РЕШЕНИЕ
№ 590
Плевен, 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
шести състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева ,
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 948 по описа за
2015 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК,
във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Делото е образувано по жалба на П.М. ***, ЕГН **********,
против заповед №РД-10-1868 от 04.11.2015 г. на вр.и.д. кмет на община Плевен, с
която на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е разпоредено принудително изземване на
обитавания от него общински жилищен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.***.
В жалбата посочва, че обитава този имот заедно със
съпругата си В. К. М.. Сочи, че заповедта е незаконосъобразна като
постановена при съществени нарушения на административно производствените
правила, тъй като предходната заповед №РД-10-1489 от 17.09.2015 г. на същия
орган за прекратяване на наемното правоотношение по реда на чл.46, ал.1, т.9 от
ЗОС е оспорена от него и съпругата му, като е налице висящо съдебно
производство – адм.д. №933/2015 г. на Административен съд – Плевен. Сочи, че двамата
не притежават собствен жилищен имот и са наематели на жилището от края на 1990
г. По дело 933/2015 са ангажирали множество доказателства за пътуването им до
Испания през 2015 г., за забавянето им там и за датата на завръщането им. Сочи,
че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение /НПО/ е издадена в
момент, когато са се намирали в жилището. За тази заповед за прекратяване на
НПО са узнали едва при връчено им уведомително писмо по процедурата по
принудително извеждане, като са направили възражение вх.рег.№П-1775-2#1 от 21.10.2015 г., като възраженията им само са
цитирани, но не са обсъждани и преценявани в процесната заповед. Не може да се
разпорежда изземване на имота по реда на чл.65 ЗОС при положение, че заповедта
за прекратяване на НПО не е надлежно връчена и не е влязла в сила, тъй като
заедно със съпругата си държи и ползва общинското жилище на годно правно
основание - наемно правоотношение. Моли да се отмени заповедта за принудително
изземване на общинския жилищен имот, находящ се на ул.***, гр.Плевен. Правят се
доказателствени искания и се иска от съда да спре предварителното изпълнение на
заповедта.
С определение №
1561/17.11.2015 г. /л.24/ съдът е спрял предварително изпълнение на заповедта,
като определението не е оспорено и е влязло в сила.
С определение № 1580/23.11.2015 г. /л.64/ производството
по делото е било спряно до влизане в сила на съдебен акт по адм.д. № 933/2015
г. по описа на Административен съд – Плевен.
С определение № 1182/16.10.2017 г. /л.89/ е
възобновено производството по делото, и е указана възможността за представяне
на писмен отговор на жалбата. Със същото са конституирани страните и е указана
доказатествената тежест.
От ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му възможност.
В съдебно заседание оспорващият - П.М.М.,***, редовно призован, се представлява от адв. Н., който
поддържа жалбата и намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като е налице
влязло в сила решение по отношение на заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение е прието, че същата е законосъобразна и оспорващият обитава
имота въз основа на договор за наем на общински имот. Моли за присъждане на
разноски.
В съдебното заседание ответникът вр.и.д. кмет на
община Плевен, редовно призован, се представлява от юрк Б., който посочва, че към момента на
постановяване на оспорения акт не е налице оспорване на заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение, а към настоящия момент е налице влязъл в сила акт и следва съдът да
извърши преценка на законосъобразността на заповедта.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият съгласно
заповед № РД-11-131/19.09.2014 г. на кмета на община Плевен /л.36/ е настанен
под наем заедно със съпругата си В. М. в общинско жилище, състоящо се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 79,18 кв.м, находящо се в гр.Плевен, ул.***,
АОС №36215, за срок от 5 години. Въз основа на тази заповед на 24.09.2014 г. е
сключен договор за наем на общински жилищен имот между М. и ОП “Жилфонд“
/л.л.37-39/. По делото са приобщени съобщение за предходна настанителна заповед
и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот на граждани от
22.07.1990 г. /л.л.33-35/ по отношение на същия имот и лице. Приобщени са
протоколи от 10.02.2015 г., 17.03.2015 г., 21.04.2015 г., 12.05.2015 г.,
17.06.2015 г., 15.07.2015 г. и 26.08.2015 г. /л.л.40-46/, съгласно които в
жилището няма никой.
Изпратено е
уведомление от 01.09.2015 г. /л.л.47,48/ до М. от кмета на общината, с което се
съобщава, че е открита процедура по чл.46, ал.2 от ЗОС за прекратяване на наемните
правоотношения с него.
Издадена е заповед
№РД-10-1489 от 17.09.2015 г. /л.л.51,52/, с която наемното правоотношение с М.
по отношение на имота е прекратено. С уведомление № ОУСЖ-94П-1775-2 от
13.10.2015 г. /л.л.55,56/ М. е уведомен, че след прекратяването на наемното
правоотношение ползва имота без правно основание, и уведомлението е такова по
чл.26, ал.1 АПК в производство по издаване на заповед по реда на чл.65 ЗОС. Посочено
е в същото уведомление, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение
е влязла в сила. Уведомлението е получено на 20.10.2015 г. /л.57/.
Подадено е възражение
№ОУСЖ-94П-1775-2/21.10.2015 г. на л. 99 по делото и е издадена е процесната
заповед №РД-10-1868 от 04.11.2015 г. на вр.и.д. кмет на община Плевен
/л.л.58,59/, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е наредено М. доброволно
да освободи имота, а при липса на доброволно освобождаване е разпоредено
принудително изземване на обитавания от него общински жилищен имот на
25.11.2015 г. Тази заповед е връчена на 09.11.2015 г. на М. /разписка на л.60/,
а на 13.11.2015 г. жалбата срещу нея е подадена директно в съда, видно от
поставения вх.номер /л.1/.
По делото е приобщено
решение № 1625 от 15.10.2015 г. на Общински съвет – Плевен /л.л.31,32/, с т.1
от която арх.Т. И. –
заместник кмет на община Плевен, е избран за вр.и.д. кмет на община Плевен за
срок от 18.10.2015 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет.
Приобщено е дело
933/2015 г. по описа на настоящия съд, предмет на което е била жалба на М.
срещу заповед №РД-10-1489 от 17.09.2015 г., с която наемното правоотношение с М.
по отношение на имота е прекратено. С решение №245/19.05.2016 г. по това дело съдът
е отменил заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. С решение
№11971 от 10.10.2017 г. по дело №7293/2016 г. /л.л.87,88/, ВАС е оставил в сила
решение №245/19.05.2016 г.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество
като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща
право и интерес от оспорването, пред надлежния съд и против индивидуален
административен акт-годен предмет на оспорване.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
Съгласно
чл. 65, ал. 1
от ЗОбС заповеди за изземване се издават от кмета на общината в
рамките на неговата компетентност по силата на чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА. Заповедта е постановена от компетентен орган съгласно
приложеното решение на Общински съвет Плевен издалият заповедта зам.кмет Т. И. е изпълнявал длъжността кмет
на общината.
Заповедта е издадена
в установената писмена форма, мотивирана е –в уведомлението от органа до М. се
сочи, че е влязла в сила заповедта за прекратяване на наемното правоотношение с
него по отношение на имота.
Оспореният акт обаче
е постановен при неспазване на
административно-производствените правила и в несъответствие с материалния
закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1
от ЗОбС законодателят
е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима
собственост, която се осъществява чрез изземването й от лица, които я владеят
или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото
правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на законови
предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на
владение или държане от друго лице; това владение или държане да е без
основание, имота да не се използва по предназначение или необходимостта от него
да е отпаднала.
В случая не е се
спори от страните, че жилищният имот, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 79,18 кв.м,
находящ се в гр.Плевен, ул.***, е общинска собственост, за което е
приложен АЧОС №36215 от 03.08.2010 г.. Не
е налице обаче кумулативно необходимата предпоставка – този имот да се владее
или държи без основание. В уведомлението на вр.и.д. кмет на общината за
откриване на производството по издаването на процесната заповед /л.л.55,56/ са
изложени мотиви, съгласно които заповедта за прекратяване на НПО е влязла в
сила. Така изложените мотиви са опровергани от събраните по делото
доказателства. Заповед №РД-10-1489 от
17.09.2015 г., с която наемното правоотношение с М. по отношение на имота е
прекратено, не само че не е влязла в сила, но с решение №245/19.05.2016 г. по
дело 933/2015 г. на настоящия съд е била отменена, като с решение №11971 от
10.10.2017 г. по дело №7293/2016 г. на ВАС е оставил в сила решението на
първоинстанционния съд.
Предвид
горепосоченото към датата на издаване на процесната заповед М. е владял имота
на правно основание, като с влязла в сила заповед № РД-11-131/19.09.2014 г. на
кмета на община Плевен е бил настанен под наем в процесното общинско жилище,
наемното правоотношение не е било прекратено, и към датата на издаване на
заповед №РД-10-1868 от 04.11.2015 г. същият е ползвал имота на валидно правно
основание. Като се е позовал на заповед, която не е била влязла в сила, органът
е изложил неправилни фактически основания към заповедта по чл.65, ал.1 ЗОС. По
същата причина издаването на процесната заповед е в нарушение на административно
производствените правила, които в случая изискват заповедта за прекратяване на
НПО да е влязла в сила, за да издаде заповед по чл.65, ал.1 ЗОС. Като е издал
заповедта при наличие на валидно правно основание за ползване на имота, органът
е постановил същата заповед и в противоречие с материалния закон.
С оглед на изложеното,
заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но
при съществено нарушение на административно производствените правила и в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че Община Плевен следва да
заплати на П.М.М., ЕГН **********,*** разноски в размер на 510 лева, както следва
-10 лева държавна такса, 500 лева договорено и изплатено възнаграждение за
адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 102.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя заповед №РД-10-1868 от 04.11.2015 г. на вр.и.д.
кмет на община Плевен.
Осъжда Община Плевен да заплати на П.М.М., ЕГН **********,***
разноски в размер на 510 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: