е на самостоятелно основание – установено административно нарушение.
Административният орган има задължение
да следи служебно относно изпълнение на условията на издаденото разрешително и
му е предоставена компетентност да отнема същото при определени хипотези и чл.
79а, ал. 1т. 3 от ЗВ – нарушаване условията на разрешителното, е една от тях.
Доводите на оспорващия, че решението е нищожно, тъй като е издадено в
производство по изменение на разрешителното, а в чл. 76 от ЗВ са посочени
възможностите, които има органа – да измени или откаже изменение, но не и да
отнеме издадено разрешително, са неоснователни, тъй като задължението на органа
да следи за изпълнение на условията по разрешителното не е ограничено във времето, той следи служебно и
не съществува законово ограничение при установяване на неизпълнение на
условията в производство по изменение на разрешителното, да бъде постановено
отнемане на същото.
Съдът намира, че
оспореното решение е съобразено и с целта на закона, който изисква да бъдат спазвани
задълженията от водоползвателите, които са им възложени с
издадените и влезли в сила разрешителни.
Предвид
горепосоченото решението е постановено от компетентен орган, при спазване на
предвидената в закона форма, при липса на съществено нарушение на
административно производствените правила, при спазване на материалния закон и
целта на закона и жалбата следва като
неоснователна да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, Административен съд Плевен, пети състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „Асет Мениджмънт България“ ЕООД, ЕИК
201901156, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, район „Младост”,
бул.”Цариградско шосе” № 115, сграда Е, представлявано от управителите Е.А.А. и
А.Г.С., заедно, чрез „Адвокатско дружество Г. и Б.”, регистрирано по ф.д. №
50/2010 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, БУЛСТАТ: 175979097, чрез
адвокат Д.И.Г. ***, против Решение № РО-5-МВ/02.11.2016 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, за отнемане на разрешително за
водовземане от минерална вода № 11610023/30.07.2012 г. и Решение №
ПВ1-00079/20.03.2013 г. за поправка на фактическа грешка.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: